Балканите - новият фронт във войната срещу Русия
Случи се “немислимото ” съгласно ръководителя на съветското външно министерство. Европейският съюз блокира опцията за посещаване на Сергей Лавров в Сърбия. Вчера и през днешния ден министърът трябваше да посети Белград, само че съседите на балканската страна затвориха небето за самолета му.
Европейският съюз затвори небето за всички съветски самолети в края на февруари, а самият министър е в листата със наказания. Но в това време беше направена запаса по отношение на опцията Лавров да посещава европейски страни за договаряния. Факт е обаче, че Сърбия не е част от Европейския съюз. Тя не затвори небето си за съветски самолети, още по-малко наложи наказания на Лавров. Освен това през всичките тези три месеца Белград остава единственият европейски град, от който има полети до Москва, по същия метод можете да летите в противоположната посока - единствено на борда на “Еър Сърбия”. Теоретично Лавров би могъл да употребява един от тези полети, само че нашето външно министерство реши да изпита здравия разсъдък на Европейския съюз.
България, Черна гора и Северна Македония не дадоха позволение за прехвръкване на самолета на Лавров и макар че сръбският президент Вучич персонално се опита да позволи въпроса за пропускането на самолета (очевидно в диалози с ръководителите на тези държави), нищо не се получи. Посещението беше анулирано. Самият министър назова случая възмутим и на първо място във връзка с Сърбия:
„ Международната активност на Сърбия в съветска посока е блокирана. Това е следващата доста ясна и поучителна проява за това до каква степен могат да стигнат НАТО и Европейски Съюз, употребявайки най-долните способи за влияние върху тези, които се управляват от национални ползи и не са подготвени да се жертватпринципи в името на разпоредбите, които Западът постанова вместо интернационалното право ".
Да, съгласно Лавров е имало „ отнемане на суверенна страна от правото да организира външна политика “ – и то в случай че приказваме за Сърбия. Колкото до България, Черна гора и Северна Македония, те са го изгубили от дълго време: дружно със суверенитета си. След като станаха част от Европейски Съюз (България) и НАТО (и трите държави), те изгубиха правото на независима външна политика. Затова към този момент е неефикасно да им подсещаме, че дължат възобновяване си на Русия (като България) или даже са били част от нашата империя (като Черна гора). Сега те не могат нито да пазят връзките си със съседа си, т.е. със Сърбия, нито даже да поддържат контакти с Русия, които са извънредно потребни за тях, и то въобще не поради нашата специфична интервенция в Украйна.
Все отново България беше принудена да се откаже от газопровода под Черно море преди няколко години - вследствие на това се появи " Турски поток ". И Черна гора, в която бяха вложени големи пари от Русия и която беше посещавана от милиони наши туристи, избра да влезе в НАТО. Сега към този момент им се прекъсват всевъзможни връзки с Москва, а управляващите им, за разлика от управлението на Унгария, даже не се пробват да пази националните ползи.
Защото? Уви, както заради голямата взаимозависимост от Европейски Съюз, по този начин и заради слабостта и корупцията на елитите на тези страни. Балканите постоянно са били полесражение на велики империи, разнообразни цивилизации: през последните епохи тук се бият османците и Хабсбургите, по-късно стартира съветското въздействие. Преди век и половина Русия обезпечава независимостта на балканските страни, а по-късно те се оказватили наши съдружници (България) или неутрални, само че близки до нас (Югославия). Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер, кървавият провал на Югославия доведоха до това, че Балканите станаха плячка на Европейския съюз, само че такава плячка, с която Европейски Съюз не знае какво да прави.
Защото репутацията на „ барутен погреб “ не просто е останала в предишното: обстановките в Босна, към Косово (и албанският въпрос като цяло, в това число в Македония и Черна гора) демонстрират, че сегашните граници са доста условни. Ето за какво влизането в НАТО е преди влизането в Европейски Съюз, съвсем всички балкански страни (с изключение на Сърбия, Босна и отчасти приетото Косово) към този момент са в Атлантическия пакт, само че единствено България, Хърватия и Словения са се включили към Европейски Съюз. Тоест Западът желае да откри боен надзор над района, само че не желае да поеме отговорност за стандарта на живот на бедните страни с неясно бъдеще. Това се отнася на първо място за Босна, само че също и за Албания със Северна Македония и още повече за Косово с неуредения му статут.
В същото време Сърбия остава препъни камък - най-важната балканска страна и единствената, която се пробва да отбрани връзките си с Русия. Сега, когато борбата сред атлантистите и Москва доближи своя най-много, те се пробват да накарат Европейския съюз бързо да реши въпроса със Западните Балкани, т.е. шестте страни, които чакат своя ред за присъединение към Европейски Съюз (Босна, Сърбия, Албания, Северна Македония, Черна гора и Косово). Дори предходната година Европейският съюз не можа да им обещае присъединение, макар че по-рано имаше подмятания за 2025 година Но в този момент обстановката се промени – и към този момент се чуват гласове, че на фона на борбата с Русия е належащо да се форсира процеса на интеграция на Балканите, с цел да се попречи на Москва да мъти водите в този район. Тоест Западните Балкани от ден на ден се възприемат като една от зоните на борба, което значи, че въпросът за ограничение на Русия става все по-актуален.
Преди месец канцлерът Шолц сподели, че в бъдеще всички Западни Балкани би трябвало да се причислят към Европейски Съюз, само че решаването на косовския въпрос, т.е. признаването от Белград на независимостта на Косово, стои на пътя. Присъединяването към Европейски Съюз служи като морков за сърбите, само че те не са подготвени да се откажат от изгубената провинция, изключително откакто косовските управляващи не вършат отстъпки даже към популации със сърби север от тяхната самопровъзгласила се страна. Надеждата на Сърбия за поддръжката на Русия също не е безкрайна, изключително в изискванията, когато съседите на Белград последователно ще се заплитат от ден на ден и повече в връзките на Атлантическия океан и Европейския съюз, а връзките сред Европейски Съюз и Русия в действителност са замразени. Само мързеливите към този момент не приказват за риска от война на НАТО с Русия.
В същото време точно усилването на напрежението сред тях играе в интерес на сърбите и прави обстановката в Западните Балкани по-малко предвидима. Защото по този начин или другояче Европейският съюз няма да може да форсира интеграцията на района: той към този момент има толкоз доста проблеми с единството на фона на спиране на връзките с Москва, тъй че няма да може да си разреши да форсира приема на небогати балкански приятели. Да не приказваме, че общата икономическа обстановка в Европейски Съюз през идващите години несъмнено няма да е удобна за интеграцията на нови членове: в последна сметка това изисква почтени дотации. Но още по-важно е настроението в самия Европейски съюз, чието население към този момент не желае да се сплотява със идната част от Балканите, които също така към момента не са разрешили междуособните си разногласия (и Европейски Съюз несъмнено няма да може да ги реши).
При тези условия е задоволително Русия да следи дейностите на европейците и в това време непрестанно да ускорява наличието си в Сърбия. Не единствено да го укрепи, само че и да се разшири оптимално, употребявайки както капацитета на взаимната благосклонност, по този начин и общите геополитически ползи. Не би трябвало просто да се опитваме да създадем Сърбия наш аванпост в Европа – би трябвало да ѝ помогнем да стане самостоятелен център на мощ в района. Да, условен център на силата, само че подобен, който може да издържи, до момента в който световните промени не доведат до нов баланс на силите както в Европа, по този начин и на международната сцена като цяло. През трите века на дейните ни връзки със сърбите, дружно и поотделно, претърпяваме толкоз доста разтърсвания, че няма причина да не имаме вяра, че и ние ще излезем от актуалната рецесия с чест – и то по-силни, в сравнение с сме влезнали в нея.
И няма подозрение, че и Лавров, и Путин ще долетят до Белград.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Европейският съюз затвори небето за всички съветски самолети в края на февруари, а самият министър е в листата със наказания. Но в това време беше направена запаса по отношение на опцията Лавров да посещава европейски страни за договаряния. Факт е обаче, че Сърбия не е част от Европейския съюз. Тя не затвори небето си за съветски самолети, още по-малко наложи наказания на Лавров. Освен това през всичките тези три месеца Белград остава единственият европейски град, от който има полети до Москва, по същия метод можете да летите в противоположната посока - единствено на борда на “Еър Сърбия”. Теоретично Лавров би могъл да употребява един от тези полети, само че нашето външно министерство реши да изпита здравия разсъдък на Европейския съюз.
България, Черна гора и Северна Македония не дадоха позволение за прехвръкване на самолета на Лавров и макар че сръбският президент Вучич персонално се опита да позволи въпроса за пропускането на самолета (очевидно в диалози с ръководителите на тези държави), нищо не се получи. Посещението беше анулирано. Самият министър назова случая възмутим и на първо място във връзка с Сърбия:
„ Международната активност на Сърбия в съветска посока е блокирана. Това е следващата доста ясна и поучителна проява за това до каква степен могат да стигнат НАТО и Европейски Съюз, употребявайки най-долните способи за влияние върху тези, които се управляват от национални ползи и не са подготвени да се жертватпринципи в името на разпоредбите, които Западът постанова вместо интернационалното право ".
Да, съгласно Лавров е имало „ отнемане на суверенна страна от правото да организира външна политика “ – и то в случай че приказваме за Сърбия. Колкото до България, Черна гора и Северна Македония, те са го изгубили от дълго време: дружно със суверенитета си. След като станаха част от Европейски Съюз (България) и НАТО (и трите държави), те изгубиха правото на независима външна политика. Затова към този момент е неефикасно да им подсещаме, че дължат възобновяване си на Русия (като България) или даже са били част от нашата империя (като Черна гора). Сега те не могат нито да пазят връзките си със съседа си, т.е. със Сърбия, нито даже да поддържат контакти с Русия, които са извънредно потребни за тях, и то въобще не поради нашата специфична интервенция в Украйна.
Все отново България беше принудена да се откаже от газопровода под Черно море преди няколко години - вследствие на това се появи " Турски поток ". И Черна гора, в която бяха вложени големи пари от Русия и която беше посещавана от милиони наши туристи, избра да влезе в НАТО. Сега към този момент им се прекъсват всевъзможни връзки с Москва, а управляващите им, за разлика от управлението на Унгария, даже не се пробват да пази националните ползи.
Защото? Уви, както заради голямата взаимозависимост от Европейски Съюз, по този начин и заради слабостта и корупцията на елитите на тези страни. Балканите постоянно са били полесражение на велики империи, разнообразни цивилизации: през последните епохи тук се бият османците и Хабсбургите, по-късно стартира съветското въздействие. Преди век и половина Русия обезпечава независимостта на балканските страни, а по-късно те се оказватили наши съдружници (България) или неутрални, само че близки до нас (Югославия). Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер, кървавият провал на Югославия доведоха до това, че Балканите станаха плячка на Европейския съюз, само че такава плячка, с която Европейски Съюз не знае какво да прави.
Защото репутацията на „ барутен погреб “ не просто е останала в предишното: обстановките в Босна, към Косово (и албанският въпрос като цяло, в това число в Македония и Черна гора) демонстрират, че сегашните граници са доста условни. Ето за какво влизането в НАТО е преди влизането в Европейски Съюз, съвсем всички балкански страни (с изключение на Сърбия, Босна и отчасти приетото Косово) към този момент са в Атлантическия пакт, само че единствено България, Хърватия и Словения са се включили към Европейски Съюз. Тоест Западът желае да откри боен надзор над района, само че не желае да поеме отговорност за стандарта на живот на бедните страни с неясно бъдеще. Това се отнася на първо място за Босна, само че също и за Албания със Северна Македония и още повече за Косово с неуредения му статут.
В същото време Сърбия остава препъни камък - най-важната балканска страна и единствената, която се пробва да отбрани връзките си с Русия. Сега, когато борбата сред атлантистите и Москва доближи своя най-много, те се пробват да накарат Европейския съюз бързо да реши въпроса със Западните Балкани, т.е. шестте страни, които чакат своя ред за присъединение към Европейски Съюз (Босна, Сърбия, Албания, Северна Македония, Черна гора и Косово). Дори предходната година Европейският съюз не можа да им обещае присъединение, макар че по-рано имаше подмятания за 2025 година Но в този момент обстановката се промени – и към този момент се чуват гласове, че на фона на борбата с Русия е належащо да се форсира процеса на интеграция на Балканите, с цел да се попречи на Москва да мъти водите в този район. Тоест Западните Балкани от ден на ден се възприемат като една от зоните на борба, което значи, че въпросът за ограничение на Русия става все по-актуален.
Преди месец канцлерът Шолц сподели, че в бъдеще всички Западни Балкани би трябвало да се причислят към Европейски Съюз, само че решаването на косовския въпрос, т.е. признаването от Белград на независимостта на Косово, стои на пътя. Присъединяването към Европейски Съюз служи като морков за сърбите, само че те не са подготвени да се откажат от изгубената провинция, изключително откакто косовските управляващи не вършат отстъпки даже към популации със сърби север от тяхната самопровъзгласила се страна. Надеждата на Сърбия за поддръжката на Русия също не е безкрайна, изключително в изискванията, когато съседите на Белград последователно ще се заплитат от ден на ден и повече в връзките на Атлантическия океан и Европейския съюз, а връзките сред Европейски Съюз и Русия в действителност са замразени. Само мързеливите към този момент не приказват за риска от война на НАТО с Русия.
В същото време точно усилването на напрежението сред тях играе в интерес на сърбите и прави обстановката в Западните Балкани по-малко предвидима. Защото по този начин или другояче Европейският съюз няма да може да форсира интеграцията на района: той към този момент има толкоз доста проблеми с единството на фона на спиране на връзките с Москва, тъй че няма да може да си разреши да форсира приема на небогати балкански приятели. Да не приказваме, че общата икономическа обстановка в Европейски Съюз през идващите години несъмнено няма да е удобна за интеграцията на нови членове: в последна сметка това изисква почтени дотации. Но още по-важно е настроението в самия Европейски съюз, чието население към този момент не желае да се сплотява със идната част от Балканите, които също така към момента не са разрешили междуособните си разногласия (и Европейски Съюз несъмнено няма да може да ги реши).
При тези условия е задоволително Русия да следи дейностите на европейците и в това време непрестанно да ускорява наличието си в Сърбия. Не единствено да го укрепи, само че и да се разшири оптимално, употребявайки както капацитета на взаимната благосклонност, по този начин и общите геополитически ползи. Не би трябвало просто да се опитваме да създадем Сърбия наш аванпост в Европа – би трябвало да ѝ помогнем да стане самостоятелен център на мощ в района. Да, условен център на силата, само че подобен, който може да издържи, до момента в който световните промени не доведат до нов баланс на силите както в Европа, по този начин и на международната сцена като цяло. През трите века на дейните ни връзки със сърбите, дружно и поотделно, претърпяваме толкоз доста разтърсвания, че няма причина да не имаме вяра, че и ние ще излезем от актуалната рецесия с чест – и то по-силни, в сравнение с сме влезнали в нея.
И няма подозрение, че и Лавров, и Путин ще долетят до Белград.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ