Където мненията се променят за една нощ, там не чакат зората - СЛОБОДАН СИМИЧ
Слободан Симич е роден на 22.08.1963 година в Ужице, западна Сърбия. Медицина учи в Нови Сад и Белград, където се дипломира през 1990 година, експерт по психиатрия е от 1997 година и по правосъдна психиатрия – от 2010 година Живее и работи като психиатър в Белград.
Носител е на повече от 20 литературни награди. Издал е повече от 10 авторски книги с разкази и афоризми.
Член е на Сдружението на сръбските лекари, на Сръбската лекарска камара, на Управителния съвет на Фонд „ Радое Доманович “ и е ръководител на Белградския моралистичен кръг.
Бих желал още да приказваме за демокрацията. Но надзирателят споделя, че свиждането е завършило.
Лесно се познават подвластните от властта. Това не се лекува.
Имаме проблем с раждаемостта. Родиха се доста простаци.
На нас не би ни била нужна Тайна вечеря. У нас Христос щяха да го предадат още на закуска.
Всеки народ би трябвало да има право на самоопределяне чак до цялостно самоизтребление.
Отчитайки качествата на пълководците, починалите не са чак толкоз доста.
Престъпници одобряват закони. Това е съвършеното закононарушение.
Не би трябвало да изпадаме в суматоха. Вече е късно.
Абсурдът отиде прекомерно надалеч. Стана публичен строй.
Свободно! Сега ще ви приказвам за народна власт.
Не се опасявайте от анулация на Конституцията. Никой няма да забележи това.
Който свикне с мрака, възприема дневната светлина като измама.
Теоретически ние сме добре подковани, а на практика – към този момент оседлани.
Откогато започнах да си приказвам самичък, разбрах за какво никой различен не го прави.
Направиха всичко, с цел да не вършат нищо.
Веднъж се живее. Затова е толкоз скъпо.
Няма с какво да живеем. За благополучие няма и за какво.
Посрещнаха ни с самун и сол. Солта слагаха в раните.
В нашите села освен няма проблеми, само че няма и никой.
Мислите, че ще падне държавното управление? Като че ли може по-ниско?
Надмина Робин Худ. Краде и от богатите, и от бедните.
Когато страната изнася разум, всичко останало се внася.
Трябва незабавно да се ограничи свободата на придвижване. Всички отпътуват!
Дайте ни гласа си. Мнението си го задръжте.
Никой не прави нищо. И това вършат всички.
С нас няма да се заблудите. Ние не вървим наникъде.
Лесно му е на Запада. Неговата мафия е в подземния свят.
Аз съм малък апаш. Безпартиен.
Болните нe би трябвало да постъпват в болница. По-безопасно е, в сравнение с да се лекуват.
Демокрацията би трябвало да влезе през задната врата. На парадната има полицейски кордон.
Искате да ви нахраня! Аз съм министър председател, не съм сервитьор!
Вие нарушител ли сте, или политик? Не мога да ви видя добре от телохранителите.
Няма потребност да се изкарват танковете на улицата. Те наподобяват по този начин, като че ли танковете към този момент са минали.
Който са побърка в груповата полуда, значи е добър групов състезател.
Най-лесно е да оставиш диря в историята, когато калта е до коленете.
Нашата пустиня е характерна с това, че и тя се ръководи по закона на джунглата.
Да бъдеш простак не е задоволително за политическа кариера. Трябва да си и бъбрив простак.
Където мненията се трансформират за една нощ, там не чакат зората.
