Нови изменения в Гражданския процесуален кодекс
Следващата група промени на Граждански процесуален кодекс, обнародвани с Дъждовни води бр. 86 от 27 октомври 2017 година, визира изпълнителното произвеждане акцентират юристите от Консултантска къщa Велинов и сътрудници. Подобно на промените в заповедното произвеждане и тези са главно в отбрана ползите на длъжника.
На първо място, смяна има във връзка с размера на таксите и разноските по изпълнителните каузи. Създаден е нов член 73а, който обвързва размера на таксите, които са за сметка на длъжника, с изключение на с размера на задължението, по този начин и с размера на минималната работна заплата за страната. Също по този начин, в член 79 е добавена нова т. 3, според която, разноските, направени за изпълнителни начини, които по този начин и не са приложени, си остават за сметка на взискателя. Тази нова наредба следва да се преглежда дружно с условието в молбата за формиране на изпълнително дело, взискателят да показва по едно и също време няколко метода на осъществяване, единствено доколкото това ще е нужно за угаждане на вземането му. На процедура, все още на формиране на изпълнителното дело, в случай че сме от страната на кредитора, не всеки път имаме информация дали чрез един или чрез няколко едновременни способа бихме могли да съберем дължимата сума. Получава се по този начин, че, в случай че в качеството си на взискател, в молбата си за формиране сме показали запор на банкови сметки като метод на осъществяване, само че наличността по сметките не е задоволителна, не може по едно и също време със запора да се изиска осъществяване по отношение на друго имущество на длъжника. Следва да се изчака противоположна информация по запорните известия и едвам тогава, в случай че се постанова, да се подхващат спомагателни дейности, рискувайки в това време длъжникът да се е разпоредил с имуществото си и да няма върху какво да изпълняваме.
Очертаната догадка разкрива още една проблематична за взискателя, само че плодородна за длъжника смяна в уредбата на изпълнителното произвеждане. Съгласно новосъздадения член 442а „ наложените от правосъдния реализатор обезпечителни ограничения и подхванатите изпълнителни начини би трябвало да са съразмерни с размера на задължението, като се регистрират всички данни и условия по делото, процесуалното държание на длъжника и опцията вземането да остане неудовлетворено”. Посочено е още, че при налагане на обезпечения, които са очевидно несъразмерни с размера на задължението, правосъдният реализатор носи отговорност за породените вреди. Това може да докара до обстановка, в която, от боязън от отговорност, правосъдният реализатор ще откаже да наложи поисканото поръчителство или да предприеме посоченото изпълнително деяние, защото с него може да се наруши правилото за пропорционалност. С това ново предписание ще се прекрати и практиката за по едно и също време налагане на запори върху банковите сметки на длъжника. В тази тенденция е и новосъздаденият член 507а, според който запорът на банкова сметка се постанова до размера на дълга и в случай че „ правосъдният реализатор е позволил очевидна диспропорция по смисъла на член 442а, той носи отговорност по член 441”. Несъмнено, с помощта на тези промени длъжникът ще бъде предпазен от възможна свръхобезпеченост на задължението си, само че ще му се даде и опция, до налагане на идващия запор/предприемане на идващото изпълнително деяние, да се разпореди с имуществото си и по този метод доста да затрудни насилственото осъществяване.
В продължение на тематиката за отговорността на правосъдния реализатор, следва да се спомене и новата редакция на член 435 от Граждански процесуален кодекс, с която е уголемен кръга дейности на правосъдния реализатор, подлежащи на обжалване. На първо място, позитивна и за двете страни по изпълнителното дело е плануванаъа опция да се апелира отводът да се извърши нова оценка на движима или недвижима движимост. Тази смяна следва да се преглежда взаимно с промените на член 468 и член 485, уреждащи процедурата по установяване цената на движимите и недвижимите движимости и правото на оборване на оценката. Съгласно новата редакция на член 468 от Граждански процесуален кодекс, в първото съобщение за продажба на движимата движимост, всяка от страните може да оспори избраната от правосъдния реализатор цена на движимостта и да изиска нова оценка с назначение на експерт. Съдебният реализатор е задължен да извърши нова оценка на движимостта, когато страната е внесла в период разноските за новата експертиза. Оспорването на оценката се позволява и в случите, когато тя е била осъществена от експерт (в хипотезата на член 468, алинея 2 и алинея 3). Тогава се планува назначението на друго или повече движимости лица. Важно е да се означи, че избраната нова оценка не предстои на оборване.
По отношение на недвижимите парцели, промените са значително сходни с нововъведенията по отношение на движимите движимости. Съгласно новата редакция на член 485 от Граждански процесуален кодекс, отпадна опцията правосъдният реализатор да дефинира самичък началната цена на недвижимия парцел. Той следва да назначи експерт, което да дефинира цената на парцела, като е предоставена опция страните по изпълнителното дело да оспорят заключението на това експерт. В този случай, съответната страна показва друго експерт, което да направи повторна експертиза, като внася и разноските за нея. Изрично е указано, че при две и повече оценки цената на парцела се дефинира като средноаритметична стойност от всички оценки, като се следи и за съблюдаване на условието началната цена да не бъде по-ниска от данъчната оценка на парцела. Всички тези нововъведения, обаче, обгръщат единствено първата обществена обмен и не се ползват при осъществяването на последващи такива.
Другите промени, касаещи правото на обжалване по член 435, са уредени в интерес на длъжника. Той към този момент може да апелира отхвърли от прекъсване, преустановяване и привършване на изпълнителното дело, както и определянето на трето лице за надзирател, в случай че не са спазени условията на член 470, както и в случаите по член 486, алинея 2 от Граждански процесуален кодекс. Прави усещане, че законодателят е отграничил приключването от прекратяването на изпълнителното дело, като по-подробно е обяснил разликите сред двете понятия в член 433 от Граждански процесуален кодекс. Съгласно посочената наредба, изпълнителното произвеждане се приключва с разпореждане на правосъдния реализатор, което се издава при съществуването на избраните в алинея 1 предпоставки. Приключването от своя страна, настава по силата на закона, с осъществяване на задължението и събиране на разноските по осъществяването. В този случай не е необходим умишлен акт на правосъдния реализатор, с цел да се смята изпълнителното дело за завършено. На процедура, обаче, подобен ще бъде издаван, както за чисто организационни цели, по този начин и с цел да се удостовери самото привършване на производството, защото същото предстои на обжалване от взискателя.
По мотив засвидетелствуване на изпълнителните дейности, следва да се означи, че с изменението на член 434 към този момент е конкретизирано и в кои случаи какви тъкмо актове правосъдният реализатор ще издава. Посочено е, че по образуването, придвижването и приключването на изпълнителното произвеждане правосъдният реализатор се произнася с предписание, с изключение на когато законът планува да се произнася с разпореждане. Във всички останали случаи той следва да издаде протокол за засвидетелствуване на съответното дейности.
Друга смяна в областта на изпълнителното произвеждане касае общите правила при осъществяването на парични вземания. Съгласно признатата нова т.5 на член 453, договорите за наем и аренда, както и всички съглашения, с които се дава използването и ръководството на движими и недвижими движимости, не могат да бъдат опълчени на взискателя и на включилите се кредитори по изпълнителното дело. Следва да се има поради, че тази непротивопоставимост касае единствено невписаните актове. Съответно, в случай че договорът за наем е вписан в имотния указател преди датата на наложената забрана, то същият ще поражда деяние по отношение на взискателя и включилите се кредитори.
По отношение на наредбите, уреждащи осъществяването върху недвижими движимости, с неразбираемо приложение и предизвикваща доста разногласия ще бъде изменената т. 1 на член 493 от Граждански процесуален кодекс. Съгласно цитираната точка, при разгласен покупател на парцела, в случай че цената не бъде импортирана в периода по член 492, алинея 3, „ импортираният от наддавача аванс служи за задоволство на взискателите, а когато наддавачът е взискател, вземането му се понижава с размера на един задатък”. Във връзка с това изменение, следва да се има поради, че срокът по член 492, алинея 3 касае купувачите, които не са взискатели по делото. По отношение на вторите има експлицитна наредба, която урежда периода и метода на заплащане на цената, в случаите, в които те са оповестени за купувачи (чл. 495 от ГПК). Съгласно член 495, взискателят-купувач заплаща цената на доста по-късен стадий (едва след разпределението). Същевременно, той не заплаща цялата цена, а единствено част от нея, равна на съразмерните елементи от вземанията на другите взискатели или, в случай че няма такива – заплаща сумата, която надвишава неговото взимане. Именно по тази причина е належащо преди този момент да има разполагаем протокол за систематизиране, въз основа на който да е ясно каква сума следва да се изплати от взискателя. Предвид изложеното, взискателят-купувач неизбежно ще попадне в хипотезата на неспазване на периода по член 492, алинея 3, тъй като този период съвсем постоянно е изминал преди издаването на протокола за систематизиране. Най-вероятно, с времето, благодарение на правосъдната процедура, ще се откри каква е била законодателната концепция зад това изменение.
Друго изобретение в Граждански процесуален кодекс, което ще може да бъде приложено след време, е основаният нов раздел - „ Електронни обществени търгове”, касаещ осъществяването върху недвижими движимости. В посочения раздел е уредена една по-улеснена процедура за наложително осъществяване върху недвижимите парцели. Въпросът за нейното дейно приложение, обаче, ще стане явен едвам след основаването от страна на Министерство на правораздаването на онлайн платформа за образуване на електронни търгове. Предвиденият в закона период за основаването на платформата е 18 месеца от влизане в действие на промените на Граждански процесуален кодекс, като преди този момент се чака министерството да издаде и нарочна Наредба за организацията, разпоредбите и активността на тази платформа.
Не на последно място, значимо значение има и основаната нова глава „ Изпълнение върху права върху обекти на индустриалната благосъстоятелност на длъжника”, която уголемява опцията за наложително угаждане на взискателя. Благодарение на тази законодателна смяна, към предметите на осъществяване са към този момент включени и правата върху обектите на индустриална благосъстоятелност (марка, патент, потребен модел, индустриален дизайн и т.н.). Предвидено е, че продажбата им ще се прави по реда на обществена обмен на недвижими парцел, като върху правата се вписва запор в съответния указател. Подобно допълнение в Граждански процесуален кодекс, което е в полза на взискателя, е признатият нов член 517а. Съгласно цитираната наредба, осъществяването може да бъде ориентирано и върху обособена част от дружество, като продажбата на тази част също ще бъде осъществявана по реда на обществената обмен на неподвижен парцел.
На първо място, смяна има във връзка с размера на таксите и разноските по изпълнителните каузи. Създаден е нов член 73а, който обвързва размера на таксите, които са за сметка на длъжника, с изключение на с размера на задължението, по този начин и с размера на минималната работна заплата за страната. Също по този начин, в член 79 е добавена нова т. 3, според която, разноските, направени за изпълнителни начини, които по този начин и не са приложени, си остават за сметка на взискателя. Тази нова наредба следва да се преглежда дружно с условието в молбата за формиране на изпълнително дело, взискателят да показва по едно и също време няколко метода на осъществяване, единствено доколкото това ще е нужно за угаждане на вземането му. На процедура, все още на формиране на изпълнителното дело, в случай че сме от страната на кредитора, не всеки път имаме информация дали чрез един или чрез няколко едновременни способа бихме могли да съберем дължимата сума. Получава се по този начин, че, в случай че в качеството си на взискател, в молбата си за формиране сме показали запор на банкови сметки като метод на осъществяване, само че наличността по сметките не е задоволителна, не може по едно и също време със запора да се изиска осъществяване по отношение на друго имущество на длъжника. Следва да се изчака противоположна информация по запорните известия и едвам тогава, в случай че се постанова, да се подхващат спомагателни дейности, рискувайки в това време длъжникът да се е разпоредил с имуществото си и да няма върху какво да изпълняваме.
Очертаната догадка разкрива още една проблематична за взискателя, само че плодородна за длъжника смяна в уредбата на изпълнителното произвеждане. Съгласно новосъздадения член 442а „ наложените от правосъдния реализатор обезпечителни ограничения и подхванатите изпълнителни начини би трябвало да са съразмерни с размера на задължението, като се регистрират всички данни и условия по делото, процесуалното държание на длъжника и опцията вземането да остане неудовлетворено”. Посочено е още, че при налагане на обезпечения, които са очевидно несъразмерни с размера на задължението, правосъдният реализатор носи отговорност за породените вреди. Това може да докара до обстановка, в която, от боязън от отговорност, правосъдният реализатор ще откаже да наложи поисканото поръчителство или да предприеме посоченото изпълнително деяние, защото с него може да се наруши правилото за пропорционалност. С това ново предписание ще се прекрати и практиката за по едно и също време налагане на запори върху банковите сметки на длъжника. В тази тенденция е и новосъздаденият член 507а, според който запорът на банкова сметка се постанова до размера на дълга и в случай че „ правосъдният реализатор е позволил очевидна диспропорция по смисъла на член 442а, той носи отговорност по член 441”. Несъмнено, с помощта на тези промени длъжникът ще бъде предпазен от възможна свръхобезпеченост на задължението си, само че ще му се даде и опция, до налагане на идващия запор/предприемане на идващото изпълнително деяние, да се разпореди с имуществото си и по този метод доста да затрудни насилственото осъществяване.
В продължение на тематиката за отговорността на правосъдния реализатор, следва да се спомене и новата редакция на член 435 от Граждански процесуален кодекс, с която е уголемен кръга дейности на правосъдния реализатор, подлежащи на обжалване. На първо място, позитивна и за двете страни по изпълнителното дело е плануванаъа опция да се апелира отводът да се извърши нова оценка на движима или недвижима движимост. Тази смяна следва да се преглежда взаимно с промените на член 468 и член 485, уреждащи процедурата по установяване цената на движимите и недвижимите движимости и правото на оборване на оценката. Съгласно новата редакция на член 468 от Граждански процесуален кодекс, в първото съобщение за продажба на движимата движимост, всяка от страните може да оспори избраната от правосъдния реализатор цена на движимостта и да изиска нова оценка с назначение на експерт. Съдебният реализатор е задължен да извърши нова оценка на движимостта, когато страната е внесла в период разноските за новата експертиза. Оспорването на оценката се позволява и в случите, когато тя е била осъществена от експерт (в хипотезата на член 468, алинея 2 и алинея 3). Тогава се планува назначението на друго или повече движимости лица. Важно е да се означи, че избраната нова оценка не предстои на оборване.
По отношение на недвижимите парцели, промените са значително сходни с нововъведенията по отношение на движимите движимости. Съгласно новата редакция на член 485 от Граждански процесуален кодекс, отпадна опцията правосъдният реализатор да дефинира самичък началната цена на недвижимия парцел. Той следва да назначи експерт, което да дефинира цената на парцела, като е предоставена опция страните по изпълнителното дело да оспорят заключението на това експерт. В този случай, съответната страна показва друго експерт, което да направи повторна експертиза, като внася и разноските за нея. Изрично е указано, че при две и повече оценки цената на парцела се дефинира като средноаритметична стойност от всички оценки, като се следи и за съблюдаване на условието началната цена да не бъде по-ниска от данъчната оценка на парцела. Всички тези нововъведения, обаче, обгръщат единствено първата обществена обмен и не се ползват при осъществяването на последващи такива.
Другите промени, касаещи правото на обжалване по член 435, са уредени в интерес на длъжника. Той към този момент може да апелира отхвърли от прекъсване, преустановяване и привършване на изпълнителното дело, както и определянето на трето лице за надзирател, в случай че не са спазени условията на член 470, както и в случаите по член 486, алинея 2 от Граждански процесуален кодекс. Прави усещане, че законодателят е отграничил приключването от прекратяването на изпълнителното дело, като по-подробно е обяснил разликите сред двете понятия в член 433 от Граждански процесуален кодекс. Съгласно посочената наредба, изпълнителното произвеждане се приключва с разпореждане на правосъдния реализатор, което се издава при съществуването на избраните в алинея 1 предпоставки. Приключването от своя страна, настава по силата на закона, с осъществяване на задължението и събиране на разноските по осъществяването. В този случай не е необходим умишлен акт на правосъдния реализатор, с цел да се смята изпълнителното дело за завършено. На процедура, обаче, подобен ще бъде издаван, както за чисто организационни цели, по този начин и с цел да се удостовери самото привършване на производството, защото същото предстои на обжалване от взискателя.
По мотив засвидетелствуване на изпълнителните дейности, следва да се означи, че с изменението на член 434 към този момент е конкретизирано и в кои случаи какви тъкмо актове правосъдният реализатор ще издава. Посочено е, че по образуването, придвижването и приключването на изпълнителното произвеждане правосъдният реализатор се произнася с предписание, с изключение на когато законът планува да се произнася с разпореждане. Във всички останали случаи той следва да издаде протокол за засвидетелствуване на съответното дейности.
Друга смяна в областта на изпълнителното произвеждане касае общите правила при осъществяването на парични вземания. Съгласно признатата нова т.5 на член 453, договорите за наем и аренда, както и всички съглашения, с които се дава използването и ръководството на движими и недвижими движимости, не могат да бъдат опълчени на взискателя и на включилите се кредитори по изпълнителното дело. Следва да се има поради, че тази непротивопоставимост касае единствено невписаните актове. Съответно, в случай че договорът за наем е вписан в имотния указател преди датата на наложената забрана, то същият ще поражда деяние по отношение на взискателя и включилите се кредитори.
По отношение на наредбите, уреждащи осъществяването върху недвижими движимости, с неразбираемо приложение и предизвикваща доста разногласия ще бъде изменената т. 1 на член 493 от Граждански процесуален кодекс. Съгласно цитираната точка, при разгласен покупател на парцела, в случай че цената не бъде импортирана в периода по член 492, алинея 3, „ импортираният от наддавача аванс служи за задоволство на взискателите, а когато наддавачът е взискател, вземането му се понижава с размера на един задатък”. Във връзка с това изменение, следва да се има поради, че срокът по член 492, алинея 3 касае купувачите, които не са взискатели по делото. По отношение на вторите има експлицитна наредба, която урежда периода и метода на заплащане на цената, в случаите, в които те са оповестени за купувачи (чл. 495 от ГПК). Съгласно член 495, взискателят-купувач заплаща цената на доста по-късен стадий (едва след разпределението). Същевременно, той не заплаща цялата цена, а единствено част от нея, равна на съразмерните елементи от вземанията на другите взискатели или, в случай че няма такива – заплаща сумата, която надвишава неговото взимане. Именно по тази причина е належащо преди този момент да има разполагаем протокол за систематизиране, въз основа на който да е ясно каква сума следва да се изплати от взискателя. Предвид изложеното, взискателят-купувач неизбежно ще попадне в хипотезата на неспазване на периода по член 492, алинея 3, тъй като този период съвсем постоянно е изминал преди издаването на протокола за систематизиране. Най-вероятно, с времето, благодарение на правосъдната процедура, ще се откри каква е била законодателната концепция зад това изменение.
Друго изобретение в Граждански процесуален кодекс, което ще може да бъде приложено след време, е основаният нов раздел - „ Електронни обществени търгове”, касаещ осъществяването върху недвижими движимости. В посочения раздел е уредена една по-улеснена процедура за наложително осъществяване върху недвижимите парцели. Въпросът за нейното дейно приложение, обаче, ще стане явен едвам след основаването от страна на Министерство на правораздаването на онлайн платформа за образуване на електронни търгове. Предвиденият в закона период за основаването на платформата е 18 месеца от влизане в действие на промените на Граждански процесуален кодекс, като преди този момент се чака министерството да издаде и нарочна Наредба за организацията, разпоредбите и активността на тази платформа.
Не на последно място, значимо значение има и основаната нова глава „ Изпълнение върху права върху обекти на индустриалната благосъстоятелност на длъжника”, която уголемява опцията за наложително угаждане на взискателя. Благодарение на тази законодателна смяна, към предметите на осъществяване са към този момент включени и правата върху обектите на индустриална благосъстоятелност (марка, патент, потребен модел, индустриален дизайн и т.н.). Предвидено е, че продажбата им ще се прави по реда на обществена обмен на недвижими парцел, като върху правата се вписва запор в съответния указател. Подобно допълнение в Граждански процесуален кодекс, което е в полза на взискателя, е признатият нов член 517а. Съгласно цитираната наредба, осъществяването може да бъде ориентирано и върху обособена част от дружество, като продажбата на тази част също ще бъде осъществявана по реда на обществената обмен на неподвижен парцел.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ