Кръг квадрат: Информация и дезинформация
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Истина и дезинформация. Каква е връзката сред новите технологии, безспорната демократизация на медийното присъединяване и пропагандата и подправените вести? В студиото на " Кръг Квадрат " беседват Андрей Райчев, Тончо Краевски и Кънчо Стойчев и Първан Симеонов.
Кънчо Стойчев: Днес ще приказваме по тематика, по която е елементарно доста да мрънкаме, тъй като от ден на ден от нас имат възприятието, че май нещо ни лъжат. Но да тръгнем по-отдалеч.
Какво е знание? Какво е истина? Мнението постоянно ли е неистинно? Защо толкоз постоянно объркваме истинно и вярно?
Първан Симеонов: Чудя се се дали има нещо кардинално ново. Можем да си приказваме за подправени вести, за агитация и дезинформация, само че това нещо ново ли е? Преминато ли е някакво ходило? Не е ли било постоянно по този начин? Не е ли имало постоянно неистина и военна агитация? За себе си нямам отговор, само че имам интуицията, че е изработен първокласен скок и този първокласен скок както постоянно се случва е количествен скок.
Всеобщото навлизане на новите технологии и безспорната демократизация на медийния достъп докара до това, че през днешния ден всеки може да е медия. Неслучайно се появи терминът " постистина ", към този момент стопира да е значим фактът, а интерпретацията и освен това - това което се харесва. И от ден на ден ние избираме каквото ни харесва, т.е. избираме какво е истина. Това ми се коства главното ново и друго в този момент.
С прекосяването на медиите от текст към видео, те стартират да демонстрират, вместо да споделят. Те се трансформират във видеорегистратор и ние можем да избираме кои видеорегистратори да гледаме. Разказът става наша структура, фактът е разграден до безконечност и ние конструираме собствен роман.
И най-важното е, че подправените вести, лъжата и дезинформацията се оказват тъмната страна на демократичността. Не съм уверен, че битката с тях е нещо свястно, тъй като те са противоположната страна на свободата. Искахме независимост и получихме независимост. Свободата се показва в това, че няма престиж, който да каже това е правилно, а това не е. Медиите към този момент не са медиатор, а въпрос на наш избор, т.е. ние сме изцяло свободни.
Кънчо Стойчев: А не е ли това по този начин, тъй като всяка информация в действителност е частична и естествено съдържа доза дезинформация?
Тончо Краевски: В началото би трябвало да уточним, че по формулировка ние не можем да познаваме действителността, ние можем единствено да се ориентираме в нея. Сетивата ни служат за пречистване, картографиране и ориентировка, не за познаване.
Друго значимо, което желая да уточня при започване на диалога е, че информация и дезинформация са термини от жаргона на военното състояние. Във войната ориентирането ти, надлежно и дезориентирането на съперника, е от основно значение. Притеснително е, че има една милитаризация на дискурса за медиите, информацията и така нататък Всяка вест е снаряд в една или друга посока и тя е стратегически значима за властта, която се произнася.
Андрей Райчев: Нека дам два образеца, един в директно удостоверение на това, което казвате и един, който да покаже, че въпреки всичко това не е цялото и няма да можете да го изтълкувате с тази скица.
Първият образец е предходникът на коронавирус - испанският грип, той спохожда човечеството през 1918г. и взима повече жертви в сравнение с Първата международна война. Защо се назовава испански, той не е зародил в Испания? Причината е елементарна и ясна - Испания не взе участие в Първата международна война и в испанските вестници написа, че има грип. Всички останали не разрешават да се написа за това, тъй като никой военачалник не желае по време на война популацията му да знае, че има зараза. Това е класиката, която Тончо преди малко разказа.
Сега да забележим втория образец, той е от България през 1989г. Веднага след рухването на Тодор Живков започнаха огромни безредици и от време на време се стигаше даже до налудности. Тогава известният ТВ водещ Кеворк Кеворкян, с цел да укроти малко нещата пусна читателско писмо, в което човек споделя, по какъв начин през прозорец на кухнята му са влезнали същества с харпуни (останах с усещане, че нещо като зелени човечета са били) и са му споделили номера на сметката на Тодор Живков в швейцарска банка. Кеворкян не съпроводи това с коментар, тъй като явно, че болен човек сънува Тодор Живков и бленува милиарди. Но минаха две-три седмици и се образува митинг за какво още прокуратурата не проверява въпросната швейцарска сметка и не разпитва индивида с видението. Това не е просто дезинформация, това е парадокс и полуда, само че както виждате то се трансформира в обществен факт. Защото действаха доста по-важни неща от информация и дезинформация и те са: обща картина на света, интерес и ние-те. Това дали нещо е истина или неистина не се дефинира от наличието на казаното, а от слушателя...
