Ангелите на доброто: Историята на Гергана Дойчинова и нейната вяра
Следва среща с една жена, която основава разноцветност в живота на другите посредством ръцете си и посредством събитията, които провежда. Радиана Божикова ни среща с нея.
Гергана Дойчинова е основател на арт работилница и фондация за хора в неравностойно състояние.
Снимка: Редакторски екип
„ Цветните стъкла са красиви, уловители на светлина и магията и играта е с цветовете и светлината, когато слънчевите лъчи минават през тях, те хвърлят доста топлота и уют. Беше необичайно, когато се пробвах да направя Богородица и рисувайки, режейки стъклото и си споделих едно толкоз напълно създание да бъде основано от едно несъвършено създание. Наистина бях в един вътрешен спор със себе си по какъв начин може аз, несъвършеният човек, да основа нещо толкоз напълно “, споделя тя.
Дойчинова е химик-инженер по обучение, само че цветните творения излизат от ръцете ѝ още от детска възраст. След дълго блуждаене тя съумява да открие себе си и задачата си – да основава разноцветност в живота на другите по доста способи. Ангелските създания, които създава са продължение и на мощната ѝ религия.
Снимка: Редакторски екип
„ Аз израснах в годините на комунизма и в моето семейство не се говореше за черква, не се говореше за религия. Имаше един мотив, в който аз питах у дома кой е Бог. Тогава тъкмо в моя живот се случваха някакви неща. Аз започнах да се интересувам повече от вярата и по този път ми оказа помощ моята баба, която е и моя кръстница. Така ме заведе в църквата и аз се подготвих за първо причестяване и даже започнах да преподавам вероучение на децата. И това продължи 20 години. Вярата е нещо, с което човек се ражда. Вярата е заложена във всеки един от нас и ние я търсим и бихме споделили неведоми са пътищата Божии. За всеки му Бог поставя някакъв път, по който той да тръгне по него “, счита Гергана.Често се пита какво би било да живееш без религия, само че в никакъв случай не е търсила доказателство за вярата си.
Снимка: Редакторски екип
„ Първото удостоверение за вярата, което дадох го направих обществено на първата си младежка среща, в която участвах през 1991 година в Полша. Тогава проведена, водена от папа Йоан Павел II и на сцената пред 2 милиона, описах по какъв начин съм обърнала живота си и по какъв начин съм срещнала Бог в живота си и по какъв начин съм го приела. Не съм имала потребност от доказателства, само че само сложното, което тогава ми беше да схвана какво значи да обичаш Бог в другия. Затова ние не осъждаме хората, а осъждаме постъпките. Не би трябвало да сме примирими към недобрите действия, само че в същото време би трябвало да умеем да обичаме другите хора “, счита Гергана.
Снимка: Редакторски екип
Още в студентските години стартира работа в благотворителна организация, а през днешния ден е основала своя такава за поддръжка на хората в неравностойно състояние.
„ Моята цел е да провеждам събития с хора с увреждания, по този начин, че от една страна те да отидат тук-там, които са труднодостъпни за тях, само че в същото време да бъдат в компанията на други хора. Да се почувстват в една общественост, да се почувстват част от цялото “, споделя тя.
Благодарение на Гергана десетки хора с увреждания съумяват да изкачат планина, да създадат втурване в пещера, да се качат на воден тролей, да карат ски или да плуват.
Снимка: Редакторски екип
„ Всичките тези хора с увреждания, доста пъти са ме питали – за какво те съществуват измежду нас и несъмнено аз нямам този отговор. За себе си съм отговаряла, че тези хора съществуват към нас, с цел да ни накарат да се спрем, да се замислим върху същински стойностните неща. Те ни карат да бъдем просто хора “, счита тя.
В момента за Гергана следва организацията по съревнование за насочване и посещаване на най-високопланинския язовир „ Калин “. А в това време скоро в ателието „ ще е приключен и нов витраж. Този път цветовете му ще греят в параклис в Малко Търново.
