Министър-председателят, който изчезна безследно
Следобедa на 17 декември 1967 година група от петима идва на плаж Шевио покрай Портси, Виктория, и стартира разходка по протежението му под топлото австралийско слънце. Харолд Холт няма самообладание да поплува.
Марджъри държи Холт под око, до момента в който той плува все по-далеч. Изведнъж водата към него обаче като че ли закипява и той ненадейно изчезва. Четиримата спътници на Холт се изкачват на скалите наоколо и преглеждат водата за следи от него. Не намират никой и нищо и надлежно стартират да изпадат в суматоха. Стюарт вика помощ и след минути трима водолази се хвърлят във водата. Но мъртвото неспокойствие е прекомерно мощно даже за тях, а и водата е мътна. Те се отдръпват от прибоя, изкачват се на канара и още веднъж оглеждат водата с бинокъл, до момента в който не идва полиция и специфични екипи за търсене.
В рамките на един час хеликоптери се носят над брега, а водолази, завързани с защитни въжета, влизат още веднъж в бурното море. По залез близо 200 души личен състав дойде, в това число спасители от австралийската войска, флота и брегова защита. Най-мащабната интервенция за търсене в историята на нацията се увенчава с крах. Австралия е парализирана от новината за немислимото: министър председателят Харолд Холт си отиде на 59-годишна възраст.
Два дни по-късно Холт е публично разгласен за мъртъв, а водачът на Партията на страната Джон Макюън поставя клетва като министър-председател. На 22 декември се организира опело, на което участват сановници, в това число президентът на Съединени американски щати Линдън Джонсън, принц Чарлз от Уелс и президентите на Южен Виетнам и Южна Корея. Но не лишава доста време и стартират да се появяват най-различни тайни теории. Как водачът на страната може просто да изчезне на плажа в компанията единствено на няколко другари? Съгласно закона, без тяло не може да има публично следствие за изгубването на Холт. Въпреки обширния отчет, изработен от полицията на Британската общественост и Виктория, където сведения на очевидци и оперативно-спасителните интервенции са записани в детайли, има хора, които отхвърлят да повярват, че Холт, прочут като добър плувец, инцидентно се е удавил. Само четири години след убийството на президента на Съединени американски щати Джон Кенеди, Австралия има своя лична конспирация.
Холт като млад
Холт прекарва повече от три десетилетия в Парламента и се дами за своята обич от университета в Мелбърн, Зара Кейт Дикенс, само че е министър-председател по-малко от две години, когато изчезва. Няколко месеца след полагането на клетвата през януари 1966 година той има своя определящ миг: в тирада във Вашингтон, окръг Колумбия, Холт афишира поддръжката си за войната във Виетнам, заявявайки, че Австралия „ ще бъде до Линдън Джонсън “. По-късно същата година той се съгласява да усили австралийските сили във Виетнам, а в Мелбърн се появяват съвсем милион души, с цел да посрещнат президента Джонсън. Има и доста, които стачкуват против войната и част от тях хвърлят багра върху колата на Линдън като скандират: „ Колко деца убихте през днешния ден? “
Едва през 2005 година викторианският арбитър стартира такова следствие за изгубването на Холт. Грейм Джонстън открива, че Харолд Холт се е удавил на плажа Шевио и че тялото му е било пометено в морето или отнесено от акули. За плажа от дълго време се знае, че е рисков – документирани са безчет корабокрушения в покрайнината от епохи – и регионът е ограден като военна зона. Холт получава особено позволение за достъп до плажа с приятелите си. Въпреки че е умел плувец, по това време той приема и болкоуспокояващи медикаменти за травма в рамото, а единствено шест месеца по-рано съвсем се удавя на същото място.
Докладът на съдията не стопира напълно теориите на конспирацията, само че обезпечава поддръжка за решението на Лорънс Нюел, полицейския контрольор, който проверява случая през 1967 година и стига до заключението, че повода за гибелта на Холт е много елементарна – свръх убеденост и рискова мъртво течение. „ Мисля, че той отиде да плува при условия, които бяха най-неразумните “, сподели Нюел, „ И това е всичко. “
