Случаят с камерите в тоалетните на столичното 138. средно училище

Случаят с камерите в тоалетните на столичното 138. приблизително учебно заведение е тежко нарушаване на персоналното пространство, на достолепието и тежък проблем за душeвността на децата. Дори дейностите да са стимулирани от някакъв имагинерен дисциплинарен надзор, самият метод е безусловно неприемлив и опонира на съществени етични и законови правила. Това каза социалният психолог доцент Николай Димитров в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио ФОКУС. 

От психическа позиция това е акт на властово посягане, съобщи той. " Една авторитетна фигура – в тази ситуация шефът, нарушава най-интимните граници на учениците. Това неизбежно ще докара до загуба на доверие у институциите. Децата възприемат учебното заведение не като предпазена, а към този момент като застрашаваща ги среда. Това несъмнено е травматично прекарване. То може да породи позор, може да породи боязън, може да породи възприятието, че си уязвим и може да бъдеш изложен, осмян “, изясни психологът.

В дълготраен проект той не изключва и опцията за развиване на тревога или даже някакъв тип параноидно държание у децата. " Най-малките още не си дават сметка за границите на интимността, само че сигурно у тях ще се появи комплициране, боязън, тревога. Те не схващат изцяло какво тъкмо се е случило, само че неизбежно усещат нарушените граници. В дълготраен проект това може да докара даже до нараснала тревога от вървене на учебно заведение, отбягване на тоалетни даже в публични места. Във възрастта 5.-7. клас могат да се появят някакви смесени реакции – на позор, на яд, на възприятие на оскърбление, тъй като на тази възраст децата стартират да осъзнават моралното измерение на сходни произшествия. Това нарушава тяхното чувство за цялост на тялото и това ще породи дълготрайни проблеми с доверието. Най-голям проблем с доверието ще има в гимназиалния клас, когато обичайният цинизъм и съмнение към учебното заведение по принцип към този момент ще получи и доказателства, и то директни “, изясни доцент Димитров.

Училището е място, където децата чакат структурирани, строго регламентирани връзки, правдивост и сигурност. " То е първата официална и доста значима среда за социализация и асимилиране на обществените правила и правила, какво се случва в живота и по какъв начин. Ако шефът е трансформирал ролята си от такава на бранител, какъвто би трябвало да бъде, в такава на агресор, това може да докара до всеобщо ерозиране престижа на възрастните въобще в очите на учениците. Колкото и шефът да показва това като вид за повишение на сигурността в учебно заведение, това няма по какъв начин да бъде нещо друго от нарушаване на най-интимното пространство на всеки един човек. Безумство е просто да си представиш, че може да сложиш камери в тоалетната. Тук виждам освен честен срив у шефа на учебното заведение, само че и един спешен неуспех на институционалния надзор “, съобщи доцент Димитров.