Чомаков: Ало, ало, 1, 2, 3, 4, Барса, чуваме ли се?
След популярната победа на Ливърпул против Барселона няма по какъв начин да не потърсиш Красимир Чомаков. Бившият любим на „ армейската ” аудитория е върл почитател на отбора от „ Анфийлд ”. Чомето, който от години живее в Италия, отговори по автентичен метод на позвъняването ни. При повдигането на телефона си Краси отсече:
„ Ало, ало, 1, 2, 3, 4, Барса, чуваме ли се! Тук е „ Анфийлд ”. Добре пристигнали в Храма на обречените! ”
Чомаков споделя по какъв начин е претърпял триумфа, изпратил неговия обичан тим на финала от Шампионската лига в Мадрид.
„ След първия мач каталунците бъзикаха Юрген Клоп, че „ Камп Ноу ” бил храмът на футбола, а не елементарен стадион. Е, нощес се видя, че „ Анфийлд ” е Храмът на обречените. Защото в този храм всички, които влязат в него, са обречени на загуба. Независимо дали се казваш Меси, Суарес или Барселона като цяло.
Вижте, Ливърпул е предопределен да печели по този метод. Когато никой не чака, „ алените ” удрят мощно и рисково за кеф на своите многочислени почитатели. Спомнете си финала от Шампионската лига с Милан през 2005 година. Спомнете си и реванша с Борусия (Дортмунд) от Лига Европа през април 2016 година.
Аз претърпях по трагичен метод мача у дома. Малко след началото на второто полувреме влязох в банята, с цел да си измия зъбите. Излизам и слушам по какъв начин жена ми вика: „ Гол, стана 2:0! ”
И тъй като съм религиозен, рекох си: „ Банята ми носи шанс ”. Грабнах телефона, влязох още веднъж там и си пуснах мача през интернет. И по-късно още веднъж имаше Дум-дум Вайналдум – 3:0! Реших да не излизам. В банята изгледах остатъка на реванша, а то си имаше много време – над 35 минути. При 4:0 не знаех къде се намирам, а след последния съдийски сигнал напълно подивях от наслада!
Публиката беше фантастична. Може би Лео Меси не беше попадал в подобен пъкъл през живота си и по тази причина не оказа помощ с нищо на Барселона.
Сега се надявам на благополучен край и в шампионата, и в решителната борба от Шампионската лига на 1 юни ”, приключи щастливият Чомаков./blitz.bg
„ Ало, ало, 1, 2, 3, 4, Барса, чуваме ли се! Тук е „ Анфийлд ”. Добре пристигнали в Храма на обречените! ”
Чомаков споделя по какъв начин е претърпял триумфа, изпратил неговия обичан тим на финала от Шампионската лига в Мадрид.
„ След първия мач каталунците бъзикаха Юрген Клоп, че „ Камп Ноу ” бил храмът на футбола, а не елементарен стадион. Е, нощес се видя, че „ Анфийлд ” е Храмът на обречените. Защото в този храм всички, които влязат в него, са обречени на загуба. Независимо дали се казваш Меси, Суарес или Барселона като цяло.
Вижте, Ливърпул е предопределен да печели по този метод. Когато никой не чака, „ алените ” удрят мощно и рисково за кеф на своите многочислени почитатели. Спомнете си финала от Шампионската лига с Милан през 2005 година. Спомнете си и реванша с Борусия (Дортмунд) от Лига Европа през април 2016 година.
Аз претърпях по трагичен метод мача у дома. Малко след началото на второто полувреме влязох в банята, с цел да си измия зъбите. Излизам и слушам по какъв начин жена ми вика: „ Гол, стана 2:0! ”
И тъй като съм религиозен, рекох си: „ Банята ми носи шанс ”. Грабнах телефона, влязох още веднъж там и си пуснах мача през интернет. И по-късно още веднъж имаше Дум-дум Вайналдум – 3:0! Реших да не излизам. В банята изгледах остатъка на реванша, а то си имаше много време – над 35 минути. При 4:0 не знаех къде се намирам, а след последния съдийски сигнал напълно подивях от наслада!
Публиката беше фантастична. Може би Лео Меси не беше попадал в подобен пъкъл през живота си и по тази причина не оказа помощ с нищо на Барселона.
Сега се надявам на благополучен край и в шампионата, и в решителната борба от Шампионската лига на 1 юни ”, приключи щастливият Чомаков./blitz.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ