Случаят с Юлия Кръстева напомня на този с Владимир Трендафилов.

Случаят с Юлия Кръстева припомня на този с Владимир Трендафилов. И двамата са литератори, хора на словото. Само че Трендафилов реши да бяга пред вятъра и самичък оповести своето младежко съдействие с Държавна сигурност, с цел да не го наклепат медиите. И да го изкарат по-черен от дявола. И влезе в пояснителен режим по какъв начин в никакъв случай не е писал нещо значително в своите отчети, не е доносничил против хора и е предоставял на висшестоящите оперативни служащи единствено общи приказки. Като изтъкнат книжовен критик той владее писането на общи приказки. Но затъна в блатото.
Кръстева от своя страна е семиотик, мъдрец, публицист, знае цената на думите, познава добре свойствата им. В началото замълча, а след това отхвърли да е била сътрудник... Тактиката на отричането може би е защитна реакция. От сполучливото ѝ прекосяване през тази фаза от живота ще се разбере до каква степен е душевен устойчива. Коравите ченгета са гьонове, нищо не ги трогва. Спят умерено и гледат с подигравка. Това е тип психопатия. По-чувствителните натури почват да се вайкат и разкайват, все едно има смисъл от вайкане през 2018 година.
Но, да създадем лек разбор на по този начин наречените " оповестявания " десетилетия по-късно. Каква е задачата на притоплящите остарялата блудкава гозба? Те са хитри копилета, в никакъв случай не вършат нещо без предумисъл. Просто по този начин, с цел да бъдем осведомени по отношение на тайния живот на културните дейци вероятно? И да си кажем: " Брей, тия културни дейци били доста невъзпитани, да живеят по този начин лицемерно, да ни се вършат на почтени и открити, а да са по този начин подмолни и подли... " Така си споделя една голяма част от публиката - онази, гласуващата за Бойко. Другата, демократичната, пее в същия звук. Възмущава се и се пеняви из соцмрежите, обаче в случай че всеки един субект от тая маса бъде подложен в изискванията на " оповестените ", ще се продаде още по-евтино и от тях.
Въпросът, който всеки би трябвало да си зададе – аз на тяхно място бих ли сътрудничил? Какво ще се желае от мен – да шпионирам в чужбина, да групирам информация за капиталистическата страна и да я отпущам на социалистическата си татковина? Или да заострям пеленгаторите си измежду своите познати и другари, да си повеждам мемоари кой споделя вицове за ТиДжей и да ги ковладя след това на тези там, дето вземат решение орисите човешки? Къде е разликата? Шпионската специалност е неблагодарна, само че благородна, както знаем от романите на Богомил Райнов. Но едно е разузнавач, сътрудник, а друго е ченге, клеветник.
" Литературен вестник " притоплят блудкавия бълвоч " досиета " за следващ път. Яжте, да ви е сладко. Не знам какъв брой пъти още би трябвало да го вършат всевъзможни такива деятели като литвестник, с цел да почнем да повръщаме, да се разболеем от булимия и анорексия и да се свършва с цялата постсъветска сага. Върху руините на идната национална злополука България ще се възроди. В момента не може. В момента е пожълтяла, има температура, инфектиране на очите, дробовете, ставите, страда от остарелия автоимунен вирус, заразил ни с убийството на Никола Петков (някъде там) и до момента в който не пукне, няма мърдане. Чакаме новата порция отпадък, който да ни сервират. Все един ден ще се натрупа такова количество, което ще докара до изменение в качеството. Нарича се " сериозна маса " в науката. Ще експлодираме. Физикохимичен закон е това.
Пред въпросите на съвестта всеки си е самичък, в своята най-съкровена вътрешна стая. Кръстева си знае какво е направила и за какво. Трендафилов си знае също. Ние, обществото, нямаме право на възмутени или одобрителни реакции, тъй като това си е техен вътрешен проблем. " В края на живота си да станеш за срам " - един от най-често срещаните мнения. Но в случай че обществото през днешния ден научи за някоя моя издънка или срамна загадка, би трябвало ли да си поръсвам главата с пепел обществено, да рева и демонстративно да се кая? Че в случай че аз не съм разрешил този спор вътре в сърцето си, какво значение има външният отзвук? И за какво въобще би трябвало да се изяснявам или отхвърлям? Мълчанието е единствената вярна реакция. В случая с Кръстева или тя лъже, като отхвърля, или архивите са фалшификат. Притоплената гозба се забърква от ден на ден. Накрая ще загори и замирише. Не ми пука нито за Кръстева, нито за досиетата. На вас за какво ви пука? Харесва ли ви да ви хранят с това?
Остава по-същественият въпрос – за какво " оповестяващите " вършат това? Каква е крайната цел? Има доста вероятни отговори.
Автор : Николай Фенерски