Всеки ден е 4 август: Ливан отбелязва 1 година от взрива в Бейрут
Следите по постройките на пристанището още демонстрират силата на ужасяващия гърмеж в Бейрут, случил се преди тъкмо една година. Днес на една от фасадите стои надпис: " Всеки ден е четвърти август, до момента в който нарушителите не понесат отговорност ".
Разследването на една от най-мощните неядрени детонации в човешката история буксува. Не се позволяват разпити на хора от висшия ешелон. Никой не е осъден за това, че голямо количество от едно рисково вещество е престояло в пристанищен склад цели шест години. Близки на жертвите провеждат демонстрации и на вятъра желаят отмъщение за погубения им живот.
Не единствено градът носи белези от нещастието. Тя е запечатана в душите на неговите поданици.
" Кварталът ни се промени. Духът на хората се промени ", споделя гражданин на Бейрут.
На друга постройка стои надпис " Заложници на страна палач ". Шади Ризк е снимал миг от предишния четвърти август, преди да бъде тежко ранен. Той е оживял, само че с цената на 350 шева по тялото си. Гневен е на страната и се готви да eмигрира в Канада.
" Не се усещам в сигурност в моята страна и желая да я напусна. Това е най-тежкото решение в живота ми ", споделя Ризк.
В нещастията има и щастливи моменти. Днес едно семейство чества първия рожден ден на своя наследник Жорж, роден след гърмежа в полуразрушена болница в Бейрут.
" Жорж беше знак на живот. Мнозина почерпиха сили от него след гърмежа ", споделя Едмон Кнайсер, татко на детето.
След гърмежа ливанското държавно управление подаде оставка. Въпреки интернационалния напън, в Ливан няма смяна на политическия модел. А поради сложнитe връзки сред религиозните общности, страната и през днешния ден няма държавно управление, което да я извади от рецесията.
Разследването на една от най-мощните неядрени детонации в човешката история буксува. Не се позволяват разпити на хора от висшия ешелон. Никой не е осъден за това, че голямо количество от едно рисково вещество е престояло в пристанищен склад цели шест години. Близки на жертвите провеждат демонстрации и на вятъра желаят отмъщение за погубения им живот.
Не единствено градът носи белези от нещастието. Тя е запечатана в душите на неговите поданици.
" Кварталът ни се промени. Духът на хората се промени ", споделя гражданин на Бейрут.
На друга постройка стои надпис " Заложници на страна палач ". Шади Ризк е снимал миг от предишния четвърти август, преди да бъде тежко ранен. Той е оживял, само че с цената на 350 шева по тялото си. Гневен е на страната и се готви да eмигрира в Канада.
" Не се усещам в сигурност в моята страна и желая да я напусна. Това е най-тежкото решение в живота ми ", споделя Ризк.
В нещастията има и щастливи моменти. Днес едно семейство чества първия рожден ден на своя наследник Жорж, роден след гърмежа в полуразрушена болница в Бейрут.
" Жорж беше знак на живот. Мнозина почерпиха сили от него след гърмежа ", споделя Едмон Кнайсер, татко на детето.
След гърмежа ливанското държавно управление подаде оставка. Въпреки интернационалния напън, в Ливан няма смяна на политическия модел. А поради сложнитe връзки сред религиозните общности, страната и през днешния ден няма държавно управление, което да я извади от рецесията.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ




