Следва среща с един млад българин, който за крехките си

Следва среща с един млад българин, който за нежните си 20 години към този момент популяризира България по света. Той е музикант , свирил е на най-големите международни подиуми, само че в това време е запазил скромността и топлото отношение към хората към него.

Георги Грозев е студент втори курс в специалността " Класическа музика " в Кралската консерватория в Гент, Белгия. Той показва мястото на нашата среща  – споделя ни, че е доста особено за него. И освен, тук той може да изсвири типичен творби с Весела Дякова – прочут наш пианист и органист.

Музикантът работи в групата на примата от 18 години

Георги, доста ти благодаря, че отдели време. Кажи ни в действителност къде ни предложения, кое е това красиво място, където се намираме сега?

Намираме се в църквата " Свети Николай ", която е най-старата черква в Гент. Тази черква е изключителна сама по себе си, тъй като инструментът, с който успяхме да посвирим с колежката Весела Дякова, е един извънреден бароков инструмент. Хубаво е да видиш по какъв начин хората тук се грижат за инструментите си, за историческото и културно завещание, което през вековете е минало тук като история.

Георги Грозев израства в Пловдив. Още като дребен схваща, че музиката е неговият път.

Прочетох някъде, че като дете самичък си се записал на уроци по пиано. Така ли е?

Точно по този начин беше. Музиката сама ме откри, както обичам да споделям. Може би всичко беше предначертано. Успях още в ранна детска възраст да открия нещото, което ме зарежда. И надлежно аз да дам своя заряд на него. И да стартира да го преоткривам през годините. След като в детската градина започнах с уроци по пиано, след това в ранна учебна възраст избрах инструмента тромпет. Всичко стана като една магия, както е трябвало да се случи.

Снимка: bTV

Любопитен подробност, че твоите родители не са знаели, че вървиш на уроци по пиано?

Така беше. Една преподавателка сподели " има уроци по пиано ", аз попълних благодарение на учителките бланката и най-после на месеца пристигна сметка у дома, която трябваше да бъде заплатена, само че тук е мястото да кажа, че моите родители постоянно са ме подкрепяли във всичко, което върша.

Снимка: bTV

На 12-годишна възраст Георги сменя пианото с тромпета.

Кога усети, че това е твоят инструмент, с който искаш да се изразяваш?

Още с първите уроци, когато започнахме да жужим. Сега по този начин изяснявам на дребните деца, да жужим. И още тогава осъзнах, че се оправям доста добре. Веднага след третия урок получих инструмента в ръце.

За осемте години работа с тромпет, Георги към този момент е пожънал редица триумфи, притежател е на доста награди. Сред тях и безспорната първа премия на интернационалния конкурс в Ню Йорк за класическа музика. Там стъпва на най-голямата международна сцена „ Карнеги Хол “.

Заедно с Бочели на сцената излизат и 134-ма български музиканти от разнообразни сформира в цялата страна

Тази голяма сцена в Ню Йорк – имаше ли театрална тресчица?

Там се усещах като вкъщи си. Сценична тресчица има постоянно, само че там почувствах нещо, което не бях изпитвал до момента и може би няма да изпитам.

Сега Георги учи старателно в Кралската консерватория, като съчетава образованието си с осъществявания на интернационалните и родни подиуми.

Снимка: bTV

Има ли разлика в чувството на публиката към теб?

Определено постоянно е доста по-приятно, българската аудитория е доста топла аудитория сама по себе си. Но аз виждам да не деля сцените, тъй като всички сме хора. И хората, които са вложили средства, с цел да идат на концерт, би трябвало да им се сервира допустимо най-хубавия артикул. Така че аз се старая без значение къде съм, да давам най-хубавото от себе си на сцена.

А тук в Белгия постоянно свири дружно с пианиста Весела Дякова.

„ Симбиозата в свиренето идва от идентичната школа на обучение, той е плод на българската школа и сега развива това равнище. Аз съм плод също на тази школа и дълго образование на тези възпитаници и в този момент съм щастлива, че изсвирвам с Георги Грозев “, споделя Весела Дякова.

От Сливен до концертмайстор на филхармонията в Гисен

Оттук насетне накъде? Коя е най-голямата ти фантазия?

Където сабя покаже. Гледам да не си слагам доста съществени цели. Най-голямата ми фантазия е да бъда здрав и всички към мен да бъдат здрави. Най-голямата ми фантазия е нашето общество да се промени, да разбере какво е просвета. Защото в последните години ние забравихме доста за културата, доста за духовността. Свидетели сме на безумни събития в международен мащаб, тъй че най-голямата ми фантазия е всеки да открие в себе си една искра, която го насочва  към това да прави добрини и да бъде добър с хората, които го обикалят в всекидневието. Аз желая да дам най-хубавото от себе си. И в моя случай, моя инструмент е музиката, тромпетът – да давам доброта и друго чувство на хората, които желаят да я чуят.

Снимка: bTV

С Борис Пинтев ти благодарим за това изявление.

И аз ви благодаря.

След срещата ни Георги потегля към Кралската консерватория.  Чакат го доста лекции и извършения.  Казва ни, че има какво още да учи. Но желае да граби с цялостни шепи от това, което изкуството може да му даде. За да прави това, което той желае най-вече – със своята музика да направи света малко по-красив.