Tse - артистът, който превръща подлезите в Пловдив в галерии
Случвало ли ви се е да минавате през подлезите на Пловдив и да поспрете, с цел да се насладите на красивите рисунки по стените? Било ли ви е любопитно кой е индивидът, който стои зад тях? Какво го кара да работи в обществени пространства, вместо да си стои в ателието и да посреща колекционери?
Прочетете още
Ето такива въпроси ни вълнуваха, когато се срещнахме с Цветан Узунов, един забавен пловдивски актьор, кой трансформира подлезите в изложба. Той е художник занимаващ се с монументална живопис, дизайн,фотография и краснопис. Завършил е Сценография бакалавърска степен в АМТИИ, учил е анимация, снимка и скулптора в Нови Сад Сърбия, и е приключил магистратура Графичен Дизайн в АМТИИ Негови картини и графити може да се срещнат от Мардин -Турция до Азорските острови-Португалия. Участва в редица изложения в Европа и страната. От 8 години е превзет от изкуството-калиграфия и интензивно работи в тази област. Той е един от пионерите на модерната краснопис в страната. Обхванал е много необятен набор от познанията и дейностите в света на изкуството и продължава да се развива в разнообразни области от него. Има знания в региона на модата и облеклата, както и лична марка тениски SUNGRIN. За себе си споделя: Обичам да създавам, обичам да опитвам във всяка област на изобразителното изкуство.
Пред кореспондент на Traffic News Цветан споделя за моторите на човешкото, за стремежът към познаване на история, за положителните хрумвания, тяхната реализация и напъните. Или по-просто казано, за какво един младеж се нагърбва с нелеката задача да изрисува из подлезите в Пловдив облици на исторически персони и събития от предишното, с едничката цел да остави нещо красиво и стойностно на хората. Нещо, около което да минават всеки ден и то да им носи посланието за полезности и родова памет, макар къртовските старания.
- Как се роди концепцията да рисуваш тъкмо в подлезите, знаем че в Пловдив те не са най-приветливото място?
- Идеята сама ме откри. Преди години участвах в няколко събития на фондация „ Подлезно “, и с времето започнаха да ме канят да съм част от реализирането на подлези в София. Рисуването на сходно пространство има няколко функционалности – с изключение на да се изобразят красиви рисунки, те би трябвало да имат смисъл, обръщение и да допират фена и минувача. Да основават в него усещания, и най към този момент да го предизвикат да си задава въпроси, на които самичък да търси отговор. Хората сме разнообразни и не възприемаме нещата по един и същи начин- нещо което се харесва на един, може да не се харесва на различен. Но задачата, на това което върша е по-скоро не толкоз да се хареса, а да възпита и да проникне в съзнанието на фена. Да покаже един нов път за него, който той самичък ще извърви със своето схващане и любознание, а аз единствено задавам тематиката и насоката посредством рисунките. Целта е да се възпламени искрата към нещо, което е ново и към момента непознато за него. Целта на всичко това е да се облагороди мястото и в фена, да се сътвори хармония с изключение на в очите ни, също по този начин и в душите.
През 2019 година фондацията бяха спечелили план за изработката на подлеза до СУ „ Пейо Яворов ” в Пловдив и ме наеха, като реализатор – това в действителност е първият подлез, който направих напълно самичък. Трябваше да се работи в доста къси периоди, което ме изтощи много. Когато оставите създателя самичък да основава нещата без ваше вмешателство и упования, постоянно се получават по-добре. Тогава актьорът не се пробва да покрие вашите упования, а личните си – това е една игра, в която в никакъв случай не побеждава, само че дава най-хубавото от себе си в този миг. Подлезът се получи сносно и направи прелестно усещане на доста хора.
- От какъв брой време се занимаваш с това?
- С изобразяване се занимавам от рана детска възраст, а пристрастеността ми към спрейовете и монументалните рисунки по стени стартира от 2000 година.
- Сам ли си от самото начало или имаш другари, които да ти оказват помощ?
- Работя самичък, само че съм постоянно отворен за колаборация с сътрудници. Имам много взаимни планове през годините, само че напоследък разгадавам на себе си. Когато сте повече хора нещата са много по-лесни и преодолими, само че от време на време това е и причина да не върви доста добре работата, колкото хора толкоз визии и отзиви. Но с цел да направиш нещо огромно и монументални постоянно са нужни хора, които да ти оказват помощ – признателен съм на приятелите и фамилията, които ме поддържат в тези моменти.
- Как свързваш място с рисунка и избираш какво тъкмо да нарисуваш на несъмнено място?
- Има няколко модела на работа – едното е възложителят да знае тъкмо какво желае да бъде изобразено и да се извърши без значение това на мен дали ми харесва или не. Другият вид е да съгласувате плана – посредством неговото мнение и твоя опит, какво е допустимо и какво не е, с цел да се направи по отношение на изискванията и бюджета, който има. А третият метод е да се гласоподава цялостно доверие и тогава идва в действителност тежката част да се състезаваш със себе си – когато имаш заложена тенденция, само че ти би трябвало да измислиш, какво и по какъв начин да бъде изобразено. Нещата стават доста по сложни, само че и доста по приятни тъй като имаш независимост няма ограничавания и тогава в действителност твориш.
- Има ли хора, които са оспорвали изображенията ти, от позиция на достоверност, история и тн?
- Имало е, несъмнено! Но в последна сметка, всичко това което се рисува е някаква интерпретация. Все отново приказваме за изкуство, а не за снимка, а и кое подсигурява, че иконите да вземем за пример (както беше в тази ситуация с изображението на деятел Ерм) демонстрират изцяло достоверните изображения. Хората постоянно могат да намерят причина да отхвърлят или да се съгласят с обещано изображение. Така че всичко което се прави в региона на изобразителното изкуство е за да обогатява фантазията и въображението.
- Както знаем, българина постоянно подхожда с съмнение към всяко нещо и неизбежно ще се зачуди, кой финансира сходно начинание и какъв брой в действителност коства сходно занимание?
- Това не е занимание, а много сериозна, трудоемка и виновна работа. За да се доближи до някакво равнище са нужни години наред процедура, опит и познание, да се вплетат в едно и да се получи крайният резултат. Добре направените неща съумяват да се оценят от хора, които имат просвета и знания в региона. Повечето картини в днешно време станаха налични за всеки фен с помощта на уличното изкуство, което към този момент може да се следи все по-често – самата градска среда става изложба. Преди сходно нещо е било необичайност, защото малко на брой са можели да си го разрешат финансово. Обикновеният фен е има достъп само до изкуството от църкви и площади, за които общините или меценати са наемали художника, скулптора, архитекта и изобщо актьора да го направи – т.е. отново хора, които са имали материални и духовни благоприятни условия. Може да се следи отношението към нещо, което е направено и харизано на обществото, какъв брой се цени и пази – много хора дори не схващат какво изпитание е належащо да се сътвори сходно нещо.
- Какво ти е мнението за хората, които дращят по тепетата, по здания и по камъни? Как можем да спрем вандалщината и да я превърнем в изкуство?
- Нещо, през което минават множеството подрастващи (редки са случаите на възрастни хора, които ще отделят средства за багра и ще отидат да драскат по тепетата). Както всеки един нов субект, той се учи и се възпитава от средата, в която се намира –децата са положително огледало на нас самите и на обществото ни като цяло. Те са бъдещето, което стъпва на сегашното.
Последната вечер пристигнаха три хлапета, които желаеха да напишат на една от стените някакво обръщение. Съответно аз ги запитвам: какво вършиме съответни ли сте? А те напълно безочливо си ми дадоха отговор, " Дори ти в този момент да ни спреш, ние ще дойдем на следващия ден или в други ден и отново ще го напишем ". За мен това е неясно.
И в светлината на това се чудя, за какво самото общество не се поставя някакви старания да се запази. Защото това, което се прави, в действителност е за хората. И е доста забавен опит по какъв начин самото общество реагира не нещо, което му е харизано и какъв брой то го прави оценка. И къде остават всички тези искания за по-добър живот? Реално какви старания ние поставяме да се случи това нещо? И по какъв начин ценим това което е направено от други хора? Всъщност това възпитава.
- Какво е посланието, което искаш да отправиш към хората?
- Да ценят и почитат това което имат, да не го одобряват за даденост и да пазят труда на другите. Това е и моето обръщение към хората: „ Възпитавайте децата си ”. Защото множеството такива прояви са направени в действителност от малолетни. Те просто са наясно, че за тях няма да има последствия.
Проблемът с сходни вандалски държания от дълго време е позволен – отговорните се санкционират с санкция, само че и с нещо доста по-ценно – полагане на публично потребен труд – в случай че всички вандали биват принудени да възстановят това, което са унищожили (ако въобще им е по силите) ще стартират да ценят повече нещата към тях и да схващат, какво е коствало на хората да го основат.
Ето и някои от най- забавните графити на Цветан в подлезите на Пловдив:
Евмолп (на старогръцки: Εὔμολπος, Eumolpos, „ хубаво пеещия “) е легендарен тракийски владетел, наследник на Посейдон и Хиона, която с цел да потули прегрешението си от своя баща Борей, хвърлила детето в морето, само че Посейдон го избавил и пренесъл в Етиопия, където да бъде отгледано от щерка му Бентесикюме (Βενθεσικύμη).
Някои легенди го свързват с именития тракийски певец Мусей, като негов татко. Евмолп е и създателят на град Пловдив около 1420 година пр.н.е.
Малката базилика в Пловдив е била ситуирана в източните околности на античния град, директно до вътрешното лице на крепостната стена с кула от II – IV в.
Изградена е във втората половина на V в. с богата архитектурна декорация – мраморна колонада сред корабите, мраморна олтарна бариера, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични претекстове. В мозайката е завършено пано с ктиторски надпис. Открити са остатъци от олтарна маса.
Епископската базилика на Филипопол, античният предходник на днешния Пловдив, е най-голямата раннохристиянска черква в страната. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава съображение на хипотезата, че базиликата е измежду първите, издигнати в Римската империя след легализирането на християнството през 313
Свети деятел Ерм е бил свещеник в тракийския град Филипополи.
Той е първият, който донася словото на територията на днешна България, съответно в античния Пловдив, именуван тогава Филипопол. Така е учредена първата християнска общественост по нашите земи.
“Тримонциум ”
Имената на Пловдив през вековете.
“Античен подлез под тепето. ”
КАЛИГРАФИЯ
ФОТОГРАФИЯ
Прочетете още
Ето такива въпроси ни вълнуваха, когато се срещнахме с Цветан Узунов, един забавен пловдивски актьор, кой трансформира подлезите в изложба. Той е художник занимаващ се с монументална живопис, дизайн,фотография и краснопис. Завършил е Сценография бакалавърска степен в АМТИИ, учил е анимация, снимка и скулптора в Нови Сад Сърбия, и е приключил магистратура Графичен Дизайн в АМТИИ Негови картини и графити може да се срещнат от Мардин -Турция до Азорските острови-Португалия. Участва в редица изложения в Европа и страната. От 8 години е превзет от изкуството-калиграфия и интензивно работи в тази област. Той е един от пионерите на модерната краснопис в страната. Обхванал е много необятен набор от познанията и дейностите в света на изкуството и продължава да се развива в разнообразни области от него. Има знания в региона на модата и облеклата, както и лична марка тениски SUNGRIN. За себе си споделя: Обичам да създавам, обичам да опитвам във всяка област на изобразителното изкуство.
Пред кореспондент на Traffic News Цветан споделя за моторите на човешкото, за стремежът към познаване на история, за положителните хрумвания, тяхната реализация и напъните. Или по-просто казано, за какво един младеж се нагърбва с нелеката задача да изрисува из подлезите в Пловдив облици на исторически персони и събития от предишното, с едничката цел да остави нещо красиво и стойностно на хората. Нещо, около което да минават всеки ден и то да им носи посланието за полезности и родова памет, макар къртовските старания.
- Как се роди концепцията да рисуваш тъкмо в подлезите, знаем че в Пловдив те не са най-приветливото място?
- Идеята сама ме откри. Преди години участвах в няколко събития на фондация „ Подлезно “, и с времето започнаха да ме канят да съм част от реализирането на подлези в София. Рисуването на сходно пространство има няколко функционалности – с изключение на да се изобразят красиви рисунки, те би трябвало да имат смисъл, обръщение и да допират фена и минувача. Да основават в него усещания, и най към този момент да го предизвикат да си задава въпроси, на които самичък да търси отговор. Хората сме разнообразни и не възприемаме нещата по един и същи начин- нещо което се харесва на един, може да не се харесва на различен. Но задачата, на това което върша е по-скоро не толкоз да се хареса, а да възпита и да проникне в съзнанието на фена. Да покаже един нов път за него, който той самичък ще извърви със своето схващане и любознание, а аз единствено задавам тематиката и насоката посредством рисунките. Целта е да се възпламени искрата към нещо, което е ново и към момента непознато за него. Целта на всичко това е да се облагороди мястото и в фена, да се сътвори хармония с изключение на в очите ни, също по този начин и в душите.
През 2019 година фондацията бяха спечелили план за изработката на подлеза до СУ „ Пейо Яворов ” в Пловдив и ме наеха, като реализатор – това в действителност е първият подлез, който направих напълно самичък. Трябваше да се работи в доста къси периоди, което ме изтощи много. Когато оставите създателя самичък да основава нещата без ваше вмешателство и упования, постоянно се получават по-добре. Тогава актьорът не се пробва да покрие вашите упования, а личните си – това е една игра, в която в никакъв случай не побеждава, само че дава най-хубавото от себе си в този миг. Подлезът се получи сносно и направи прелестно усещане на доста хора.
- От какъв брой време се занимаваш с това?
- С изобразяване се занимавам от рана детска възраст, а пристрастеността ми към спрейовете и монументалните рисунки по стени стартира от 2000 година.
- Сам ли си от самото начало или имаш другари, които да ти оказват помощ?
- Работя самичък, само че съм постоянно отворен за колаборация с сътрудници. Имам много взаимни планове през годините, само че напоследък разгадавам на себе си. Когато сте повече хора нещата са много по-лесни и преодолими, само че от време на време това е и причина да не върви доста добре работата, колкото хора толкоз визии и отзиви. Но с цел да направиш нещо огромно и монументални постоянно са нужни хора, които да ти оказват помощ – признателен съм на приятелите и фамилията, които ме поддържат в тези моменти.
- Как свързваш място с рисунка и избираш какво тъкмо да нарисуваш на несъмнено място?
- Има няколко модела на работа – едното е възложителят да знае тъкмо какво желае да бъде изобразено и да се извърши без значение това на мен дали ми харесва или не. Другият вид е да съгласувате плана – посредством неговото мнение и твоя опит, какво е допустимо и какво не е, с цел да се направи по отношение на изискванията и бюджета, който има. А третият метод е да се гласоподава цялостно доверие и тогава идва в действителност тежката част да се състезаваш със себе си – когато имаш заложена тенденция, само че ти би трябвало да измислиш, какво и по какъв начин да бъде изобразено. Нещата стават доста по сложни, само че и доста по приятни тъй като имаш независимост няма ограничавания и тогава в действителност твориш.
- Има ли хора, които са оспорвали изображенията ти, от позиция на достоверност, история и тн?
- Имало е, несъмнено! Но в последна сметка, всичко това което се рисува е някаква интерпретация. Все отново приказваме за изкуство, а не за снимка, а и кое подсигурява, че иконите да вземем за пример (както беше в тази ситуация с изображението на деятел Ерм) демонстрират изцяло достоверните изображения. Хората постоянно могат да намерят причина да отхвърлят или да се съгласят с обещано изображение. Така че всичко което се прави в региона на изобразителното изкуство е за да обогатява фантазията и въображението.
- Както знаем, българина постоянно подхожда с съмнение към всяко нещо и неизбежно ще се зачуди, кой финансира сходно начинание и какъв брой в действителност коства сходно занимание?
- Това не е занимание, а много сериозна, трудоемка и виновна работа. За да се доближи до някакво равнище са нужни години наред процедура, опит и познание, да се вплетат в едно и да се получи крайният резултат. Добре направените неща съумяват да се оценят от хора, които имат просвета и знания в региона. Повечето картини в днешно време станаха налични за всеки фен с помощта на уличното изкуство, което към този момент може да се следи все по-често – самата градска среда става изложба. Преди сходно нещо е било необичайност, защото малко на брой са можели да си го разрешат финансово. Обикновеният фен е има достъп само до изкуството от църкви и площади, за които общините или меценати са наемали художника, скулптора, архитекта и изобщо актьора да го направи – т.е. отново хора, които са имали материални и духовни благоприятни условия. Може да се следи отношението към нещо, което е направено и харизано на обществото, какъв брой се цени и пази – много хора дори не схващат какво изпитание е належащо да се сътвори сходно нещо.
- Какво ти е мнението за хората, които дращят по тепетата, по здания и по камъни? Как можем да спрем вандалщината и да я превърнем в изкуство?
- Нещо, през което минават множеството подрастващи (редки са случаите на възрастни хора, които ще отделят средства за багра и ще отидат да драскат по тепетата). Както всеки един нов субект, той се учи и се възпитава от средата, в която се намира –децата са положително огледало на нас самите и на обществото ни като цяло. Те са бъдещето, което стъпва на сегашното.
Последната вечер пристигнаха три хлапета, които желаеха да напишат на една от стените някакво обръщение. Съответно аз ги запитвам: какво вършиме съответни ли сте? А те напълно безочливо си ми дадоха отговор, " Дори ти в този момент да ни спреш, ние ще дойдем на следващия ден или в други ден и отново ще го напишем ". За мен това е неясно.
И в светлината на това се чудя, за какво самото общество не се поставя някакви старания да се запази. Защото това, което се прави, в действителност е за хората. И е доста забавен опит по какъв начин самото общество реагира не нещо, което му е харизано и какъв брой то го прави оценка. И къде остават всички тези искания за по-добър живот? Реално какви старания ние поставяме да се случи това нещо? И по какъв начин ценим това което е направено от други хора? Всъщност това възпитава.
- Какво е посланието, което искаш да отправиш към хората?
- Да ценят и почитат това което имат, да не го одобряват за даденост и да пазят труда на другите. Това е и моето обръщение към хората: „ Възпитавайте децата си ”. Защото множеството такива прояви са направени в действителност от малолетни. Те просто са наясно, че за тях няма да има последствия.
Проблемът с сходни вандалски държания от дълго време е позволен – отговорните се санкционират с санкция, само че и с нещо доста по-ценно – полагане на публично потребен труд – в случай че всички вандали биват принудени да възстановят това, което са унищожили (ако въобще им е по силите) ще стартират да ценят повече нещата към тях и да схващат, какво е коствало на хората да го основат.
Ето и някои от най- забавните графити на Цветан в подлезите на Пловдив:
Евмолп (на старогръцки: Εὔμολπος, Eumolpos, „ хубаво пеещия “) е легендарен тракийски владетел, наследник на Посейдон и Хиона, която с цел да потули прегрешението си от своя баща Борей, хвърлила детето в морето, само че Посейдон го избавил и пренесъл в Етиопия, където да бъде отгледано от щерка му Бентесикюме (Βενθεσικύμη).
Някои легенди го свързват с именития тракийски певец Мусей, като негов татко. Евмолп е и създателят на град Пловдив около 1420 година пр.н.е.
Малката базилика в Пловдив е била ситуирана в източните околности на античния град, директно до вътрешното лице на крепостната стена с кула от II – IV в.
Изградена е във втората половина на V в. с богата архитектурна декорация – мраморна колонада сред корабите, мраморна олтарна бариера, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични претекстове. В мозайката е завършено пано с ктиторски надпис. Открити са остатъци от олтарна маса.
Епископската базилика на Филипопол, античният предходник на днешния Пловдив, е най-голямата раннохристиянска черква в страната. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава съображение на хипотезата, че базиликата е измежду първите, издигнати в Римската империя след легализирането на християнството през 313
Свети деятел Ерм е бил свещеник в тракийския град Филипополи.
Той е първият, който донася словото на територията на днешна България, съответно в античния Пловдив, именуван тогава Филипопол. Така е учредена първата християнска общественост по нашите земи.
“Тримонциум ”
Имената на Пловдив през вековете.
“Античен подлез под тепето. ”
КАЛИГРАФИЯ
ФОТОГРАФИЯ
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ