Как обаче изглежда Пътят на коприната от гледна точка на Китай?
Следващата седмица е най-дългоочакваното събитие в Китай - конгресът, на който се чака да бъде избран отново водачът Си Дзинпин. Големият въпрос обаче е кои ще бъдат хората, които ще влязат във висшия орган на Китайската комунистическа партия, тъй като това ще предопредели политиката на страната през идващите пет години. Повечето анализатори са безапелационни, че каквито и промени да настъпят, сигурно Китай ще резервира линията на отварянето на стопанската система си към света. Символът на тази политика е Пътят на коприната - концепцията за възраждането му и построяването на стопански пояс към него от страните в Централна Азия и Близкия Изток. Външните анализатори разчитат тези планове като предпочитание за китайска агресия. Как обаче наподобява Пътят на коприната от позиция на Китай и за какво това е един от знаците, с които всички свързват водачът Си Дзинпин?
В китайския приказваме език няма избрана дума или израз за " път на коприната ", в която да е вложен целият смисъл на икономическите и културни връзки, основани в през годините. Първият, който използва терминът, е немският географ от 19-ти век Фердинанд декор Рихтхофен. Той го употребява в само число - Seidenstraße и с него илюстрира комерсиалните връзки на Китай с Римската империя. След това терминът е общопризнат от доста откриватели, а смисъла му се уголемява освен върху комерсиалните връзки, само че и върху политическите и културните взаимоотношения, споделя проф. Лю Яншен, който преподава история в Университета в Нандзин. Според него, през последните 30 години - страната безусловно е процъфтяла, тъй като икономическата промяна към този момент дава очевиден резултат. Една от главните заслуги по тази причина е на сегашния водач Си Дзинпин, който ще бъде избран отново и за втори мандат, уверен е историкът
Същността на термина " Път на коприната " със смисъла, което му придаваме в модерния свят, беше дадена от генералния секретар на партията Си Дзинпин преди четири години. Тогава той беше поканен да изнесе лекция в университета в Астана, столицата на Казахстан. След това, на среща в Шанхай той доразви концепцията, съгласно която с изключение на възраждането на Пътя на коприната, страните от Централна Азия и Близкия изток могат да образуват един стопански пояс към пътя. Оттук нататък терминът " Път на коприната " стартира да се появява все по-често в международните медии.
Според по-младите анализатори, Пътят на коприната е признакът, който би трябвало да промени отношението към Китай като към страна, която създава евтина и некачествена стока. Брандът „ Китай ” би трябвало да се свързва с съвременно и качествено произвеждане, уверен е и Нин Шао, който се занимава с политически науки.
Възстановяването на Пътя на коприната и основаването на така наречен стопански пояс към него е още една самодейност, с която Китай желае да покаже на обществото, че се отваря към света и желае да се интегрира по-добре към международната стопанска система. Разбира се, признакът на античния път на коприната е употребен, с цел да показва желанието на страната ни да възвърне икономическите връзки - по суша и по море, с всички страни, с които в миналото е търгувала - приказваме за страните от Близкия Изток, Европа и Африка. Затова, когато си приказваме за " китайската фантазия ", можем да я опишем по този начин - Китай още веднъж да бъде най-голямата международна мощ в областта на културата, стопанската система и политиката.
По-рано през годината към 70 страни подписаха с Китай съглашения за съдействие по самодейността " Един пояс - веднъж ". Тогава Пекин даде обещание да отпусне 8 милиарда и 700 милиона $ за плана
След 30 години стопански промени Китай натрупа много запаси и има в остатък стомана, метал и други материали. Също по този начин за този интервал ние натрупахме доста инженерен опит. Знаете, че успяхме да построим пътища, летища, инфраструктура, скоростни влакове и то доста по-добри от тези, които има в останалите страни. Така Китай не просто стана доста мощна страна, само че има опция да влага средства тук-там, където това е належащо. Ще дам образец с Африка или Близкия Изток. Те се нуждаят от капитал, с цел да осъвременят инфраструктурата си. Освен това те имат потребност от китайските артикули, които са доста евтини и могат да бъдат употребявани дейно, сподели Нин Шао. Той е безапелационен, че това ще докара до разцвет и на останалите страни, освен на Китай
Хората отиват там, където са парите. Когато някъде има стопански напредък, се отварят нови работни места, което естествено води към увеличение на броя на хората, които желаят да се устроят на това място. Това е същият принцип, по който американските или немските вложения се реализират в Китай. За да се случи която и да е инвестиция обаче, има потребност от хора с избрана експертиза. Ще дам образец с Шанхай. Около един милион души живеят в града, тъй като имат избрани познания и умения, с цел да ръководят най-мощните компании в града. Знаете, че в Шанхай живеят 25 милиона души, само че към милион са специалистите, които въртят цялата стопанска система. От тази позиция, аз намирам за изцяло обикновено, китайците, които имат най-хубавата експертиза в избрани области, да отидат по света и да оказват помощ за развиването на избрани райони по пътя на коприната.
И още веднъж ще се върнем години обратно. Този път в младостта на проф. Лю Яншен и неговото първо посещаване в Източна Германия, с цел да илюстрираме по какъв начин в Китай учат история. По време на обиколката си тогава като напълно млад академик, той е посетил лекция за немските открития
Гутенберг? Кой е този? А Гутенберг - основателят на печатната машина? Аз отговорих, че печатът е изобретен в Китай. Преподавателят - проф. Смит ми се изсмя и ми отговори, че всичко е основано в Китай. Само че бях прав. Има изображения, които могат да се видят на доста места. Запазени са и дървени блокчета, с които още през 6-ти век в Китай сме употребявали печата.
Тогава гравьорите са употребявали тънки и дебели линии върху дървени блокчета, а методът се е назовава " ксилография ". Най-старата известна печатна книга в света е „ Диамантената сутра “ от 868 година, само че да се върнем към Пътя на коприната и позитивите за Китай -
Китай освен е давал на света от своите познания с помощта на Пътя на коприната. Случвало се е и противоположното. Например, в Китай в никакъв случай не сме познавали колелото преди тази толкоз значима технология да бъде донесена при нас от Запад. Повечето от китайските археолози имат вяра, че колелото е навлязло в нашия живот, тъй като са ни го посочили хора, пътуващи по Пътя на коприната.
В китайския приказваме език няма избрана дума или израз за " път на коприната ", в която да е вложен целият смисъл на икономическите и културни връзки, основани в през годините. Първият, който използва терминът, е немският географ от 19-ти век Фердинанд декор Рихтхофен. Той го употребява в само число - Seidenstraße и с него илюстрира комерсиалните връзки на Китай с Римската империя. След това терминът е общопризнат от доста откриватели, а смисъла му се уголемява освен върху комерсиалните връзки, само че и върху политическите и културните взаимоотношения, споделя проф. Лю Яншен, който преподава история в Университета в Нандзин. Според него, през последните 30 години - страната безусловно е процъфтяла, тъй като икономическата промяна към този момент дава очевиден резултат. Една от главните заслуги по тази причина е на сегашния водач Си Дзинпин, който ще бъде избран отново и за втори мандат, уверен е историкът
Същността на термина " Път на коприната " със смисъла, което му придаваме в модерния свят, беше дадена от генералния секретар на партията Си Дзинпин преди четири години. Тогава той беше поканен да изнесе лекция в университета в Астана, столицата на Казахстан. След това, на среща в Шанхай той доразви концепцията, съгласно която с изключение на възраждането на Пътя на коприната, страните от Централна Азия и Близкия изток могат да образуват един стопански пояс към пътя. Оттук нататък терминът " Път на коприната " стартира да се появява все по-често в международните медии.
Според по-младите анализатори, Пътят на коприната е признакът, който би трябвало да промени отношението към Китай като към страна, която създава евтина и некачествена стока. Брандът „ Китай ” би трябвало да се свързва с съвременно и качествено произвеждане, уверен е и Нин Шао, който се занимава с политически науки.
Възстановяването на Пътя на коприната и основаването на така наречен стопански пояс към него е още една самодейност, с която Китай желае да покаже на обществото, че се отваря към света и желае да се интегрира по-добре към международната стопанска система. Разбира се, признакът на античния път на коприната е употребен, с цел да показва желанието на страната ни да възвърне икономическите връзки - по суша и по море, с всички страни, с които в миналото е търгувала - приказваме за страните от Близкия Изток, Европа и Африка. Затова, когато си приказваме за " китайската фантазия ", можем да я опишем по този начин - Китай още веднъж да бъде най-голямата международна мощ в областта на културата, стопанската система и политиката.
По-рано през годината към 70 страни подписаха с Китай съглашения за съдействие по самодейността " Един пояс - веднъж ". Тогава Пекин даде обещание да отпусне 8 милиарда и 700 милиона $ за плана
След 30 години стопански промени Китай натрупа много запаси и има в остатък стомана, метал и други материали. Също по този начин за този интервал ние натрупахме доста инженерен опит. Знаете, че успяхме да построим пътища, летища, инфраструктура, скоростни влакове и то доста по-добри от тези, които има в останалите страни. Така Китай не просто стана доста мощна страна, само че има опция да влага средства тук-там, където това е належащо. Ще дам образец с Африка или Близкия Изток. Те се нуждаят от капитал, с цел да осъвременят инфраструктурата си. Освен това те имат потребност от китайските артикули, които са доста евтини и могат да бъдат употребявани дейно, сподели Нин Шао. Той е безапелационен, че това ще докара до разцвет и на останалите страни, освен на Китай
Хората отиват там, където са парите. Когато някъде има стопански напредък, се отварят нови работни места, което естествено води към увеличение на броя на хората, които желаят да се устроят на това място. Това е същият принцип, по който американските или немските вложения се реализират в Китай. За да се случи която и да е инвестиция обаче, има потребност от хора с избрана експертиза. Ще дам образец с Шанхай. Около един милион души живеят в града, тъй като имат избрани познания и умения, с цел да ръководят най-мощните компании в града. Знаете, че в Шанхай живеят 25 милиона души, само че към милион са специалистите, които въртят цялата стопанска система. От тази позиция, аз намирам за изцяло обикновено, китайците, които имат най-хубавата експертиза в избрани области, да отидат по света и да оказват помощ за развиването на избрани райони по пътя на коприната.
И още веднъж ще се върнем години обратно. Този път в младостта на проф. Лю Яншен и неговото първо посещаване в Източна Германия, с цел да илюстрираме по какъв начин в Китай учат история. По време на обиколката си тогава като напълно млад академик, той е посетил лекция за немските открития
Гутенберг? Кой е този? А Гутенберг - основателят на печатната машина? Аз отговорих, че печатът е изобретен в Китай. Преподавателят - проф. Смит ми се изсмя и ми отговори, че всичко е основано в Китай. Само че бях прав. Има изображения, които могат да се видят на доста места. Запазени са и дървени блокчета, с които още през 6-ти век в Китай сме употребявали печата.
Тогава гравьорите са употребявали тънки и дебели линии върху дървени блокчета, а методът се е назовава " ксилография ". Най-старата известна печатна книга в света е „ Диамантената сутра “ от 868 година, само че да се върнем към Пътя на коприната и позитивите за Китай -
Китай освен е давал на света от своите познания с помощта на Пътя на коприната. Случвало се е и противоположното. Например, в Китай в никакъв случай не сме познавали колелото преди тази толкоз значима технология да бъде донесена при нас от Запад. Повечето от китайските археолози имат вяра, че колелото е навлязло в нашия живот, тъй като са ни го посочили хора, пътуващи по Пътя на коприната.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ