От „Нито една повече“ до мълчанието онлайн: Защо децата ни учат омраза
„ Случаят с убитото момиче в Хасково не ми дава мира. В тази връзка има няколко неща, които желая да кажа, преди тематиката да бъде изместена от следващия смут “ , написа в обществената мрежа Фейсбук.
„ Факт е, че полицията не си е свършила работата и оставките са безусловно заслужени. Но даже и да беше реагирала по-бързо, евентуално още веднъж щеше да е прекомерно късно. Истинският проблем е другаде и е доста по-дълбок. А до момента в който не стартираме да приказваме намерено за него, ще продължаваме да повтаряме всеки месец „ Нито една повече “ и ще гледаме безпомощно по какъв начин случаите на пребити, осакатени и убити дами се натрупат “ , уточни още тя.
Според Анна Бодакова в множеството случаи момчетата не се раждат убийци . Предположението, че човек може свободно да разполага с непознат живот и тяло, се образува от средата, в която пораства – както в действителността, по този начин и онлайн. Тя уточни още:
„ За първото е казано и написано доста от хора надалеч по-компетентни от мен. Аз желая да обърна внимание на второто – ужасяващия взрив на женомразко наличие онлайн, ориентирано към най-младите момчета.
През последните месеци ми се наложи да проуча тези онлайн общности в подробност – оттатък Андрю Тейт и нормалните показа за „ инсел “. Причината беше дипломната ми работа. Това, което видях, ме ужаси – не просто като човек и жена, а най-много като сестра на 14-годишно момиче.
Много от наличието, на което попаднах, не мога да опиша тук, тъй като нарушава разпоредбите на Facebook. Постове с десетки хиляди лайкове разказват дамите като „ подчовеци “, приказват за фантазии за военно състояние, при което да нахлуят в домовете на съседки, съученички, братовчедки и да вършат с телата им каквото си изискат. Тези общности имат личен речник, с помощта на който постоянно остават незабелязани при наставнически инспекции – може вие да не знаете какво е „ f*id “, само че най-вероятно най-малко едно дете към вас знае.
В по-смилаемата си форма това наличие се популяризира посредством подкасти, шортове и „ гидове “ за манипулиране на дами, с разкази за разликите сред „ дами с висока стойност “ (high value women) и останалите. То употребява несигурностите, които неизбежно идват с пубертета, с цел да притегли нови членове. Често се употребява саркастичен, позорен звук към самите момчета, с цел да ги убеди, че насилието е единственият метод да получат сантиментална или физическа връзка. Учат ги, че дамите им дължат телата и вниманието си.
Не знам дали Иван, който умъртви Магдалена и я натъпка в бидон, е бил част от такива общности. Но съм съвсем сигурна, че като хиляди други момчета на неговата възраст, е попадал на такива видеа – и даже да не е взаимодействал с тях, най-малко ненапълно ги е запомнил.
Не можем да изтрием всеки сходен профил. Не можем да забраним достъпа до интернет. Не можем да избием тези хрумвания от главите им с „ наставнически пестник “.
Мисля, че единственото, което можем да създадем, е да градим задоволително мощни действителни общности, тъй че децата да не търсят принадлежност в сходни онлайн пространства. И да приказваме намерено за това. Това не е въпрос на ляво или дясно, демократизъм или консерватизъм. Това е въпрос на базов морал и полезности – християнски, всемирен, както желаете ги наречете.
Преди да стартираме да проповядваме вяра в учебно заведение и да чакаме децата да компенсират за неналичието на добродетели в обществото, би трябвало доста съществено да приказваме с тях за това, което гледат онлайн. Иначе си губим времето.
Бог да елементарни Магдалена. Дано фамилията ѝ откри най-малко малко разтуха. “
Присъединете се към нашия
Иван Костов – от скандал с преподавател до обвиняване в убийството на Магдалена в Хасково
