Синдромът на самозванеца: как сами пречим на успеха си на работното място
Случвало ли ви се е да се чувствате като че ли не пасвате на работното ви място и нещо все не ви достига в преследването на кариерата, която желаете и за която сте подготвени? Вие най-вероятно сте високообразовани, интелигентни и способни хора, само че макар това се страхувате да се утвърдите на работа, да поискате покачване, да кандидатствате за по-добра позиция или да изберете ново занятие?
На пръв взор тези ситуации може да ви се струват просто като демонстрация на нерешителност или ниско самочувствие, само че в действителност това е нещо доста повече. Това е поведенчески феномен, който даже си има име - „ Синдром на самозванеца “ (от британски Imposter syndrome).
Най-кратко казано, това държание се разказва като подозрения в личните умения, разсъдък и достижения и се следи при стимулирани и способни хора. Често тези хора към този момент са постигнали доста в живота си, заемат хубава служба, имат доста дипломи и квалификации. Според изследвания, към 70% от хората могат да изпитат синдром на самозванеца най-малко един път в живота си.
Синдромът на самозванеца е изключително огромен проблем за дамите, защото това е една от главните аргументи те да заемат по-ниски позиции в службата и надлежно да получават по-ниско възнаграждение. Макар че преобладаващата част от засегнатите са дами, този проблем засяга и мъжете.
Когато страдате от синдромът на самозванеца, вие чувствате неудобство на работното място, тъй като си мислите, че сте незадоволително квалифицирани или способени. Допускате, че всички други знаят какво да вършат с изключение на вас, а когато постигнете триумф го отдавате на шанса си или други външни фактори, вместо да приемете и заявите, че той е вследствие на вашите умения и старания.
iStock
Питате се по какъв начин да разберете дали сте жертва на синдрома на самозванеца? Ето кои са главните признаци:
- Много огромна липса на самочувствие и самоувереност;
- Постоянно сравняване с другите;
- Притеснение и тревожност;
- Липса на религия в личните качества и интуиция;
- Самокритичност;
- Чувствате се не на място;
- Премисляте миналото;
- Изпитвате неоснователни страхове за бъдещето.
iStock
И защото този феномен се среща най-често в работна среда, ето до какво може да докара:
- Поемате спомагателна работа;
- Омаловажавате поздравления и хвалби за добре свършена работа или други постижения;
- Не кандидатствате по примамливи разгласи, тъй като не отговаряте на безусловно всички условия или пък тъй като смятате, че позицията е прекомерно добра са вас;
- Постоянно си мислите, че сте късметлии да получите дадена работа, въпреки че сте задоволително квалифицирани за нея и сте минали всички стадии, с цел да я получите (образование, специализации, изявленията и др.);
- Страхувате се, че рано или късно сътрудниците, шефът или клиентите ви ще схванат истината, че не сте толкоз способени и интелигентни както те си мислят.
iStock
Въпреки че синдромът на самозванеца се демонстрира най-много на работа, той може не по-малко да засегне и персоналния ви живот. Може да ви кара да се чувствате несъответстващи и неподготвени като сътрудници в връзките с обичания, в нови житейски функции като родителството или когато преследвате по-амбициозни цели.
Edna предлага Пробвахме коректор №1 в Европа*
Е, откакто сте осъзнали, че сте жертва на синдрома на самозванеца, по какъв начин да се справите с него?
- Състрадание и емпатия към себе си;
- Поставяне на реалистични цели и очаквания;
- Грижа за себе си и почивка;
- Напомняне за минали постижения;
- Осъзнаване на персоналните качества, работата и дисциплината, които сте вложили, с цел да постигнете успех;
- По-положителен вътрешен диалог;
- Търсене на помощ, прехвърляне и създаване на мрежа от подкрепа;
- Празнуване на успехите;
- Водене на дневник, в който да се записват дребни и огромни победи;
- Почивка от обществените медии.
Макар синдромът на самозванеца да не е здравословна диагноза, това положение оказва много неприятно и отрицателно влияние върху професионалния и персоналния живот. Предприемането на стъпки за превъзмогването му ще докара до по-голяма самонадеяност, задоволство, успокоение и триумф.
На пръв взор тези ситуации може да ви се струват просто като демонстрация на нерешителност или ниско самочувствие, само че в действителност това е нещо доста повече. Това е поведенчески феномен, който даже си има име - „ Синдром на самозванеца “ (от британски Imposter syndrome).
Най-кратко казано, това държание се разказва като подозрения в личните умения, разсъдък и достижения и се следи при стимулирани и способни хора. Често тези хора към този момент са постигнали доста в живота си, заемат хубава служба, имат доста дипломи и квалификации. Според изследвания, към 70% от хората могат да изпитат синдром на самозванеца най-малко един път в живота си.
Синдромът на самозванеца е изключително огромен проблем за дамите, защото това е една от главните аргументи те да заемат по-ниски позиции в службата и надлежно да получават по-ниско възнаграждение. Макар че преобладаващата част от засегнатите са дами, този проблем засяга и мъжете.
Когато страдате от синдромът на самозванеца, вие чувствате неудобство на работното място, тъй като си мислите, че сте незадоволително квалифицирани или способени. Допускате, че всички други знаят какво да вършат с изключение на вас, а когато постигнете триумф го отдавате на шанса си или други външни фактори, вместо да приемете и заявите, че той е вследствие на вашите умения и старания.
iStock
Питате се по какъв начин да разберете дали сте жертва на синдрома на самозванеца? Ето кои са главните признаци:
- Много огромна липса на самочувствие и самоувереност;
- Постоянно сравняване с другите;
- Притеснение и тревожност;
- Липса на религия в личните качества и интуиция;
- Самокритичност;
- Чувствате се не на място;
- Премисляте миналото;
- Изпитвате неоснователни страхове за бъдещето.
iStock
И защото този феномен се среща най-често в работна среда, ето до какво може да докара:
- Поемате спомагателна работа;
- Омаловажавате поздравления и хвалби за добре свършена работа или други постижения;
- Не кандидатствате по примамливи разгласи, тъй като не отговаряте на безусловно всички условия или пък тъй като смятате, че позицията е прекомерно добра са вас;
- Постоянно си мислите, че сте късметлии да получите дадена работа, въпреки че сте задоволително квалифицирани за нея и сте минали всички стадии, с цел да я получите (образование, специализации, изявленията и др.);
- Страхувате се, че рано или късно сътрудниците, шефът или клиентите ви ще схванат истината, че не сте толкоз способени и интелигентни както те си мислят.
iStock
Въпреки че синдромът на самозванеца се демонстрира най-много на работа, той може не по-малко да засегне и персоналния ви живот. Може да ви кара да се чувствате несъответстващи и неподготвени като сътрудници в връзките с обичания, в нови житейски функции като родителството или когато преследвате по-амбициозни цели.
Edna предлага Пробвахме коректор №1 в Европа*
Е, откакто сте осъзнали, че сте жертва на синдрома на самозванеца, по какъв начин да се справите с него?
- Състрадание и емпатия към себе си;
- Поставяне на реалистични цели и очаквания;
- Грижа за себе си и почивка;
- Напомняне за минали постижения;
- Осъзнаване на персоналните качества, работата и дисциплината, които сте вложили, с цел да постигнете успех;
- По-положителен вътрешен диалог;
- Търсене на помощ, прехвърляне и създаване на мрежа от подкрепа;
- Празнуване на успехите;
- Водене на дневник, в който да се записват дребни и огромни победи;
- Почивка от обществените медии.
Макар синдромът на самозванеца да не е здравословна диагноза, това положение оказва много неприятно и отрицателно влияние върху професионалния и персоналния живот. Предприемането на стъпки за превъзмогването му ще докара до по-голяма самонадеяност, задоволство, успокоение и триумф.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ