Руски дипломат: Уроците на историята и образът на бъдещето: размисли за външната политика на Русия
Случи се по този начин, че нашата страна още веднъж претърпява повратен миг в своята хилядолетна история. Налага се да се сблъскваме с нападателната реакция на част от външни участници против безусловно оправданите дейности, ориентирани към отбрана на виталните ползи на запад.. Възникна действителна рецесия за европейската сигурност и за целия интернационален ред, формирал се след Втората Световна война.
Макар в нашата страна към този момент не едно потомство да е израснало в релативно спокойно време, обстановката на спор е по-скоро норма за страна с такава география като Русия. Родните специалисти прокарват разнообразни исторически аналогии. Някои съпоставят настоящия стадий с епохата на Алексей Михайлович Тишайши (Романов), когато Московската страна поетапно си е възвръщала западно-руските земи. Други съзират подобие с Кримската война, когато Русия се сблъсква с „ невижданата злоба на Запада “.
Трети се базират на опита „ за усмиряване в името на личното богатство и на цялото човечество “ на имперските упоритости на Швеция след Полтава, на Франция след Бородино, на Германия след Сталинград и Берлин. Други пък съпоставят опълчването на Русия и Запада със „ студената война “ от 1940-те – 1980-х година Някои считат, че мащабите на сегашните промени надминават тектоничното разбъркване от интервала 1989-1991 година, „ когато настъпи коренна смяна в разположението на силите, само че самите правила на международната политика и разпоредбите на държание не се трансформираха съществено “.
Подобни паралели, при цялата им конвенционалност, имат една обща линия – всички те акцентират епохалното значение на протичащите се събития. Без пресилване може да се каже, че специфичната военна интервенция (в Украйна, бел. ред.) се трансформира в жалон по пътя към новия международен ред, към новото систематизиране на силите на интернационалната сцена.
Съотношението значително зависи от хода на военните дейности, от измененията в структурата на международната стопанска система и параметрите на политическото контролиране на спора. В някакъв миг и този пъзел ще се подреди. А към този момент ориста още веднъж отреди на Русия да бъде един от главните създатели на международната история.
* * *
Да се занимаваш с историческо творчество с изключение на другото значи и ясно да виждаш и разбираш съществуващите реалии. Разбира се, когато има доста промени и надалеч не всичко може да бъде разбрано, тогава се появява съблазънта да се вършат лесни заключения (като „ светът в никакъв случай към този момент няма да бъде същият “). Подобни изводи елементарно се възприемат от съзнанието, само че малко дават на мозъка. За да се разбере по-добре протичащото се, потребно е да се имат поради дълготрайните трендове на международното развиване. Тези, които са се формирали доста преди началото на специфичната военна интервенция и ще не престават да разместват мощните исторически пластове след нейното привършване.
За какви трендове става дума?
Логично е да се стартира с най-съдбоносния развой – образуването на многополюсния свят. Именно в това се състои същността на промените на интернационалната система. Както означи президентът В. В. Путин, става дума за „ прехода от либерално-глобалисткия американски егоцентризъм към фактически многополюсен свят, учреден на същински суверенитет на нации и цивилизации “. Ще прибавим, че съгласно общоприетата оценка, упоменатият преход е почнал скоро след разпадането на Съветския съюз и на социалистическата общественост, ознаменувайки края на двуполюсния ред, който се базира на съветско-американския баланс на силите, и на късия по историческите ограничения „ еднополюсен миг “ при започване на 90-те години на ХХ в., когато един непредвидлив политолог внезапно прогласи „ края на историята “.
Както се е случвало нееднократно, пътят към новото силово равновесие закупи непосилен и лъкатушен темперамент. На Русия и на другите водещи страни ще им се наложи да го изминат, въпреки че това може да отнеме още много години. Обективни, независещи от нечие предпочитание обстоятелства и феномени сочат, че устойчивостта на актуалния свят ще се обезпечава посредством координиране на ползите на няколко редовно значими центрове на икономическа мощност и политическо въздействие. Кои ще са „ сътрудниците “ в многополюсната система, какъв брой ще бъдат, времето ще покаже. За нас цивилизационният метод наподобява аналитично работлив и политически заможен. По неговата логичност играчите на световно равнище ще бъдат политически консолидирани цивилизационни общности отпред с държава-лидер. Например Русия и евразийската общественост, Китай и източноазиатската общественост, Съединени американски щати и Англия, също по този начин индийската, арабско-мюсюлманската, континентално-европейската и други.
Каквато и да бъде структурата на бъдещата международна класификация, в този момент към този момент се разпростира съревнование за правото да се открият базовите му правила, това, което по-простичко може да се назова правила на държание. В тази многоаспектна конкуренция конкурентни преимущества имат мощните, софтуерно развити страни, способни да разпространят освен военна мощ, само че и духовно-нравствени и морални полезности. Както означи С. В. Лавров, „ става дума за страни с добре проведена централна власт, виновна и дееспособна, която оптимално дейно умее (от позиция на гарантиране на ползите и сигурността на своите граждани) да реагира на естествени или други катаклизми. Китай, Индия, Бразилия, ЮАР, Иран, Египет, Аржентина, Мексико… с икономическата тежест върви и политическото въздействие. Това следва да се има поради “.
Въплъщение на многополюсната дипломация стана обединяването БРИКС, което играе все по-сериозна роля на международната сцена. Първостепенните задания пред БРИКС са ориентирани към решение на общи за участниците въпроси, свързани с интернационалното развиване. Има смисъл и да се вгледаме в вероятностите на групата МИКТА, включваща такива районни страни като Мексико, Индонезия, Южна Корея, Турция и Австралия, въпреки че действителният резултат от нейната активност следва да бъде оценена.
А пък „ Групата на седемте “ изцяло предсказуемо загуби престижа си на генератор за решение на световни проблеми, всъщност се трансформира в механизъм, с който Вашингтон ръководи своите спътници по въпроси, представляващи преходен интерес за Съединени американски щати. Ролята на ускорител на образуването на полицентризма през средата на първото десетилетие на ХХI в. играе рецесията на глобализацията, поставила завършек на валутно-финансовото, софтуерното и културно доминиране на Съединени американски щати.
По време на фондовия срив през 2008-2009 година американското „ ядро “ на световната система на капитализма беше изумено от удар с такава мощ, че тя и до през днешния ден още не може да се съвземе. В същото време изместването на фокуса на стопанската интензивност в Азиатско-Тихоокеанския район, изоставането на Китай като водач в международната стопанска система се движат с великански крачки. По данни на Световната банка още през 2017 година Пекин е изпреварил Вашингтон по размера на вътрешния брутен артикул (изчислен по паритета на покупателната способност), а още по-рано, през 2010 година – по темповете на промишленото произвеждане.
Впрочем, брутният артикул не е задоволителен знак за положението на стопанската система: със своето пространство, естествени запаси (Световната банка ги прави оценка на 75 трлн $ и повече), насъбраното материално-техническо благосъстояние Русия не отстъпва на нито една страна (в същото време по номиналния Брутният вътрешен продукт МВФ отрежда на нашата страна едвам 11-то място). Тук също ще отбележим, че поглеждайки към света на бъдещето, някои от съветските експерти предвиждат „ разпад на световната икономическа система на няколко огромни макрорегиона “, други приказват за появяването на два или повече техноикономически блока – „ огромни парчета от пазара “, включващи „ валутната зона, набор от запаси, философия на развиване, комплекс от базови технологии “, които ще конкурират между тях.
В резултат на многополюсния свят и деглобализацията ще завоюват всички при изискване, че никой няма да пречи на естественото протичане на тези процеси. Тук решаващо значение има държанието на ръководещите кръгове на Северна Америка и Западна Европа. Ако те не озаптят мъчителното си чувство за загуба на властта над света, което е по човешки разбираемо, в случай че не престават да се „ хващат за кобура “ всякога, когато е нужна търпелива дипломация, ще се резервира и усили тревожната наклонност на повишение на смисъла на фактора мощ в интернационалните работи. Западното надменност от десетилетия (ако не и от векове) се подхранва от безотговорност и липса на всевъзможни задръжки.
С какво друго да си разбираем авантюризма на американските президенти, които афишират като опасност за националната сигурност една след друга страни, намиращи се на десетки хиляди километра от Съединени американски щати? В резултат на военни интервенции (например в Югославия, Ирак, Либия, Афганистан) бяха дестабилизирани цели райони. В изискванията на действителна многополюсност самата режисура на въпроса за боен надзор на отдалечени територии, да не приказваме за навлизане със мощ в полза на въздържане на други центрове на мощ, провокира интензивно неприемане и противопоставяне.
Рисковете от непредвидени последици от въоръжените акции се усилват и от това, че се трансформира самата природа на силовата политика, размиват се границите сред военни и невоенни средства за воденето й. Нарушаването на салдото на световно равнище удвоява готовността на районните играчи да осъществят своите ползи с всевъзможни налични способи, постоянно прекомерно опортюнистично. По самодейност на Съединени американски щати протича разглобяване на механизми за надзор над въоръженията и поддържане на стратегическа непоклатимост, основани с труда на генерации договарящи.
На равнище теория американците намалиха прага на използване на нуклеарно оръжие. Тези и други тревожни моменти още веднъж връщат в зрителното поле на военните плановици най-опасните сюжети за конфликт на нуклеарните страни, които крият в себе си пагубни последици.
Двигателна мощ на дълбоките, мъчно предвидими трансформации в обществената, икономическата и политическата картина на света се явява следващата научно-техническа гражданска война. В основата на създаващата се софтуерна система се намира усъвършенстването на информационно-комуникационните, енергийни, биомедицински и нанотехнологии, на детайли на изкуствения разсъдък. Осигуряването на технологически суверенитет е стратегическа задача на всяка сериозна страна, претендираща за независима роля в настъпилата висококонкурентна ера. Установяването на етични правила за използването на появяващите се технологии, изработването на правила за отговорно държание на страните, адаптиране на управническите структури в региона на осведомителната сигурност, опазването на здравето, екологията и климата се трансформират в огромни „ безкрайни “ тематики в дипломатическия дневен ред.
Изместването на външни балансьори, повишение на конфликтността на интернационалната среда подтикват страните да дирят вътрешни запаси, да се обръщат към основите на своята история и просвета. В контраст на това се явяват и издиганите от западните глобалисти неолиберални полезности (правата на индивида, джендър, легализирането на леките опиати, биоетика, трансхуманизъм и др.). В качеството на естествена човешка реакция против сходен жанр декадентски прояви непрекъснато нараства въздействието на културно-цивилизационния фактор. Впрочем, в украинската рецесия като в капка вода се отрази новата действителност: с дребни изключения представителите на всички цивилизационни общности от Изтока и Юга, в това число арабско-мюсюлманския свят, африканската и латиноамериканската цивилизация, АСЕАН, възприемат антируската санкционна акция на западното малцинство като очевиден рецидив на неоколониалното мислене.
* * *
Осмислянето на световните трендове, част от които е и нашата страна, оказва помощ да бъдат избрани и посоките за използване на външнополитическите старания. И тук е значимо да се схваща, че дипломацията на такава страна като Русия не може да не е приемствена. Също като мощен океански крайцер, който следва заложения курс, на нея не са й присъщи и са противопоказни внезапните завои.
Развитието на концептуалната база на външната политика на Руската федерация е вървяло поетапно, мисловният развой в никакъв случай не се е спирал. Своеобразни жалони по този към този момент задоволително дълъг път са одобрените от управлението на страната стратегически документи от 1993, 2000, 2008, 2013 и 2016 година.
Въпреки публикуваното подвеждане, доста от идейните структури, присъщи на отечествената дипломатическа школа в този момент, напълно не са се появили през последните години или месеци. Инстинктивно вярното схващане на националните ползи постоянно е било налице, даже през наивно-романтичните 1990-те с безогледния им отвод от руското завещание във всичките му форми, в това число и неповторимия опит за ръководство на борбата сред страните и практическия опит за съдействие с развиващия се свят.
Достатъчно е да се каже, че още в „ Основните положения на концепцията на външната политика на Руската федерация “ от 1993 година е залегнала тезата, че връзките след края на двуполюсната ера следва да се основават на правилата на полицентризма. Тогава е маркирана и огромната значимост на съветските ползи измежду най-близкото геополитическо обграждане – през призмата на „ попречване на дезинтеграционните процеси на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики “.
Наред с амбициозната задача за постигането на взаимоотношение с Вашингтон на равнище стратегическо партньорство беше сложена цел да се противодейства на опитите на Съединени американски щати да се трансфорат в единствената свръхдържава. Последното е мирогледен миг, сочещ отричането на властническа система за надмощие в интернационалните връзки, което се засилваше през последващите години.
Тенденцията за икономическо и силово доминиране на Съединени американски щати е залегнала в Концепцията за външната политика, одобрена от президента В. В. Путин през 2000 година като недопустимо развиване на събитията. Ето за какво в качеството на първостепенна задача на съветската дипломация беше дефинирано демократизиране на интернационалните връзки, образуване на едноцентричен модел, основаващ се на механизмите на колегиалността и върховенството на интернационалното право. Една от опорите на световната непоклатимост прозорливо сочи съдействието сред Русия и Китай. По подобен метод беше извършена систематична подготовка за бъдещето на руско-китайските връзки, включващи всеобхватно партньорство и стратегическо взаимоотношение.
В обновената редакция на Концепцията, утвърдена от президента Д.А. Медведев през 2008 година Русия за пръв път беше наречена „ огромна евразийска страна “, беше подчертана значимостта на идейно-мирогледните и цивилизационни аспекти на интернационалната конкуренция. Посочена беше и дълготрайната наклонност, показала се с цялостна мощ през последните години: губейки позициите си на международен водач и главен бенефициер на глобализацията, Западът пое курс към въздържане на Русия. Нашата страна не е търсила борба: в документа е заложена тезата, че равноправното съдействие в „ триъгълника “ Русия – Европейски Съюз – Съединени американски щати би спомогнало за подсилване на Евроатлантическия район.
След пет години в редакцията на Концепцията от 2013 година по-ясно е записана задачата за подкрепяне развиването на националната стопанска система и прекосяването й на иновационни релси. Подчертана е нуждата от необятно потребление на механизмите за образуване на позитивния облик на Русия, на нейната вътрешна и външна политика пред международното публично мнение.
Действащата версия на Концепцията, одобрена от президента В.В.Путин през 2016 година, фиксира тестваните от живота правила на външната политика: автономия, многопосочност, прагматизъм, неприкритост, блян към решение на всички проблеми с политико-дипломатически средства при съблюдаване на интернационалното право. Документът е образуван под въздействието на съществени промени, настъпили в интернационалните връзки в подтекста на украинската рецесия от 2014-2015 година и политическите разтърсвания в Близкия Изток и в Северна Африка.
Отбелязва се, че прекосяването към многополюсен международен ред не протича без спорове, съпроводено е от изостряне на световни и районни несъгласия, конкуренция сред страните, увеличение ролята на фактора мощ в международната политика. По-нататъшно развиване получи мисълта за това, че стремежът на Запада да задържи своите позиции се реализира посредством въздържане на различни центрове на мощ, в това число разнопосочен напън от страна на Съединени американски щати, НАТО и Евросъюза върху нашата страна.
Въпреки това, още веднъж е доказана ориентацията на Русия към образуване на общо пространство на мир, сигурност и непоклатимост в Евроатлантика, създаване на прагматични взаимноизгодни връзки със Съединени американски щати, имайки поради огромната отговорност на двете страни за световната стратегическа непоклатимост и положението на интернационалната сигурност. Най-важното изобретение: пренагласяване на целите в евразийското пространство с оглед основаването на ЕАИС и с вероятност за основаване на негова основа на отворено икономическо партньорство, обхващащо също страните от ШОС и АСЕАН. Положително се прави оценка присъединяване на Русия в такива многостранни формати, като „ Г-20 “, БРИКС и РИК (Русия-Индия-Китай).
Общо взето, такива са главните детайли на идейния багаж, с който разполагамe, по този начин наподобява виртуалната насочна точка за по-нататъшната работа по концептуалните рамки на съветската външна политика в новите условия.
* * *
Многопосочният развой на редактиране на новия вид на Концепцията за външната политика с привличането на заинтригувани органи на властта и експертната общественост беше стартират още през 2021 година Основните рамки на документа през януари тази година бяха прегледани на оперативно заседание на Съвета за сигурност на Русия. Те се доработват, като се взема поради развиването на интернационалната конюнктура. Тук бих желал да се спра на някои основни аспекти на нашия разбор.
Независимо от продължителността и изхода на СВО, към този миг към този момент може да се установи, че тридесетгодишната ера на като цяло градивното, въпреки и не лишено от проблеми съдействие със Запада окончателно е приключила. Сегашната обстановка дава неповторимата опция за окончателното освобождение от остатъчните илюзии и излизането на Русия отвън рамките на парадигмата на „ усвояване на сдружението “, неведнъж провеждано от западните сътрудници след 1992 година Ясно е, че връщане към обстановката преди 24 февруари в връзките със страните от Северна Америка и Европа няма да има.
Впрочем, в тази злост на Запада към нас няма нищо ново. Още по време на Кримската война (1854-1856 г.) английският стихотворец лорд А.Тенисън намерено приказва, че ненавижда руснаците и Русия. Германският кайзер Вилхелм (1888-1918 г.) в записките си написа: „ Не мога да направя нищо със себе си. Зная, че не е по християнски, само че мразя славяните “. То ест, русофобията не е нещо маргинално. Това е вирус, загнездил се надълбоко в съзнанието на интелектуалния и политически хайлайф.
Редица наши специалисти разсъждават за това, че сегашните различия към Украйна поставят завършек на цяла историческа ера на доближаване на Русия с Европа, стартирана от Петър Първи, и в този момент „ ние оставяме зад тила си „ петровската “ страница от нашата история “. Можем да се съгласим с това единствено ненапълно. Не бих приказвал решително за допетровска необщителност на Москва за Запада. Аргументите в интерес на противоположното изказване са доста – от външнотърговското и културно взаимоотношение на Велики Новгород с градовете от Ханзейския съюз и утвърденото във Ватикана встъпване в брак на Иван III със София Палеолог до настъпателната политика на Иван IV на запад.
По-скоро, има смисъл да се приказва за привнесено от Петър Първи „ западничество “ в самосъзнанието на ръководещия пласт в Русия, за основаването на благоприятни условия за раздалечаване на неговия светоглед от този на националните маси. Както правилно означават политолозите, „ от времето на Петър Велики съветските елити са гледали на запад, следвали са западната мода и държание, вкарвали са западни институции, заимствали са западни философии, стремили са се да догонят великите европейски държави; по-нататък, в руската ера, да станат световна свръхдържава, а в по-късен интервал — основен съставен елемент от огромна Европа от Лисабон до Владивосток. Това е коловоз, от който е мъчно да се излезе “. Действително вкоренилият се от тези времена несъизмерим знак за тъждество сред „ западно “ и „ прогресивно “, „ западно “ и „ притегателно “ на другите стадии от отечествената история в по-голяма или по-малка степен е предопределял насоките за развиване във вътрешната и външната политика. Сега подобен метод към този момент не е настоящ. Променили сме и ние, и останалият свят.
Русия навлезе в остра фаза на противоборство с нападателен съюз от недружествени страни отпред със Съединени американски щати. Целта на съперника е да нанесе на нашата страна стратегическо проваляне, отстранявайки я като геополитически съперник. Нужно е разбирането за това, че в лицето на русофобски настроения групов Запад ние имаме рисков, стимулиран и – макар последователното и необратимо намаляване на общата мощност – към момента мощен противник, който разполага с съвременен военно-технически капацитет и управлява забележителна част от световните пазари, финансови запаси, логистични вериги и осведомителни потоци.
За някои от нас подобен поврат стана неприятна изненада, и това може да бъде разбрано. Стратегиите за конвергенция, „ вграждане “, разговор и общи пространства заемаха видно място в планирането години наред. Обаче в „ часа Х “ се оказа, че враждебният блок на НАТО прониква в територии, граничещи с витално значими региони на централна Русия (Прибалтика, Украйна), а Евросъюзът популяризира своето неоколониално въздействие върху цяла Източна Европа, Задкавказието и Централна Азия, без да се преценява със съществуващите там интеграционни обединявания (ЕАИС и ОНД). Ясно е, че такава действителност е резултат от многогодишно надменно игнориране на честните опити на Русия да се контракти със Запада за разпоредбите на взаимното битие, и с нея повече не трябва да се помирява.
Безспорно на съветските ползи дава отговор градивното взаимоотношение с всички съседи, включително в Евроатлантика. Към тази цел е нужно да се стремим. Но не с цената на едностранни отстъпки – още повече отстъпки за тези, които намерено афишират Русия за основна опасност, за което става дума в Стратегическата идея на НАТО, призната в края на юни 2022 година на срещата на върха в Мадрид. В такива условия съдействието с недружествени страни е допустимо единствено на единична, транзакционна основа – то може да се реализира единствено там, където е преференциално на Русия и където липсва допустима опция.
Аргументът, че различието с Европа е преференциално на Англия и Съединени американски щати, е правилен единствено частично – дотолкоз, доколкото „ на кормилото “ в основните европейски страни остават политици-атлантици. Вътрешните трансформации на европейските общества и социално-икономически системи не наложително консервират съществуващата политическа класификация. Тягата към стратегическа автономност за Европа, както и преди, е мощна, национално-ориентираните партии и придвижвания се употребяват с растяща известност.
Практическото предизвикателство за Русия – да предложи на Европа формулата за бъдещо съдействие, която, от една страна, би подкрепила автономистките желания на европейците, а от друга – би подсигурила, че от европейска страна няма да идват закани за сигурността на нашата страна в някаква сфера (военна, икономическа, софтуерна, културно-хуманитарна и т.н.).
Изострянето на несъгласията сред най-големите страни не можеше да не окаже въздействие върху многостранната дипломация. Стана ясно, че при неналичието на воля за почтен разговор основаните през положителните времена организации и дискусионни клубове губят бързо ролята на преговорни пунктове и се трансформират в сцена на пропагандистки борби.
На процедура такава наклонност набира скорост не от през вчерашния ден. Съединени американски щати блокираха Органа за разрешаване на разногласия на СТО, доста години не се реализира съгласуването на взаимна политическа декларация на министрите на външните работи на страните от ОССЕ, има и други образци. След началото на СВО западниците намислиха да отлъчат Русия от присъединяване в световни и районни структури – от Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида и Световната туристическа организация до Съвета на страните на Балтийско море. За безобразната обстановка в региона на интернационалния спорт, осакатяваща изначалния смисъл на олимпийското придвижвания, даже не си коства и да се приказва.
Концепцията „ ред, учреден върху правила “ е ориентирана към подкопаване на централната координираща роля на Организация на обединените нации с неговите разнородни партньорства, обединения и „ апели “, чиито функционал дублира сферата на активност на профилираните институции и институции на Световната организация. Западниците в действителност са „ приватизирали “ изпълнителните структури, в това число Секретариата на Организация на обединените нации, офисите на специфичните пратеници и специфичните представители на Генералния секретар – както на обособените страни, по този начин и функционални – запълвайки ги със свои „ тествани “ фрагменти (това се отнася и до механизмите отвън Организация на обединените нации – такива, като да вземем за пример Техническия секретариат на Организацията за възбрана на химическото оръжие).
Най-тъжното е: наслойка разяжда „ светая светих “ на системата на Организация на обединените нации – Съвета за сигурност. Девалвира смисълът на правото на несъгласие, което бащите-основатели са дали на непрекъснатите членове на Секретен сътрудник с една-единствена цел: да не позволен накърняване на ползите на някоя от великите страни, и по подобен метод да предпазят света от директен конфликт сред тях, което в нуклеарната ера крие пагубни последици. Един от признаците на заболяването е отводът на „ западната тройка “ да работи с Русия и Китай над практическата реализация на самодейността за привикване на среща на високо ниво на водачите на страните от „ петорката “ в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, препоръчана от президента В.В. Путин през януари 2020 година А нали самата концепция за такава среща има за цел намирането на допирни точки по най-взривоопасните проблеми на съвременността, а също и препотвърждаването на фундаменталните правила на интернационалното другарство, преди всичко на базовия – „ Вестфалския “ – принцип за суверенно тъждество сред страните.
Не се виждат лесни предписания за оправяне на ситуацията. Очевидно е, че се изискват повече осъзнати старания и въображение за това, което се отнася до промяна на Организация на обединените нации. Съветът за сигурност има потребност от демократизация – на първо място за сметка на разширението на представянето на африканските, азиатските и латиноамериканските страни. Види се, пристигнало е време да се сложи въпросът до каква степен работния дневен ред на Организация на обединените нации дава отговор на ползите на болшинството членове на международната общественост. За доста от тях злободневно значение има достъпът до евтини източници на сила (а не прекосяването към „ зелени “ технологии), социално-икономическото развиване (а не правата на индивида в ултралиберално разбиране), сигурността и суверенното тъждество (а не изкуствено натрапване на електорална народна власт по западен калъп). Освен това настояща става тематиката за привършване на процеса по деколонизация и преустановяване на неоколониалните практики за потребление на естествените запаси на разрастващите се страни от транснационални корпорации.
Както и да се образува по-нататъшната орис на Организация на обединените нации, СТО, МВФ, на Световната банка, на „ Г-20 “ и на други обединявания с повсеместен обсега (Русия е играла и играе в тях градивна роля), разделящата политика на Запада трансформира в безспорен императив в околните години образуването на нова инфраструктура на интернационалните връзки в политическата, икономическата, комерсиалната, валутно-финансовата и културно-хуманитарната сфера, както и в региона на интернационалната сигурност. Тази инфраструктура, както вярно означават нашите специалисти, на първо място би трябвало да подхожда на действителното наличие на интернационалната политика. Основна нейна линия, наред с инклузивността и доброволността за присъединяване, би трябвало да бъде и неуязвимостта към външен диктат, независимостта от капризите на нашите западни сътрудници. След техните искрено вероломни решения и дейности във връзка с Русия, на нейните жители и материални активи ние просто не може да си позволим разкоша да не се замисляме за други възможности. Още повече, че за това мислят и доста наши другари, изгубили религия в западната доброжелателност и пристойност.
На процедура напъните за основаване на самостоятелни граници на световното ръководство са стартирани не от в този момент – сполучливото развиване на БРИКС е образец за това. В наши дни обаче, без всякакво подозрение, този развой ще получи мощно ускоряване, включително посредством разширение на ШОС, посредством повишение успеваемостта на Движението за неприсъединяване, основаване на Група другари в отбрана на Устава на Организация на обединените нации и други формати.
Опората върху националните ползи и интернационалното право допуска необятно внедряване на хрумвания, чиято жизненост е потвърдена с времето. Такива, като концепцията за многополюсност на основата на съдействие в „ триъгълника “ Русия-Китай-Индия, препоръчана от Е.М. Примаков още през 90-те. Уместно е да напомним, че Евгений Максимович доста време преди изостряне на връзките със Запада говореше за значително повишение на вниманието към източното и южното направление в съветската дипломация. Русия интензивно осъществя тази кардинална тенденция, а настоящето изстудяване на връзките със Запада обективно освобождава спомагателни запаси за нейното осъществяване.
Появяват се нови доводи в интерес на това самодейността на президента В.В. Путин да се трансформира във водещ външнополитическият план на Русия за образуването на Голямо Евразийско партньорство. ГЕП ние виждаме като рамка, отворена за всички страни и обединявания на континента, очертаваща въпросите за икономическата интеграция и застраховане на сигурността. Неговата добавена стойност се съдържа в хармоничното свързване на интеграционни планове, национални тактики за развиване, производствено-логистични вериги и транспортно-енергийни коридори. Именно през призмата на Голяма Евразия може да се прокара път към построяването на идващия исторически стадий на новия модел на връзките сред Русия и европейските съседи, наблягайки на естествените по географски и други аргументи конкурентни преимущества на такова партньорство.
Оздравителното в доста връзки отделяне от Запада образува условия за по-разгърнато съдействие с световния Изток и Юг също и заради това, че в този момент точно там са най-многобройните ни откровени съидейници и другари, което сподели тяхната премислена, уравновесена реакция по отношение на съветските дейности за отбрана на жителите на Донбас, ясно изразеният отвод да се причислят към предвожданата от Съединени американски щати антируска коалиция и наказания.
Наистина, няма да забравяме, че специфичната военна интервенция (СВО) и всичко обвързвано с нея надалеч не е основният пункт в националните и външнополитическите въпроси от дневния ред на незападния свят. Оттам събитията в Украйна и към нея се виждат по напълно различен метод, в сравнение с „ картинката “ в репортажите на ангажираните западни и интернационалните средства за всеобща информация, където Русия безапелационно е показана като отговорна за всички грехове и виновна надали не за всички международни проблеми. Безспорно, „ гласовете “ на Азия, Близкия Изток, Африка и Латинска Америка като предпочитани посоки в обозрима вероятност ще бъдат качествено засилени в обновената Концепция за външна политика на Русия.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Макар в нашата страна към този момент не едно потомство да е израснало в релативно спокойно време, обстановката на спор е по-скоро норма за страна с такава география като Русия. Родните специалисти прокарват разнообразни исторически аналогии. Някои съпоставят настоящия стадий с епохата на Алексей Михайлович Тишайши (Романов), когато Московската страна поетапно си е възвръщала западно-руските земи. Други съзират подобие с Кримската война, когато Русия се сблъсква с „ невижданата злоба на Запада “.
Трети се базират на опита „ за усмиряване в името на личното богатство и на цялото човечество “ на имперските упоритости на Швеция след Полтава, на Франция след Бородино, на Германия след Сталинград и Берлин. Други пък съпоставят опълчването на Русия и Запада със „ студената война “ от 1940-те – 1980-х година Някои считат, че мащабите на сегашните промени надминават тектоничното разбъркване от интервала 1989-1991 година, „ когато настъпи коренна смяна в разположението на силите, само че самите правила на международната политика и разпоредбите на държание не се трансформираха съществено “.
Подобни паралели, при цялата им конвенционалност, имат една обща линия – всички те акцентират епохалното значение на протичащите се събития. Без пресилване може да се каже, че специфичната военна интервенция (в Украйна, бел. ред.) се трансформира в жалон по пътя към новия международен ред, към новото систематизиране на силите на интернационалната сцена.
Съотношението значително зависи от хода на военните дейности, от измененията в структурата на международната стопанска система и параметрите на политическото контролиране на спора. В някакъв миг и този пъзел ще се подреди. А към този момент ориста още веднъж отреди на Русия да бъде един от главните създатели на международната история.
* * *
Да се занимаваш с историческо творчество с изключение на другото значи и ясно да виждаш и разбираш съществуващите реалии. Разбира се, когато има доста промени и надалеч не всичко може да бъде разбрано, тогава се появява съблазънта да се вършат лесни заключения (като „ светът в никакъв случай към този момент няма да бъде същият “). Подобни изводи елементарно се възприемат от съзнанието, само че малко дават на мозъка. За да се разбере по-добре протичащото се, потребно е да се имат поради дълготрайните трендове на международното развиване. Тези, които са се формирали доста преди началото на специфичната военна интервенция и ще не престават да разместват мощните исторически пластове след нейното привършване.
За какви трендове става дума?
Логично е да се стартира с най-съдбоносния развой – образуването на многополюсния свят. Именно в това се състои същността на промените на интернационалната система. Както означи президентът В. В. Путин, става дума за „ прехода от либерално-глобалисткия американски егоцентризъм към фактически многополюсен свят, учреден на същински суверенитет на нации и цивилизации “. Ще прибавим, че съгласно общоприетата оценка, упоменатият преход е почнал скоро след разпадането на Съветския съюз и на социалистическата общественост, ознаменувайки края на двуполюсния ред, който се базира на съветско-американския баланс на силите, и на късия по историческите ограничения „ еднополюсен миг “ при започване на 90-те години на ХХ в., когато един непредвидлив политолог внезапно прогласи „ края на историята “.
Както се е случвало нееднократно, пътят към новото силово равновесие закупи непосилен и лъкатушен темперамент. На Русия и на другите водещи страни ще им се наложи да го изминат, въпреки че това може да отнеме още много години. Обективни, независещи от нечие предпочитание обстоятелства и феномени сочат, че устойчивостта на актуалния свят ще се обезпечава посредством координиране на ползите на няколко редовно значими центрове на икономическа мощност и политическо въздействие. Кои ще са „ сътрудниците “ в многополюсната система, какъв брой ще бъдат, времето ще покаже. За нас цивилизационният метод наподобява аналитично работлив и политически заможен. По неговата логичност играчите на световно равнище ще бъдат политически консолидирани цивилизационни общности отпред с държава-лидер. Например Русия и евразийската общественост, Китай и източноазиатската общественост, Съединени американски щати и Англия, също по този начин индийската, арабско-мюсюлманската, континентално-европейската и други.
Каквато и да бъде структурата на бъдещата международна класификация, в този момент към този момент се разпростира съревнование за правото да се открият базовите му правила, това, което по-простичко може да се назова правила на държание. В тази многоаспектна конкуренция конкурентни преимущества имат мощните, софтуерно развити страни, способни да разпространят освен военна мощ, само че и духовно-нравствени и морални полезности. Както означи С. В. Лавров, „ става дума за страни с добре проведена централна власт, виновна и дееспособна, която оптимално дейно умее (от позиция на гарантиране на ползите и сигурността на своите граждани) да реагира на естествени или други катаклизми. Китай, Индия, Бразилия, ЮАР, Иран, Египет, Аржентина, Мексико… с икономическата тежест върви и политическото въздействие. Това следва да се има поради “.
Въплъщение на многополюсната дипломация стана обединяването БРИКС, което играе все по-сериозна роля на международната сцена. Първостепенните задания пред БРИКС са ориентирани към решение на общи за участниците въпроси, свързани с интернационалното развиване. Има смисъл и да се вгледаме в вероятностите на групата МИКТА, включваща такива районни страни като Мексико, Индонезия, Южна Корея, Турция и Австралия, въпреки че действителният резултат от нейната активност следва да бъде оценена.
А пък „ Групата на седемте “ изцяло предсказуемо загуби престижа си на генератор за решение на световни проблеми, всъщност се трансформира в механизъм, с който Вашингтон ръководи своите спътници по въпроси, представляващи преходен интерес за Съединени американски щати. Ролята на ускорител на образуването на полицентризма през средата на първото десетилетие на ХХI в. играе рецесията на глобализацията, поставила завършек на валутно-финансовото, софтуерното и културно доминиране на Съединени американски щати.
По време на фондовия срив през 2008-2009 година американското „ ядро “ на световната система на капитализма беше изумено от удар с такава мощ, че тя и до през днешния ден още не може да се съвземе. В същото време изместването на фокуса на стопанската интензивност в Азиатско-Тихоокеанския район, изоставането на Китай като водач в международната стопанска система се движат с великански крачки. По данни на Световната банка още през 2017 година Пекин е изпреварил Вашингтон по размера на вътрешния брутен артикул (изчислен по паритета на покупателната способност), а още по-рано, през 2010 година – по темповете на промишленото произвеждане.
Впрочем, брутният артикул не е задоволителен знак за положението на стопанската система: със своето пространство, естествени запаси (Световната банка ги прави оценка на 75 трлн $ и повече), насъбраното материално-техническо благосъстояние Русия не отстъпва на нито една страна (в същото време по номиналния Брутният вътрешен продукт МВФ отрежда на нашата страна едвам 11-то място). Тук също ще отбележим, че поглеждайки към света на бъдещето, някои от съветските експерти предвиждат „ разпад на световната икономическа система на няколко огромни макрорегиона “, други приказват за появяването на два или повече техноикономически блока – „ огромни парчета от пазара “, включващи „ валутната зона, набор от запаси, философия на развиване, комплекс от базови технологии “, които ще конкурират между тях.
В резултат на многополюсния свят и деглобализацията ще завоюват всички при изискване, че никой няма да пречи на естественото протичане на тези процеси. Тук решаващо значение има държанието на ръководещите кръгове на Северна Америка и Западна Европа. Ако те не озаптят мъчителното си чувство за загуба на властта над света, което е по човешки разбираемо, в случай че не престават да се „ хващат за кобура “ всякога, когато е нужна търпелива дипломация, ще се резервира и усили тревожната наклонност на повишение на смисъла на фактора мощ в интернационалните работи. Западното надменност от десетилетия (ако не и от векове) се подхранва от безотговорност и липса на всевъзможни задръжки.
С какво друго да си разбираем авантюризма на американските президенти, които афишират като опасност за националната сигурност една след друга страни, намиращи се на десетки хиляди километра от Съединени американски щати? В резултат на военни интервенции (например в Югославия, Ирак, Либия, Афганистан) бяха дестабилизирани цели райони. В изискванията на действителна многополюсност самата режисура на въпроса за боен надзор на отдалечени територии, да не приказваме за навлизане със мощ в полза на въздържане на други центрове на мощ, провокира интензивно неприемане и противопоставяне.
Рисковете от непредвидени последици от въоръжените акции се усилват и от това, че се трансформира самата природа на силовата политика, размиват се границите сред военни и невоенни средства за воденето й. Нарушаването на салдото на световно равнище удвоява готовността на районните играчи да осъществят своите ползи с всевъзможни налични способи, постоянно прекомерно опортюнистично. По самодейност на Съединени американски щати протича разглобяване на механизми за надзор над въоръженията и поддържане на стратегическа непоклатимост, основани с труда на генерации договарящи.
На равнище теория американците намалиха прага на използване на нуклеарно оръжие. Тези и други тревожни моменти още веднъж връщат в зрителното поле на военните плановици най-опасните сюжети за конфликт на нуклеарните страни, които крият в себе си пагубни последици.
Двигателна мощ на дълбоките, мъчно предвидими трансформации в обществената, икономическата и политическата картина на света се явява следващата научно-техническа гражданска война. В основата на създаващата се софтуерна система се намира усъвършенстването на информационно-комуникационните, енергийни, биомедицински и нанотехнологии, на детайли на изкуствения разсъдък. Осигуряването на технологически суверенитет е стратегическа задача на всяка сериозна страна, претендираща за независима роля в настъпилата висококонкурентна ера. Установяването на етични правила за използването на появяващите се технологии, изработването на правила за отговорно държание на страните, адаптиране на управническите структури в региона на осведомителната сигурност, опазването на здравето, екологията и климата се трансформират в огромни „ безкрайни “ тематики в дипломатическия дневен ред.
Изместването на външни балансьори, повишение на конфликтността на интернационалната среда подтикват страните да дирят вътрешни запаси, да се обръщат към основите на своята история и просвета. В контраст на това се явяват и издиганите от западните глобалисти неолиберални полезности (правата на индивида, джендър, легализирането на леките опиати, биоетика, трансхуманизъм и др.). В качеството на естествена човешка реакция против сходен жанр декадентски прояви непрекъснато нараства въздействието на културно-цивилизационния фактор. Впрочем, в украинската рецесия като в капка вода се отрази новата действителност: с дребни изключения представителите на всички цивилизационни общности от Изтока и Юга, в това число арабско-мюсюлманския свят, африканската и латиноамериканската цивилизация, АСЕАН, възприемат антируската санкционна акция на западното малцинство като очевиден рецидив на неоколониалното мислене.
* * *
Осмислянето на световните трендове, част от които е и нашата страна, оказва помощ да бъдат избрани и посоките за използване на външнополитическите старания. И тук е значимо да се схваща, че дипломацията на такава страна като Русия не може да не е приемствена. Също като мощен океански крайцер, който следва заложения курс, на нея не са й присъщи и са противопоказни внезапните завои.
Развитието на концептуалната база на външната политика на Руската федерация е вървяло поетапно, мисловният развой в никакъв случай не се е спирал. Своеобразни жалони по този към този момент задоволително дълъг път са одобрените от управлението на страната стратегически документи от 1993, 2000, 2008, 2013 и 2016 година.
Въпреки публикуваното подвеждане, доста от идейните структури, присъщи на отечествената дипломатическа школа в този момент, напълно не са се появили през последните години или месеци. Инстинктивно вярното схващане на националните ползи постоянно е било налице, даже през наивно-романтичните 1990-те с безогледния им отвод от руското завещание във всичките му форми, в това число и неповторимия опит за ръководство на борбата сред страните и практическия опит за съдействие с развиващия се свят.
Достатъчно е да се каже, че още в „ Основните положения на концепцията на външната политика на Руската федерация “ от 1993 година е залегнала тезата, че връзките след края на двуполюсната ера следва да се основават на правилата на полицентризма. Тогава е маркирана и огромната значимост на съветските ползи измежду най-близкото геополитическо обграждане – през призмата на „ попречване на дезинтеграционните процеси на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики “.
Наред с амбициозната задача за постигането на взаимоотношение с Вашингтон на равнище стратегическо партньорство беше сложена цел да се противодейства на опитите на Съединени американски щати да се трансфорат в единствената свръхдържава. Последното е мирогледен миг, сочещ отричането на властническа система за надмощие в интернационалните връзки, което се засилваше през последващите години.
Тенденцията за икономическо и силово доминиране на Съединени американски щати е залегнала в Концепцията за външната политика, одобрена от президента В. В. Путин през 2000 година като недопустимо развиване на събитията. Ето за какво в качеството на първостепенна задача на съветската дипломация беше дефинирано демократизиране на интернационалните връзки, образуване на едноцентричен модел, основаващ се на механизмите на колегиалността и върховенството на интернационалното право. Една от опорите на световната непоклатимост прозорливо сочи съдействието сред Русия и Китай. По подобен метод беше извършена систематична подготовка за бъдещето на руско-китайските връзки, включващи всеобхватно партньорство и стратегическо взаимоотношение.
В обновената редакция на Концепцията, утвърдена от президента Д.А. Медведев през 2008 година Русия за пръв път беше наречена „ огромна евразийска страна “, беше подчертана значимостта на идейно-мирогледните и цивилизационни аспекти на интернационалната конкуренция. Посочена беше и дълготрайната наклонност, показала се с цялостна мощ през последните години: губейки позициите си на международен водач и главен бенефициер на глобализацията, Западът пое курс към въздържане на Русия. Нашата страна не е търсила борба: в документа е заложена тезата, че равноправното съдействие в „ триъгълника “ Русия – Европейски Съюз – Съединени американски щати би спомогнало за подсилване на Евроатлантическия район.
След пет години в редакцията на Концепцията от 2013 година по-ясно е записана задачата за подкрепяне развиването на националната стопанска система и прекосяването й на иновационни релси. Подчертана е нуждата от необятно потребление на механизмите за образуване на позитивния облик на Русия, на нейната вътрешна и външна политика пред международното публично мнение.
Действащата версия на Концепцията, одобрена от президента В.В.Путин през 2016 година, фиксира тестваните от живота правила на външната политика: автономия, многопосочност, прагматизъм, неприкритост, блян към решение на всички проблеми с политико-дипломатически средства при съблюдаване на интернационалното право. Документът е образуван под въздействието на съществени промени, настъпили в интернационалните връзки в подтекста на украинската рецесия от 2014-2015 година и политическите разтърсвания в Близкия Изток и в Северна Африка.
Отбелязва се, че прекосяването към многополюсен международен ред не протича без спорове, съпроводено е от изостряне на световни и районни несъгласия, конкуренция сред страните, увеличение ролята на фактора мощ в международната политика. По-нататъшно развиване получи мисълта за това, че стремежът на Запада да задържи своите позиции се реализира посредством въздържане на различни центрове на мощ, в това число разнопосочен напън от страна на Съединени американски щати, НАТО и Евросъюза върху нашата страна.
Въпреки това, още веднъж е доказана ориентацията на Русия към образуване на общо пространство на мир, сигурност и непоклатимост в Евроатлантика, създаване на прагматични взаимноизгодни връзки със Съединени американски щати, имайки поради огромната отговорност на двете страни за световната стратегическа непоклатимост и положението на интернационалната сигурност. Най-важното изобретение: пренагласяване на целите в евразийското пространство с оглед основаването на ЕАИС и с вероятност за основаване на негова основа на отворено икономическо партньорство, обхващащо също страните от ШОС и АСЕАН. Положително се прави оценка присъединяване на Русия в такива многостранни формати, като „ Г-20 “, БРИКС и РИК (Русия-Индия-Китай).
Общо взето, такива са главните детайли на идейния багаж, с който разполагамe, по този начин наподобява виртуалната насочна точка за по-нататъшната работа по концептуалните рамки на съветската външна политика в новите условия.
* * *
Многопосочният развой на редактиране на новия вид на Концепцията за външната политика с привличането на заинтригувани органи на властта и експертната общественост беше стартират още през 2021 година Основните рамки на документа през януари тази година бяха прегледани на оперативно заседание на Съвета за сигурност на Русия. Те се доработват, като се взема поради развиването на интернационалната конюнктура. Тук бих желал да се спра на някои основни аспекти на нашия разбор.
Независимо от продължителността и изхода на СВО, към този миг към този момент може да се установи, че тридесетгодишната ера на като цяло градивното, въпреки и не лишено от проблеми съдействие със Запада окончателно е приключила. Сегашната обстановка дава неповторимата опция за окончателното освобождение от остатъчните илюзии и излизането на Русия отвън рамките на парадигмата на „ усвояване на сдружението “, неведнъж провеждано от западните сътрудници след 1992 година Ясно е, че връщане към обстановката преди 24 февруари в връзките със страните от Северна Америка и Европа няма да има.
Впрочем, в тази злост на Запада към нас няма нищо ново. Още по време на Кримската война (1854-1856 г.) английският стихотворец лорд А.Тенисън намерено приказва, че ненавижда руснаците и Русия. Германският кайзер Вилхелм (1888-1918 г.) в записките си написа: „ Не мога да направя нищо със себе си. Зная, че не е по християнски, само че мразя славяните “. То ест, русофобията не е нещо маргинално. Това е вирус, загнездил се надълбоко в съзнанието на интелектуалния и политически хайлайф.
Редица наши специалисти разсъждават за това, че сегашните различия към Украйна поставят завършек на цяла историческа ера на доближаване на Русия с Европа, стартирана от Петър Първи, и в този момент „ ние оставяме зад тила си „ петровската “ страница от нашата история “. Можем да се съгласим с това единствено ненапълно. Не бих приказвал решително за допетровска необщителност на Москва за Запада. Аргументите в интерес на противоположното изказване са доста – от външнотърговското и културно взаимоотношение на Велики Новгород с градовете от Ханзейския съюз и утвърденото във Ватикана встъпване в брак на Иван III със София Палеолог до настъпателната политика на Иван IV на запад.
По-скоро, има смисъл да се приказва за привнесено от Петър Първи „ западничество “ в самосъзнанието на ръководещия пласт в Русия, за основаването на благоприятни условия за раздалечаване на неговия светоглед от този на националните маси. Както правилно означават политолозите, „ от времето на Петър Велики съветските елити са гледали на запад, следвали са западната мода и държание, вкарвали са западни институции, заимствали са западни философии, стремили са се да догонят великите европейски държави; по-нататък, в руската ера, да станат световна свръхдържава, а в по-късен интервал — основен съставен елемент от огромна Европа от Лисабон до Владивосток. Това е коловоз, от който е мъчно да се излезе “. Действително вкоренилият се от тези времена несъизмерим знак за тъждество сред „ западно “ и „ прогресивно “, „ западно “ и „ притегателно “ на другите стадии от отечествената история в по-голяма или по-малка степен е предопределял насоките за развиване във вътрешната и външната политика. Сега подобен метод към този момент не е настоящ. Променили сме и ние, и останалият свят.
Русия навлезе в остра фаза на противоборство с нападателен съюз от недружествени страни отпред със Съединени американски щати. Целта на съперника е да нанесе на нашата страна стратегическо проваляне, отстранявайки я като геополитически съперник. Нужно е разбирането за това, че в лицето на русофобски настроения групов Запад ние имаме рисков, стимулиран и – макар последователното и необратимо намаляване на общата мощност – към момента мощен противник, който разполага с съвременен военно-технически капацитет и управлява забележителна част от световните пазари, финансови запаси, логистични вериги и осведомителни потоци.
За някои от нас подобен поврат стана неприятна изненада, и това може да бъде разбрано. Стратегиите за конвергенция, „ вграждане “, разговор и общи пространства заемаха видно място в планирането години наред. Обаче в „ часа Х “ се оказа, че враждебният блок на НАТО прониква в територии, граничещи с витално значими региони на централна Русия (Прибалтика, Украйна), а Евросъюзът популяризира своето неоколониално въздействие върху цяла Източна Европа, Задкавказието и Централна Азия, без да се преценява със съществуващите там интеграционни обединявания (ЕАИС и ОНД). Ясно е, че такава действителност е резултат от многогодишно надменно игнориране на честните опити на Русия да се контракти със Запада за разпоредбите на взаимното битие, и с нея повече не трябва да се помирява.
Безспорно на съветските ползи дава отговор градивното взаимоотношение с всички съседи, включително в Евроатлантика. Към тази цел е нужно да се стремим. Но не с цената на едностранни отстъпки – още повече отстъпки за тези, които намерено афишират Русия за основна опасност, за което става дума в Стратегическата идея на НАТО, призната в края на юни 2022 година на срещата на върха в Мадрид. В такива условия съдействието с недружествени страни е допустимо единствено на единична, транзакционна основа – то може да се реализира единствено там, където е преференциално на Русия и където липсва допустима опция.
Аргументът, че различието с Европа е преференциално на Англия и Съединени американски щати, е правилен единствено частично – дотолкоз, доколкото „ на кормилото “ в основните европейски страни остават политици-атлантици. Вътрешните трансформации на европейските общества и социално-икономически системи не наложително консервират съществуващата политическа класификация. Тягата към стратегическа автономност за Европа, както и преди, е мощна, национално-ориентираните партии и придвижвания се употребяват с растяща известност.
Практическото предизвикателство за Русия – да предложи на Европа формулата за бъдещо съдействие, която, от една страна, би подкрепила автономистките желания на европейците, а от друга – би подсигурила, че от европейска страна няма да идват закани за сигурността на нашата страна в някаква сфера (военна, икономическа, софтуерна, културно-хуманитарна и т.н.).
Изострянето на несъгласията сред най-големите страни не можеше да не окаже въздействие върху многостранната дипломация. Стана ясно, че при неналичието на воля за почтен разговор основаните през положителните времена организации и дискусионни клубове губят бързо ролята на преговорни пунктове и се трансформират в сцена на пропагандистки борби.
На процедура такава наклонност набира скорост не от през вчерашния ден. Съединени американски щати блокираха Органа за разрешаване на разногласия на СТО, доста години не се реализира съгласуването на взаимна политическа декларация на министрите на външните работи на страните от ОССЕ, има и други образци. След началото на СВО западниците намислиха да отлъчат Русия от присъединяване в световни и районни структури – от Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида и Световната туристическа организация до Съвета на страните на Балтийско море. За безобразната обстановка в региона на интернационалния спорт, осакатяваща изначалния смисъл на олимпийското придвижвания, даже не си коства и да се приказва.
Концепцията „ ред, учреден върху правила “ е ориентирана към подкопаване на централната координираща роля на Организация на обединените нации с неговите разнородни партньорства, обединения и „ апели “, чиито функционал дублира сферата на активност на профилираните институции и институции на Световната организация. Западниците в действителност са „ приватизирали “ изпълнителните структури, в това число Секретариата на Организация на обединените нации, офисите на специфичните пратеници и специфичните представители на Генералния секретар – както на обособените страни, по този начин и функционални – запълвайки ги със свои „ тествани “ фрагменти (това се отнася и до механизмите отвън Организация на обединените нации – такива, като да вземем за пример Техническия секретариат на Организацията за възбрана на химическото оръжие).
Най-тъжното е: наслойка разяжда „ светая светих “ на системата на Организация на обединените нации – Съвета за сигурност. Девалвира смисълът на правото на несъгласие, което бащите-основатели са дали на непрекъснатите членове на Секретен сътрудник с една-единствена цел: да не позволен накърняване на ползите на някоя от великите страни, и по подобен метод да предпазят света от директен конфликт сред тях, което в нуклеарната ера крие пагубни последици. Един от признаците на заболяването е отводът на „ западната тройка “ да работи с Русия и Китай над практическата реализация на самодейността за привикване на среща на високо ниво на водачите на страните от „ петорката “ в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, препоръчана от президента В.В. Путин през януари 2020 година А нали самата концепция за такава среща има за цел намирането на допирни точки по най-взривоопасните проблеми на съвременността, а също и препотвърждаването на фундаменталните правила на интернационалното другарство, преди всичко на базовия – „ Вестфалския “ – принцип за суверенно тъждество сред страните.
Не се виждат лесни предписания за оправяне на ситуацията. Очевидно е, че се изискват повече осъзнати старания и въображение за това, което се отнася до промяна на Организация на обединените нации. Съветът за сигурност има потребност от демократизация – на първо място за сметка на разширението на представянето на африканските, азиатските и латиноамериканските страни. Види се, пристигнало е време да се сложи въпросът до каква степен работния дневен ред на Организация на обединените нации дава отговор на ползите на болшинството членове на международната общественост. За доста от тях злободневно значение има достъпът до евтини източници на сила (а не прекосяването към „ зелени “ технологии), социално-икономическото развиване (а не правата на индивида в ултралиберално разбиране), сигурността и суверенното тъждество (а не изкуствено натрапване на електорална народна власт по западен калъп). Освен това настояща става тематиката за привършване на процеса по деколонизация и преустановяване на неоколониалните практики за потребление на естествените запаси на разрастващите се страни от транснационални корпорации.
Както и да се образува по-нататъшната орис на Организация на обединените нации, СТО, МВФ, на Световната банка, на „ Г-20 “ и на други обединявания с повсеместен обсега (Русия е играла и играе в тях градивна роля), разделящата политика на Запада трансформира в безспорен императив в околните години образуването на нова инфраструктура на интернационалните връзки в политическата, икономическата, комерсиалната, валутно-финансовата и културно-хуманитарната сфера, както и в региона на интернационалната сигурност. Тази инфраструктура, както вярно означават нашите специалисти, на първо място би трябвало да подхожда на действителното наличие на интернационалната политика. Основна нейна линия, наред с инклузивността и доброволността за присъединяване, би трябвало да бъде и неуязвимостта към външен диктат, независимостта от капризите на нашите западни сътрудници. След техните искрено вероломни решения и дейности във връзка с Русия, на нейните жители и материални активи ние просто не може да си позволим разкоша да не се замисляме за други възможности. Още повече, че за това мислят и доста наши другари, изгубили религия в западната доброжелателност и пристойност.
На процедура напъните за основаване на самостоятелни граници на световното ръководство са стартирани не от в този момент – сполучливото развиване на БРИКС е образец за това. В наши дни обаче, без всякакво подозрение, този развой ще получи мощно ускоряване, включително посредством разширение на ШОС, посредством повишение успеваемостта на Движението за неприсъединяване, основаване на Група другари в отбрана на Устава на Организация на обединените нации и други формати.
Опората върху националните ползи и интернационалното право допуска необятно внедряване на хрумвания, чиято жизненост е потвърдена с времето. Такива, като концепцията за многополюсност на основата на съдействие в „ триъгълника “ Русия-Китай-Индия, препоръчана от Е.М. Примаков още през 90-те. Уместно е да напомним, че Евгений Максимович доста време преди изостряне на връзките със Запада говореше за значително повишение на вниманието към източното и южното направление в съветската дипломация. Русия интензивно осъществя тази кардинална тенденция, а настоящето изстудяване на връзките със Запада обективно освобождава спомагателни запаси за нейното осъществяване.
Появяват се нови доводи в интерес на това самодейността на президента В.В. Путин да се трансформира във водещ външнополитическият план на Русия за образуването на Голямо Евразийско партньорство. ГЕП ние виждаме като рамка, отворена за всички страни и обединявания на континента, очертаваща въпросите за икономическата интеграция и застраховане на сигурността. Неговата добавена стойност се съдържа в хармоничното свързване на интеграционни планове, национални тактики за развиване, производствено-логистични вериги и транспортно-енергийни коридори. Именно през призмата на Голяма Евразия може да се прокара път към построяването на идващия исторически стадий на новия модел на връзките сред Русия и европейските съседи, наблягайки на естествените по географски и други аргументи конкурентни преимущества на такова партньорство.
Оздравителното в доста връзки отделяне от Запада образува условия за по-разгърнато съдействие с световния Изток и Юг също и заради това, че в този момент точно там са най-многобройните ни откровени съидейници и другари, което сподели тяхната премислена, уравновесена реакция по отношение на съветските дейности за отбрана на жителите на Донбас, ясно изразеният отвод да се причислят към предвожданата от Съединени американски щати антируска коалиция и наказания.
Наистина, няма да забравяме, че специфичната военна интервенция (СВО) и всичко обвързвано с нея надалеч не е основният пункт в националните и външнополитическите въпроси от дневния ред на незападния свят. Оттам събитията в Украйна и към нея се виждат по напълно различен метод, в сравнение с „ картинката “ в репортажите на ангажираните западни и интернационалните средства за всеобща информация, където Русия безапелационно е показана като отговорна за всички грехове и виновна надали не за всички международни проблеми. Безспорно, „ гласовете “ на Азия, Близкия Изток, Африка и Латинска Америка като предпочитани посоки в обозрима вероятност ще бъдат качествено засилени в обновената Концепция за външна политика на Русия.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ