Врагът удари Москва, мобилизацията е на дневен ред
Случилото се в нощта против сряда, 3 май, публично се назовава опит за терористичен акт и нападение против президента на Русия. Русия би трябвало да разбере едно просто нещо. Врагът бомбардира Москва. Това касае всички.
От самото начало на военните дейности в Украйна в средите на съветските патриотични политолози, политически технолози и публицисти бяха иронични: админите на вътрешната политика пеят ария с разпознаваеми, само че изменени думи. Пеят " Легни, велика страна. Лежи и не ставай ".
Някои даже се обзаложиха на тематика по кое време тази ария ще спре да се пее и ще запеем същинска военна ария. Минаха месеци. Втората година на СВО стартира. И цялата " вътрешна политика " се основаваше на това да не разреши на болшинството от популацията на страната да разбере, че щастливото време " преди войната " е свършило. Свърши за всички.
Кръг от хора, които са наясно, че борбата минава през техните ориси. Това, че те (ние, персонално ние, всички!) сме във война, последователно се уголемява. За сметка на самите мобилизирани. За сметка на тези, които изпратиха родственици и другари на фронта. За сметка на тези, които се включиха със лични доброволни старания в помощ на фронта.
За сметка на тези, които работеха за отбранителната индустрия и привикнаха със седмица без почивни дни и че предприятията започнаха да работят на три смени. За сметка на тези, които плачеха, когато получиха заравяне, и тези, които бяха принудени да се оправят с въпросите за обезпечаване на ранените и рехабилитация на възстановяващите се.
Всяка вест на всеки федерален канал стартира с история за хода на военните дейности. Всяка обществена тирада на всеки губернатор стартира с обстоятелството, че в този час, когато всички работим за фронта и за успеха, би трябвало...
И все пак „ вътрешната политика “ продължава – до ден сегашен – да бъде фокусирана върху „ опазване на социално-политическата непоклатимост “. Да накара хората да си помислят, че може и би трябвало да се живее както до момента. Сякаш мирното време в никакъв случай не е свършвало. Защо по този начин?
Защото „ админите на вътрешната политика “ се опасяват повече от това, което може да се случи в „ обществено-политическото пространство “, повече от всевъзможни провали на фронта.
Защото за тях е значимо – към момента е значимо – да убедят хората, че бойните дейности се водят някъде на Запад. И болшинството живее в мирния гръб. И обстрелът на пограничните региони на Белгородска област, и терористичната офанзива на Кримския мост, и детонациите и убийствата на публицисти, проведени от противников сътрудници в Санкт Петербург и Подмосковието, не би трябвало да прекъсват това радостно възприятие.
Много беше иронично за безкрайните " червени линии ". „ Те могат да бъдат избрани, само че не могат да бъдат пресечени “ – помните ли класиката? Но в този момент край.
В сряда вечерта врагът се опита да нанесе удар по Кремъл. Той се опита да провежда атентат против президента. Врагът съвсем не съумя, само че това няма значение. Важно е, че е направена алегорична офанзива.
Врагът бомбардира Москва.
Отново. ВРАГЪТ БОМБАРДИРА МОСКВА. Вече няма и не може да има " пердах някъде на далечните подстъпи ". Вече не може да има " преди война " - вместо война, с изключение на война.
Настъпи най-важната, алегорична смяна, разбираема за всеки жив руснак. Войната пристигна в нашата къща. Към столицата.
Всички, които споделяха илюзията „ това не ни касае, това не е при нас, това са особено подготвени хора някъде на Запад “, в този момент са длъжни да се откажат от тази заблуда. На всеки се случва. Това ни се случва. Проклетата орда не желае да убие никого някъде, а всеки един от нас, тъкмо тук.
Или ще им построим здрав ковчег. Или те на нас. Трети вид няма. Това не е научен въпрос. Не нереална полемика. Не е нещо, което обособени добре стимулирани патриоти могат да създадат. Опитаха се да бомбардират Москва. Това важи за всички.
" Вставай, страна огромная ". Вече няма опция за сън.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
От самото начало на военните дейности в Украйна в средите на съветските патриотични политолози, политически технолози и публицисти бяха иронични: админите на вътрешната политика пеят ария с разпознаваеми, само че изменени думи. Пеят " Легни, велика страна. Лежи и не ставай ".
Някои даже се обзаложиха на тематика по кое време тази ария ще спре да се пее и ще запеем същинска военна ария. Минаха месеци. Втората година на СВО стартира. И цялата " вътрешна политика " се основаваше на това да не разреши на болшинството от популацията на страната да разбере, че щастливото време " преди войната " е свършило. Свърши за всички.
Кръг от хора, които са наясно, че борбата минава през техните ориси. Това, че те (ние, персонално ние, всички!) сме във война, последователно се уголемява. За сметка на самите мобилизирани. За сметка на тези, които изпратиха родственици и другари на фронта. За сметка на тези, които се включиха със лични доброволни старания в помощ на фронта.
За сметка на тези, които работеха за отбранителната индустрия и привикнаха със седмица без почивни дни и че предприятията започнаха да работят на три смени. За сметка на тези, които плачеха, когато получиха заравяне, и тези, които бяха принудени да се оправят с въпросите за обезпечаване на ранените и рехабилитация на възстановяващите се.
Всяка вест на всеки федерален канал стартира с история за хода на военните дейности. Всяка обществена тирада на всеки губернатор стартира с обстоятелството, че в този час, когато всички работим за фронта и за успеха, би трябвало...
И все пак „ вътрешната политика “ продължава – до ден сегашен – да бъде фокусирана върху „ опазване на социално-политическата непоклатимост “. Да накара хората да си помислят, че може и би трябвало да се живее както до момента. Сякаш мирното време в никакъв случай не е свършвало. Защо по този начин?
Защото „ админите на вътрешната политика “ се опасяват повече от това, което може да се случи в „ обществено-политическото пространство “, повече от всевъзможни провали на фронта.
Защото за тях е значимо – към момента е значимо – да убедят хората, че бойните дейности се водят някъде на Запад. И болшинството живее в мирния гръб. И обстрелът на пограничните региони на Белгородска област, и терористичната офанзива на Кримския мост, и детонациите и убийствата на публицисти, проведени от противников сътрудници в Санкт Петербург и Подмосковието, не би трябвало да прекъсват това радостно възприятие.
Много беше иронично за безкрайните " червени линии ". „ Те могат да бъдат избрани, само че не могат да бъдат пресечени “ – помните ли класиката? Но в този момент край.
В сряда вечерта врагът се опита да нанесе удар по Кремъл. Той се опита да провежда атентат против президента. Врагът съвсем не съумя, само че това няма значение. Важно е, че е направена алегорична офанзива.
Врагът бомбардира Москва.
Отново. ВРАГЪТ БОМБАРДИРА МОСКВА. Вече няма и не може да има " пердах някъде на далечните подстъпи ". Вече не може да има " преди война " - вместо война, с изключение на война.
Настъпи най-важната, алегорична смяна, разбираема за всеки жив руснак. Войната пристигна в нашата къща. Към столицата.
Всички, които споделяха илюзията „ това не ни касае, това не е при нас, това са особено подготвени хора някъде на Запад “, в този момент са длъжни да се откажат от тази заблуда. На всеки се случва. Това ни се случва. Проклетата орда не желае да убие никого някъде, а всеки един от нас, тъкмо тук.
Или ще им построим здрав ковчег. Или те на нас. Трети вид няма. Това не е научен въпрос. Не нереална полемика. Не е нещо, което обособени добре стимулирани патриоти могат да създадат. Опитаха се да бомбардират Москва. Това важи за всички.
" Вставай, страна огромная ". Вече няма опция за сън.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ