Математикът Николай Козлуджов пренася всеки урок в живота
Случва се от време на време един млад мъж да се разхожда из центъра на Приморско с банда деца. Изглежда като техен другар, само че в действителност е учителят им по математика. И сякаш са на лагер през ваканцията, а когато някой си хареса шапка, преподавателят незабавно дава задачка - какъв брой ще спести от джобните, в случай че да вземем за пример има 15% понижение.
Защото, да си преподавател, значи да дадеш на децата освен това - всеки урок да влезе в живота им, да могат да ползват знанията на процедура, да знаят по какъв начин да се държат в обществото, да почитат другия и непознатото мнение, споделя Николай Козлуджов. Успява да се оправи даже с най-трудното в учебно заведение в днешно време - да направи от 24 разнообразни деца един неразлъчен клас. Не е въпрос на математическа формула, а по какъв начин тъкмо се случва, учителят от пловдивското СУ „ Софроний Врачански “ показа с сътрудниците си в тазгодишния учебен конгрес за подготовка и продан на положителни практики.
Всичко почнало с една родителска среща при започване на предходната година, когато Козлуджов поел своя клас - тогава от петокласници. Знаейки какво следва, още до момента в който децата били 4. клас, влизал при тях, с цел да се опознаят. Оказало се, че през това време родителите също са го проучили. И на първата обща намира се разбрали за
дисциплинираност и другарски връзки.
Когато това го има, се реализира и другото, за което нормално всички упорстват - високи резултати на националните външни оценения в 7. клас. Започнало се с обща група в месинджър и незабелязано всички станали едно семейство.
Още в първия ден на срещата си с децата, към този момент като класен началник, Николай Козлуджов пробвал трик, усвоен по време на образование в Англия - Poker Face. Игровият способ е доста подобаващ за взаимно опознаване. Всеки написа на листче по какъв начин би обрисувал себе си. После учителят чете, само че без да споделя името, а създателят би трябвало да не се издаде. Задачата на останалите е да познаят кой е това. На тях им беше забавно, а аз узнах какво ги вълнува, кое им е значимо, от какво се тормозят, кой е по-импулсивен и кой по-уравновесен, споделя Николай Козлуджов.
Но таман бариерите паднали, и пристигнал дългият локдаун през есента и зимата на предходната година. Бяха минали единствено месец-два от работата ни дружно, само че очевидно ме бяха приели съществено, тъй като съм господинът по математика, усмихва се класният. И за него пристигнало време за ново тестване - образованието в електронна среда
с аудитория зад кадър - всички родители на паралелката.
Беше всекидневно самодоказване, спомня си математикът.
Но не, с цел да постанова себе си като експерт, а с цел да е потребно всичко научено за децата, непрекъснато ги провокира с планове. Трябва да знаят, че математиката не е нещо, което просто би трябвало да усвоиш, а нещо, което в действителност ще ти би трябвало в всекидневието, уверен е Николай Козлуджов. И учениците му към този момент са горели в задачи „ Баня “ и „ Кухня “ - да създадат измервания на пространствата вкъщи, да обмислен площта и като вземат поради разхода на материалите, да изчислят какъв брой багра и плочки ще са нужни и какъв брой би коствало това.
Геометричните фигури пък петокласниците изучавали, като ги вършат от картон. Това по принцип е залегнало в образователната стратегия, само че в класа на Николай Козлуджов паралелепипедът не е просто обемна фигура от хартия, а ледник. Родили се всевъзможни истински хрумвания, а фигурите се оказали декорирани с разнообразни цветове и камъчета.
Друг път класът претърпял изнесен интегриран урок „ Горичка с количка “. И в него измежду природата децата мерили разстояние, следили разнообразни скотски типове и приложили главните познания в 5. клас за пресмятане на проценти - да вземем за пример с какъв брой % ще намалее популацията на избран тип от Червената книга и с какъв брой би се нараснал, в случай че се вземат ограничения за опазването му. Учителят измислил забавни изненади за учениците.
Но и те за него
Когато всички се върнали в клас по Никулден, класният именник влезнал в стаята и що да види - трапеза с питка и други домашно приготвени вкусотии. В паралелката има петима именници, а с него стават шестима. Без да се издадат, децата се подготвили да честват дружно.
За Баба Марта плели мартеници след часовете, а с парите от продажбата им помогнали 5-годишно дете с детска церебрална парализа. Превърнали се и в коледни ангели с положителните си сърца.
Така ден след ден и крачка след крачка учениците стигнали до шести клас. А всичките им учители са удовлетворени от срещата с жадни за познания деца, които нямат проблем с дисциплината. Класният държи да подчертае, че надгражда основите, които е сложил началният преподавател преди него.
Самият той е в гилдията към този момент 19 година Завършил е математика в Пловдивския университет и в началото желал да стане учител там. Обстоятелствата обаче го пратили в школската класна стая - първо в Английската гимназия. За Николай Козлуджов това е скъп опит поради опцията да поддържа връзка с доайена математик Иван Бришимов. „ Той ми даде насоки. Видях
по какъв начин един мъж може да е скъп като преподавател,
споделя Козлуджов. И ползва в своя път уроците на сътрудника с повече опит - да е непоколебим, само че обективен, да е другар с децата, само че при обрисувани граници. „ Не можеш да си с тях робот или касетофон, който върти непрекъснатия репертоар на уроците. Трябва да е занимателно и непрекъснато да провокираш интерес “, споделя преподавателят. Първото си бойно кръщене получил, когато Бришимов го пратил на екскурзия със своя клас, с цел да усети по какъв начин се случва и неофициалното другарство.
Учителят за мен е един артист,
обобщава Николай Козлуджов. А от англичаните научил и по какъв начин да се държи, когато преподава - да акцентира с звук и жест значими неща, да притегля внимание с поведенчески трикове.
„ Има учители, за които специалността е предопределение, само че и които не стопират да се учат по какъв начин да бъдат по-добри. И до момента в който е по този начин, учебното заведение ще бъде нещо скъпо и свято “, има вяра Николай Козлуджов. Често в часовете му влизат студенти и е удовлетворен, когато ги вижда стимулирани в действителност да влязат в час и да са потребни и обичани.
Защото, да си преподавател, значи да дадеш на децата освен това - всеки урок да влезе в живота им, да могат да ползват знанията на процедура, да знаят по какъв начин да се държат в обществото, да почитат другия и непознатото мнение, споделя Николай Козлуджов. Успява да се оправи даже с най-трудното в учебно заведение в днешно време - да направи от 24 разнообразни деца един неразлъчен клас. Не е въпрос на математическа формула, а по какъв начин тъкмо се случва, учителят от пловдивското СУ „ Софроний Врачански “ показа с сътрудниците си в тазгодишния учебен конгрес за подготовка и продан на положителни практики.
Всичко почнало с една родителска среща при започване на предходната година, когато Козлуджов поел своя клас - тогава от петокласници. Знаейки какво следва, още до момента в който децата били 4. клас, влизал при тях, с цел да се опознаят. Оказало се, че през това време родителите също са го проучили. И на първата обща намира се разбрали за
дисциплинираност и другарски връзки.
Когато това го има, се реализира и другото, за което нормално всички упорстват - високи резултати на националните външни оценения в 7. клас. Започнало се с обща група в месинджър и незабелязано всички станали едно семейство.
Още в първия ден на срещата си с децата, към този момент като класен началник, Николай Козлуджов пробвал трик, усвоен по време на образование в Англия - Poker Face. Игровият способ е доста подобаващ за взаимно опознаване. Всеки написа на листче по какъв начин би обрисувал себе си. После учителят чете, само че без да споделя името, а създателят би трябвало да не се издаде. Задачата на останалите е да познаят кой е това. На тях им беше забавно, а аз узнах какво ги вълнува, кое им е значимо, от какво се тормозят, кой е по-импулсивен и кой по-уравновесен, споделя Николай Козлуджов.
Но таман бариерите паднали, и пристигнал дългият локдаун през есента и зимата на предходната година. Бяха минали единствено месец-два от работата ни дружно, само че очевидно ме бяха приели съществено, тъй като съм господинът по математика, усмихва се класният. И за него пристигнало време за ново тестване - образованието в електронна среда
с аудитория зад кадър - всички родители на паралелката.
Беше всекидневно самодоказване, спомня си математикът.
Но не, с цел да постанова себе си като експерт, а с цел да е потребно всичко научено за децата, непрекъснато ги провокира с планове. Трябва да знаят, че математиката не е нещо, което просто би трябвало да усвоиш, а нещо, което в действителност ще ти би трябвало в всекидневието, уверен е Николай Козлуджов. И учениците му към този момент са горели в задачи „ Баня “ и „ Кухня “ - да създадат измервания на пространствата вкъщи, да обмислен площта и като вземат поради разхода на материалите, да изчислят какъв брой багра и плочки ще са нужни и какъв брой би коствало това.
Геометричните фигури пък петокласниците изучавали, като ги вършат от картон. Това по принцип е залегнало в образователната стратегия, само че в класа на Николай Козлуджов паралелепипедът не е просто обемна фигура от хартия, а ледник. Родили се всевъзможни истински хрумвания, а фигурите се оказали декорирани с разнообразни цветове и камъчета.
Друг път класът претърпял изнесен интегриран урок „ Горичка с количка “. И в него измежду природата децата мерили разстояние, следили разнообразни скотски типове и приложили главните познания в 5. клас за пресмятане на проценти - да вземем за пример с какъв брой % ще намалее популацията на избран тип от Червената книга и с какъв брой би се нараснал, в случай че се вземат ограничения за опазването му. Учителят измислил забавни изненади за учениците.
Но и те за него
Когато всички се върнали в клас по Никулден, класният именник влезнал в стаята и що да види - трапеза с питка и други домашно приготвени вкусотии. В паралелката има петима именници, а с него стават шестима. Без да се издадат, децата се подготвили да честват дружно.
За Баба Марта плели мартеници след часовете, а с парите от продажбата им помогнали 5-годишно дете с детска церебрална парализа. Превърнали се и в коледни ангели с положителните си сърца.
Така ден след ден и крачка след крачка учениците стигнали до шести клас. А всичките им учители са удовлетворени от срещата с жадни за познания деца, които нямат проблем с дисциплината. Класният държи да подчертае, че надгражда основите, които е сложил началният преподавател преди него.
Самият той е в гилдията към този момент 19 година Завършил е математика в Пловдивския университет и в началото желал да стане учител там. Обстоятелствата обаче го пратили в школската класна стая - първо в Английската гимназия. За Николай Козлуджов това е скъп опит поради опцията да поддържа връзка с доайена математик Иван Бришимов. „ Той ми даде насоки. Видях
по какъв начин един мъж може да е скъп като преподавател,
споделя Козлуджов. И ползва в своя път уроците на сътрудника с повече опит - да е непоколебим, само че обективен, да е другар с децата, само че при обрисувани граници. „ Не можеш да си с тях робот или касетофон, който върти непрекъснатия репертоар на уроците. Трябва да е занимателно и непрекъснато да провокираш интерес “, споделя преподавателят. Първото си бойно кръщене получил, когато Бришимов го пратил на екскурзия със своя клас, с цел да усети по какъв начин се случва и неофициалното другарство.
Учителят за мен е един артист,
обобщава Николай Козлуджов. А от англичаните научил и по какъв начин да се държи, когато преподава - да акцентира с звук и жест значими неща, да притегля внимание с поведенчески трикове.
„ Има учители, за които специалността е предопределение, само че и които не стопират да се учат по какъв начин да бъдат по-добри. И до момента в който е по този начин, учебното заведение ще бъде нещо скъпо и свято “, има вяра Николай Козлуджов. Често в часовете му влизат студенти и е удовлетворен, когато ги вижда стимулирани в действителност да влязат в час и да са потребни и обичани.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ