Сложно е човек да пише за колеги и приятели, но

Сложно е човек да написа за сътрудници и другари, само че истината е по-скъпа.
В момента в медийния отрасъл царува тюхкане и носталгия по разпада на демократичната кохорта публицисти, които сами по себе си са положителни експерти. Грешката им беше, че избраха “правилната страна на историята ”. Така стартира коментара за сътрудниците си- либерасти някогашният тв водещ Мартин Карбовски.

Че избраха концепцията на Гого Лозанов да няма две гледни точки за войната. Вместо почтено да признаят, че историята, обвързвана с пропагандата, играе курвенски номера и се измята като неизсъхнала талпа в цеха на пияни гей дърводелци. Което в никакъв случай не се отнася до истината.

Смешно ми става по какъв начин с лек рев и страдание се жали за цели групи публицисти, които през днешния ден отиват на друга работа и в това като че ли има обвиняване към събитията и публиката. Прави усещане, че в случай че някой е бил началник на демократична медия, той въпреки всичко ще си резервира приходите и даже грантовете в гнездата на либерализма като Нов български университет. Примерно.

Не беше по този начин с мен и други сътрудници, упрекнати в русофилия и канселирани благодарение на вашето безмълвие. Примерно става дума за мен, против който имаше протест (от сътрудници!) против кандидатурата ми за Съвет за електронни медии.

Самота, безработие и безутешие получихме няколко индивида, които не желаеха да носят американски шапки. Заради което вашата система реши да убие няколко професионални биографии и да изхвърли нормалността от публицистиката - заменяйки я с ЛГБТ знаменца и други цветове. Сякаш публиката е далтонист.

Вашата система ли написах? Американците тук са нипричем. Вие в теляшкото (от теляци) усърдие се постарахте да си пречим и да се разделим. За да вземете 4000 и след това да тиражирате моите несъществуващи 4000.
И то откакто ЗАЕДНО с вас борихме Боко и ШиШи.

Настоявам да си признаете, че просто демократичната паплач искаше да изхвърли публицистиката в ъгъла, с цел да увисне 10 години на цицата на Америка за България. Някои не направихме това. Само за протокола съм задължен да припомня. Не беше огромна работа.

Казвам го с горчива усмивка, тъй като същите тези групи сътрудници, когато бяха очевидци на гоненията на няколкото консервативни журналиста като Волгин, Дачков, Кардамски и моята скромна благосклонност - те си мълчаха и даже осъждаха. Справедливо е да напомним, че нашият грех беше единствено че не бяхме на “правилната страна на историята ”.

И с риск да не намерим на никое място банкет, само че да намерим аудитория - бяхме на страната на историческата логичност и просто отказахме пропагандата и парите на Големия брат, брендиран като единствен и безконечен. Лично за мен - аз просто съблюдавах логиката на “хилядолетния райх ”. Райхът търпя едвам дузина години (1933-1945)
Винаги е по този начин. Помнете Райха.

Колеги, уповавам се, че времето ще ви помогне да признаете, че имаше цензура, гонения и описи на “врагове на системата ”. И за ваш позор ( уповавам се лек срам) вие не защитихте гилдията и “различните ”, а удряхте падналия - когато можете. Далеч съм от реваншизъм, само че държа на паметта. Хора които предадоха колегията и специалността пордължват да се дават за образец и в този момент - отиват да преподават. Нека е по този начин. Дано се откри някой студент да ги пита не за професионализма им, а за характера им по време на войната, последната, срамната и безумната.

Колеги - та вие направихте пари от войната, бе! И то дребни пари - срамна история беше това.

Поставям въпроса за Дарик радио настрани от горното увещание. Без да пазя наследниците на Радосвет желая дясно и ясно да кажа, че Дарик беше трансфорат в демократичен едностранен външен кенеф, водещ хитра война с всичко обикновено. Тази сграда, замислена от Радосвет като замък на плурализма, стана рупор единствено и само на предателите на Промяната, вкусно наречени ППДБ.

Вижте си гостите от 2020-та година насам и отново ми се обиждайте, сътрудници. Дарик не гони никого - то щеше да банкрутира, в случай че не беше трансформирало състава си. Едностранното отразяване (на новини) и пропагандата се отразяват неприятно на всяка бизнес идея.

Разбира се, дано сме наясно, че тази “защитна тирада ” не важи в случай че Дарик е продадено на общия ни с либералите зложелател - Държавното Предприятие. Макар, че това си е бизнес. Както публицистиката в Дарик се трансформира в демократичен бизнес.

Но през днешния ден виктимизацията на “добрите остарели ” публицисти от положителното остаряло Дарик радио върви с рекламата на хора, които не съблюдаваха правилото на обективност - даже държавното радио можеше да се похвали с повече обективност.

Остана ли да виси въпроса за борбата на Волгин и Карбовски - че тази друга позиция е комичен опит на връщане на съветското въздействие?

А фашистките позиции в поддръжка на Украйна са били ценностен модернизъм. Нали?!
Да - остават тези въпроси тъй като точно вървят процеси на героизация и виктимизация на демократичната кохорта. И липсват други въпроси.

Примерно въпросите когато поканите отявления русофил проф. Иво Христов, с цел да преперете имиджа си на съставители на забранителни описи. Ако бех на мястото на професора, немаше да ви стъпа. Ама добре, че той е свадлив човек, та да ви пристигна. Русофилите са изненадващо демократични, чак до наивитет.

Въпросите за малко безмълвие и смирение, опрощение и памет - въпроси, които не е комфортно да търсим. Все отново - сътрудници сме.

Но не бяхте прави, сътрудници. 
И в този момент сте жертви, нали. Смешно е, ма доста е смешно.