Приемът на цинк не винаги е полезен
Скорошно изследване демонстрира евентуална връзка сред по-високия банкет на цинк с храната и покачвания риск от ендометриоза при дамите. Резултатите от това проучване са оповестени в сп. BMC Public Health.
Цинкът е микроелемент, който е от значително значение за голям брой телесни функционалности - от производството на инсулин до здравето на имунната система. Той играе роля и в регулирането на хормоните, синтеза на ДНК и на някои протеини, както и в клетъчното разделяне и напредък.
Тялото ни не може да създава цинк, по тази причина би трябвало да си го набираме посредством храната. Поддържането на верния баланс обаче е от основно значение, защото както прекомерно многото, по този начин и прекомерно дребното цинк могат да нарушат човешката физиология.
Ендометриозата представлява напредък на ендометриални кафези отвън матката и визира към 6-10% от дамите в репродуктивна възраст. Заболяването постоянно води до болежка и евентуални затруднения като безплодие, което визира до 50% от диагностицираните.
Проучването проучва данни от 4315 американки на възраст от 20 до 54 години. В него се изследва връзката сред приема на цинк и риска от ендометриоза.
Участничките са показали сами дали имат диагноза ендометриоза и са документирали приема на цинк посредством 24-часови хранителни дневници. В разбора са регистрирани фактори като възраст, индекс на телесната маса, физическа интензивност и приложимост на добавки.
Въпреки първичното съмнение, че високият банкет на цинк може да понижи риска от ендометриоза, резултатите демонстрират, че по-високият банкет на цинк може в действителност да усили вероятността от развиване на това заболяване.
Оказва се, че дамите, които са консумирали над 14 мг цинк на ден, са имали 60% по-висок риск от ендометриоза спрямо тези, които са консумирали 8 мг на ден или по-малко.
Цинкът може да играе роля при ендометриозата, като ръководи имунните реакции на организма и намалява оксидативния стрес, който може да способства за развиването на ендометриоза.
Той също по този начин оказва помощ за контрола на ензими, наречени матрични металопротеинази, които са значими за възобновяване и растежа на тъканите.
Проучванията допускат, че дамите с ендометриоза може да имат по-високи равнища на някои типове от тези ензими, по-специално MMP-2 и MMP-9.
Според създателите тези ензими могат да допринесат за разпространяването на ендометриозната тъкан отвън типичното ѝ местонахождение.
Това е по този начин, тъй като този вид ензими разграждат извънклетъчния матрикс (структурата на околната тъкан) и предизвикват освобождението на избрани възпалителни молекули, които оказват помощ на ендометриозните кафези да се разпространят в околните тъкани.
Високото наличие на цинк може също по този начин да повлияе на ендометриозата, като работи като металоестроген или железен йон, който се свързва и подтиква естрогенните рецептори.
Ендометриозата е естроген-зависимо заболяване, което значи, че разчита на естрогена за своя напредък и градация. Следователно цинкът във високи дози може да бъде ендокринен унищожител, нарушавайки хормоналния баланс на организма. Това евентуално може да насърчи развиването и разпространяването на ендометриозата.
Проучването открива, че към 8 мг цинк на ден е подобаващата доза за дами, които не са бременни. Това количество може да понижи риска от ендометриоза спрямо по-високия банкет на минерала. За бременните дами подобаващата дневна доза е 11 мг, пише Puls.bg.
За реализиране на целесъобразния банкет е добре да се консумират естествени източници на цинк като говеждо месо, тиквени семки, пуешки гърди, леща и кисело мляко. Стридите са източник на изключително високи равнища на цинк. Приемът на добавки обаче би трябвало да се заобикаля, в случай че не е предложен от експерт, защото остатъкът може да докара до несъразмерни равнища на минерала.
Цинкът е микроелемент, който е от значително значение за голям брой телесни функционалности - от производството на инсулин до здравето на имунната система. Той играе роля и в регулирането на хормоните, синтеза на ДНК и на някои протеини, както и в клетъчното разделяне и напредък.
Тялото ни не може да създава цинк, по тази причина би трябвало да си го набираме посредством храната. Поддържането на верния баланс обаче е от основно значение, защото както прекомерно многото, по този начин и прекомерно дребното цинк могат да нарушат човешката физиология.
Ендометриозата представлява напредък на ендометриални кафези отвън матката и визира към 6-10% от дамите в репродуктивна възраст. Заболяването постоянно води до болежка и евентуални затруднения като безплодие, което визира до 50% от диагностицираните.
Проучването проучва данни от 4315 американки на възраст от 20 до 54 години. В него се изследва връзката сред приема на цинк и риска от ендометриоза.
Участничките са показали сами дали имат диагноза ендометриоза и са документирали приема на цинк посредством 24-часови хранителни дневници. В разбора са регистрирани фактори като възраст, индекс на телесната маса, физическа интензивност и приложимост на добавки.
Въпреки първичното съмнение, че високият банкет на цинк може да понижи риска от ендометриоза, резултатите демонстрират, че по-високият банкет на цинк може в действителност да усили вероятността от развиване на това заболяване.
Оказва се, че дамите, които са консумирали над 14 мг цинк на ден, са имали 60% по-висок риск от ендометриоза спрямо тези, които са консумирали 8 мг на ден или по-малко.
Цинкът може да играе роля при ендометриозата, като ръководи имунните реакции на организма и намалява оксидативния стрес, който може да способства за развиването на ендометриоза.
Той също по този начин оказва помощ за контрола на ензими, наречени матрични металопротеинази, които са значими за възобновяване и растежа на тъканите.
Проучванията допускат, че дамите с ендометриоза може да имат по-високи равнища на някои типове от тези ензими, по-специално MMP-2 и MMP-9.
Според създателите тези ензими могат да допринесат за разпространяването на ендометриозната тъкан отвън типичното ѝ местонахождение.
Това е по този начин, тъй като този вид ензими разграждат извънклетъчния матрикс (структурата на околната тъкан) и предизвикват освобождението на избрани възпалителни молекули, които оказват помощ на ендометриозните кафези да се разпространят в околните тъкани.
Високото наличие на цинк може също по този начин да повлияе на ендометриозата, като работи като металоестроген или железен йон, който се свързва и подтиква естрогенните рецептори.
Ендометриозата е естроген-зависимо заболяване, което значи, че разчита на естрогена за своя напредък и градация. Следователно цинкът във високи дози може да бъде ендокринен унищожител, нарушавайки хормоналния баланс на организма. Това евентуално може да насърчи развиването и разпространяването на ендометриозата.
Проучването открива, че към 8 мг цинк на ден е подобаващата доза за дами, които не са бременни. Това количество може да понижи риска от ендометриоза спрямо по-високия банкет на минерала. За бременните дами подобаващата дневна доза е 11 мг, пише Puls.bg.
За реализиране на целесъобразния банкет е добре да се консумират естествени източници на цинк като говеждо месо, тиквени семки, пуешки гърди, леща и кисело мляко. Стридите са източник на изключително високи равнища на цинк. Приемът на добавки обаче би трябвало да се заобикаля, в случай че не е предложен от експерт, защото остатъкът може да докара до несъразмерни равнища на минерала.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ