Овцете всъщност са изненадващо демократични, когато сменят водачите си
Следващия път, когато някой ви назова „ овца “, знайте, че не е в крайник с най-новите научни открития и в действителност той самичък взе участие в недомисленото следване, в което упреква нашите вълнисти другари. Защото ново изследване на държанието на овцете демонстрира, че те демонстрират групов разсъдък, от който хората – и учени, и цивилни – би било добре да се поучат.
Все пак… като споделяме „ групов разсъдък “, нямаме поради, че са най-интелигентните животни във вселената. Ето видео на овце в Монголия, които се вървят в кръг с дни без да стопират, тъй като всяка си мисли, че тези начело отиват някъде…
Популярният облик на множеството, в случай че не и всички, обществени животни, е на водачи и почитатели, с динамичност сред тях, сходна по абсолютизъм на тази във феодална Европа. Науката обаче постепенно унищожава този облик като разкрива, че типове като вълци и бабуини в действителност са много демократични в избора си на лидер. Сега наподобява, че даже овцете – сякаш синоним на безмозъчни почитатели – сграбчват самодейността, когато пристигна време за избори.
Професор Фернандо Перуани от Университета в Кот д’Азур и съавторите му изследват придвижванията на няколко стада от 2 до 4 овце, всички формирани от женски на една и съща възраст, с цел да изследват теориите за стадото като самоорганизиращ се развой. Движенията са проследени от кула наоколо. Те откриват, че овцете редуват пашата и прекосяването към по-зелени пасища групово, като създателите пишат, че „ Всеки епизод на придвижване има краткотраен водач, който управлява групата, която е във групировка на линията “. Лидерът варира случайно.
Вероятната причина, заради която овцете се сменят, вместо постоянно да търсят еднакъв лидер, е, че това им разрешава да се възползват от знанията на другите членове на стадото. Ако една овца забележи, че тревата е по-зелена от другата страна на ограда с отворена врата, тя ще поведе стадото през нея – в случай че не при първа опция, то допустимо най-скоро. С краткотрайните водачи се заобикаля объркването, което всички сме изпитвали, когато група другари се пробват да решат къде да обядват и никой не повежда хората на на никое място.
Йерархичните структури се провалят, когато водачът пропусне опция или е прекомерно неотстъпчив, с цел да одобри съвет. Освен това поточното водачество на овцете може да понижи споровете – доста по-лесно е да се одобри решение, което не ви харесва, в случай че знаете, че скоро ще получите нов късмет вие да вземете решение.
Въпреки че е известно, че доста типове се движат без водачи, опитите за моделиране на това държание се основават на така наречен модел на Вичек. Вдъхновен от звуците, които издават скорците, този модел на унгарския академик Тамаш Вичек разказва по какъв начин реакцията на няколко индивида към информация като да вземем за пример наличието на див звяр, може да накара цялото ято/стадо(/…) да промени курса си, като че ли всички са ръководени от един мозък.
Но в съпътстваща публицистична публикация доктор Кристиан Хюпе от Северозападния университет написа, че усъвършенствани версии на модела са станали „ жертви на личния си триумф “, прилагайки ги към типове, които се движат по други способи.
Тамаш Вичек
Милиони години еволюция са ни дали обилие от образци за разнообразни способи за самоорганизиране. Днес те са ни потребни при проектирането и синхронизирането на групи от дребни роботи, само че биха могли да отворят повече благоприятни условия за това по какъв начин и самите ние бихме могли да се организираме.
Като се концентрираме единствено върху няколко образеца от тази палитра, пропущаме това многообразие – нещо, което Перуани и съавторите му в този момент ни оказват помощ да поправяме. Въпреки това някои типове може да са по-скоро предизвестие какво да не вършим – придвижванията на рояците скакалци са частично вследствие на опасността от канибализъм (ако не намерят хранителни субстанции като сол и протеини, ще почнат да се изяждат един друг).
„ Повечето изследвания на груповото придвижване – и пробни, и теоретични – преглеждат групи, които остават, от началото до края, в придвижване “, споделя Перуани пред Phys.org. Движението спиране-тръгване като това на овцата е по-типично, само че по-малко проучено.
Религиозните организации от дълго време предизвикват членовете си да гледат на себе си като на овце, защитавани от Бог. Днес, до момента в който тези стада съвсем на всички места понижават, кой би могъл да каже дали образецът на същинските овце не е отговорът?
