Случвало ли ви се е да се чувствате разочаровани, защото

Случвало ли ви се е да се чувствате разочаровани, тъй като някой непосредствен ви обръща прекомерно малко внимание? Сякаш влагате повече в една връзка, в сравнение с получавате от нея. Сякаш би трябвало да молите за време и внимание? Сякаш непрекъснато се пробвате да догоните някого, с цел да го помолите да спре единствено за момент?

Замисляли ли сте се в миналото, че това може да се дължи на обстоятелството, че сте привикнали да поставяте ползите на другите хора над своите лични?

Когато обичаме някого мощно, си затваряме очите за доста работи. Прощаваме неща, с които в никакъв случай не бихме се примирили при чужд. Но може би когато вършим това, им даваме неприятен образец? Може би с дейностите си или с неналичието на такива им споделяме, че е обикновено да се отнасят към нас без почитание и обич?

Любовта постоянно ни кара да тичаме след другите хора. И всички тези безплодни опити да ги накараме да ни извърнат внимание единствено ерозират самоуважението и самооценката ни ден след ден.

Затова е нужно да спрем да го вършим - би трябвало да спрем да тичаме след тях.

За първи път от доста време насам слагам себе си и личните си ползи преди всичко, тъй като в реалност постоянно сме били, сме и ще останем най-важните хора за себе си. И в случай че хората си потеглят от живота ви и скапват връзките си с вас, би трябвало да спрете да ги преследвате. Може би те към този момент не заслужават да бъдат част от живота ви. Или евентуално в никакъв случай не са заслужавали.

И това безпределно гонене не се отнася единствено за сантименталните връзки - можем да преследваме и хора, с които обезверено желаеме да бъдем другари.

И по този начин, по какъв начин да разберете дали търсенето на нечия отзивчивост може да окаля личното ви самочувствие? Ето единствено няколко образеца:

1. Преследвате даден човек, до момента в който не ви се стори, че той ви отвръща с реципрочност (въпреки че това чувство непроменяемо се оказва временно).
2. Когато прекарвате време надалеч от този човек, се чувствате необяснимо тревожни. Искате повече и това възприятие изчезва единствено когато той общително се съгласи да ви отдели част от вниманието си.
3. Винаги сте подготвени да измененията проектите си (без значение какъв брой значими са те за вас), с цел да бъдете с този човек, като по този метод му казвате (и на себе си), че неговото време е по-важно за вас от вашето лично.
4. Вместо да мислите за нещата, които бихте желали да вършиме, вие се чудите какво прави този човек.
5. Дори откакто сте прекарали време в компанията на този човек, не се чувствате същински щастливи (най-често изпитвате единствено краткотраен прилив на щастие). Не изпитвате същата наслада и цялост на взаимоотношенията, както с същинските си другари, които са ви избрали толкоз, колкото вие сте избрали тях.

Може би се чудите по какъв начин това непрекъснато гонене на другите вреди на вашата убеденост и самочувствие Нека видим…

Ако не цените личното си време, по какъв начин можете да очаквате някой различен да го цени? Как можете да очаквате почитание, в случай че сте подготвени да изоставите всичко, което вършиме във всеки един миг, единствено тъй като той или тя нямат нищо по-добро за извършване? Като се включвате в тази гонитба, с всяка обиколка откъсвате още едно малко късче от увереността си, позволявайки си да се плъзгате лека-полека в безкрайната заешка дупка на тревогата.

Когато преследвате който и да било, вие цялостните чашата на благополучието си - само че го вършиме единствено краткотрайно. Представете си, че това е същинска чаша и тя като цяло е хубава, единствено че има дупка на дъното (и тази дупка е тревожността). Когато преследването ви след различен човек я изпълни, вие се чувствате добре за известно време... Но след няколко минути или даже секунди дупката на тревогата ви оставя след себе си само суха празнина.

Защо? Защото с дейностите си вие си казвате в прав текст, че някой различен е по-голям за вас, в сравнение с вие.

И по този начин, какво би трябвало да създадем, с цел да сме сигурни, че чашата ни с благоденствие е непрекъснато цялостна с благополучие и убеденост? Ето няколко съвета, които могат да ви оказват помощ да го извършите:

• Не избирайте да бъдете по отношение на хора, които, каквото и да вършиме, в никакъв случай не избират вас.
• Бъдете почтени със себе си за това по какъв начин в действителност се чувствате във връзката. И в случай че видите зееща дупка в чашата на взаимоотношенията си, намерете сили да я изхвърлите и да си тръгнете. Да, мъчно е... Но би трябвало да го извършите поради себе си.
• Винаги помнете, че сте прелестен и необикновен човек.
• Не забравяйте, че времето ви е скъпо.
• Когато си възвърнете любовта към себе си, която в действителност заслужавате, ще загубите желанието и нуждата да преследвате хората.

Смисълът на живота ви не е в преследването на недостижима цел, а в избора. Изборът по какъв начин да прекарвате времето си.

Източник: cluber.com.ua