Следващата фаза на европейската интеграция ще бъде в сферата на

Следващата фаза на европейската интеграция ще бъде в областта на защитата и сигурността – " общ щит и общи граници ", съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция някогашният канцлер на Австрия доктор Волфганг Шусел по време на осведомителна аудиенция на български медии в Австрия във връзка на идното въвеждане на еврото в България. Шусел изрече мнението, че присъединението към еврозоната не е единствено въпрос на стопанска система, а и на стратегическа политическа интеграция. По думите му за страни като Австрия и България шерването на обща валута с останалите страни членки носи редица на практика преимущества – улеснен туризъм, постоянен експорт и предвидимост на финансовите процеси. Но най-важното е, че еврото дава на страната пълноправно място в сърцевината на европейския план.

В диалога си с пратеника на Българска телеграфна агенция Шусел напомни, че въвеждането на еврото в Австрия е било предшествано от сложни политически и психически провокации – от бюджетен недостиг над 5 на 100 до опозиция против загубата на националната валута. Преходът е бил сполучлив с помощта на дисциплинирана финансова политика и масирана осведомителна акция. " Информация, информация и отново информация – това беше изводът ", сподели Шусел.

Според него опасенията, че с еврото България ще загуби надзор върху стопанската система си, са неоснователни. " С валутния ръб вие така и така следвате еврозоната – просто в този момент ще имате глас при вземането на решения ", съобщи той.

Шусел упорства, че това е миг от национално значение, който изисква надпартиен консенсус. В умозаключение той отбрани концепцията за Европа като неповторимо място на независимост, което си коства да бъде опазено от шовинизъм и страхове, с повече доверие, взаимност и обща визия.

Следва цялостният текст на изявлението:

Г-н Шусел, кои бяха главните геополитически и стопански претекстове зад присъединението на Австрия към Европейския съюз и еврозоната? Освен икономическите причини, какви бяха геополитическите съображения, които стояха зад решението?

- И двата типа съображения бяха значими. От икономическа позиция – Австрия е съвсем като България във връзка с размера на територията и популацията. Страна с туризъм. От позиция на стопанската система, шерването на една и съща валута с още 22 страни в Европейски Съюз е доста значимо. Да имаш милиони туристи, употребяващи същата валута у дома, както за Австрия, по този начин и за България, ще е комфортно преимущество. Същото се отнася и за износа.

Но има и стратегически, политически мотив. Когато през 2007 година, до момента в който към момента бях канцлер, се причислиха Румъния и България, аз персонално отпразнувах това като исторически миг – освен за двете страни, а и за Европа като цяло. Ако обаче сте член на Европейски Съюз, само че не и част от еврозоната, изпускате най-съществените сфери на политиката. А в този момент към този момент, от 1 януари 2026 година, когато се присъедините към еврозоната, вие ще станете пълновръстен член на общия пазар, на Шенген и на валутния съюз – това ще ви сложи в сърцевината на европейския план. И тази разлика е доста основна.

Как изглеждаше вътрешният политически спор в Австрия тогава? Имаше ли мощна съпротива против въвеждането на еврото и по какъв начин я преодоляхте?

- Не бива да забравяме, че пет години по-рано имаше гражданска самодейност против въвеждането на еврото, проведена от Партията на свободата. Тя събра единствено към 250 000 подписа – това са почти 4,5 % от популацията.

Когато през 2000 година станах канцлер, Австрия се изправи пред сериозен бюджетен проблем – дефицитът надхвърляше 5 % от Брутният вътрешен продукт. Такова ниво би блокирало присъединението ни към еврозоната. Наложи се да работим доста интензивно през първите две години, с цел да понижим недостига от над 5 % до нула. Това стана посредством дисциплинирана финансова политика – ограничение на разноските, някои краткотрайни данъчни ограничения и частична приватизация. Беше мъчно, само че належащо и сработи.

Имаше ли и психическа опозиция против замяната на шилинга с еврото?

- Да, и то основна. Австрийският шилинг имаше голяма символна стойност и от психическа позиция бе свързван с огромни достижения. Той беше част от нашата еднаквост още от следвоенния интервал – един от белезите на възобновената страна и икономическото знамение. За доста хора концепцията да се откажем от шилинга звучеше като загуба, не като облага.

Възприемането на новата валута се затрудняваше и от самия обменен курс – едно евро се равняваше на 13,76 шилинга. Представете си какъв брой комплицирано е за човек, който ежедневно пазари, да прави сметките си " мислено " с такова съответствие.

Наложи се да проведем огромна осведомителна акция: предоставяхме калкулатори, организирахме обществени уточнения, медийни акции. Но все пак едвам четири седмици преди прехода – в края на ноември, началото на декември 2001 година, изследванията демонстрираха, че 80 % от хората не са изцяло наясно какво тъкмо следва. Бяхме въвели три месеца преди този момент двойно означение на цените, потребителски комисии и така нататък Хората не бяха наясно, не им пукаше. Това бе психически проблем.

Изводът, който направих, беше доста елементарен: информация, информация и отново информация. Дори когато си уверен, че обществото към този момент е чуло всичко, продължавай да повтаряш. Всеки би трябвало да разбере какво се случва. А това е историческо решение за България, сигурен съм.

Може ли такава акция да се организира без политическо опълчване, каквото постоянно следим в България?

- Да, допустимо е, това е прагматичен въпрос. Въвеждането на еврото е стопански плюс за България сигурно. И също така е голямо политическо достижение. Или сте вътре, или не сте. А в случай че не сте, постоянно рискувате да бъдете третирани като " второкласен " член. А България не заслужава това. Вашата страна заслужава да бъде пълновръстен, почитан член на европейското семейство. Това постоянно е било моето разбиране. Единният пазар, Шенген, еврозоната – това са значимите неща. Тези стълбове са ядрото. Следващата стъпка би била обща защита. И мисля, че в действителност би трябвало да си сътрудничим дружно в тази тенденция.

Партиите в България би трябвало да правят отстъпка от локалните си проблеми и разлики. Това е въпрос от национално значение, който визира бъдещето на страната.

В България има опасения, че с въвеждането на еврото ще се загуби надзор върху националната стопанска система. Основателни ли са тези страхове?

- Тези страхове са разбираеми, само че неоснователни. Всяка страна, която се причислява към обща валута, делегира част от паричния си суверенитет – това е реалност. Но в подмяна получава присъединяване в процеса на взимане на решения и непоклатимост.

В австрийския случай, още преди еврото, нашият шилинг беше закрепен към немската марка. По създание към този момент следвахме паричната политика на Бундесбанк. Подобна е и обстановката на България през днешния ден – левът е закрепен към еврото посредством валутния ръб. Това значи, че действително не губите нищо, а печелите.

След присъединението вие печелите място на масата. От 1 януари 2026 година ще бъдете част от ЕКОФИН и от съвещанията на органите на еврозоната, ще участвате в разискването и оформянето на решенията. Няма да сте извън и да слушате какво ще вършат те, и да го повтаряте. Това е голяма разлика – от наблюдаващ се превръщате в участник.

В едно от изявленията си споменахте, че идната стъпка на интеграцията ще бъде общата защита. Възможно ли е Европа да има по-силна и единна позиция в защитата и енергетиката?

- Да, уверен съм в това. През последните 30 години живеехме в илюзията на по този начин наречения дял от мира. След края на Студената война съвсем всички европейски страни редуцираха армиите си. Германската войска, да вземем за пример, понижа с една трета - от 600 000 на 180 000 души. Намалихме флотите, авиацията, противовъздушната защита на половина.

Това икономисване ни донесе към 2 трилиона евро за три десетилетия, само че тази ера завърши. Научихме горчив урок - войната се завърна на континента, а ние не видяхме признаците за това. И не е свършила. Трябва да се превъоръжим. Трябва да работим дружно, тъй като другояче би било прекомерно скъпо и незадоволително дейно. Мисля, че идната стъпка на европейската интеграция ще е тип обща защита, щит, както и граници.

Как оценявате днешната политическа конюнктура в Европа? Наблюдаваме ли възобновление на национализма под нова форма или това е просто реакция към световните провокации?

- Това е доста забавен и сложен въпрос. Според мен има два типа шовинизъм. Сто години по-рано имахме империалистически шовинизъм. Днес този шовинизъм към момента е тук – в Америка, Русия, Китай.

Там виждаме типичен империалистически шовинизъм, до момента в който в Европа - един тип " нерешителен шовинизъм ", който се пробва да резервира статуквото. Хората имат възприятието, че могат да изгубят постигнатото – сигурността, идентичността, стандарта на живот. Нашата задача е да превърнем това възприятие на неустановеност в позитивна сила.

Европа остава неповторимо място – континент на свободата, на свободната мисъл, без някой да те управлява или санкционира, на свободата да създаваш (свободна компания), да се ожениш.

В едно от последните издания на European Voices прочетох публикация за европейския метод на живот, който си коства да защитим. В нея се споделяше, че в случай че някъде в Космоса има рационални същества и търсят уместно място за кацане, най-хубавото място би било Европа. Защото тук хората са миролюбиви, открити, гостоприемни, не сме враждебни към гостите. Това е доста значимо – коства си да браним европейския метод на живот. Трябва да знаем това и да разпространяваме това обръщение.