Жан-Клод Мишеа: Столичаните имат “Уолт Дисни” визия за животинския свят
Следвайте " Гласове " в
" Признавам, че не знам какво значи “посока на историята ” (освен в случай че го греша с планетарния напредък на демократичната логичност и капитализма!). А също така, когато живеете ежедневно - както аз в този момент от близо шест години - заобиколен от лисици, които непрестанно обикалят към вашите пилета и патици, или глигани, които непрекъснато заплашват вашите посеви и кучета, вие бързо се научавате да не разчитате на визията “Уолт Дисни ” (иначе казано, столична) за животинския свят. Животинската гибел тук е всекидневна действителност, най-често породена от други животни (а от време на време даже от същия вид). Проблемът е, че това е също реалност, от която жителите на огромните градове съвсем са структурно отчуждени. В техния безплоден, банален свят, скъсал всякаква същинска връзка с природата, гибелта (включително човешката) в действителност методично е държана на разстояние, “приобщаващото ” общество (синоним на интегралния демократизъм днес) към този момент би трябвало да се схваща - по модела на кампусите на “събудената ” Америка - като голямо безвредно пространство (или голям парк на “Дисни ”) ", разсъждава френският мъдрец Жак-Клод Мишеа в интерва за " Фигаро ".
- Тази седмица имаше интензивни диспути за коридата след включването в дневния ред на законопроект на депутата от “Неподчинената Франция ” (LFI) Емрик Карон - в последна сметка отдръпнат -, който цели нейната възбрана. Вие живеете в Ланд, земя на бикоборството. Какво мислите за този спор?
Жан-Клод Мишеа: - Тъй като съм прекарал по-голямата част от живота си в Монпелие (нещата безспорно щяха да са разнообразни, в случай че бях роден в Ним или Безие), светът на коридата - и, като цяло, културата на бикоборството - първоначално ми беше изцяло непозната. Въпреки че, несъмнено, невероятното тесногръдство, която демонстрират множеството съперници на коридата (както и тяхното удивително равнодушие към историята и антропологията) ме поразяваше още тогава. Сигурно сте забелязали, че в случай че aficionado (любител) държи като цяло да подсети, че чудесно схваща, че човек може да ненавижда коридата, противоположното в никакъв случай не може да бъде правилно. Работата е там, че един (или една) съперник на коридата изживява постоянно, по формулировка, личния си отвод да разбере, че можем да намерим и най-малката полезност в един толкоз “варварски ” театър, спомагателен знак за своето морално и човешко предимство. Накратко, типично неоколониално държание, за което ни предизвести прочее Леви-Строс в “Раса и история ”: “Варваринът, отбелязваше той (освен това Монтен споделяше същото нещо четири века по-рано), е преди всичко човек, който има вяра във варварството ”.
- Какво ще отговорите на тези, които споделят, че коридата е просто акт на мъчение?
- Че това, несъмнено, е нелепост! Един тореро рискува живота си (или най-малкото тежки наранявания) всякога, когато се изправи против бик. Клаус Барби не е рискувал нищо, всякога, когато е изтезавал Жан Мулен! И в случай че търсим образец за изключително жестока гибел, породена на животно, което не може да се отбрани, би трябвало по-скоро да помислим за хилядите овце, умъртвявани всяка година от вълците, които приятелите на Емрик Карон наподобява все пак изпитват огромно наслаждение да пуснат още веднъж при последните овчари. Нашето село, което чества всяко лято прекосяването на добитъка в планинските места, е вид “животинско страдалчество ”, към което неизбежно съм сензитивен!
- Не върви ли желанието за унищожаване на коридата в посока на историята, за по-голяма непосредственост с животинското страдалчество?
- Признавам, че не знам какво значи “посока на историята ” (освен в случай че го греша с планетарния напредък на демократичната логичност и капитализма!). А също така, когато живеете ежедневно - както аз в този момент от близо шест години - заобиколен от лисици, които непрестанно обикалят към вашите пилета и патици, или глигани, които непрекъснато заплашват вашите посеви и кучета, вие бързо се научавате да не разчитате на визията “Уолт Дисни ” (иначе казано, столична) за животинския свят. Животинската гибел тук е всекидневна действителност, най-често породена от други животни (а от време на време даже от същия вид). Проблемът е, че това е също реалност, от която жителите на огромните градове съвсем са структурно отчуждени. В техния безплоден, банален свят, скъсал всякаква същинска връзка с природата, гибелта (включително човешката) в действителност методично е държана на разстояние, “приобщаващото ” общество (синоним на интегралния демократизъм днес) към този момент би трябвало да се схваща - по модела на кампусите на “събудената ” Америка - като голямо безвредно пространство (или голям парк на “Дисни ”).
- Често сте писали, че публичният “прогресизъм ” способства за унищожаването на националните култури, което, в последна сметка, обслужва капитализма. Така ли е?
- Именно това е най-важният ключ към тази психодрама. Големият британски марксистки историк И. П. Томпсън в действителност сподели - както прочее и Грамши преди него - безусловно определящата роля, която играят множеството национални обичаи в съпротивата на “обикновените хора ” срещу капиталистическото уеднаквяване на всекидневния им живот от Правото и Пазара. И в действителност незабавно, щом заживеете в Ланд, доста бързо откривате, че коридата - също като ловът на гълъби или ръгбито - в действителност способства уверено за поддържането и отбраната на тази национална словоохотливост (особено в селските общини), която към момента всеобщо се основава на връзките на взаимопомощ и логиката на даването (или, в случай че предпочитате Оруеловия език, на common decency (обикновеното благоприличие). Достатъчно е да участвате всяка година в тържествата pа Мария Магдалена в Мон дьо Марсан (или още по-просто, в която и да е софра на селски дом), с цел да го осъзнаете незабавно. Но това още веднъж е действителност, за която жителите на огромните градове като цяло са изгубили даже спомен, дотам, че техните професионални “социолози ” откровено повярваха, че тя е изчезнала на всички места - откъдето, наред с други неща, и овчедушното им пренебрежение към трудовете на (френски географ, създател на книгата “Периферната Франция ” (La France périphérique).
Така че актуалният съсловен кръстоносен поход против коридата - на който бедният Емрик Карон е единствено потребен глупак (роля, в която все пак той е превъзходен!), може да бъде свестен изцяло, единствено в случай че го впишем първо в доста по-общ политически план: този за окончателното унищожаване на всички културни трудности (в челните редици на които, естествено, са множеството към момента живи национални традиции) пред развиването без никакво несъгласие (или “без никакво морално или естествено ограничаване ”, както пишеше Маркс) на “саморегулиращия се ” и уеднаквяващ Пазар. Така че да не се заблуждаваме. Тази атака против коридата е единствено първият стадий - или пробният галоп - на “неолиберален ” развой, чиято цел е да унищожи всички форми на автономност и национална просвета. Следователно не е нужно да си фен на коридата, с цел да схванеш всичко, което е заложено на карта в този съсловен кръстоносен поход.
- Трябва ли да забележим в това предпочитание за унищожаване на коридата признак на дълбокото разединение сред метрополисната Франция и периферната Франция?
- Няма никакво подозрение! Всъщност би трябвало да се разбере, че протестът на “жълтите жилетки ” сподели на френските ръководещи елити - стопански, политически или “културни ” - смъртната заплаха, която съставлява за тяхната система на привилегии национален протест, чиято географска насочна точка към този момент не е столичният свят (като безобидната “Нощ на крайник ”), а в действителност “периферната Франция ” (тази на “кръговите кръстовища ”). Тъй като коридата съставлява заради явни исторически аргументи всъщност южняшка традиция, тези елити видяха мечтаната опция да разделят националните съсловия на тази периферна Франция, като цинично употребяват културните разлики, които неизбежно съществуват сред националните съсловия на “Севера ” - по формулировка изцяло невежи за това, което се случва по време на корида - и тези от “Юга ”. По същия метод те в никакъв случай не се двоумят да инструментализират разликите мъже-жени, “бели ”- “расови ” или даже поколенческите разлики, с цел да създадат “невидими ” действителните класови антагонизми, върху които се основава капиталистическото общество.
- Какво споделя това ново публично “завоевание ” за еволюцията на левицата?
- Със сигурност споделя доста за процеса на културна американизация на френската левица. И по-специално на “Неподчинената Франция ”, минала за няколко години от линията на Народния фронт, олицетворена от Франсоа Рюфен, до тази либерално- “пробудена ” (която в този момент символизират Емрик Карон и Матилд Пано). Така че възходящото прибягване на “Неподчинената Франция ” до старомодна “левичарска ” изразителност не би трябвало да ни подвежда. Тя в действителност цели да прикрие действителното присъединение на тази групировка към тактиката, дефинирана през 2011 година от известната записка на “Тера Нова ”. Тоест към правилото за привилегиворан съюз сред между новите междинни съсловия от огромните метрополитни центрове и другите полови, етнически и други “малцинства ”. Ясно е, че нито коридата, нито периферната национална Франция като цяло ще имат същинско място в този нетфликски (и разумно противоречив) съюз сред буркини и електрическа тротинетка!
Последната издадена книга на Жан-Клод Мишеа е Le Loup dans la bergerie. Droit, libéralisme et vie commune (Вълкът в кошарата. Право, демократизъм и общ живот, 2018 г.).
Свързани публикации:
Превод от френски: Галя Дачкова
27 Ное 2022323926 Ное 2022173824 Ное 2022302822 Ное 2022216821 Ное 202273919 Ное 20221104КоментариКОЛКО ИНТЕРЕСНО Е ТОВА, ЧЕ ВСИЧКИ ХОРА, КОИТО ИЗПОВЯДВАТ ЧОВЕЩИНАТА И РАЗБИРАТ БОЖЕСТВЕНИЯ РЕД, ТОЛКОВА МНОГО съдебна експертиза ОТЛИЧАВАТ ОТ " ХОРАТА " В БРЮКСЕЛ27 Ное 2022 18:36ч.
Аз пребивавам в едно малко френско селце, сходно на това, което разказва господина. Всички хора тук наподобяват по този начин. Но единствено в случай че някой от нас има потребност от нещо или изпадне в неволя, всички сме зад тила му на идната минута. Същото е и в селцето ни в България. Хората са там:-)
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати от френски град27 Ное 2022 23:57ч.
И ние сме по този начин със съседите в кооперацията- всички си оказваме помощ и сме близки. На работното място- също. Човещината е на всички места, единствено не и в администрациите.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Разликата27 Ное 2022 19:10ч.
е сред вълка, който убива с цел да продължи живота си или с цел да нахрани вълчетата и човека-тореадор, който освен убива с цел да покаже храброста си, а с цел да завоюва пари, т.е. благополучие, нещо което не е от първа нужда. На всичко от горната страна ритуалното ликвидиране е превърнато в шоу, явно е презрителното държание към животинския свят. Решително срещу коридата и атавистичните традиции!!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати веган28 Ное 2022 0:16ч.
Мършоядните култури са апокалипто и когато дойдат времена на колизии-бедност, заболявания, войни, хората си мислят, избират да мислят, че тъмнината е пристигнала извън, а не че вътрешното и скритото е станало външно и очевидно. Разбира се, Бог ни е дал свободна воля и всеки има право да бъде неемпатичен, безмилостен и нечовечен, както и да разгласи тези си качества за национална просвета, човечност и даже да види в тях Божествен ред.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани24 Ное 202233819 Ное 202285418 Ное 2022249724 Sep 20223012
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
" Признавам, че не знам какво значи “посока на историята ” (освен в случай че го греша с планетарния напредък на демократичната логичност и капитализма!). А също така, когато живеете ежедневно - както аз в този момент от близо шест години - заобиколен от лисици, които непрестанно обикалят към вашите пилета и патици, или глигани, които непрекъснато заплашват вашите посеви и кучета, вие бързо се научавате да не разчитате на визията “Уолт Дисни ” (иначе казано, столична) за животинския свят. Животинската гибел тук е всекидневна действителност, най-често породена от други животни (а от време на време даже от същия вид). Проблемът е, че това е също реалност, от която жителите на огромните градове съвсем са структурно отчуждени. В техния безплоден, банален свят, скъсал всякаква същинска връзка с природата, гибелта (включително човешката) в действителност методично е държана на разстояние, “приобщаващото ” общество (синоним на интегралния демократизъм днес) към този момент би трябвало да се схваща - по модела на кампусите на “събудената ” Америка - като голямо безвредно пространство (или голям парк на “Дисни ”) ", разсъждава френският мъдрец Жак-Клод Мишеа в интерва за " Фигаро ".
- Тази седмица имаше интензивни диспути за коридата след включването в дневния ред на законопроект на депутата от “Неподчинената Франция ” (LFI) Емрик Карон - в последна сметка отдръпнат -, който цели нейната възбрана. Вие живеете в Ланд, земя на бикоборството. Какво мислите за този спор?
Жан-Клод Мишеа: - Тъй като съм прекарал по-голямата част от живота си в Монпелие (нещата безспорно щяха да са разнообразни, в случай че бях роден в Ним или Безие), светът на коридата - и, като цяло, културата на бикоборството - първоначално ми беше изцяло непозната. Въпреки че, несъмнено, невероятното тесногръдство, която демонстрират множеството съперници на коридата (както и тяхното удивително равнодушие към историята и антропологията) ме поразяваше още тогава. Сигурно сте забелязали, че в случай че aficionado (любител) държи като цяло да подсети, че чудесно схваща, че човек може да ненавижда коридата, противоположното в никакъв случай не може да бъде правилно. Работата е там, че един (или една) съперник на коридата изживява постоянно, по формулировка, личния си отвод да разбере, че можем да намерим и най-малката полезност в един толкоз “варварски ” театър, спомагателен знак за своето морално и човешко предимство. Накратко, типично неоколониално държание, за което ни предизвести прочее Леви-Строс в “Раса и история ”: “Варваринът, отбелязваше той (освен това Монтен споделяше същото нещо четири века по-рано), е преди всичко човек, който има вяра във варварството ”.
- Какво ще отговорите на тези, които споделят, че коридата е просто акт на мъчение?
- Че това, несъмнено, е нелепост! Един тореро рискува живота си (или най-малкото тежки наранявания) всякога, когато се изправи против бик. Клаус Барби не е рискувал нищо, всякога, когато е изтезавал Жан Мулен! И в случай че търсим образец за изключително жестока гибел, породена на животно, което не може да се отбрани, би трябвало по-скоро да помислим за хилядите овце, умъртвявани всяка година от вълците, които приятелите на Емрик Карон наподобява все пак изпитват огромно наслаждение да пуснат още веднъж при последните овчари. Нашето село, което чества всяко лято прекосяването на добитъка в планинските места, е вид “животинско страдалчество ”, към което неизбежно съм сензитивен!
- Не върви ли желанието за унищожаване на коридата в посока на историята, за по-голяма непосредственост с животинското страдалчество?
- Признавам, че не знам какво значи “посока на историята ” (освен в случай че го греша с планетарния напредък на демократичната логичност и капитализма!). А също така, когато живеете ежедневно - както аз в този момент от близо шест години - заобиколен от лисици, които непрестанно обикалят към вашите пилета и патици, или глигани, които непрекъснато заплашват вашите посеви и кучета, вие бързо се научавате да не разчитате на визията “Уолт Дисни ” (иначе казано, столична) за животинския свят. Животинската гибел тук е всекидневна действителност, най-често породена от други животни (а от време на време даже от същия вид). Проблемът е, че това е също реалност, от която жителите на огромните градове съвсем са структурно отчуждени. В техния безплоден, банален свят, скъсал всякаква същинска връзка с природата, гибелта (включително човешката) в действителност методично е държана на разстояние, “приобщаващото ” общество (синоним на интегралния демократизъм днес) към този момент би трябвало да се схваща - по модела на кампусите на “събудената ” Америка - като голямо безвредно пространство (или голям парк на “Дисни ”).
- Често сте писали, че публичният “прогресизъм ” способства за унищожаването на националните култури, което, в последна сметка, обслужва капитализма. Така ли е?
- Именно това е най-важният ключ към тази психодрама. Големият британски марксистки историк И. П. Томпсън в действителност сподели - както прочее и Грамши преди него - безусловно определящата роля, която играят множеството национални обичаи в съпротивата на “обикновените хора ” срещу капиталистическото уеднаквяване на всекидневния им живот от Правото и Пазара. И в действителност незабавно, щом заживеете в Ланд, доста бързо откривате, че коридата - също като ловът на гълъби или ръгбито - в действителност способства уверено за поддържането и отбраната на тази национална словоохотливост (особено в селските общини), която към момента всеобщо се основава на връзките на взаимопомощ и логиката на даването (или, в случай че предпочитате Оруеловия език, на common decency (обикновеното благоприличие). Достатъчно е да участвате всяка година в тържествата pа Мария Магдалена в Мон дьо Марсан (или още по-просто, в която и да е софра на селски дом), с цел да го осъзнаете незабавно. Но това още веднъж е действителност, за която жителите на огромните градове като цяло са изгубили даже спомен, дотам, че техните професионални “социолози ” откровено повярваха, че тя е изчезнала на всички места - откъдето, наред с други неща, и овчедушното им пренебрежение към трудовете на (френски географ, създател на книгата “Периферната Франция ” (La France périphérique).
Така че актуалният съсловен кръстоносен поход против коридата - на който бедният Емрик Карон е единствено потребен глупак (роля, в която все пак той е превъзходен!), може да бъде свестен изцяло, единствено в случай че го впишем първо в доста по-общ политически план: този за окончателното унищожаване на всички културни трудности (в челните редици на които, естествено, са множеството към момента живи национални традиции) пред развиването без никакво несъгласие (или “без никакво морално или естествено ограничаване ”, както пишеше Маркс) на “саморегулиращия се ” и уеднаквяващ Пазар. Така че да не се заблуждаваме. Тази атака против коридата е единствено първият стадий - или пробният галоп - на “неолиберален ” развой, чиято цел е да унищожи всички форми на автономност и национална просвета. Следователно не е нужно да си фен на коридата, с цел да схванеш всичко, което е заложено на карта в този съсловен кръстоносен поход.
- Трябва ли да забележим в това предпочитание за унищожаване на коридата признак на дълбокото разединение сред метрополисната Франция и периферната Франция?
- Няма никакво подозрение! Всъщност би трябвало да се разбере, че протестът на “жълтите жилетки ” сподели на френските ръководещи елити - стопански, политически или “културни ” - смъртната заплаха, която съставлява за тяхната система на привилегии национален протест, чиято географска насочна точка към този момент не е столичният свят (като безобидната “Нощ на крайник ”), а в действителност “периферната Франция ” (тази на “кръговите кръстовища ”). Тъй като коридата съставлява заради явни исторически аргументи всъщност южняшка традиция, тези елити видяха мечтаната опция да разделят националните съсловия на тази периферна Франция, като цинично употребяват културните разлики, които неизбежно съществуват сред националните съсловия на “Севера ” - по формулировка изцяло невежи за това, което се случва по време на корида - и тези от “Юга ”. По същия метод те в никакъв случай не се двоумят да инструментализират разликите мъже-жени, “бели ”- “расови ” или даже поколенческите разлики, с цел да създадат “невидими ” действителните класови антагонизми, върху които се основава капиталистическото общество.
- Какво споделя това ново публично “завоевание ” за еволюцията на левицата?
- Със сигурност споделя доста за процеса на културна американизация на френската левица. И по-специално на “Неподчинената Франция ”, минала за няколко години от линията на Народния фронт, олицетворена от Франсоа Рюфен, до тази либерално- “пробудена ” (която в този момент символизират Емрик Карон и Матилд Пано). Така че възходящото прибягване на “Неподчинената Франция ” до старомодна “левичарска ” изразителност не би трябвало да ни подвежда. Тя в действителност цели да прикрие действителното присъединение на тази групировка към тактиката, дефинирана през 2011 година от известната записка на “Тера Нова ”. Тоест към правилото за привилегиворан съюз сред между новите междинни съсловия от огромните метрополитни центрове и другите полови, етнически и други “малцинства ”. Ясно е, че нито коридата, нито периферната национална Франция като цяло ще имат същинско място в този нетфликски (и разумно противоречив) съюз сред буркини и електрическа тротинетка!
Последната издадена книга на Жан-Клод Мишеа е Le Loup dans la bergerie. Droit, libéralisme et vie commune (Вълкът в кошарата. Право, демократизъм и общ живот, 2018 г.).
Свързани публикации:
Превод от френски: Галя Дачкова
27 Ное 2022323926 Ное 2022173824 Ное 2022302822 Ное 2022216821 Ное 202273919 Ное 20221104КоментариКОЛКО ИНТЕРЕСНО Е ТОВА, ЧЕ ВСИЧКИ ХОРА, КОИТО ИЗПОВЯДВАТ ЧОВЕЩИНАТА И РАЗБИРАТ БОЖЕСТВЕНИЯ РЕД, ТОЛКОВА МНОГО съдебна експертиза ОТЛИЧАВАТ ОТ " ХОРАТА " В БРЮКСЕЛ27 Ное 2022 18:36ч.
Аз пребивавам в едно малко френско селце, сходно на това, което разказва господина. Всички хора тук наподобяват по този начин. Но единствено в случай че някой от нас има потребност от нещо или изпадне в неволя, всички сме зад тила му на идната минута. Същото е и в селцето ни в България. Хората са там:-)
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати от френски град27 Ное 2022 23:57ч.
И ние сме по този начин със съседите в кооперацията- всички си оказваме помощ и сме близки. На работното място- също. Човещината е на всички места, единствено не и в администрациите.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Разликата27 Ное 2022 19:10ч.
е сред вълка, който убива с цел да продължи живота си или с цел да нахрани вълчетата и човека-тореадор, който освен убива с цел да покаже храброста си, а с цел да завоюва пари, т.е. благополучие, нещо което не е от първа нужда. На всичко от горната страна ритуалното ликвидиране е превърнато в шоу, явно е презрителното държание към животинския свят. Решително срещу коридата и атавистичните традиции!!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати веган28 Ное 2022 0:16ч.
Мършоядните култури са апокалипто и когато дойдат времена на колизии-бедност, заболявания, войни, хората си мислят, избират да мислят, че тъмнината е пристигнала извън, а не че вътрешното и скритото е станало външно и очевидно. Разбира се, Бог ни е дал свободна воля и всеки има право да бъде неемпатичен, безмилостен и нечовечен, както и да разгласи тези си качества за национална просвета, човечност и даже да види в тях Божествен ред.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани24 Ное 202233819 Ное 202285418 Ное 2022249724 Sep 20223012
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ