Премиерът Денков: На тази дата преди 120 години българите в Македония и Одринска Тракия доказват, че идеята за „демократска република“ не е увиснала на бесилото
С лово на акад. Николай Денков – министър-председател на Република България и ръководител на Националния учредителен комитет за честване на 120 години от Илинденско-Преображенското въстание
2 август е знак. На тази дата преди 120 години българите в Македония и Одринска Тракия потвърждават, че концепцията за „ демократска република “, в която „ българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение “, не е увиснала на бесилото дружно с Левски. Тази концепция дава смисъл и вдъхва геройство на хиляди борци, които жертват живота си в името на свободата и равенството сред всички народности.
Илинденско-Преображенското въстание е събитие с изключително висока историческа стойност за актуалната българска нация. Защото поривът на въстаниците за независимост не е егоистично националистически. Идейното знаме на тази независимост е „ цялостната политическа автономност на Македония и Одринско “ с равни права, равни отговорности, равни отговорности и равни благоприятни условия за развиване за всички общности, без разлика на „ религия и националност “. Подобни промени са обещани от Великите сили в Берлинския контракт от 1878 година, само че по този начин и не се осъществят в залязващата Османска империя.
Не е инцидентно, че таман българите са движещата мощ в най-масовото въстание против Османската империя по тези земи. В географските области Македония и Източна Тракия тогава те са и най-многочислената, и политически най-активната част от другояче разнородното ù население. Българското наличие и образ както на въстанието, по този начин и на цялостното революционно придвижване в Македония и Одринско, е прието от всички – от османските управляващи, от останалите етнически общности и балканските съседи. Не вършат изключение и Великите сили, които по това време ревностно бранят наследството на Османската империя. Техните дипломати и публицисти разказват освен възходящото въздействие на Българската екзархия. Във фокуса им все по-често попадат дейностите на революционната организация, чиято интензивност при започване на XX век се трансформира в същинска опасност за многовековната империя.
В началото на XX век споменът за Съединението от 1885 година не е толкоз отдалечен. Затова и свои, и непознати са наясно с естествената посока на желаната цялостна автономност на Македония и Одринско – към едно последващо Съединение. Тъкмо поради това геополитическият ураган се обръща против въстанието. През лятото на 1903 година сънародниците ни в Македония и Одринско заплащат цената на стремежа си към независимост с хиляди човешки жертви, материални и морални разрушения. За да се спасят от изтребване, над 30 хиляди бежанци търсят заслон в Родината – майка.
2 август е знак. На тази дата преди 120 години хиляди въстаници хвърлят мост към главните полезности, които движат демократичния свят през днешния ден – цивилен свободи и пълноправие на всички хора без разлика на етнос, вяра, пол и занимание. Ние, техните наследници, сме призвани да браним тези ценности и да ги предадем на нашите деца, които да ги пренесат в бъдещето.
Слава и реверанс пред паметта на героите от Илинденско-Преображенската епопея, отдали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия!
2 август е знак. На тази дата преди 120 години българите в Македония и Одринска Тракия потвърждават, че концепцията за „ демократска република “, в която „ българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение “, не е увиснала на бесилото дружно с Левски. Тази концепция дава смисъл и вдъхва геройство на хиляди борци, които жертват живота си в името на свободата и равенството сред всички народности.
Илинденско-Преображенското въстание е събитие с изключително висока историческа стойност за актуалната българска нация. Защото поривът на въстаниците за независимост не е егоистично националистически. Идейното знаме на тази независимост е „ цялостната политическа автономност на Македония и Одринско “ с равни права, равни отговорности, равни отговорности и равни благоприятни условия за развиване за всички общности, без разлика на „ религия и националност “. Подобни промени са обещани от Великите сили в Берлинския контракт от 1878 година, само че по този начин и не се осъществят в залязващата Османска империя.
Не е инцидентно, че таман българите са движещата мощ в най-масовото въстание против Османската империя по тези земи. В географските области Македония и Източна Тракия тогава те са и най-многочислената, и политически най-активната част от другояче разнородното ù население. Българското наличие и образ както на въстанието, по този начин и на цялостното революционно придвижване в Македония и Одринско, е прието от всички – от османските управляващи, от останалите етнически общности и балканските съседи. Не вършат изключение и Великите сили, които по това време ревностно бранят наследството на Османската империя. Техните дипломати и публицисти разказват освен възходящото въздействие на Българската екзархия. Във фокуса им все по-често попадат дейностите на революционната организация, чиято интензивност при започване на XX век се трансформира в същинска опасност за многовековната империя.
В началото на XX век споменът за Съединението от 1885 година не е толкоз отдалечен. Затова и свои, и непознати са наясно с естествената посока на желаната цялостна автономност на Македония и Одринско – към едно последващо Съединение. Тъкмо поради това геополитическият ураган се обръща против въстанието. През лятото на 1903 година сънародниците ни в Македония и Одринско заплащат цената на стремежа си към независимост с хиляди човешки жертви, материални и морални разрушения. За да се спасят от изтребване, над 30 хиляди бежанци търсят заслон в Родината – майка.
2 август е знак. На тази дата преди 120 години хиляди въстаници хвърлят мост към главните полезности, които движат демократичния свят през днешния ден – цивилен свободи и пълноправие на всички хора без разлика на етнос, вяра, пол и занимание. Ние, техните наследници, сме призвани да браним тези ценности и да ги предадем на нашите деца, които да ги пренесат в бъдещето.
Слава и реверанс пред паметта на героите от Илинденско-Преображенската епопея, отдали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия!
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ