След януарската световна премиера на Котешка джаз симфония“ идва лятната

След януарската международна премиера на " Котешка джаз симфония “ идва лятната премиера на 13 август от 21.00 в Летния спектакъл на Варна

" Абсолютно съм предан и привързан и към джазовата и към симфоничната музика, тъй че за мен най-естественото нещо е да се опитам да ги свържа.

" Котешка джаз симфония " - хареса ми да нарека по този начин творбата, с цел да бъде задоволително ясно, че се свързва със симфоничен оркестър. Иначе се получи дребна заигравка и с термина " Cat ", който на джазов диалект значи тъкмо занаятчия в занаята, експерт, заслужен за почитание, същински джазмен. Като кажат за някого " О, да, той е Cat! ", това е огромно самопризнание. Оттам пристигна концепцията за свързване на двете неща ", споделя Христо Йоцов.

" Jazz Cats Symphony " – 13 август 2021, 21.00, Опера в Летния спектакъл

ХРИСТО ЙОЦОВ за премиерата на неговата " Jazz Cats Symphony " като един любовен Crossover сред джазовата и симфоничната музика; за котките в живота и джаза; за феновете, които въпреки и една трета от залата, носят силата на всички зрители; за изкуството като духовна притовоотрова и напъните да се противопоставяме на Covid с просвета.

- Варна се усеща привилегирована, че тук избирате да визиите своите международни министър председатели – в този момент на " Jazz Cats Symphony ", а през 2018-та тук аплодирахме и първия в света мюзикъл по " Сън в лятна нощ " от Шекспир.

- Явно не е инцидентно, че във Варна станаха моите министър председатели. Споменахте симфонията и мюзикъла, ще прибавя и Концерта за барабани и Симфоничен оркестър, едно в действителност особено и неповторимо произведение в международната музикална литература, което също изпълнихме за пръв път във Варна, с варненските филхармоници и моя огромен другар, диригента Ганчо Ганчев.

- Андрю Лойд Уебър сътвори мюзикъл за котките, Вие им посвещавате нещо още по-сложно - симфония, освен това джазова. Разкажете повече за котките като ентусиазъм.

- Да, обожател съм на котките, жена ми споделя, че и аз към този момент съм се трансформирал в котка. Живея с котки, а когато човек с живее с котка, изобщо с някакво животно, той развива нови качества в отношението си към другите, позитивни качества, имам поради.

" Котешка джаз симфония " - хареса ми да нарека по този начин творбата, с цел да бъде задоволително ясно, че се свързва със симфоничен оркестър. Иначе се получи дребна заигравка и с термина " Cat ", който на джазов диалект значи тъкмо занаятчия в занаята, експерт, заслужен за почитание, същински джазмен. Като кажат за някого " О, да, той е Cat! ", това е огромно самопризнание. Оттам пристигна концепцията за свързване на двете неща. Всъщност котешката стратегия върви към този момент пета година, издадох и два албума по тематиката.

- Досегашните " Котешки планове " влизат ли в симфонията?

- Това е репертоарът на котките от предходните два албума и от идния да излезе трети албум. Тази стратегия надградих със симфоничен оркестър в огромната форма на симфонията. Защото аз обичам и джазова и симфонична музика. Абсолютно съм предан и привързан и към джазовата и към симфоничната музика, тъй че за мен най-естественото нещо е да се опитам да ги свържа.

- А и в изкуството на световния свят жанровете се преплитат...

- Разбира се, хубавата музика не може да бъде затворена в границите на някакъв етикет, някакъв род. Много от дълго време сме минали границите. Тя по този начин се и споделя тази международна наклонност в изкуството - Crossover, прекосяване, преливане. Crossover е въпрос на хармония и на усет, а не на ограничение в някакви жанрови рамки.

- Премиерата ще бъде, несъмнено, с Вашия неизменим квартет.

- Да, да. Причината, заради която този квартет се появи, е испанският саксофонист Арнау Гароффе, един необикновен, приключен джазов музикант, дипломирал се в Хага, в единственото в Европа учебно заведение с профил джаз. Той ми направи мощно усещане още при първото си идване в София, където прочее живее към този момент шеста година. На пианото е Любо Цанев, който живее в Бургас и остава да прибавя Димитър Карамфилов - контрабасист, другар и сподвижник в джазовите планове. На диригентския пулт ще бъде Ганчо Ганчев, с който от дълго време ме свързва креативно единодушие и поредност сполучливи планове.

 

Радвам се, че още веднъж ще имам среща с прелестните музиканти от Варненската филхармония, с които нееднократно съм споделял хубави моменти. Огромно благодаря и почит към управлението на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Варненската опера, което в такива сложни времена не се отхвърли да създава просвета и да прави артистите и публиката щастливи.

- Сега, когато на всички места по света театрите затварят, в България, при съблюдаване на всички противоепидемични ограничения, към момента се случват живите срещи сред актьори и аудитория. Излишна храброст или рационален метод, по какъв начин го оценявате?

- Ние евентуално сме единствената страна в света, в която културни събития не престават да се организират, въпреки и в мъчителни условия, ненапълно и с подвиг. Това приказва за характера и волята на хората, които се занимават с културна политика.

Защото най-лесно е да се откажеш, да не правиш нищо, да си останеш вкъщи и да се сърдиш на целия свят. По-трудно и по-конструктивно е да не спираш и да вървиш напред, като направиш допустимо най-хубавото в дадените условия. Крайно време е да видим, че България поставя старания да запази културата си и това й прави чест. Очаквам нашата общност да загърби нихилизма, да прояви почит и да оцени по достолепие напъните на българските създатели.

- Аз се удивлявам на варненската аудитория, която макар Covid, запълва залата до публично допустимите проценти и освен не се отхвърля от живото изкуство, а съпреживява още по-емоционално и по-дълбоко срещите си с него. Covid сякаш трансформира и настройките ни към изкуството...

- Наистина в театъра може да идват единствено една трета от хората, само че те носят със себе си силата на всички фенове и това през днешния ден ни е ужасно належащо - на феновете и на нас, артистите. Не знам какъв брой жертви ще има този микроб, само че психическите провали ще бъдат трайни и ние би трябвало да не се предаваме, би трябвало да им се противопоставяме с просвета.

- Спомням си, по време на един джаз фест някакъв чужденец сподели: " Хора, вие вършиме тук история! " Мисля, че сегашната обстановка е сходна. Сигурен съм, че каквато и противоотрова да измислят, тя не може да се съпостави с изкуството, то е духовна противоотрова в сложни житейски интервали.

- Наскоро и аз претърпях сходен интервал и в този момент съм същински благополучен, че всичките ми планувани дотук събития по юбилейния план се реализираха - концерта с бенда на БНР преди време, а в този момент и идната лятна премиера на моята симфония.

Интервю на Виолета ТОНЧЕВА

Диригентът Ганчо Ганчев: Христо Йоцов е изключителен джазмен и един от най-хубавите модерни български композитори

" С Христо Йоцов сме другари, откогато в ММФ " Варненско лято " изнесохме единствения в света Концерт за барабани и симфоничен оркестър. Оттогава не преустановявам да му се удивлявам. Няма нещо, което да сме замислили и да не сме осъществили.

Истинско събитие в нашата музикална просвета, Христо Йоцов е извънреден джазмен, автентично комбиниране на барабанист и композитор. Като композитор той има фина мисъл и чисто оркестрово мислене, фразата му е ясно изписана, акуратен е във всеки щрих, влага всичко от себе си в музиката и оркестърът незабавно реагира. Оркестрантите харесват сходни партитури и са щастливи, когато могат да свирят негови произведения, дружно с него.

С " Котешки планове " и " Котешка джаз симфония " Христо Йоцов потвърждава, че няма загради сред симфоничната и джазовата форма, че класическата симфония може да звучи джазово, с кулминационната точка и всичко, което джазмените чакат. Вкарва и фолклорна музика, прави шаржове, изобщо употребява всички детайли, с цел да построи многопластово симфонично звучене. Логиката на цялото е ясна, като освен това има опция за импровизации, ослепително вързани с оркестровите партии. 

За мен Христо Йоцов е един от най-хубавите модерни български композитори ", безапелационен е диригентът Ганчо Ганчев.

 

ХРИСТО ЙОЦОВ е роден през 1960 година в семейство на музиканти, Христо Йоцов приключва Софийското музикално учебно заведение (1979) и НМА " Проф. П. Владигеров " в класа по ударни принадлежности на проф. Добри Палиев (1985).

От 1982 година свири с разнообразни джаз групи в България и Европа. С " Акустична версия " печели двете най-престижни европейски награди за джаз - 1985 година в Белгия и 1986 година в Германия. В интервала 1982-1989 е барабанист и аранжор на Биг-бенда на Българското радио. От 1989 година води клас по ударни принадлежности в отдел " Поп и джаз " в Музикалната академия " Панчо Владигеров ", където е професор. Свирил е със Симеон Щерев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Томи Смит, Анди Скофийлд, Адам Пиерончик, Ерик Про, Стив Хамилтън, Тим Гарланд, Алексия, Реджи Уоркмън, Бени Мопин, Том Харел и други

От 1995 година се изявява най-вече в лични планове с присъединяване на български и непознати музиканти, за които основава истинска музика - " Opium ", " Seven Steps ", " Jazz Ball ", " Funky ", " Go Fusion ", " Next Step ", " Jazz Cats ". Има издадени над 30 албума за български и задгранични компании.