България в европейски доклад за медиите: шпионаж срещу Христо Грозев и присъда за Венелина Попова
Случаят със следенето на българския публицист Христо Грозев е посочен като един от най-ярките образци за възходяща транснационална принуда против публицисти в заточение и за потребление на мрежи в разнообразни страни за напън и закани против представители на медиите.
Данните се съдържат в огласения през днешния ден на партньорските организации към Платформата за отбрана на публицистите към Съвета на Европа. Той е озаглавен „ Европейски отчет за свободата на медиите - на повратната точка: независимост на медиите 2025 “.
Посочен е и казусът с присъдата против журналистката Венелина Попова.
В раздела за транснационалната принуда България е упомената по отношение на шпионажа против проверяващите публицисти Христо Грозев и Роман Доброхотов. Двамата са следени от група български жители, работещи за Русия, и са били допустима цел на похищение или нападение.
Докладът преглежда и проблема с журналистката Венелина Попова – дългогодишна репортерка на БНР в Стара Загора. Този случай е посочен като образец за проблеми, свързани със правосъден напън и влияние върху свободата на изложение в страната. Той е включен в подтекста на по-широката оценка за положението на медийната среда в България и рисковете пред публицистите.
България в по-широкия европейски подтекст
Докладът регистрира, че през 2025 година натискът върху публицистите в Европа остава висок, в това число посредством корист със правосъдни процедури, наблюдаване и транснационални закани. България е измежду страните, прегледани в специфичната секция „ Страни във фокуса “.
Изтъкната е нужда от по-ефективна отбрана на публицистите, гаранции за независимостта на публичните медии и действителни механизми против безнаказаността при офанзиви против представители на медиите.
Средата в България остава предизвикателна за самостоятелната публицистика макар регистрирани частични усъвършенствания през последните години.
Политическа поляризация и въздействие върху медиите
Медийната среда продължава да бъде белязана от дълбока политическа поляризация, политическо и икономическо въздействие върху публицистичната работа, както и от управнически и правни дефицити.
Медийният плурализъм е избран като неустойчив. Секторът се характеризира с непрозрачна благосъстоятелност, мощна централизация и взаимозависимост от стеснен рекламен пазар. Посочва се, че държавната реклама остава непрозрачна и податлива на политизиране, изключително на районно и локално равнище.
Отбелязано е и въздействието на Делян Пеевски като фактор, предизвикващ опасения за заобиколен политически надзор върху елементи от медийната екосистема. Самият Пеевски е наименуван в отчета „ глобен олигарх “. Пазарната централизация остава висока. Две огромни групи преобладават основни сегменти в излъчването и телекомуникациите.
Сигурност на публицистите и институционален отговор
Сигурността на публицистите е регистрирана като умерено усъвършенствана спрямо предишни години, само че проблемите остават. Физическите набези са относително редки, само че се показват неприязън от страна на политици, онлайн тормоз, в това число по сексуален симптом, както и закани, свързани с проведената престъпност.
Доверието в правоохранителните органи остава ниско поради мудни и неефективни следствия и липса на национална система за следене на набези против публицисти. Отбелязва се и че България към момента не е част от акцията „ Журналистите имат значение “ на Съвета на Европа.
Въпреки че няма доказани случаи на потребление на шпионски програмен продукт против публицисти, страната е посочена като център за компании за технологии за наблюдаване, а има данни, че в предишното са употребявани принадлежности като „ Пегас “.
Съдебен напън и законодателни опасности
Правните закани и делата от вида „ плесници “ (SLAPP, или правосъдни каузи против публичното участие) остават сериозен проблем. Злоупотреби със правосъдни процедури, постоянно инициирани от авторитетни предприемачи, политици или съдии, не престават да засягат проверяващата публицистика.
Отчетен е и опит през октомври 2025 година за изменение на Наказателния кодекс, който е предвиждал санкции и до 6 години затвор за издание на персонална информация без единодушие, без изключение за публичен интерес. Макар след това текстовете да са оттеглени след публичен и интернационален напън, казусът е оценен като индикативен за крехкостта на напредъка.
Достъп до информация и делото „ Венелина Попова “
Достъпът до социална информация е избран като отслабен заради институционална неяснота и спънки при подаването на заявки. Посочено е, че правосъдни решения, измежду които и присъдата от 2025 година против журналистката Венелина Попова, основават възпиращ резултат върху публицистиката в публичен интерес.
Като спомагателни проблеми се показват ниското възнаграждение, несигурните условия на труд, лимитираната саморегулация и разпространяването на нискокачествени онлайн издания, което подкопава статута на специалността и способства за едно от най-ниските равнища на доверие в медиите в Европейски Съюз.
Обществените медии и европейското законодателство
Българска национална телевизия е в нескончаем управнически застой поради неспособност Съвет за електронни медии. (Очевидно отчетът е писан преди Емил Кошлуков да бъде завещан от Милена Милотинова – б.р.) Процесът е в допълнение блокиран от правосъдни разногласия и процедурни обжалвания.
Макар Българска национална телевизия и БНР да са измежду най-доверените източници на информация, тяхната самостоятелност е възпрепятствана от лимитирано финансиране, политически напън и неизвършена регулаторна промяна.
Докладът отбелязва още, че България не е задоволително готова за използването на европейския Акт за независимост на медиите (АСМ), който е в действие от август 2025 година Липсват ясна тактика, график и повсеместен развой за синхронизиране на законодателството.
----
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Данните се съдържат в огласения през днешния ден на партньорските организации към Платформата за отбрана на публицистите към Съвета на Европа. Той е озаглавен „ Европейски отчет за свободата на медиите - на повратната точка: независимост на медиите 2025 “.
Посочен е и казусът с присъдата против журналистката Венелина Попова.
В раздела за транснационалната принуда България е упомената по отношение на шпионажа против проверяващите публицисти Христо Грозев и Роман Доброхотов. Двамата са следени от група български жители, работещи за Русия, и са били допустима цел на похищение или нападение.
Докладът преглежда и проблема с журналистката Венелина Попова – дългогодишна репортерка на БНР в Стара Загора. Този случай е посочен като образец за проблеми, свързани със правосъден напън и влияние върху свободата на изложение в страната. Той е включен в подтекста на по-широката оценка за положението на медийната среда в България и рисковете пред публицистите.
България в по-широкия европейски подтекст
Докладът регистрира, че през 2025 година натискът върху публицистите в Европа остава висок, в това число посредством корист със правосъдни процедури, наблюдаване и транснационални закани. България е измежду страните, прегледани в специфичната секция „ Страни във фокуса “.
Изтъкната е нужда от по-ефективна отбрана на публицистите, гаранции за независимостта на публичните медии и действителни механизми против безнаказаността при офанзиви против представители на медиите.
Средата в България остава предизвикателна за самостоятелната публицистика макар регистрирани частични усъвършенствания през последните години.
Политическа поляризация и въздействие върху медиите
Медийната среда продължава да бъде белязана от дълбока политическа поляризация, политическо и икономическо въздействие върху публицистичната работа, както и от управнически и правни дефицити.
Медийният плурализъм е избран като неустойчив. Секторът се характеризира с непрозрачна благосъстоятелност, мощна централизация и взаимозависимост от стеснен рекламен пазар. Посочва се, че държавната реклама остава непрозрачна и податлива на политизиране, изключително на районно и локално равнище.
Отбелязано е и въздействието на Делян Пеевски като фактор, предизвикващ опасения за заобиколен политически надзор върху елементи от медийната екосистема. Самият Пеевски е наименуван в отчета „ глобен олигарх “. Пазарната централизация остава висока. Две огромни групи преобладават основни сегменти в излъчването и телекомуникациите.
Сигурност на публицистите и институционален отговор
Сигурността на публицистите е регистрирана като умерено усъвършенствана спрямо предишни години, само че проблемите остават. Физическите набези са относително редки, само че се показват неприязън от страна на политици, онлайн тормоз, в това число по сексуален симптом, както и закани, свързани с проведената престъпност.
Доверието в правоохранителните органи остава ниско поради мудни и неефективни следствия и липса на национална система за следене на набези против публицисти. Отбелязва се и че България към момента не е част от акцията „ Журналистите имат значение “ на Съвета на Европа.
Въпреки че няма доказани случаи на потребление на шпионски програмен продукт против публицисти, страната е посочена като център за компании за технологии за наблюдаване, а има данни, че в предишното са употребявани принадлежности като „ Пегас “.
Съдебен напън и законодателни опасности
Правните закани и делата от вида „ плесници “ (SLAPP, или правосъдни каузи против публичното участие) остават сериозен проблем. Злоупотреби със правосъдни процедури, постоянно инициирани от авторитетни предприемачи, политици или съдии, не престават да засягат проверяващата публицистика.
Отчетен е и опит през октомври 2025 година за изменение на Наказателния кодекс, който е предвиждал санкции и до 6 години затвор за издание на персонална информация без единодушие, без изключение за публичен интерес. Макар след това текстовете да са оттеглени след публичен и интернационален напън, казусът е оценен като индикативен за крехкостта на напредъка.
Достъп до информация и делото „ Венелина Попова “
Достъпът до социална информация е избран като отслабен заради институционална неяснота и спънки при подаването на заявки. Посочено е, че правосъдни решения, измежду които и присъдата от 2025 година против журналистката Венелина Попова, основават възпиращ резултат върху публицистиката в публичен интерес.
Като спомагателни проблеми се показват ниското възнаграждение, несигурните условия на труд, лимитираната саморегулация и разпространяването на нискокачествени онлайн издания, което подкопава статута на специалността и способства за едно от най-ниските равнища на доверие в медиите в Европейски Съюз.
Обществените медии и европейското законодателство
Българска национална телевизия е в нескончаем управнически застой поради неспособност Съвет за електронни медии. (Очевидно отчетът е писан преди Емил Кошлуков да бъде завещан от Милена Милотинова – б.р.) Процесът е в допълнение блокиран от правосъдни разногласия и процедурни обжалвания.
Макар Българска национална телевизия и БНР да са измежду най-доверените източници на информация, тяхната самостоятелност е възпрепятствана от лимитирано финансиране, политически напън и неизвършена регулаторна промяна.
Докладът отбелязва още, че България не е задоволително готова за използването на европейския Акт за независимост на медиите (АСМ), който е в действие от август 2025 година Липсват ясна тактика, график и повсеместен развой за синхронизиране на законодателството.
----
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ