Случаят Мария Цънцарова показва сблъсък между партийна солидарност и правото

Случаят Мария Цънцарова демонстрира конфликт сред партийна взаимност и правото на частна медия да взема решение кого държи в ефир
-Сула

За мнозина може да прозвучи парадоксално, само че аз телевизия не виждам, тъй че нищо не мога да кажа за Мария Цънцарова. Мисля, че един път ѝ бях събеседник в bTV с моя сътрудник от Университета и остарял другар Асен Григоров (Бог да го елементарни!), само че по този начин и не съумях да натрупам усещания от тази журналистка, макар че форматът би трябвало да е бил преднамерен. Не се е заяждала с мен, пък и да се е пробвала, не съм забелязал.

Затова може да се каже, че в настоящата шумотевица към слуха за нейното премахване от bTV аз съм изцяло безпристрастен.

Не съм като един Веселин Желев, да вземем за пример (също мой приятел), който написа тази заран:

«Мария Цънцарова не се нуждае от моята отбрана. Мария е към този момент «бронирана» от спонтанната взаимност на публиката и на професионалната гилдия с нея. Днес е най-големият ден на Мария. Искат да я махнат, затова тежи, значи нещо. Не махат безличията и бездарията. Maria matters. И го дължи на труда и гения си. Затова Мария заслужава солидарността ни. Този, който се нуждае от помощ, е демократично безчувственото ни общество. И журналистическата ни гилдия. Тя още няма почтена за името си професионална организация, която да респектира самозабравилите се политически карикатури».

Винаги съм завиждал на Веско за яркия и мълниеносен жанр. Но си мисля, че щом една цяла политическа общественост, каквато е… по какъв начин да я назовем?… «демократичната общност»?… «либералите»?… «умнокрасивитета?»… Ако една такава дейна, реактивна и нападателна общественост скача в отбрана на някой публицист, то този публицист евентуално ѝ е значим, тъй като прокарва и е прокарвал пред задоволително значима публика интензивността, реактивността и агресивността на същата тази общественост.

Или с други думи – този публицист не е бил толкоз публицист, колкото пропагандатор и агитатор.

Обикновено е признато да се счита, че публицистите в националните медии не трябва да са изключително пристрастни. Ако желаят да са пристрастни, ето – има си блогове, влогове, подкасти и всевъзможни други форми на личностна изява. Доколкото знам, такава орис са избрали Миролюба Бенатова и други там нейни колежки. И не съм чул да се оплакват. Казвам: не съм чул. Те може и да се оплакват.

Знам, че е нескромно да давам себе си за образец, само че и на мен са предложили народен ефир, само че постоянно съм отказвал, тъй като съм си пристрàстен и не искам да се преценявам с публицистична политика, даже да съм склонен с нея. Във вестници и списания съм писал и пиша само при условия, че не ми се задават тематики и текстовете ми не минават през редакция. Но аз не съм публицист. Аз не съм никакъв.

Гологърдите бранители на Цънцарова, преди да стартират да си скубят обществено косите, е добре да помнят, че bTV е частна организация и като такава има неприкосновено право на своя лична кадрова политика. Не е работа на никого извън, даже на моя почитан другар Веско Желев, да ѝ споделя кого да назначава и кого да уволнява.

Това важи за всички други медии, в това число и за Българска национална телевизия, въпреки че там казусът е по-особен, тъй като тя е социална (на процедура държавна) медия. Сигурен съм, че нещо сходно е записано в трудовите контракти на всички публицисти и те покорно са го приели, когато са постъпвали.

Не бойте се, деца, за утрешния ден!

Дори да смъкват Цънцарова от ефира на bTV, тя, щом е толкоз ярка и велика журналистка, щом има какво да каже, ще откри метод да го каже. Ще си направи студио, някой от персоналните ѝ спонсори ще ѝ помогне да го оборудва и словото ѝ към този момент ще се лее оттова, а вие ще го попивате от своите компютри, мобилни телефони и таблети.

Не бойте се, деца, за утрешния ден!