Изпити и ваканции
Следващата почивка на учениците стартира на 1-ви февруари. Това подсетиха от Министерството на образованието и науката ( МОН ) в края на тази календарна година.
Ваканциите до края на образователната година
От МОН означават още, че за първи път през 2023 година междусрочната почивка за учениците ще бъде по-дълга. Досега ваканцията е била всекидневно един ден. Сега сред първия и втория период ще има пет дни - от 1-ви до 5-ти февруари, като три от тях са образователни, а два почивни.
Всички - от I до XI клас, ще имат пролетна почивка от 8 до 17 април , а зрелостниците ще почиват по-малко - от 12-ти до 17-ти април (сред тях са и дните, когато честваме Великден). Неучебните дни за дребните възпитаници през тази почивка са четири - от 10 до 13 април, останалите са почивни и празнични. За зрелостниците действителните неучебни дни са 12 и 13 април, а от 14 до 17 април са великденските празници.
Кога стартира и свършва вторият период?
Вторият образователен период стартира на 6-ти февруари . Традиционно той приключва по друго време за учениците от другите равнища на просветителната система. За дванадесетокласниците той ще завърши на 16-ти май. За най-малките (от I до III клас) образователната година завършва на 31-ви май. Учениците от IV до VI клас ще учат до 15-ти юни, а връстниците им в спортните учебни заведения – до 30-ти юни.
Учениците от VII до XI клас приключват годината също на 30-ти юни, като в интервала от 1-ви юли до 30-ти август обучаваните в професионални или дуални паралелки имат спомагателни две или четири седмици за индустриална процедура.
Зрелостни изпити и външно оценяване
Важни дати от образователния календар са дните, в които са матурите за зрелостниците и изпитите от националното външно оценяване. Държавният изпит по български език и литература за приключилите дванадесети клас ще бъде на 19-ти май. На 23-ти май ще са вторият наложителен зрелостен изпит и държавният изпит за придобиване на професионална подготовка.
Националното външно оценяване по български език и литература за четвъртокласниците е на 29-ти май, а по математика – на 30-ти май.
На 13-ти юни е националното външно оценяване по български език и литература в края на VII и X клас, а на 16-ти юни е оценяването по математика. На 17-ти юни е оценяването по непознат език, а на 19-ти е измерването на цифровите компетентности.
Дните за матурите 19-ти и 23-ти май са неучебни , както и тези, в които ще има НВО – 13-ти и 16-ти юни. 25-ти май също е избран за неучебен, н о е присъствен ден за учебни, просветни и културни действия.
Ваканциите - дребни или огромни
Редовно синдикати и жители насочат рецензии към министерството на образованието във връзка с включването на почивните и празнични дни към ваканциите. При последния си разбор от профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа " са отбелязали, че от десетки години поучават МОН да спре да брои почивни и празнични дни, регламентирани в член 154 от Кодека на труда (КТ) за почивка. Според синдикалистите те фактически са тип “ваканция ”, само че нямат отношение към дебата за образователното време, а това изкривява публичното чувство за почивни и образователни дни. Те означават, че действително есенната почивка е един ден, Коледната почивка е два дни, междусрочната - три дни и пролетната почивка е четири дни. Това прави общо 10 дни, без лятната почивка, означават от профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа ".
От синдиката насочат още една рецензия - че " неучебните дни " за държавните зрелостни изпити и за националното външно оценяване неразбираемо за какво МОН брои за ваканции и не ги причислява в категорията образователно време.
Учебното време на българските деца - през погледа на МОН и синдикатите
Синдикати и просветителните специалисти в МОН имат разминавания и във връзка с това какъв брой време учат българските деца. През март от министерството оповестиха, че българските възпитаници учат минимум в Европа. Преди началото на образователната година - в края на юли от синдиката " Образование " към КТ " Подкрепа " изнесоха свои данни, в които се отбелязва, че децата в страната ни учат толкоз колкото и останалите деца на континента.
Становището на МОН е основано на данни от изследване на Eurydice за образователната 2020-2021 година Според него общият брой на наложителните часове в България в класовете от първи до десети в това число, приравнени към астрономическите, са 7040. Те дават образец с Ирландия, където това време е 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за страните в Европа е 8617 часа, а множеството страни са в диапазона сред 8000 и 9000 часа.
В България минимум учат първокласниците и второкласниците - надлежно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в доста европейски страни също нашите възпитаници в трети, четвърти, пети и шести клас, означават от МОН без да дават точни данни.
Според същото изследване децата в страната ни имат и най-големите ваканции в Европа - приблизително 91 образователни дни в годината. Повечето от тях са през лятото. През дейното образователно време те нямат занятия общо 16 образователни дни. Най-дълго са отвън учебното заведение българските възпитаници от първи до трети клас - общо 108 образователни дни. За четвърти до шести клас почивката е общо 94 образователни дни. Учениците от седми до 11-и клас пропущат 79 образователни дни.
Анализът на образователното време направен от синдикалната организация сочи за междинна натовареност на българските възпитаници. Според тях в множеството от изследваните страни броят на образователните дни е сред 170 и 190. В Албания и Малта са 165, а в Дания и Италия - 200. В половината от страните са 170-180. В 13 страни са в диапазона 181-190 образователни дни. Като цяло, броят на образователните дни е идентичен за всички степени на образованието, само че има и изключения - във Франция и Сърбия горният курс е с повече дни, а в Литва и Румъния броят е по-висок в начална и междинна степен.
С по-малко образователни дни в горен курс са Гърция , Ирландия , Босна и Херцеговина. В страните, където броят варира съгласно степента и класа, постоянно последният клас има минимум образователни дни. Такъв е казусът и с България - в 12-и клас има 31 образователни седмици, с пет по-малко от останалите.
В България броят на образователните дни за всички степени (без начален етап) е в горната част на скалата покрай максимума от 190-200 образователни дни, а точно - 180, означават от профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа ".
За ваканциите, синдикатите също регистрират, че България не прави изключение от общата картина. Според тях даже някои ваканции у нас са по-кратки и дават образец с Коледната и Великденската. Есенно време в 16 страни има есенни ваканции за седмица или до няколко дни. За Коледа съвсем всички обезпечават най-малко две седмици, а в Швеция и Сърбия - три. Великденската почивка е една или две седмици в съвсем всички страни, с изключение на в Турция. В Германия, Испания, Австрия, Италия и Швейцария, локалните и районни управляващи имат право да дефинират свои интервали на ваканции, съгласно локалната специфичност, само че общият брой образователни дни е избран централно. Като цяло, схемата на ваканциите в другите страни е идентична за другите просветителни степени.
Според синдикалните експерти и във връзка с лятната почивка България не е изключение. В Европа продължителността на лятната почивка е сред 11 и 15 седмици, означават те. Според изследването им продължителността ѝ варира в необятни граници в обособените страни - от 6 седмици в някои немски федерални провинции, Нидерландия и Лихтенщайн, до 13 седмици в Латвия, сред 11 и 14 седмици в Италия и Португалия, а даже и 15 седмици в Албания за начален стадий.
В редица страни на Балканите началните степени излизат в лятна почивка преди по-горните степени. България със своите 13 седмици лятна почивка не прави изключение и по този индикатор, а се намира в позицията на други страни с сходно географско състояние, означават синдикалистите.
Ваканциите до края на образователната година
От МОН означават още, че за първи път през 2023 година междусрочната почивка за учениците ще бъде по-дълга. Досега ваканцията е била всекидневно един ден. Сега сред първия и втория период ще има пет дни - от 1-ви до 5-ти февруари, като три от тях са образователни, а два почивни.
Всички - от I до XI клас, ще имат пролетна почивка от 8 до 17 април , а зрелостниците ще почиват по-малко - от 12-ти до 17-ти април (сред тях са и дните, когато честваме Великден). Неучебните дни за дребните възпитаници през тази почивка са четири - от 10 до 13 април, останалите са почивни и празнични. За зрелостниците действителните неучебни дни са 12 и 13 април, а от 14 до 17 април са великденските празници.
Кога стартира и свършва вторият период?
Вторият образователен период стартира на 6-ти февруари . Традиционно той приключва по друго време за учениците от другите равнища на просветителната система. За дванадесетокласниците той ще завърши на 16-ти май. За най-малките (от I до III клас) образователната година завършва на 31-ви май. Учениците от IV до VI клас ще учат до 15-ти юни, а връстниците им в спортните учебни заведения – до 30-ти юни.
Учениците от VII до XI клас приключват годината също на 30-ти юни, като в интервала от 1-ви юли до 30-ти август обучаваните в професионални или дуални паралелки имат спомагателни две или четири седмици за индустриална процедура.
Зрелостни изпити и външно оценяване
Важни дати от образователния календар са дните, в които са матурите за зрелостниците и изпитите от националното външно оценяване. Държавният изпит по български език и литература за приключилите дванадесети клас ще бъде на 19-ти май. На 23-ти май ще са вторият наложителен зрелостен изпит и държавният изпит за придобиване на професионална подготовка.
Националното външно оценяване по български език и литература за четвъртокласниците е на 29-ти май, а по математика – на 30-ти май.
На 13-ти юни е националното външно оценяване по български език и литература в края на VII и X клас, а на 16-ти юни е оценяването по математика. На 17-ти юни е оценяването по непознат език, а на 19-ти е измерването на цифровите компетентности.
Дните за матурите 19-ти и 23-ти май са неучебни , както и тези, в които ще има НВО – 13-ти и 16-ти юни. 25-ти май също е избран за неучебен, н о е присъствен ден за учебни, просветни и културни действия.
Ваканциите - дребни или огромни
Редовно синдикати и жители насочат рецензии към министерството на образованието във връзка с включването на почивните и празнични дни към ваканциите. При последния си разбор от профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа " са отбелязали, че от десетки години поучават МОН да спре да брои почивни и празнични дни, регламентирани в член 154 от Кодека на труда (КТ) за почивка. Според синдикалистите те фактически са тип “ваканция ”, само че нямат отношение към дебата за образователното време, а това изкривява публичното чувство за почивни и образователни дни. Те означават, че действително есенната почивка е един ден, Коледната почивка е два дни, междусрочната - три дни и пролетната почивка е четири дни. Това прави общо 10 дни, без лятната почивка, означават от профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа ".
От синдиката насочат още една рецензия - че " неучебните дни " за държавните зрелостни изпити и за националното външно оценяване неразбираемо за какво МОН брои за ваканции и не ги причислява в категорията образователно време.
Учебното време на българските деца - през погледа на МОН и синдикатите
Синдикати и просветителните специалисти в МОН имат разминавания и във връзка с това какъв брой време учат българските деца. През март от министерството оповестиха, че българските възпитаници учат минимум в Европа. Преди началото на образователната година - в края на юли от синдиката " Образование " към КТ " Подкрепа " изнесоха свои данни, в които се отбелязва, че децата в страната ни учат толкоз колкото и останалите деца на континента.
Становището на МОН е основано на данни от изследване на Eurydice за образователната 2020-2021 година Според него общият брой на наложителните часове в България в класовете от първи до десети в това число, приравнени към астрономическите, са 7040. Те дават образец с Ирландия, където това време е 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за страните в Европа е 8617 часа, а множеството страни са в диапазона сред 8000 и 9000 часа.
В България минимум учат първокласниците и второкласниците - надлежно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в доста европейски страни също нашите възпитаници в трети, четвърти, пети и шести клас, означават от МОН без да дават точни данни.
Според същото изследване децата в страната ни имат и най-големите ваканции в Европа - приблизително 91 образователни дни в годината. Повечето от тях са през лятото. През дейното образователно време те нямат занятия общо 16 образователни дни. Най-дълго са отвън учебното заведение българските възпитаници от първи до трети клас - общо 108 образователни дни. За четвърти до шести клас почивката е общо 94 образователни дни. Учениците от седми до 11-и клас пропущат 79 образователни дни.
Анализът на образователното време направен от синдикалната организация сочи за междинна натовареност на българските възпитаници. Според тях в множеството от изследваните страни броят на образователните дни е сред 170 и 190. В Албания и Малта са 165, а в Дания и Италия - 200. В половината от страните са 170-180. В 13 страни са в диапазона 181-190 образователни дни. Като цяло, броят на образователните дни е идентичен за всички степени на образованието, само че има и изключения - във Франция и Сърбия горният курс е с повече дни, а в Литва и Румъния броят е по-висок в начална и междинна степен.
С по-малко образователни дни в горен курс са Гърция , Ирландия , Босна и Херцеговина. В страните, където броят варира съгласно степента и класа, постоянно последният клас има минимум образователни дни. Такъв е казусът и с България - в 12-и клас има 31 образователни седмици, с пет по-малко от останалите.
В България броят на образователните дни за всички степени (без начален етап) е в горната част на скалата покрай максимума от 190-200 образователни дни, а точно - 180, означават от профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа ".
За ваканциите, синдикатите също регистрират, че България не прави изключение от общата картина. Според тях даже някои ваканции у нас са по-кратки и дават образец с Коледната и Великденската. Есенно време в 16 страни има есенни ваканции за седмица или до няколко дни. За Коледа съвсем всички обезпечават най-малко две седмици, а в Швеция и Сърбия - три. Великденската почивка е една или две седмици в съвсем всички страни, с изключение на в Турция. В Германия, Испания, Австрия, Италия и Швейцария, локалните и районни управляващи имат право да дефинират свои интервали на ваканции, съгласно локалната специфичност, само че общият брой образователни дни е избран централно. Като цяло, схемата на ваканциите в другите страни е идентична за другите просветителни степени.
Според синдикалните експерти и във връзка с лятната почивка България не е изключение. В Европа продължителността на лятната почивка е сред 11 и 15 седмици, означават те. Според изследването им продължителността ѝ варира в необятни граници в обособените страни - от 6 седмици в някои немски федерални провинции, Нидерландия и Лихтенщайн, до 13 седмици в Латвия, сред 11 и 14 седмици в Италия и Португалия, а даже и 15 седмици в Албания за начален стадий.
В редица страни на Балканите началните степени излизат в лятна почивка преди по-горните степени. България със своите 13 седмици лятна почивка не прави изключение и по този индикатор, а се намира в позицията на други страни с сходно географско състояние, означават синдикалистите.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ