Чувствате ли се гузни, когато си оставате вкъщи заради настинка?
Случва се и на най-амбициозните измежду нас, и на най-големите работохолици: събуждате се посреднощ и усещате познатите симптоми… тежест в главата, уязвимост в краката, замаяност, позиви за повръщане, нямате нито въодушевление, нито сили да станете от леглото. Към това положение, в случай че прибавим кашлица и температура, картинката става цялостна.
Вместо да мислите с какво да се лекувате, стартирате да се чудите по какъв начин да станете от леглото, с цел да отидете на работа. Дори е допустимо да стигнете до миенето на зъби и обличането.
Само че има един проблем: работохолиците се чудят какво по-напред да свършат денем, в който сякаш са си останали вкъщи, с цел да се лекуват, вместо да се провиснал, да си починат, да си изключат телефона и да поспят или да прочетат някоя дълго отлагана книга. Според скорошно изследване близо 80% от болните, които не отиват в офиса, се усещат длъжни да работят от у дома, когато са заболели. Защо се усещаме притиснати да работим даже когато никой не ни принуждава да го вършим?
Проучване от 2022 година, оповестено в списанието към Медицинскя университет в Тайба, демонстрира, че учителите в Никарагуа да вземем за пример съвсем в никакъв случай не си остават у дома, когато са заболели. Това се дължи най-много по стопански аргументи, само че и от вътрешна нужда да не се пропуща материал. През същата 2022 година в Швейцария се организира изследване, съгласно което близо 30% от началните учители не остават да се лекуват, когато са заболели.
Какво значи гузна съвест по време на болест?
Гузната съвест ни пречи да си останем в леглото, когато всички признаци крещят, че би трябвало да го създадем. Вместо това избираме да отидем на работа и вероятно да разпространим вируса измежду сътрудниците си единствено и единствено да потиснем възприятието си на виновност, самоубеждавайки се, че в действителност не сме заболели, а леко понастинали. Любопитен факт обаче е, че същите тези хора биха дали своят вот ПРОТИВ някой да върви заболели на работа. Откъде идва несъгласието?
От години по света тече спор по въпроса дали един чиновник би трябвало да си остане у дома, когато е болен, и в действителност по какъв начин да бъде поощрен да го направи, до момента в който се възвърне. Ейч ари от известни компании разясняват, че хората все по-рядко си вземат болнични, а даже когато го вършат, близо 80% от болните не престават да работят от у дома.
Нека поразсъждаваме – какво би се получило, в случай че един пациент се приготвя за интервенция, само че няма дипломиран медицински личен състав, който да се погрижи за него. да вървиш болен на работа е сигурен симптом на вреден работохолизъм.
Въпреки че болните непрекъснато получават препоръки да си останат у дома и да си извърнат внимание, работохолиците остават глухи за тези думи. Те убеждават другите и самите себе си, че са леко понастинали и въобще не са заболели. Общо взето за тях важи правилото, че щом имат задоволително сили, с цел да се изправят на крайници, значи могат да си правят работата.
Психолозите в огромните компании споделят, че това е общ проблем, върху който би трябвало да се работи – т.е. да се откри метод хората да бъдат успокоени и подтиквани да си останат у дома, с цел да се лекуват, а не с цел да работят.
И по този начин, ето ни на сутринта, едвам мърдащи, само че подготвяме облеклата, сърбаме чай, гълтаме шепа витамини. И в случай че се приведем във тип и се включим онлайн на работа, започваме да се тормозим, че шефът ще си намерения, че лъжем и преувеличаваме – изглеждаме съвсем обикновено, значи имаме задоволително сили, с цел да отидем в офиса. Трябва да се означи, че част от процеса на лечение е да се отиде на доктор и да се поспи, с цел да възвърне силите си организмът. Как да стане това, в случай че мислим единствено за работа? Трябва да разберем, че няма по какъв начин по едно и също време да бъдем хем положителният и предан чиновник, хем индивидът, който се лекува. Тогава за какво изпитваме виновност, че сме заболели? Вероятно отговорът се крие в страха да не компрометираме работата си, да не разочароваме другите или даже да не изгубим позицията си.
Нормално ли е да си вървим заболели на работа?
Независимо дали се включваме на среща в „ Зуум “, облекли се в представителни облекла от кръста нагоре, или се стягаме и отиваме на работа, въпросът е: това ли е новото „ обикновено “?
Разумът крещи: НЕ! Работа постоянно ще има. Не можете да свършите цялата работа на света. Но можете да обърнете внимание на себе си и на здравето си. един ден цялото това напрежение може да ви излезе през носа. Хората са споделили, че в случай че някой в никакъв случай не намира време за отмора, е доста евентуално да му се наложи да откри време за болест.
Подобно държание на чиновниците би трябвало да е и алена сигнална лампа за мениджърите – какво приказва за компанията, в случай че чиновниците й вървят заболели на работното си място? Защо го вършат? От боязън да не изгубят мястото си? От откровена и неподправена обич към работния развой?
Ето по какъв начин можете да се справите с гузната си съвест на болен чиновник:
1. Поставяйте си ясни и постижими цели в службата. Следвайте ги, само че не непременно.
2. Давайте противоположна връзка – постоянно и ясно. Не забравяйте да изтъквате достиженията си и приноса си за компанията.
3. Стремете се към златната среда – реализиране на естетика сред персоналния и професионалния живот.
4. Участвайте в спомагателните курсове или тиймбилдинги, които предлага компанията, не се делете от колектива.
5. Предлагайте опция за отдалечена работа.
6. Винаги бъдете открити в общуването си с другите.
7. Грижете се за психическото си здраве. Обръщайте си внимание, не подценявайте тези душевни положения.
Цветелина Велчева по материали от success.com
https://www.success.com/sick-day-guilt/
