Случаят, който разтърси България преди цели 25 години – изчезването

Случаят, който раздруса България преди цели 25 години – изгубването на 7-годишния тогава Съвестин, който по този начин и не бе открит макар всички старания на полиция, родители и специалисти. Няма по какъв начин да не създадем паралел с изгубването на 12-годишното дете от Перник, Александър, чийто случай поразително припомня на този на Съвестин, макар, че ги разделят десетилетия.

Сега бащата на изчезналия Съвестин, Тодор Деянов, разяснява случая със Сашко и си напомни детайлности от личния си призрачен сън:

„ Това са два разнообразни случая. Сашко не е похитен. За какво им е?! Това е 12-годишно момченце. Не става за пласиране, не става за осиновяване, бащата няма врагове. Проблемът е, че след толкоз денонощия без храна, на студено, нещата не са розови. Термокамери мъчно ще го засекат. Надявам се детето да има шанс и да бъде открито. “ Това сподели пред „ България Днес “ Деянов.

Изчезналият преди 25 години Съвестин в този момент би трябвало да е на 32 години

Съветът, който той дава на родителите на Александър и на други, изживяващи сходна покруса, е да не се доверяват на врачки и гадателки. „ Слушах, че ревизират всички сигнали, в това число на хора със качества. Няма такива хора. Ако имаше, аз щях да знам и да отправям всички натам, а не да се чудя по какъв начин да осъждам страната толкоз години, с цел да имам средства за частно търсене. Това е губене на време. Минали сме по този път, изследвали сме, проверявали сме, няма нищо сходно “, безапелационен е Тодор.

В същото време той още не е изгубил вяра, че неговото дете може да се откри. „ За да дочакаш някого, би трябвало ти да оцелееш. Това върша през последните години. Чакам Съвестин да се върне. Има такива случаи в България и се надявам детето ми да ме потърси някой ден! “, споделя Тодор.

Момчето през днешния ден би трябвало да е на 32 години Денят е 6 май – Гергьовден, а годината 1997. 7-годишният тогава хлапак излиза да играе пред блока в столичния кв. „ Люлин “, както всеки ден, дружно с приятелчета. Вечерта не се прибира и никой не чува нищо за него в никакъв случай повече. Първоначално се появява вяра, че детето е тръгнало на разходка из София. Получава се информация, че момченцето е забелязано на „ Лъвов мост “ и съмнение, че се е подхлъзнало и удавило в реката. Претърсването на канала не дава резултат. Полицейското търсене, безсънните нощи на родителите му и съпричастността на цяла България – също.

Отнякъде се появяват очевидци, които настояват, че момченцето е качено в дребна кола. Издирвателните дейности се насочват към иранец и родна продажница, живеещи на фамилни начала. Жената имала дете, което си играело със Съвестин. До ден сегашен не се знае къде са тези хора. За иранеца се пуска слух, че е мъртъв, съгласно други сведения – изселил се е в чужбина.

Деянов „ изгори “ седем политици

„ Забъркан беше един иранец, който се покриваше от двама генерали в Министерство на вътрешните работи. Имал е присъди за търговия с деца в Германия и какво ли още не “, безапелационен е Тодор. Бащата уточни още преди години, че в похищението на детето му присъединяване са взели сержанти от Троян и от Плевен, на които даже се знаели имената им. 10 години след изгубването на Съвестин татко му демонстративно пали фотоси с облиците на тогавашния президент Георги Първанов, кмета на София Бойко Борисов, министър-председателя Сергей Станишев, на министрите Йвайло Калфин, Румен Петков и Пламен Орешарски, както и тази на ръководителя на Народното събрание Георги Пирински.

Според Тодор момче като Съвестин коства 200 000 $, а осиновителите му най-вероятно са били богаташи, които или са изгубили свое дете и не могат да имат лично, или просто са решили, че желаят да имат наследник, който да наподобява тъкмо по избран метод. „ Схемата се оказа обикновена – на детенце, което е отвлечено от страната ни, от Косово, от Молдова, му се подменят документите. Тази замяна става в България или Румъния. Така беше преди време, когато се занимавах с тези неща. Взимат си детето и поставят същинската му фотография върху картон на сираче от дом, в който никой не го търси. Тази скица е интернационална. Децата са стока, която коства доста пари. Отиват освен за осиновяване, а и към педофилски канали, а тези канали са католически. В тях взе участие папата. Е, какво да му кажеш на него “, добавя борбеният татко.

Тодор е сигурен, че Съвестин е изведен от страната ни с сменена идентичност. Родителят споделя, че тъкмо неговият наследник е отвлечен, тъй като фамилията му било оскъдно и непретенциозно, без връзки и подкрепи. С една дума – лесна цел за похитителите. „ Успях да осъдя прокуратурата. Успях да осъдя България в Страсбург, само че какво от това?! Детето ми го няма “, споделя още с тъга Деянов. Въпреки всички компликации и затворени пред него порти Тодор посвещава целия си живот на това да търси сина си, само че по този начин и не се стигна до изрично информация за момчето.

„ Проблемът е, че когато им оправят документите, ги приспиват с амобарбитал, който провокира частична амнезия. При деца това остава трайно. Понякога, когато схванат, че са осиновени, уповавам се да е тази версия, тъй като Съвестин е красиво дете, потеглят от любознание да търсят от кое място са. Това, което проумях още в самото начало, е, че нещата не зависят от мен, а от неговия шанс и от хората, при които е “, таи вяра родителят и добавя: „ Знам, че би трябвало да се усмихвам. Характерът ми е подобен – владея подигравка и самоирония. Никакъв алкохол и никакви други нелепости, тъй като за пред света се държиш, само че когато останеш самичък със себе си, нещата са други. “

Днес Деянов към този момент не живее в столичния кв. „ Люлин “. Избягал е от шума на забързания град и спомените, които има в него. Всеки месец идва да наглежда жилището, защото това е единственият адрес, който Съвестин знае.

Майка му го сънува

Откакто го няма, майката на Съвестин напълно изгубила религия и предпочитание за живот. С Тодор са разграничени от дълго време, само че и тя чака сина си. Веднъж го е сънувала в красива тропическа градина и той й е споделил: „ Мамо, аз ще се върна, само че няма да е скоро “. „ От този миг нито приема, нито предава. Щом го е сънувала, има вяра, че е по този начин. Хората по този метод бягат от нещастието. Тя по този начин се самоизолира “, споделя Тодор, който в това време губи и сестра си, която е най-голямата му опора.