Случвало ли ви се е да сте напълно сити, току-що

Случвало ли ви се е да сте изцяло сити, преди малко вечеряли и към този момент да нямате никакво място в стомаха, само че нещо да ви гложди от вътрешната страна и да ви кара да желаете още и още? Някога питали ли сте се по какъв начин " единствено ще опитам " прераства в сюжет като от френско-италианския трагикомичен филм " Голямото плюскане "? Защо не можем да направляваме лакомството си изключително към сладките и мазните храни? Оказва се, че зад всичко това стои солидно научно пояснение и обратно на множеството догатки, то не е толкоз обвързвано със актуалната ни всеобща просвета, колкото с метода, по който в миналото античният човек е живял. Става ясно, че огромна част от човешкото държание в наши дни в действителност се е формирало много от дълго време и с цел да можем да разберем какво ни кара да се тъпчем толкоз, би трябвало да превъртим хронологичната лента доста години обратно. Знаем, че през последните 200 години множеството хора на планетата получават прехраната си като офис чиновници, служители и градски служащи, които не създават сами храната си и имат бърз и елементарен достъп до нея. В предхождащите ги 10 000 години пък по-големият % от човечеството претърпява като земеделци. Целият този видимо дълъг интервал обаче е като едно секундно мигване на окото спрямо десетките хиляди години на лов и събирачество, с което се занимавали предците ни. Еволюционните психолози считат, че тъкмо този голям откъслек от време наподобява към момента оказва въздействие на всекидневието ни и основава голям брой проблеми като склонността към преяждане и надлежно бича на наднорменото тегло. Причината е, че доста от нашите обществени и психически характерности са били образувани още тогава и нашите мозъци и схващане към момента са приспособени към този метод на живот. Затова огромна част от сегашните ни спорове, хранителни и полови привички са в действителност резултат от злополучния конфликт на мозъците ни на ловци събирачи и постиндустриалната среда на презадоволеност, в която живеем. Ние просто не сме подготвени за нея, тъй като подсъзнателно още обитаваме света на ловците събирачи. Но по какъв начин изглеждал той? Ловците събирачи населявали саваната и горите и както подсказва самото им име, прекарвали всекидневието си по много по-различен метод от нас. Живеели благополучен живот без доста раздори, без доста работа и нямали особени мотиви за военни спорове. Ролите в фамилията и труда били ясно разпределени – дамите се грижели за дома и събирали растения и билки, а мъжете ловували и на никого не му и минавало през мозъка да желае да се бърка в отговорностите на другия. Имало единствено един проблем – постоянно се случвало мъжката част от групата да се връща с празни ръце след улова, избрани храни да липсват или пък да има дълги интервали, в които запасите въобще не достигали. Рядкост в горите и саваните да вземем за пример били сладките храни. Жените събирачки нямали привилегията да си похапват шоколад и думата десерт към момента не съществувала в речниците им. Всъщност типичният събирач от преди 30 000 имал достъп единствено до един тип сладка храна – зрелите плодове. Затова в случай че на някоя обезумяла за сладко жена й се случело да попадне на отрупано със зрели смокини дръвче, най-нормалната и рационална реакция тогава щяла да бъде да изяде колкото може повече от тях – и то на място. Защото знае ли се по кое време отново ще има шанса да й се услади животът. Освен това яденето трябвало да се случи бързо, тъй като всеки миг можело да се появи локалната бабуинска тайфа и да й отмъкне скъпото богатство. Общо взето, когато видели висококалорична храна, античните хора чисто инстинктивно се нахвърляли върху нея, таман тъй като се откривала единствено на огромни промеждутъци от време. Големи страдания в това отношение спохождали хората и когато настъпела тежка зима. Тогава източниците на калории доста намалявали и те трябвало да запазят колкото се може повече телесни мазнини, с цел да устоят през студения сезон. Тази дарба помогната за оцеляването на нашия тип в продължение на години. За страдание обаче тъкмо това е и повода, заради която телата ни развили механизми, които ни затрудняват да отслабнем, като защитна мярка за интервалите на апетит. Все отново от еволюционна позиция наднорменото тегло представлявало доста по-малка опасност за оцеляването на нашия тип, в сравнение с незадоволителното тегло. Това е и повода всяка есен, когато времето стане студено и слънцето залязва в късния следобяд, да ни обзема все по-силно предпочитание да атакуваме висококалорични храни. Нашият несъзнателен блян към увеличение на запасите от телесни мазнини и напълняване е по-силен през есента и зимата, просто тъй като в далечното минало храната била нищожна. Това неконтролируемо държание е заложено надълбоко в нашите ДНК още оттогава. Според ново изследване на откриватели от Университета в Ексетър " към момента няма постепенен механизъм, който да ни помогне да преодолеем примамката на сладка, мазна и нездравословна храна и да избегнем наднорменото тегло по разбираеми и рационални аргументи ". Дори от дълго време да сме се сгушили сред сигурните стени на жилището, плувайки в обилие от хладилници, цялостни с храни, нашите мозъци към момента си мислят, че са в саваната – и колкото и да се пробвате няма по какъв начин да им докажете противоположното. Затова, в случай че идващия път с цялостна подготвеност ометете цяла купа сладолед и да я полеете със студена чаша кола, не се тормозете – просто обвинете еволюцията.