Случаят с 26-годишния Любомир Киров от Сандански, за когото баща

Случаят с 26-годишния Любомир Киров от Сандански, за който татко му твърди, че е бил похитен в Украйна и принудително изпратен на фронта, продължава да разпалва полемики у нас. Българското Министерство на външните работи към този момент излезе с публична позиция, съгласно която „ Гражданинът Любомир Киров има както българско, по този начин и украинско поданство. Съгласно настоящото законодателство на Украйна, лицата с украинско поданство имат избрани отговорности, когато се намират на територията на страната, в това число и готовност “. В същото време бащата на младия мъж упорства, че синът му е жертва и моли българската страна да се намеси.

Към този зов се причисли и Николай Попов – бащата на трагично починалата Сияна, който застава зад фамилията на Любомир. В своя позиция той написа:

„ Не разбирам цялото зложелателство и дискусия по проблема с Любомир Киров, изпратен принудително на фронта. Имал ли украинско поданство, нямал ли, хубаво било да се биеш на фронта.

Световната политика и интрига се намесиха. Това е един не чак толкоз комплициран проблем.

Украйна не признава двойно поданство, а Любомир има българска персонална карта издадена на 19.09.2017 год. Също по този начин има публикуван в България акт за раждане.

Любомир е наш сънародник-българин. Като българин има право на подпомагане от българската страна!
Като татко изгубил детето си се отзовах на молбата за помощ пристигнала от различен татко – бащата на Любомир, посредством наш общ прочут. Публикувах информацията за Любомир и не преставам да настоявам, че България би трябвало да направи всичко належащо с цел да го върне.

Вече разбирам и какъв брой е вярна приказката, че на българския котел в пъкъла няма надзирател. Ние сами се бутаме към дъното, разделяме, разделяме.

Преди русофили, русофоби, леви, десни и всевъзможни други сме българи! Всички! “

Думите на Николай Попов са изрично увещание, че в сърцевината на този случай стои не геополитиката, а ориста на един младеж и болката на неговото семейство.

Въпросът остава открит – и слага България пред сложния тест дали ще успее да даде съответен отговор на молбата за помощ на едно семейство, което има вяра, че страната е длъжна да отбрани своя жител.