Вход забранен: Тайните на затворените градове в СССР и Русия
След Втората международна война на територията на Съюз на съветските социалистически републики се появяват първите затворени градове. Данните за тяхното битие са били строго класифицирани и е било разрешено да се влезе в подобен град единствено по особено позволение, написа " История.РФ ".
Какво е Злоумишлени телефонни обаждания и за какво са били нужни?
През 1946-1953 година в Съветския съюз се работи в границите на атомния план. По това време пораждат затворени градове, а след разпадането на руската страна се появява мистериозното редуциране Злоумишлени телефонни обаждания. Така се назовават затворени административно-териториални формирания, в които са ситуирани обекти с национално значение в региона на военното дело, енергетиката и Космоса.
Информацията за местоположението на такива градове е била скрита от елементарните руски жители. Там е можело да попаднат единствено публично регистрирани хора, както и техни близки. Външен човек се озовава в затворен град единствено в случай че има специфична заповед за това. Всички жители на възраст над осемнадесет години са подписвали съглашение за неразкриване на настоящото си местожителство. Нарушението е водело до наказателна отговорност. Служители на секрети предприятия са изпълнявали разнообразни задания: от основаването на атомна бомба до създаването на ваксини против рискови вируси. Въпреки неудобствата, свързани с живота в изолираност, жителите на затворените градове са се радвали на редица преимущества. Работниците са получавали 20% нарастване на заплатите и и са можели да купуват артикули, които постоянно са били в дефицит в елементарните градове.
За да скрият живота в затворени градове, са измислени няколко правила. При правенето на статистическите доклади популацията е разпределено по регионални центрове. Името на затворен град като предписание се е състояло от огромен град и число, тъй че в случай че гражданин на Челябинск-70 (затворен Снежинск) е бил запитан за адреса си, когато е бил на отмора, той е назовавал Челябинск.
След разпадането на Съветския съюз описът на затворените градове беше декласифициран и предходните имена замениха цифровите обозначения. Много обитаеми места са станали отворени за обществеността и сега по-малко от четиридесет града са включени в листата ZATO. Повечето от тях се намират в региона на Москва, в Урал и в Красноярския край. Сега към всеки стотен руснак е гражданин на затворен град и не му е неразрешено да оповестява за това. Но е по-добре да не приказваме за работата в подобен град за военни уреди или промишлени предприятия.
Три Загорск
Добре известният в този момент град Сергиев Посад покрай Москва, обвързван с поклонението в светилища, се наричаше Загорск от 30-те до 1991 година и включваше две затворени селища - Загорск-6 и Загорск-7 (последният " затворен “ статут беше изгубен двадесет години преди).
В Загорск-6 имаше вирусологичен център на Изследователския институт по микробиология. Когато едрата шарка ненадейно навлезе в Съюз на съветските социалистически републики от Индия в края на 50-те години (смята се, че видният руски художник Алексей Кокорекин, който се завърна от командировка, е неин носител), учените взеха решение да се възползват от опцията и създадоха бактериологично оръжие под Индия -1 вариант въз основата на вируса. Освен това Загорск-6 работи с вируси от Южна Америка и Африка, да вземем за пример Ебола. Между другото, селището остава затворено и до през днешния ден и там живеят към шест хиляди поданици. Местният Загорск-6 получи прякора " шест ".
Родното място на атомната бомба
Село Саров в региона на Нижни Новгород е известно на мнозина с " тайното " си име - Арзамас-16. Историята на това населено място е невероятна: в продължение на няколко века то към този момент е необятно известно с помощта на Саровския скит (едно от най-важните места за православни поклонници) и послушника на Саровския манастир Свети Серафим (в света - търговецът наследник Прохор Исидорович Мошнин). Под пустинята имаше многоетажни катакомби, където монасите слизаха за уединени молебствия. Според легендата на най-долното равнище на подземните коридори има езеро, където послушниците на манастира са се возили на лодки.
През ХХ век Саров се трансформира от набожен център в теоретичен. Тук е осъществена създаването на първата руска атомна бомба. Преди " размразяването “ на Хрушчов Арзамас-16 беше най-защитеният град в страната: на жителите беше неразрешено да го напущат даже по време на ваканции или ваканции. Единствената законна опция за тръгване се смяташе за командировка. Властите компенсираха престоя им в " затвор “ с високи заплати (около двеста рубли на месец) и обилие от храна, присъщи за множеството руски затворени градове.
Музеят на нуклеарните оръжия, основан на Всеруския проучвателен институт по пробна физика, в този момент припомня за предишното на Арзамас-16. Тук можете да разгледате копия на най-мощните оръжия, да вземем за пример известната " Цар Бомба ", упомената от Н.С. Хрушчов в прочувствената си тирада на индустриалното ревю в Соколники през 1959 година
" Градът на файтоните "
От 1966 година описът на руските затворени градове е допълнен с Мирни в Архангелска област, където е издигнато летище за изстрелване на балистични ракети. В разнообразни интервали той се назовава Ленинград-400, Ленинград-300, а също и Мирни-12. В Мирни, както и в други военни лагери, бяха основани най-удобните условия за живот и работа на жителите. С този факт е обвързвано и неофициалното име на селището – " градът на файтоните ". Факт е, че приключилите военни академии, изпратени в Мирни, се пробваха да основат семейство и деца тук допустимо най-скоро, с цел да се открият съществено и трайно в Злоумишлени телефонни обаждания.
Любопитно е, че два века по-рано на тази територия е имало населено място, наречено Плеци, първото споменаване на което датира от 18 век. Тук минаваше " царският път “, по който евентуално е отишъл в Москва бъдещият академик и създател на Московския университет Михаил Василиевич Ломоносов. Тази красива легенда обаче беше засенчена от действителни обстоятелства - цялата история на някогашния Plestsy през днешния ден е обвързвана с космоса, или по-скоро с първия държавен тестов космодрум Plesetsk, който беше водач по брой изстрелвания на ракети в международен мащаб. В чест на изстрелването на първия руски навигационен галактически транспортен съд в града е инсталиран обелискът Космос-1000, а когато спътникът Космос-2000 беше изстрелян в орбита от космодрума Плесецк през 1989 година, се появи подобаващ монумент. Местните го кръстиха на смешка " извънземното ".
Родината на водородната бомба
Снежинск се смята за най-младият затворен град в Съветския съюз - той получава името " Челябинск-70 " през 1966 година и остава по този начин до 1993 година Статутът на Злоумишлени телефонни обаждания към момента се резервира от Снежинск, а градът е придобил доста митове. Една от тях гласи, че в руския интервал тук е издигнат голям под земята град с обширна мрежа от метро.
В Снежинск сътвориха самата " майка Кузка “, чиито проби се състояха през октомври 1961 година Според откривателите тогава светкавицата възлиза на към % от яркостта на Слънцето и взривната вълна " обикаля “ земното кълбо три пъти. На територията на затворения град през днешния ден се намира Ядреният център, който беше посетен от съветски и задгранични политици. През 2000 година В. В. пристигна тук за първи път след избирането си за президент на Руската федерация. Путин.
Къща на балистичните ракети
През 1945 година, след успеха над Третия райх, руските учени получават достъп до някои противников технологии в региона на ракетната просвета. Те имаха шанса да съберат цялата информация, нужна за точното възпроизвеждане на дизайна на ракетите V-1 и V-2. За следващи проби незабавно стартира образуването на проучвателен институти и дизайнерски бюра. Стана явна нуждата от основаване на настрана хранилище. От седемте разновидността за място през май 1946 година те избират село Капустин Яр в Астраханска област, близо до границата с Казахската ССР. Затвореното населено място стартира да се назовава " Капустин Яр-1 ", след разсекретяването
Първите офицери и строители идват на полигона на 20 август 1947 година Трябваше да работя в доста сложни условия. В степта те уредиха краткотрайно жилище, проведоха кухня и болница. Изграждането на пълноценни къщи с нормалните улеснения не се чака до 1948 година, заради което те са сложени в палатки или в колиби на локални селяни.
На 18 октомври 1947 година в 10:47 московско време е направено първото изстрелване на балистична ракета в Съюз на съветските социалистически републики. От този незабравим ден за идващите 10 години полигонът Капустин Яр става единственият полигон за тествания на ракети от този тип в Съветския съюз. С течение на времето отсам се правят и изстрелвания на метеорологични и геофизични ракети с конфигурирани научни принадлежности, а четири години по-късно и изстрелвания с кучета на борда. След началото на галактическата епоха Капустин Яр се трансформира от ракетен полигон в космодрум: на 16 март 1962 година отсам беше изстрелян спътникът Космос-1.
Какво е Злоумишлени телефонни обаждания и за какво са били нужни?
През 1946-1953 година в Съветския съюз се работи в границите на атомния план. По това време пораждат затворени градове, а след разпадането на руската страна се появява мистериозното редуциране Злоумишлени телефонни обаждания. Така се назовават затворени административно-териториални формирания, в които са ситуирани обекти с национално значение в региона на военното дело, енергетиката и Космоса.
Информацията за местоположението на такива градове е била скрита от елементарните руски жители. Там е можело да попаднат единствено публично регистрирани хора, както и техни близки. Външен човек се озовава в затворен град единствено в случай че има специфична заповед за това. Всички жители на възраст над осемнадесет години са подписвали съглашение за неразкриване на настоящото си местожителство. Нарушението е водело до наказателна отговорност. Служители на секрети предприятия са изпълнявали разнообразни задания: от основаването на атомна бомба до създаването на ваксини против рискови вируси. Въпреки неудобствата, свързани с живота в изолираност, жителите на затворените градове са се радвали на редица преимущества. Работниците са получавали 20% нарастване на заплатите и и са можели да купуват артикули, които постоянно са били в дефицит в елементарните градове.
За да скрият живота в затворени градове, са измислени няколко правила. При правенето на статистическите доклади популацията е разпределено по регионални центрове. Името на затворен град като предписание се е състояло от огромен град и число, тъй че в случай че гражданин на Челябинск-70 (затворен Снежинск) е бил запитан за адреса си, когато е бил на отмора, той е назовавал Челябинск.
След разпадането на Съветския съюз описът на затворените градове беше декласифициран и предходните имена замениха цифровите обозначения. Много обитаеми места са станали отворени за обществеността и сега по-малко от четиридесет града са включени в листата ZATO. Повечето от тях се намират в региона на Москва, в Урал и в Красноярския край. Сега към всеки стотен руснак е гражданин на затворен град и не му е неразрешено да оповестява за това. Но е по-добре да не приказваме за работата в подобен град за военни уреди или промишлени предприятия.
Три Загорск
Добре известният в този момент град Сергиев Посад покрай Москва, обвързван с поклонението в светилища, се наричаше Загорск от 30-те до 1991 година и включваше две затворени селища - Загорск-6 и Загорск-7 (последният " затворен “ статут беше изгубен двадесет години преди).
В Загорск-6 имаше вирусологичен център на Изследователския институт по микробиология. Когато едрата шарка ненадейно навлезе в Съюз на съветските социалистически републики от Индия в края на 50-те години (смята се, че видният руски художник Алексей Кокорекин, който се завърна от командировка, е неин носител), учените взеха решение да се възползват от опцията и създадоха бактериологично оръжие под Индия -1 вариант въз основата на вируса. Освен това Загорск-6 работи с вируси от Южна Америка и Африка, да вземем за пример Ебола. Между другото, селището остава затворено и до през днешния ден и там живеят към шест хиляди поданици. Местният Загорск-6 получи прякора " шест ".
Родното място на атомната бомба
Село Саров в региона на Нижни Новгород е известно на мнозина с " тайното " си име - Арзамас-16. Историята на това населено място е невероятна: в продължение на няколко века то към този момент е необятно известно с помощта на Саровския скит (едно от най-важните места за православни поклонници) и послушника на Саровския манастир Свети Серафим (в света - търговецът наследник Прохор Исидорович Мошнин). Под пустинята имаше многоетажни катакомби, където монасите слизаха за уединени молебствия. Според легендата на най-долното равнище на подземните коридори има езеро, където послушниците на манастира са се возили на лодки.
През ХХ век Саров се трансформира от набожен център в теоретичен. Тук е осъществена създаването на първата руска атомна бомба. Преди " размразяването “ на Хрушчов Арзамас-16 беше най-защитеният град в страната: на жителите беше неразрешено да го напущат даже по време на ваканции или ваканции. Единствената законна опция за тръгване се смяташе за командировка. Властите компенсираха престоя им в " затвор “ с високи заплати (около двеста рубли на месец) и обилие от храна, присъщи за множеството руски затворени градове.
Музеят на нуклеарните оръжия, основан на Всеруския проучвателен институт по пробна физика, в този момент припомня за предишното на Арзамас-16. Тук можете да разгледате копия на най-мощните оръжия, да вземем за пример известната " Цар Бомба ", упомената от Н.С. Хрушчов в прочувствената си тирада на индустриалното ревю в Соколники през 1959 година
" Градът на файтоните "
От 1966 година описът на руските затворени градове е допълнен с Мирни в Архангелска област, където е издигнато летище за изстрелване на балистични ракети. В разнообразни интервали той се назовава Ленинград-400, Ленинград-300, а също и Мирни-12. В Мирни, както и в други военни лагери, бяха основани най-удобните условия за живот и работа на жителите. С този факт е обвързвано и неофициалното име на селището – " градът на файтоните ". Факт е, че приключилите военни академии, изпратени в Мирни, се пробваха да основат семейство и деца тук допустимо най-скоро, с цел да се открият съществено и трайно в Злоумишлени телефонни обаждания.
Любопитно е, че два века по-рано на тази територия е имало населено място, наречено Плеци, първото споменаване на което датира от 18 век. Тук минаваше " царският път “, по който евентуално е отишъл в Москва бъдещият академик и създател на Московския университет Михаил Василиевич Ломоносов. Тази красива легенда обаче беше засенчена от действителни обстоятелства - цялата история на някогашния Plestsy през днешния ден е обвързвана с космоса, или по-скоро с първия държавен тестов космодрум Plesetsk, който беше водач по брой изстрелвания на ракети в международен мащаб. В чест на изстрелването на първия руски навигационен галактически транспортен съд в града е инсталиран обелискът Космос-1000, а когато спътникът Космос-2000 беше изстрелян в орбита от космодрума Плесецк през 1989 година, се появи подобаващ монумент. Местните го кръстиха на смешка " извънземното ".
Родината на водородната бомба
Снежинск се смята за най-младият затворен град в Съветския съюз - той получава името " Челябинск-70 " през 1966 година и остава по този начин до 1993 година Статутът на Злоумишлени телефонни обаждания към момента се резервира от Снежинск, а градът е придобил доста митове. Една от тях гласи, че в руския интервал тук е издигнат голям под земята град с обширна мрежа от метро.
В Снежинск сътвориха самата " майка Кузка “, чиито проби се състояха през октомври 1961 година Според откривателите тогава светкавицата възлиза на към % от яркостта на Слънцето и взривната вълна " обикаля “ земното кълбо три пъти. На територията на затворения град през днешния ден се намира Ядреният център, който беше посетен от съветски и задгранични политици. През 2000 година В. В. пристигна тук за първи път след избирането си за президент на Руската федерация. Путин.
Къща на балистичните ракети
През 1945 година, след успеха над Третия райх, руските учени получават достъп до някои противников технологии в региона на ракетната просвета. Те имаха шанса да съберат цялата информация, нужна за точното възпроизвеждане на дизайна на ракетите V-1 и V-2. За следващи проби незабавно стартира образуването на проучвателен институти и дизайнерски бюра. Стана явна нуждата от основаване на настрана хранилище. От седемте разновидността за място през май 1946 година те избират село Капустин Яр в Астраханска област, близо до границата с Казахската ССР. Затвореното населено място стартира да се назовава " Капустин Яр-1 ", след разсекретяването
Първите офицери и строители идват на полигона на 20 август 1947 година Трябваше да работя в доста сложни условия. В степта те уредиха краткотрайно жилище, проведоха кухня и болница. Изграждането на пълноценни къщи с нормалните улеснения не се чака до 1948 година, заради което те са сложени в палатки или в колиби на локални селяни.
На 18 октомври 1947 година в 10:47 московско време е направено първото изстрелване на балистична ракета в Съюз на съветските социалистически републики. От този незабравим ден за идващите 10 години полигонът Капустин Яр става единственият полигон за тествания на ракети от този тип в Съветския съюз. С течение на времето отсам се правят и изстрелвания на метеорологични и геофизични ракети с конфигурирани научни принадлежности, а четири години по-късно и изстрелвания с кучета на борда. След началото на галактическата епоха Капустин Яр се трансформира от ракетен полигон в космодрум: на 16 март 1962 година отсам беше изстрелян спътникът Космос-1.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ