Граничният спор на Хърватия и Словения може да стигне и до Брюксел
Словения прикани Европейската комисия да се намеси в граничния ѝ спор с Хърватия, откакто Загреб пропусна периода да приложи решение на Постоянния трибунал в Хага. Това трябваше да се случи през днешния ден.
Двете някогашни югославски републики водеха спор от оповестяването на независимостта си през 1991 година за 13 квадратни километра в едва заселен регион и линия териториални води във и към Пиранския залив. Спорът стана причина за закъснение на договарянията за присъединение на Хърватия към Европейския съюз с 10 месеца.
През юни хагският съд постанови, че към три четвърти от оспорваната територия в Пиранския залив принадлежи на Словения, в това число и канал през хърватските води, дълъг 10 морски благи, който да даде на страната изход в интернационалните води на Адриатическо море. Според решението словенските бойци, ситуирани в планинския парк " Света гора ", който към този момент принадлежи на Хърватия, би трябвало да изоставен мястото и стотината словенци, притежали на парцели по хърватското крайбрежие, би трябвало да се откажат от тях.
Загреб обаче не признава решението с претекста, че в панела е имало и словенски арбитър, споделял конфиденциална информация с държавното управление. След това разобличаване, направено през 2015 година, Хърватия се отдръпна от делото, въпреки съдът да призна за случилото се и да уточни, че нарушаването не е било задоволително съществено, с цел да попречи на идващите процедури.
Последната среща сред двете страни бе на 19 декември и приключи без резултат. Словения разгласи, че ще приложи решението едностранно, Хърватия упорства за нови договаряния.
Спорът евентуално ще приключи в Европейския съд в Люксембург, разяснява EUObserver. Любляна обаче изиска и намесата на Европейската комисия, защото в контракта си за присъединение към Европейски Съюз от 2013 година, Хърватия се ангажира да признае решението на арбитражния съд.
Двете някогашни югославски републики водеха спор от оповестяването на независимостта си през 1991 година за 13 квадратни километра в едва заселен регион и линия териториални води във и към Пиранския залив. Спорът стана причина за закъснение на договарянията за присъединение на Хърватия към Европейския съюз с 10 месеца.
През юни хагският съд постанови, че към три четвърти от оспорваната територия в Пиранския залив принадлежи на Словения, в това число и канал през хърватските води, дълъг 10 морски благи, който да даде на страната изход в интернационалните води на Адриатическо море. Според решението словенските бойци, ситуирани в планинския парк " Света гора ", който към този момент принадлежи на Хърватия, би трябвало да изоставен мястото и стотината словенци, притежали на парцели по хърватското крайбрежие, би трябвало да се откажат от тях.
Загреб обаче не признава решението с претекста, че в панела е имало и словенски арбитър, споделял конфиденциална информация с държавното управление. След това разобличаване, направено през 2015 година, Хърватия се отдръпна от делото, въпреки съдът да призна за случилото се и да уточни, че нарушаването не е било задоволително съществено, с цел да попречи на идващите процедури.
Последната среща сред двете страни бе на 19 декември и приключи без резултат. Словения разгласи, че ще приложи решението едностранно, Хърватия упорства за нови договаряния.
Спорът евентуално ще приключи в Европейския съд в Люксембург, разяснява EUObserver. Любляна обаче изиска и намесата на Европейската комисия, защото в контракта си за присъединение към Европейски Съюз от 2013 година, Хърватия се ангажира да признае решението на арбитражния съд.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ