След втора част на разследването Кой написа присъдата преди съда“

След втора част на следствието „ Кой написа присъдата преди съда “ публикуваме цялото изявление с родителите на децата, починали в нещастието край река Лим. 22 години след злополуката те не престават да задават същите въпроси.

В изявлението ще чуете тежки обвинявания, персонални мемоари и позицията на хора, които повече от две десетилетия живеят с последствията от една от най-големите нещастия в новата история на България.

Георги Манзаров, Тодор Братов, Венцислав Евтимов и доктор Веселина Петкова описват за борбата си през годините, за противоречивите експертизи, за ролята на проф. Станимир Карапетков и за аргументите съгласно тях проблемите в системата да не престават и през днешния ден.

Защо се стигна до нещастието? Кой носи отговорност, когато една експертиза се окаже решаваща за ориста нацяло дело?

Цялото изявление гледайте тук:

ВИДЕО



- Казвате, че към този момент 22 години животът ви е минал в запитване. Какво питахте през тези години?

- Венцислав Евтимов, татко на Антоана:

Ами, питаме... Какво питаме? Питаме какъв брой случаи ще има още като нашия след 22 години. Толкова доста години. Катастрофите по пътищата са всекидневие. Виновните действително не се санкционират. Не се санкционират заради липса на същинско правораздаване, заради липса на същински специалисти и по доста други аргументи. Много ползи, доста лобисти. И нашият живот към този момент мина в такива упования. И по този начин ще свърши нашият живот. Дано има някаква правдивост в бъдеще. Да се промени системата на правораздаването и на правенето на експертизи. Защото по този метод няма правораздаване.

- Георги Манзаров, татко на Юлиян:

В случая... Сутрин виждам, постоянно канят специалисти. Бивши служители на реда, които са били заместник-министри и по този начин нататък, които дават ум. И от време на време си мисля, че тези, които ръководят през днешния ден, които са на власт, за какво не поканят всички тези хора и да кажат, че всичко потегля от пътя, от неналичието на водачи, от многото условия... Да изброят всички проблеми и да се откри едно главно, генерално решение на въпроса. Защото когато се случи някаква огромна злополука, дали е с един човек, или с 10, или с 12, за индивида, който е потърпевш, тя постоянно е огромна. Загубил си непосредствен. И тогава почват да споделят: „ Този път, тази мантинела, това не е направено. “ И не си ли задаваме въпроса, че има ужасно доста институции, които дават отговор за едно нещо, само че по този начин е направено, че всяка институция дава отговор до едно равнище? Но сглобката... Кой носи цялостна отговорност за какво не е свършено? Никой не носи. И когато ги попиташ, всеки споделя: „ Моята работа е свършена. “ И на другия е свършена, и на третия е свършена. А ние виждаме, че пътят не е добър. Виждаме, че мантинелите не са добре. Виждаме, че рейсът не е добър. Тоест тези институции са направени някои хора да вземат пари, да се устроят, само че не и за жителите.



И в тази ситуация давам образец с смяната на Закона за придвижване по пътищата, който одобриха за нула време, с цел да си измият ръцете пред тези родители, пред „ Ангелите на пътя “ и пред всички, които са потърпевши. Нашите депутати споделиха: „ Дали без да искаш, дали инцидентно или съзнателно си умъртвил човек на пътя, ти лежиш в пандиза. “ Тоест, в случай че ти караш и някой се блъсне в теб, даже аз да съм спрял, отново би трябвало да бъда отговорен. Понеже тях не ги интересува. Никой не влиза в казуса, с цел да реши тези въпроси. Е, значи ние продължаваме по същия метод. И това е и в съда с движимостите лица. Аз това желая да натъртя. С движимостите лица.

- Тук още веднъж и във вашия случай намесваме името на най-големия специалист, който се води в България сега, проф. Станимир Карапетков?

- Да.

- Защо се е наложило и той да прави експертиза тогава, откакто към този момент е имало направена такава?

- Той се наложи, тъй като юристите на компания „ Пампорово “, в която в действителност работеше водачът, оспориха първата експертиза, която беше направена от доста читави самостоятелни специалисти в първите дни след злополуката. Те потвърдиха, че в действителност водачът е задрямал и е вкарал рейса в реката. Но това очевидно не ги устройваше и взеха решение да наемат господин доцент тогава Станимир Карапетков, който написа радикално противоположна експертиза, че казусът е в ябълковия болт. Стар, изхабен и по този начин нататък. И това беше изцяло измислена експертиза, тъй като ние... съвсем всички родители бяхме още на втория ден там. Тоест някои още първия или втория ден. И видяхме с очите си това, което има. Включително Тошко Братов е тук. Той направи фотоси, където се видяха...

- Първите фотоси, които пуснахте?

- Всичките фотоси. Да. И ние с очите си видяхме каква е истината. Само че това го видяха и първата експертиза, само че господин доцент Станимир Карапетков видя тъкмо противоположното. Така че това са...

- Експертизата какво споделя? Каква е повода?

- Това, което споделих. Че той е задрямал и е вкарал рейса в реката. И защото е тръгнал надолу по надолнището, имаше дървета. Вижда се по какъв начин е управлявал рейса и го е вкарал в реката, като евентуално не си е представял, че тя е толкоз дълбока и си е мислил, че по този метод няма да има удар и ще се спасят. Много го е управлявал. Докато господин Станимир Карапетков изкара, че това е ябълковият болт, че рейсът не се е управлявал, че не е можел да се ръководи, че той завил надясно и тръгнал надолу. Само че не можа да изясни по какъв начин е карал сред дърветата. Това ни беше най-голямата тайнственост. Ако в действителност е бил неуправляем, по какъв начин е минавал сред дърветата? И поради това се наложи трета експертиза от, Бог да го елементарни, инженер Ангел Ангелов, който в действителност напълно потвърди първата. И Върховният касационен съд одобри и първата, и третата експертиза за правилни, тъй като са идентични.



Тодор Братов, татко на Антония:

- Стигнахме до експертизи, откакто извадихме рейса от реката. За изваждането на рейса от реката имаше сериозен напън той да не бъде изваден, с цел да няма разследване, да няма изобщо нищо по случая. И както ви описах преди, ние с Венци се наложи да влезем в реката, да плуваме до рейса, с цел да потвърдим на Гражданска отбрана и на цялата страна, че това е допустимо. Говореше се от всички медии, че това е невероятно, че реката е толкоз бурна, че ще заплаши живота на професионални водолази. След като извадихме рейса, тогава станаха вероятни експертизите. Първата експертиза откри, че рейсът няма повреди. Единствено има разкъсан болт, който е разкъсан в резултат на удар в дърво. После експертизата на Карапетков споделя, че в резултат на това разкъсване рейсът е станал неуправляем. Но имаше ясни следи от дървото, където е отрязано, и където ударът в дънера е скъсал болта. Това беше единствената щета по рейса и тя очевидно е в резултат на удар, а не нещо, което авансово се е случило на пътя и да е вкарало рейса във водата. Тоест и двете експертизи потвърдиха, че водачът или е задремал, или е отвлякъл вниманието си дотам, че е не запомнил да завие и рейсът се е озовал в реката. Това се случва. Катастрофи стават. Хората заспиват.



Нашият случай е разграничен на две. Първо, чисто механически по какъв начин се случва. И второ, държанието след рухването на рейса на възрастните хора, на виновните лица и по този начин нататък. Първото довежда до злополуката заради заспиване или друга причина. Следващото довежда до съдбовен край заради несъответстващо държание и немарливост. И по-късно към този момент с делата се потвърждава това. Естествено, водачът поема виновността като основен извършител на злополуката и е бил наказан на нещо като затвор в Пампорово, където по-скоро е бил на отмора. Той също почина при злополука преди две-три години. Вещите лица тук, и по здравната част, и по автотехническата, в действителност още веднъж потвърждават, че не са си свършили работата.

- Говорим за втората автотехническа експертиза?

- Втората сигурно беше манипулирана или беше опит да се измъкне другата страна, тази страна, която беше виновна.

Георги Манзаров:

- Нали разбирате, че водачът е чиновник на „ Пампорово “? И в случай че водачът беше потвърден отговорен, както и беше потвърден, трябваше „ Пампорово “ да заплаща. Всъщност там е работата. Ако се потвърди виновността, рейсът, който е пристигнал от Германия, няма по какъв начин да е отговорен и никой нямаше да избяга от отговорност.

Тодор Братов:

- Всичко беше да се спре делото, с цел да няма търсене на последици.

Георги Манзаров:

- Автобусът е отговорен, болтът е бил от Германия, пристигнал е по този начин, някой различен е отговорен, никой не е отговорен и рейсът самичък по себе си е отговорен. Тоест това беше задачата на цялата тази работа.

- А вие в хода на делата разговаряхте ли със Станимир Карапетков?

- Тодор Братов: Не.



- Питахте ли го?

Георги Манзаров:

- Аз разговарях един път, когато излязохме и чухме експертизата. Само това му споделих: „ Ти за какво лъжеш, бе, господин Карапетков? Нали и ти имаш деца? “ Той единствено ме гледаше по този начин и нищо не сподели. Не знам дали си спомня, само че може да си го напомни. Така че аз това желая да кажа. Проблемът на нашето правораздаване са движимостите лица. Всички каузи главно страдат от движимостите лица. Освен съдиите и прокурорите, в случай че искаш едно дело да бъде забатачено, наеми експерт, което да ти напише нелепости, след това второ да ти напише други нелепости, трето, пето, шесто. По три месеца, по три месеца. Първа инстанция, след това на втора, отново първа, втора, трета, тъй като това са безотговорни хора, на които им се заплащат пари и които не носят никаква отговорност какво са написали и какво са видели.

Тодор Братов:

- Това отваря врата за корупция. Когато не носиш директна отговорност за това, което пишеш, отваряш врата за корупция. Тоест: „ Дай ни пари, аз ще свърша една работа и ще се отървеш. “

Георги Манзаров:

- Да, да ги създадат професионални движимости лица, да вземат положителни пари, обаче да носят отговорност. А не да ги събират пенсионери, безработни, хора без работа и да стават движимости лица. Да създадат институт или каквото решат, да образоват движимости лица по медицински, автотехнически и други специалности. Дай му 3, 4, 5 или 10 хиляди лв. заплата, само че в случай че написа нелепости, да заплаща 50-100 хиляди евро санкция, с цел да не може да бъде корумпиран. И когато ти на съдията дадеш естествена експертиза, тогава съдията ще вземе и обикновено решение.

- Да, само че в тази ситуация приказваме за име, което е...

Георги Манзаров:

- Компрометирано? За мен Станимир Карапетков е злепоставен специалист.

- Но се води за величие в автотехническите експертизи?

Георги Манзаров:

- Какво да кажа? Имайки поради в каква страна живеем, за какво да не е величие?

Тодор Братов:

- България доста светила има. В България всеки може да бъде величие. Има светила в ръководството, има министър-председатели, има слънца. Така че всичко е допустимо.

- Вие в този момент, като гледате другите случаи, освен Местан, Попово и Сияна, намирате ли прилики с следствието по вашия случай?

Георги Манзаров:

- Аз аналогия виждам дотолкоз, доколкото специалистите са едни и същи. Минават през едни и същи стадии, през едно и също. Ето да вземем за пример казусът със Сияна. Това прелестно момиченце. Колко време делото се точи? Значи, в случай че желаеме едно дело да не тръгне, постоянно може да намерим метод да не тръгне. Ние имахме шанс. Господ оказа помощ. Децата ни помогнаха. В рамките на три години...

Тодор Братов:

- Бяхме мощни. Двадесет и четирима души на дванадесет деца. По двама родители. Бяхме мощ, с която се съобразяваха. Защото ние тръгнехме ли някъде, публицистите идваха и чакаха да кажем нещо. А научехме ли нещо, което не би трябвало, нямаше да мълчим, тъй като нямаше за какво да мълчим. В един миг нашият напън беше задоволителен. И това, че отидохме да извадим рейса. Ако бяхме изпуснали изваждането на рейса, сезонът щеше да мине. Ние отидохме, показахме, извикахме ги. Можеше сами да го извадим, само че нямаше да го признаят. Защото той ни споделяше: „ Дайте да извикаме един трактор, да го вържем и да го изтеглим. “ Но след това щяха да кажат: „ Вие сте го развалили. Елате и го извадете по учебник, с цел да няма след това обвинявания, че сте го счупили при ваденето. “ И по този начин.

- Какво би трябвало да се промени, с цел да се спре тази порочна процедура?

Георги Манзаров:

- Катастрофи ще има. Пак ще има. Това е на всички места по света. Няма по какъв начин да го спрем. Хиляди случаи. Въпросът е в обективността. Ние през днешния ден може да сме пострадали, на следващия ден може да бъдем от другата страна. Никой не знае. Пътят е дълъг, придвижването е натоварено и по този начин нататък. Но ние от самото начало искахме истината. В нашия случай бяхме приели, че ги няма децата, само че от самото начало търсихме истината. Истината за злополуката. Истината кой я е провел. Истината за какво в рейса, с изключение на възпитаници, е имало и възрастни. Защо учителите са седнали начело. Защо, за какво, за какво...И се видяха пропуските. А пропуските идват от законите. Когато допуснеш в закона сходни малки врати, всеки стартира да ги употребява. Така че, в случай че един закон се прави както би трябвало, той не би трябвало да се трансформира всеки месец. Сега махаме нещо, на следващия ден го връщаме. Един закон би трябвало да се направи след съществено разискване и по-късно да остане закон. Не да отчитаме най-после на годината какъв брой промени сме създали. Дори и правист мъчно може да ги следи. Е по какъв начин да стане това?

Тодор Братов:

- Когато се случи тази покруса, мозъкът ти е ангажиран единствено с това. Мъка. Само с това. Нашата битка беше като че ли да се разведрим от това нещо, малко или доста да имаме някаква цел, тъй като другояче тъгата е доста жестока. И когато цялата ни битка, цялото това преследване, не беше тъй като желаеме да си отмъстим, а като че ли в случай че извадим този рейс и в случай че намерим истината, те ще се върнат. Не, те няма да се върнат. Но тази битка беше нашата психотерапия, тъй като другояче ще си останеш самичък и в случай че не правиш нищо, напълно ще откачиш. И ние гонихме тези цели. Накрая стигнахме до тези заключения, че доста от нещата в страната са доста зле. Има корупция, има хора с ползи, които не желаят да ги закачаш. И в действителност е хубаво това да се предотврати отсега нататък. Но като виждам бащата на Сияна, и той потегли да трансформира системата, да я оправи, с цел да няма други. Няма да я промени. Системата е толкоз... Няма да я промени, за жалост. И той бори тъга, както и ние. Аз виждам в неговата покруса нас. Ние също по този начин се напъвахме, правихме, ходехме. И като извадихме този рейс и го погледнахме, казахме: „ Ами в този момент какво? Какво следва? “ Преборихме се. Стигнахме до такава степен.

- Затова ви запитвам, като научихте истината за всичко, някой чу ли я тази истина и получихте ли правдивост?

Георги Манзаров:

- Вижте, в полза на истината, толкоз години казусът не е пропуснат. Напротив. И до ден сегашен всяка година се отбелязва. Много хора споделиха съответните думи. Това е доста огромна покруса. Пак споделям, че гибелта на децата се осмисля с смяната на двата закона. Аз считам, че това е заслуга на нашите деца, които си отпътуваха. Искам това да отбележа. Но не и на родителите на тези деца, които се върнаха живи, тъй като ние до ден сегашен получаваме доста малко поддръжка и присъединяване от тях. Това държа да го кажа. Защото ние всяка година вървим в Черна гора, вървим в Сърбия, срещаме се с тези хора към този момент 20 години и 20 години им благодарим, че избавиха живите деца, а не нашите.И все пак успяхме да променим тези два закона, които считам, че са доста значими. Да не се пътува през тъмната част на денонощието и децата да се возят в положителни механически и нови рейсове. Това е нещо, което успяхме да създадем. Искам също да отбележа, че тогава началник на съда беше Иван Григоров, Бог да го елементарни. Преди нас имаше много огромни нещастия. Корабът „ Хера “ да вземем за пример. Делото остана до средата. Онези 14 войничета...

- „ Индиго “?

Георги Манзаров:

- Да, „ Индиго “. След това, когато се случи, ние бяхме до хората в Бяла. Ходихме, когато починаха 18 индивида там. Бяхме и в Добрич, и в Кардам, когато станаха другите нещастия. Все огромни нещастия. Те бяха плод на какво? Именно на безхаберието на институциите, които не носеха никаква отговорност. Всеки дава отговор за нещо, само че единствено ненапълно. Аз избирам да има един виновен човек. Той е отговорен, той носи отговорността. А не трима да са отговорни за едно и също. И най-после да има делегирани права. Неговите дотук, моите дотук, неговите дотук...А като цяло да има групова безнаказаност.

Тодор Братов:

- И нещо доста парадоксално. Точно родителите на починалите деца направихме връзка със спасителите и продължихме през годините да се срещаме. Те са идвали тук, ние сме ходили там. А тези, на които им се избавиха децата, си гушнаха щастието и не помниха за случая. Повечето от тях, с дребни изключения. Това е най-парадоксалното. Ние нямаме причина да поддържаме връзка с тези хора. Те не са избавили нашите деца. Но този случай ще остане за цялостен живот при нас. А за хората, чиито деца оцеляха, това беше моментно събитие. Преживяха го и продължиха напред. И до ден сегашен е по този начин.

- А най-малко спомагаха ли по време на делата?

- Свидетелски показания? Интересуваха ли се до каква степен са стигнали делата?

Тодор Братов:

- Не. Казвам ви, прегърнаха щастието си още на другия ден и всичко завърши. „ Моето дете е добре. Моето оцеля. “

Георги Манзаров:

- И такива циркове имаше тогава. Някои хора са били по заведения за хранене. Празнували са до сутринта. Били са герои. Награждавани са.

Венцислав Евтимов:

- Като цяло можем да кажем, че това е тотално безхаберие на държавните институции и липса на търсене на отговорност от който и да било. Една шепа хора в България, най-много мастити политици, които от 20-30 години са непоклатими, не престават да вършат закони и не престават да не вършат нищо. Правят само закони за себе си. И в случай че това не се промени, нищо няма да променим. България е с едни от най-лошите пътища. Навсякъде към нас строят качествени пътища. За милиарди се краде от качеството на пътищата. Кой е отговорен за това? Всички тези мастити политици. Но няма кой да ги осъди.



Тодор Братов:

- Няма да стане. Гарван гарвану око не вади.

Георги Манзаров:

- Защото движимостите лица споделят, че всичко е обикновено.

Венцислав Евтимов:

- Да. И когато стартират да влизат един по един в пандиза, тогава нещата ще си дойдат на мястото. Истината ще излезе нескрито. А истината я знаят всички. Знаят кой краде, кой е крал и кой ще краде. Всичко това се знае.

Тодор Братов:

- Кой подрежда да се краде? Кой подрежда това?

Георги Манзаров:

- Всички тези европейски фондове за пътища и автомагистрали. Къде отиват чувалите с пари? И са единици публицистите като вас, които в действителност търсят истината. Единици. На едната ръка несъмнено. За това ви благодарим.

- Вие като чухте тази дребна присъда за 12 живота...?

Тодор Братов:

- Ние не търсехме възмездие. И 30 години да бяха му дали, какво щеше да направи? Представете си...

Георги Манзаров:

- 24 родители. Някои са се познавали, някои не. Някои деца са се познавали, други не. Представете си, събрали сме се някъде на петия, десетия, единадесетия ден, тъй като се събирахме всеки ден. Каква панорама сме? 24 родители, събрани на едно място. Каква панорама сме? Трагедия.

Венцислав Евтимов:

- Всяка вечер. Трагедия. Ще се опитаме да намерим истината и да накараме институциите да работят. Наричаха ни „ почернените родители “. Да ги накараме да си свършат работата, за която взимат големи пари. Да накараме специалистите да си свършат работата, да създадат същински експертизи. После съдът да си свърши работата, да осъди отговорните. За да намерим по някакъв метод вътрешна разтуха и вътрешно успокоение.

Георги Манзаров:

- Аз ще ви кажа още нещо. Между другото, това си го припомням доста добре. На анкетната комисия беше казано, че тогава Министерството на външните работи нямаше телефон, на който да се обадиш, в случай че нещо се случи в чужбина, както в този момент на 112. Да знаеш на кой телефон да се обадиш, с цел да свършиш нещо. И в този момент, апропо, в министерството има подобен телефон. Защото когато споделиха, че рейсът е паднал край село Гостун, вие каква визия имате къде се намира това място? В тези скали, тези гори...И почваш да звъниш и не знаеш къде да отидеш. Не знаеш къде се намира това място. Не знаеш пътя. А пътят е подобен, че като вземат завоя, единият камион би трябвало да спре, с цел да мине другият. Но са вкарали децата вътре. И когато една година по-късно откриваха паметника и там се събраха трима президенти, Борис Тадич, Филип Вуянович и Георги Първанов, Георги Първанов стоеше до мен и сподели: „ Как са докарали децата тук? Защо са минали отсам? “ Защо? Защото е било по-лесно.

Тодор Братов:

- Да. Защо би трябвало да минеш оттова? Има царски път. Онзи ден се върнах от Косово. Видях Косово и ми падна шапката от пътища, от осветяване, от развиване. Исках да мина през Лим, само че пътят минаваше през много пресечена околност и се върнах по царския път. Има автомагистрали, които стигат до Хърватия и оттова до Дубровник.

Георги Манзаров:

- Не е нужно да минаваш оттова. Но по този начин са решили.

- Не споделиха ли тогава за какво е решил да мине по този път?

Георги Манзаров:

- Не. Той не е решавал самичък.

Д-р Веселина Петкова, майка на Боряна:

Те бяха спали в хотели, които са били по-скоро като туристически спални. Моето дете ми се обади по телефона и сподели, че са яли макарони някъде и че децата са били оставяни сами. Всичко е било...



Тодор Братов:

-Вижте, това е измислена екскурзия. Има друга концепция зад нея. Те всички тогава бяха такива. Изкарват пари.

Д-р Веселина Петкова:

-Те незабавно започнаха да вършат инспекции. А ние чакахме хубави хотели в Дубровник, Свети Стефан и по този начин нататък.

Тодор Братов:

-Корупцията убива. Това е шаблонът. Всичко е потънало в корупция. Много неща в нашия случай останаха неразгадани. Защо са минали оттова? Какво са карали? Защо са бързали? И още доста други въпроси.

Венцислав Евтимов:

- Като ни задавате тези въпроси, огромният въпрос отново излиза на напред във времето. Кой е виновникът за несправедливите присъди при всички тези огромни нещастия? Това са експертните комисии. Вещите лица. И всички пътища водят към пъкъла. А пъкълът е Карапетков. Това би трябвало да се знае. И освен той. Това са и всичките негови възпитаници, както споделя моят другар, „ Карапетковчетата “. Всички те са научени да вършат експертизи съгласно желанието на този, който заплаща. Това е истината.

Тодор Братов:

- Пак стигаме до корупцията.

Венцислав Евтимов:

- И никой не им търси отговорност. Всички по веригата са удовлетворени, с изключение на потърпевшите. Парите постоянно са движили света и ще не престават да го движат. За страдание в България постоянно в неправилната посока. Защото всички желаеме да живеем в естествена страна. Никой не желае да живее в ненормална страна. А ние живеем в страна с ненормални политици и ненормални специалисти. Не са единствено пътнотехническите експертизи. Има счетоводни, стопански, одити и доста други. Всичко е за пари. И то за доста пари.

Георги Манзаров:

- Аз по тази причина приканвам всички, които гледат. Нека се присъединим към този апел към Народното събрание и към депутатите. Да желаяме смяна в закона за движимостите лица. Това би трябвало да бъде в основата. След това съдии и останалите да си правят работата. Но основата стартира от движимостите лица. Хората, които дават мнението си по избран случай, би трябвало да носят отговорност за него. Подписът им би трябвало да носи отговорност, а не безнаказаност, за която се заплаща. И мисля, че напъните би трябвало да бъдат ориентирани точно натам.



Д-р Веселина Петкова:

- И къде е справедливостта? Къде е справедливостта? И 100 години да го бяха осъдили...

Тодор Братов:

- Проблемът не беше какъв брой години ще получи. Проблемът беше неговата персонална отговорност. Него го бяха научили да отхвърля и да не си признава грешката. Това е по-тежко от самата присъда.

Венцислав Евтимов:

- Той не сподели „ извинявай “. Нито един път. Нито веднъж не сподели „ оправдавам се “.

Д-р Веселина Петкова:

- Той беше подготвен единствено да се пази и да пази началниците си. Не сподели нито една дума. Възползва се от правото си юристът да приказва вместо него. Той изобщо не си отвори устата.

Тодор Братов:

- Директорката също и до ден сегашен върви с високо вдигната глава.

Д-р Веселина Петкова:

- Ние сме „ злобните родители “. Така ни нарекоха още в първите дни. Казаха, че сме полудели от тъга.

Георги Манзаров:

- Така е. Човек в никакъв случай не може да схване, че детето му го няма. Просто се научаваш да живееш без него. Все едно е някъде. И това е.