Как да изградим дисциплина в нас самите
Случвало ли ви се е да гледате хората към вас и да им се възхищавате за тяхната непримиримост и неизменност, пита АТИТЮД? Да си задавате въпроса: „ Как да отслабна, да стартира да върша извършения, да стана по-организиран; да напиша огромен разказ и т.н? ”
Историята се повтаря. Уж, всеки един от нас знае какво би трябвало да се направи и го прави известно време, само че силата бързо угасва, мотивацията от ден на ден отслабва и по този начин губим интерес. Често си споделяме, че не си коства или това са прекомерно доста старания... ”Може да опитам някой различен път! ”
Говорим по този начин, все едно пред нас има безчет благоприятни условия.
В книгата си „ Как да преодолеем стоте най-често срещани саморазрушителни настройки ”, доктор Дейвид Либерман показва като съществена причина за това неналичието на дисциплинираност. Факт е, че ние не се раждаме дисциплинирани, това е умеене, което се развива и култивира. Нужно е доста повече от моментно предпочитание за реализиране на дисциплината. Тя е въпрос на трениране на мозъка. Когато заран будилникът звъни, а ние се завиваме през глава, учим мозъка си на мързел. Когато би трябвало да свършим значима работа, само че вместо това решим да погледаме телевизия или да проверим какво става с нашите другари във фейсбук, учим мозъка си на леност.
Д-р Либерман дава няколко насоки, които биха ни подкрепили в процеса на създаване на дисциплинираност у нас самите:
1. Приемане на дисциплината като игра
Дисциплината не е нещо, което може да се включва и изключва. Дисциплината е нравствен мускул, който би трябвало да се тренира, с цел да може да ни служи. Добър вид е изработването на система от награди и санкции, която да ни стимулира да се придържаме към решенията си. Ако скачането от леглото рано заран е трудно, авансово си обещайте, че в случай че не станете от леглото до 5 минути откакто е звъннал будилника, ще вземете ледено леден душ същата заран.
