Случаят „Дебора бръкна в раната. Обществената реакция е първата преграда срещу насилието
Случаят с насилието над 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора провокира вълна от цивилен демонстрации в цялата страна. В резултат депутатите прекъснаха ваканцията си и се събраха на изключително съвещание на 7 август, на което одобриха законодателни промени, свързани с домашното принуждение. Казусът повдигна въпроса освен за насилието, само че и за работата на институциите.
Какви тематики задействат публичното неодобрение, в каква степен институциите се преценяват с митингите и по какъв начин гражданското общество въздейства на политическите решения - по тези въпроси Българска телеграфна агенция потърси мнението на социолога от " Алфа Рисърч " Боряна Димитрова и на политолога Атанас Радев.
Боряна Димитрова : Непосредственият мотив за гневната реакция на хората беше наслагването на перверзния садизъм на причинителя с безочливата некомпетентност на институциите и засилващото се разбиране у хората, че сходни случаи се прикриват посредством незаконен сговор от анонимни лица. Да напомня, че по думите на правосъдния министър Атанас Славов казусът даже не е влезнал в полицейската сводка на Стара Загора. Като толкоз " нищожен " би трябвало да е бил оценен той. Точно този цинизъм на институциите, който не отстъпва по социална заплаха на цинизма на мъчителя, взриви публичното мнение. Зад върха на айсберга обаче могат да се проследят най-малко три процеса, за които като социолози неведнъж сме говорили, само че те са били повече или по-малко неглижирани: домашното принуждение, което избуя изключително по време на коронавирус пандемията, само че колчем се заговореше за него, беше пакетирано като детайл на " джендърската " Истанбулска спогодба и със самото това - обезценявано; ерозията на институциите и де факто разпадът на институционалните механизми е друга огромна язва, също постоянно посочвана, само че удостоявана с медийно внимание единствено като въпрос за " рейтингите ", а не като блокаж или бойкот на дейностите на държавните институции против жителите, които с налозите си заплащат тяхната прехрана. И на трето, само че напълно не на последно място, утвърдилото се през последните десетилетия владичество на мутренските и силиконови модели на подражателство, които въздигат татуирания мачизъм в код на държание, а човещината, толерантността или просто цивилизоваността свеждат до презряна " западняшка " полезност.
Атанас Радев : Този проблем сподели доста съществено отсъствието на възприятие за правдивост в българското общество. Последвалите митинги опровергаха тезите вследствие на митингите от 2020 година за незаинтересованост в обществото във връзка с огромна част от проблемите и политическата рецесия. Тези обществени недоволства са подбудени от спора сред връзките на обособени хора от обществото с възприятие на недостижимост и на безотговорност заради връзки с съответни персони, които оказват съответната поддръжка за осъществяване на незаконни действия. Вижда се ясно, че дневният ред, който се пробват да слагат политическите представители, се разграничава от интензивността на обществото в границите на последните две седмици.
И преди българите са изпълвали площадите поради неодобрение или с претенции за оставки, само че са оставали нечути. Този път митингите дадоха бърз резултат - депутатите прекъснаха ваканцията си, с цел да гласоподават промени в Наказателен кодекс и Закона за отбрана от домашното принуждение. Каква е повода за това?
Боряна Димитрова : В чисто политически проект виждам две съществени аргументи. Първо, едната част от ръководещата коалиция, ПП-ДБ, е тясно обвързвана с протестните придвижвания в последните години, изключително тези с претенции за отбрана правата на личността и промените в правораздаването. Да не вземе бързо отношение по проблема би означавало да отнеме част от основанията на личното си битие и да отблъсне доста симпатизанти. Второ, единствено преди няколко месеца бяхме очевидци на огромни митинги в прилежаща Сърбия след серия от стрелби в учебни заведения. Със сигурност ръководещите си дават сметка какво следва, когато резултатът от техните дейности или бездействия засегне екзистенциално всеки жител. Гледайки обаче освен обратно, само че и напред, е добре да си извлечем значим урок - до момента в който политици без бъдеще и манипулатори с бъдеще размахват измислени плашила като " джендъризъм ", " трети пол " и прочие, хората ще умират от напълно действителни проблеми - принуждение по пътя или в дома, дрога и прочие Вниманието на хората напълно умишлено се отклонява от същинските несгоди, с цел да се резервира " чадърът " над техните настойници.
Атанас Радев : Фактът, че Народното събрание, което беше във почивка, се събра, с цел да одобри съответни законодателните текстове, демонстрира, че политиците в действителност малко са се стреснали от гражданската интензивност, тъй като тя има опция да прерасне в съществени митинги с политически претенции. Протестите от началото на 2013 година бяха във връзка цените на електрическата сила и бяха провокирани още веднъж от обществени тематики.
Доколко тези законодателни промени са подобаващата и мечтаната от протестиращите реакция?
Боряна Димитрова : Редица адвокати към този момент показаха, че небрежно скалъпените законодателни промени, вместо да защитят жертвите на принуждение и да оказват превантивно влияние, каквато по хипотеза би трябвало да е задачата им, могат да създадат още по-неефективна тази отбрана. Към това бих добавила, че непокътнат остана фундаменталният проблем, с който се сблъсква всеки елементарен жител - методът на използване на законите. Разпадът на институционалните правила, отдръпването на професионалната честност и закърняването на човешката почтеност в упражняването на институционални пълномощия, без значение дали от съд, прокуратура, Министерство на вътрешните работи, лечебни заведения и прочие е най-зловещият обществен проблем в България. Най-зловещ, тъй като завърта хората в циничен кръг, от който не могат да излязат. Няма обществено прочут случай с съдбовен край, зад който да не прозират поредност от безобразия и неработещи системи - дали ще става дума за закриляния от служители на реда причинител на злополуката на бул. " Черни връх ", за Дебора или някой различен, това не е случайност, а резултат от редовно неработещи механизми. Интуитивното осъзнаване на тази трупана с години невъзможност изкара хората на улицата.
Атанас Радев : Освен този случай, през последните дни се натрупаха и други тематики, обвързани съответно със бранша на образованието, които касаят и младежката политика. Към предходната година е имало заплаха 120 000 деца да отпаднат от просветителната система. Има тежко недоумение за включването на младежа в обществото и усвояването на положителните правила на другарство и полезности. Един естествен младеж с положително обучение и полезности и интегриран в обществото не би могъл да направи сходно нещо.
Друг проблем е обвързван с разбирането на правата на индивида, за което, и в границите на просветителната система, не си приказваме чак толкоз доста. Това повдига тъкмо тези тематики на диалог във връзка с това какви младежи имаме. Не съм последовател на ограниченията, които се взимат в " 12 без пет ", притиснати от събитията.
Протестната реакция по случая с Дебора е прекрасен образец за гражданска интензивност и демонстрира, че гражданското общество въпреки всичко е дирек на демокрацията и когато посочва за проблем, политическите представители би трябвало да се задействат. Политиците реагираха с приемането на законодателни промени, само че специалистите предизвестяват, че тези промени действително няма да доведат до кой знае какви промени. Важна е предварителната защита на това държание, както и лостовете за реакция в сходен вид обстановки. Не си даваме сметка в каква среда живеем, тъй като след случая в Стара Загора стартира една лавина от споделяния на сходен вид обстановки, за това какъв брой дами са бити, какъв брой дами генерално са възприети като благосъстоятелност. Това повдига въпроса във връзка с Истанбулската спогодба за регламентирането на насилието върху дами и мъже.
Кои тематики задействат гражданското общество в България?
Боряна Димитрова : През годините гражданското общество се е задействало към разнообразни тематики - замърсяване, екология, презастрояване, произшествия и принуждение по пътя, отбрана на хора с увреждания, опазване на здравето, заслужено правораздаване и прочие Същевременно се сътвориха доста смислени локални сдружения, които работят по съответен проблем и без доста звук оказват помощ на хората - с благотворителни начинания, с доброволчество, със подпомагане пред институциите. Проблемът е, че тези старания рядко стават забележими, рядко проблемите се дискутират обществено или разискват в медиите, с цел да бъдат решени, преди " да се обърне каруцата ". Ето, сега в медиите всеки ден излизат най-малко по три случая на принуждение. Преди проблема с Дебора, три месеца - съвсем нищо. Същото е с жертвите на пътя, на дрогата. Живеем от сензация до сензация, с все по-дълбоко разстройство на общия ни живот. Така че, колкото и да се задейства гражданското общество, без смяна в работата на институциите и без механизми за надзор и отговорност, нищо значително няма да се промени.
Атанас Радев : Чувството за неправда. Казусът от Стара Загора нашумя месец, откакто съдът трябваше да влезе в своята роля и да го реши. Един от огромните ни проблеми като общество е тъкмо това - по какъв начин една институция позволява връзките посред ни. Видя се през последните седмици, че обществото има нетърпимост към това и към насилието.
Повдига се и тематиката за отношението към дамите. Нашумя казусът за нарязаната жена в куфар и редица такива проблеми, които демонстрират, че има проблем, колкото и да се опитваме да го замитаме под килима и някой да излиза и да изяснява за " джендър " идеологията. Тук не се приказва за трети пол, а за отношението сред мъжа и дамата.
В каква степен е развито гражданското общество по отношение на другите европейски страни? Какво разграничава гражданските митинги у нас от тези в Западна Европа и Съединени американски щати?
Боряна Димитрова : През последните години и в Западна Европа, и в Съединени американски щати протестните придвижвания, въпреки и много разнородни, получават все по-голям обсег. Да си напомним Me Too, Black life matters, жълтите жилетки във Франция, скорошните митинги отново там след убийството на негър юноша от служител на реда. Насилието във всичките му форми провокира все по-силни публични реакции. Наблюдаваме този феномен и у нас - в случай че има нещо положително към случая " Дебора ", то е, че бръкна в раната и от ден на ден жертви ще се осмеляват да приказват. Обществената реакция е първата бариера против насилието, изключително при неналичието на институционална реакция.
Атанас Радев : Гражданското общество е много сериозен коректив във връзка с демократичния развой. Протестите през последните години са вследствие на спорове в обществото. Трябва да се означи, че се построява това възприятие поради смяната на генерацията на дейните жители. Голяма част от политическия хайлайф също се промени. Важен фактор са гражданските организации, които поддържат и построяват потенциала на гражданското общество и посочват, когато нещо се случва.
Гражданското общество в България е резултат след измененията от 1989 година и следим възходяща наклонност във връзка с гражданското присъединяване и познаването на демократичния политически развой. Не е удачно да съпоставяме със западните страни, защото при тях има достатъчната демократична традиция на присъединяване и на еволюция на институциите и по-скоро бихме могли да вършим паралели с Източна Европа. Бих желал да съм оптимист, въпреки че статистиката приказва нещо по-различно. Предвид цялостната идея във връзка с предварителна защита, говорейки си за принуждение и приемливост, сме по-назад по отношение на Източна Европа.
Доколко гражданското общество въздейства на политическите и управленческите решения в България?
Боряна Димитрова : Не съм нито огромен черноглед, нито огромен оптимист. От една страна, политиците се принудиха да се преценяват с реакциите на гражданското общество, само че от друга - откриха метод да ги обезсилват. Няколко срещи с протестиращи, няколко небрежно скрепени законови промени, или разпореждания... и толкоз. До идващия случай. Затова, с изключение на митингите, извънредно значима е ролята на гражданските сдружения, на застъпническите и неправителствени организации, на медиите - да изискват информация, да наблюдават, да упражняват надзор над дейностите на институциите. Само по този начин би имало действителен смисъл от гражданските дейности и митинги.
Атанас Радев : Гражданското общество има своите механизми за присъединяване през разнообразни публични препоръки - към министерствата, към парламентарните комисии, към министрите, към общините, към учебните заведения. Друг е въпросът дали страната и политиците го признават като добра процедура. Пример за припознаване на гражданското присъединяване като коректив и разбиране на концепциите, които се оферират от жителите през гражданските организации, е ролята на Националния юношески конгрес през 2021 година във връзка с процеса по приемането на Националната тактика за младежта.
Какви тематики задействат публичното неодобрение, в каква степен институциите се преценяват с митингите и по какъв начин гражданското общество въздейства на политическите решения - по тези въпроси Българска телеграфна агенция потърси мнението на социолога от " Алфа Рисърч " Боряна Димитрова и на политолога Атанас Радев.
Боряна Димитрова : Непосредственият мотив за гневната реакция на хората беше наслагването на перверзния садизъм на причинителя с безочливата некомпетентност на институциите и засилващото се разбиране у хората, че сходни случаи се прикриват посредством незаконен сговор от анонимни лица. Да напомня, че по думите на правосъдния министър Атанас Славов казусът даже не е влезнал в полицейската сводка на Стара Загора. Като толкоз " нищожен " би трябвало да е бил оценен той. Точно този цинизъм на институциите, който не отстъпва по социална заплаха на цинизма на мъчителя, взриви публичното мнение. Зад върха на айсберга обаче могат да се проследят най-малко три процеса, за които като социолози неведнъж сме говорили, само че те са били повече или по-малко неглижирани: домашното принуждение, което избуя изключително по време на коронавирус пандемията, само че колчем се заговореше за него, беше пакетирано като детайл на " джендърската " Истанбулска спогодба и със самото това - обезценявано; ерозията на институциите и де факто разпадът на институционалните механизми е друга огромна язва, също постоянно посочвана, само че удостоявана с медийно внимание единствено като въпрос за " рейтингите ", а не като блокаж или бойкот на дейностите на държавните институции против жителите, които с налозите си заплащат тяхната прехрана. И на трето, само че напълно не на последно място, утвърдилото се през последните десетилетия владичество на мутренските и силиконови модели на подражателство, които въздигат татуирания мачизъм в код на държание, а човещината, толерантността или просто цивилизоваността свеждат до презряна " западняшка " полезност.
Атанас Радев : Този проблем сподели доста съществено отсъствието на възприятие за правдивост в българското общество. Последвалите митинги опровергаха тезите вследствие на митингите от 2020 година за незаинтересованост в обществото във връзка с огромна част от проблемите и политическата рецесия. Тези обществени недоволства са подбудени от спора сред връзките на обособени хора от обществото с възприятие на недостижимост и на безотговорност заради връзки с съответни персони, които оказват съответната поддръжка за осъществяване на незаконни действия. Вижда се ясно, че дневният ред, който се пробват да слагат политическите представители, се разграничава от интензивността на обществото в границите на последните две седмици.
И преди българите са изпълвали площадите поради неодобрение или с претенции за оставки, само че са оставали нечути. Този път митингите дадоха бърз резултат - депутатите прекъснаха ваканцията си, с цел да гласоподават промени в Наказателен кодекс и Закона за отбрана от домашното принуждение. Каква е повода за това?
Боряна Димитрова : В чисто политически проект виждам две съществени аргументи. Първо, едната част от ръководещата коалиция, ПП-ДБ, е тясно обвързвана с протестните придвижвания в последните години, изключително тези с претенции за отбрана правата на личността и промените в правораздаването. Да не вземе бързо отношение по проблема би означавало да отнеме част от основанията на личното си битие и да отблъсне доста симпатизанти. Второ, единствено преди няколко месеца бяхме очевидци на огромни митинги в прилежаща Сърбия след серия от стрелби в учебни заведения. Със сигурност ръководещите си дават сметка какво следва, когато резултатът от техните дейности или бездействия засегне екзистенциално всеки жител. Гледайки обаче освен обратно, само че и напред, е добре да си извлечем значим урок - до момента в който политици без бъдеще и манипулатори с бъдеще размахват измислени плашила като " джендъризъм ", " трети пол " и прочие, хората ще умират от напълно действителни проблеми - принуждение по пътя или в дома, дрога и прочие Вниманието на хората напълно умишлено се отклонява от същинските несгоди, с цел да се резервира " чадърът " над техните настойници.
Атанас Радев : Фактът, че Народното събрание, което беше във почивка, се събра, с цел да одобри съответни законодателните текстове, демонстрира, че политиците в действителност малко са се стреснали от гражданската интензивност, тъй като тя има опция да прерасне в съществени митинги с политически претенции. Протестите от началото на 2013 година бяха във връзка цените на електрическата сила и бяха провокирани още веднъж от обществени тематики.
Доколко тези законодателни промени са подобаващата и мечтаната от протестиращите реакция?
Боряна Димитрова : Редица адвокати към този момент показаха, че небрежно скалъпените законодателни промени, вместо да защитят жертвите на принуждение и да оказват превантивно влияние, каквато по хипотеза би трябвало да е задачата им, могат да създадат още по-неефективна тази отбрана. Към това бих добавила, че непокътнат остана фундаменталният проблем, с който се сблъсква всеки елементарен жител - методът на използване на законите. Разпадът на институционалните правила, отдръпването на професионалната честност и закърняването на човешката почтеност в упражняването на институционални пълномощия, без значение дали от съд, прокуратура, Министерство на вътрешните работи, лечебни заведения и прочие е най-зловещият обществен проблем в България. Най-зловещ, тъй като завърта хората в циничен кръг, от който не могат да излязат. Няма обществено прочут случай с съдбовен край, зад който да не прозират поредност от безобразия и неработещи системи - дали ще става дума за закриляния от служители на реда причинител на злополуката на бул. " Черни връх ", за Дебора или някой различен, това не е случайност, а резултат от редовно неработещи механизми. Интуитивното осъзнаване на тази трупана с години невъзможност изкара хората на улицата.
Атанас Радев : Освен този случай, през последните дни се натрупаха и други тематики, обвързани съответно със бранша на образованието, които касаят и младежката политика. Към предходната година е имало заплаха 120 000 деца да отпаднат от просветителната система. Има тежко недоумение за включването на младежа в обществото и усвояването на положителните правила на другарство и полезности. Един естествен младеж с положително обучение и полезности и интегриран в обществото не би могъл да направи сходно нещо.
Друг проблем е обвързван с разбирането на правата на индивида, за което, и в границите на просветителната система, не си приказваме чак толкоз доста. Това повдига тъкмо тези тематики на диалог във връзка с това какви младежи имаме. Не съм последовател на ограниченията, които се взимат в " 12 без пет ", притиснати от събитията.
Протестната реакция по случая с Дебора е прекрасен образец за гражданска интензивност и демонстрира, че гражданското общество въпреки всичко е дирек на демокрацията и когато посочва за проблем, политическите представители би трябвало да се задействат. Политиците реагираха с приемането на законодателни промени, само че специалистите предизвестяват, че тези промени действително няма да доведат до кой знае какви промени. Важна е предварителната защита на това държание, както и лостовете за реакция в сходен вид обстановки. Не си даваме сметка в каква среда живеем, тъй като след случая в Стара Загора стартира една лавина от споделяния на сходен вид обстановки, за това какъв брой дами са бити, какъв брой дами генерално са възприети като благосъстоятелност. Това повдига въпроса във връзка с Истанбулската спогодба за регламентирането на насилието върху дами и мъже.
Кои тематики задействат гражданското общество в България?
Боряна Димитрова : През годините гражданското общество се е задействало към разнообразни тематики - замърсяване, екология, презастрояване, произшествия и принуждение по пътя, отбрана на хора с увреждания, опазване на здравето, заслужено правораздаване и прочие Същевременно се сътвориха доста смислени локални сдружения, които работят по съответен проблем и без доста звук оказват помощ на хората - с благотворителни начинания, с доброволчество, със подпомагане пред институциите. Проблемът е, че тези старания рядко стават забележими, рядко проблемите се дискутират обществено или разискват в медиите, с цел да бъдат решени, преди " да се обърне каруцата ". Ето, сега в медиите всеки ден излизат най-малко по три случая на принуждение. Преди проблема с Дебора, три месеца - съвсем нищо. Същото е с жертвите на пътя, на дрогата. Живеем от сензация до сензация, с все по-дълбоко разстройство на общия ни живот. Така че, колкото и да се задейства гражданското общество, без смяна в работата на институциите и без механизми за надзор и отговорност, нищо значително няма да се промени.
Атанас Радев : Чувството за неправда. Казусът от Стара Загора нашумя месец, откакто съдът трябваше да влезе в своята роля и да го реши. Един от огромните ни проблеми като общество е тъкмо това - по какъв начин една институция позволява връзките посред ни. Видя се през последните седмици, че обществото има нетърпимост към това и към насилието.
Повдига се и тематиката за отношението към дамите. Нашумя казусът за нарязаната жена в куфар и редица такива проблеми, които демонстрират, че има проблем, колкото и да се опитваме да го замитаме под килима и някой да излиза и да изяснява за " джендър " идеологията. Тук не се приказва за трети пол, а за отношението сред мъжа и дамата.
В каква степен е развито гражданското общество по отношение на другите европейски страни? Какво разграничава гражданските митинги у нас от тези в Западна Европа и Съединени американски щати?
Боряна Димитрова : През последните години и в Западна Европа, и в Съединени американски щати протестните придвижвания, въпреки и много разнородни, получават все по-голям обсег. Да си напомним Me Too, Black life matters, жълтите жилетки във Франция, скорошните митинги отново там след убийството на негър юноша от служител на реда. Насилието във всичките му форми провокира все по-силни публични реакции. Наблюдаваме този феномен и у нас - в случай че има нещо положително към случая " Дебора ", то е, че бръкна в раната и от ден на ден жертви ще се осмеляват да приказват. Обществената реакция е първата бариера против насилието, изключително при неналичието на институционална реакция.
Атанас Радев : Гражданското общество е много сериозен коректив във връзка с демократичния развой. Протестите през последните години са вследствие на спорове в обществото. Трябва да се означи, че се построява това възприятие поради смяната на генерацията на дейните жители. Голяма част от политическия хайлайф също се промени. Важен фактор са гражданските организации, които поддържат и построяват потенциала на гражданското общество и посочват, когато нещо се случва.
Гражданското общество в България е резултат след измененията от 1989 година и следим възходяща наклонност във връзка с гражданското присъединяване и познаването на демократичния политически развой. Не е удачно да съпоставяме със западните страни, защото при тях има достатъчната демократична традиция на присъединяване и на еволюция на институциите и по-скоро бихме могли да вършим паралели с Източна Европа. Бих желал да съм оптимист, въпреки че статистиката приказва нещо по-различно. Предвид цялостната идея във връзка с предварителна защита, говорейки си за принуждение и приемливост, сме по-назад по отношение на Източна Европа.
Доколко гражданското общество въздейства на политическите и управленческите решения в България?
Боряна Димитрова : Не съм нито огромен черноглед, нито огромен оптимист. От една страна, политиците се принудиха да се преценяват с реакциите на гражданското общество, само че от друга - откриха метод да ги обезсилват. Няколко срещи с протестиращи, няколко небрежно скрепени законови промени, или разпореждания... и толкоз. До идващия случай. Затова, с изключение на митингите, извънредно значима е ролята на гражданските сдружения, на застъпническите и неправителствени организации, на медиите - да изискват информация, да наблюдават, да упражняват надзор над дейностите на институциите. Само по този начин би имало действителен смисъл от гражданските дейности и митинги.
Атанас Радев : Гражданското общество има своите механизми за присъединяване през разнообразни публични препоръки - към министерствата, към парламентарните комисии, към министрите, към общините, към учебните заведения. Друг е въпросът дали страната и политиците го признават като добра процедура. Пример за припознаване на гражданското присъединяване като коректив и разбиране на концепциите, които се оферират от жителите през гражданските организации, е ролята на Националния юношески конгрес през 2021 година във връзка с процеса по приемането на Националната тактика за младежта.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ