Слоуфуд – обратното на фаст фуд
Слоуфуд (от англ. „ мудна храна “) е придвижване, противопоставящо се на системата за бързо хранене. Възникнало е в Италия през 1986 година и по-късно се популяризирало в доста други страни.
За създател на придвижването Слоуфуд се смята италианецът Карло Петрини. Неговата мрежа е митинг против глобализацията в храненето. През 1986 година Карло Петрини оглавил митинг против откриването на първия „ Макдоналдс “ в Италия, а по-късно било основано и самото придвижване Фастфуд. То бързо станало интернационално.
В основата на придвижването Слоуфуд стои разбирането, че храната не би трябвало да бъде световна, продаваща се по целия свят под известни марки, а локална – такава, каквато е била ядена в дадената околност от епохи. Тя би трябвало да бъде натурална, свежа, приготвена у дома, а не във фабрики-кухни – големите предприятия на международната хранителна индустрия.
Слоуфуд предлага добра, свежа и качествена локална храна, която преди всичко се прави от органични артикули. Те се култивират и отглеждат посредством обичайните способи на селското стопанство – без синтетични усъвършенстване и прочие химикали, без антибиотици, стимулатори и хормони на растежа.
Полетата би трябвало да са чисти, да не са инфектирани с токсични субстанции и селскостопански химикали. Животните и птиците би трябвало да се отглеждат в естествени условия, да не им е тясно, да могат да се разхождат. Храната им също би трябвало да бъде натурална.
Нашата храна би трябвало да бъде свежа и натурална. А продуктите – локални и сезонни, единствено тогава те са свежи. И кулинарните технологии би трябвало да бъдат локални, обичайни за тези земи, в които живеете. Цели генерации предшественици са натрупали скъп опит, изяснявайки по какъв начин храната да бъде оптимална и по какъв начин нйа-добре да се готви.
Днес Слоуфуд е част от по-мащабното Бавно Движение Slow Movement) – философия, която изповядва „ Трябва да се бърза единствено когато е належащо, задачата е да намерите своето вярно движение, tempo giusto “.
