След всичко, което е преживял - аварията в Чернобил и

След всичко, което е претърпял - повредата в Чернобил и съветската окупация - Михаил към този момент е сигурен, че никой и нищо не може да го изхвърли от родния му дом. Независимо какъв брой пъти децата му са се опитвали да го вземат да живее с тях, мъжът изрично отказвал. " С моя темперамент и моите заболявания - на кого съм нужен? Те ме канят, а аз не желая ", споделя той. На въпроса какво толкоз мощно го задържа тук, мъжът дава отговор: " Моите цветя... Моите цветя, посадени от моята Паша. Това ме задържа. "

" Осъзнах, че не мога без Чернобил "

И Валентина Кухаренко се върнала в родния Чернобил - 10 години след повредата. " Това е моят Чернобил. Заради него се върнах. Защото разбрах, че без Чернобил няма да оцелея. Нищо в никакъв случай няма да размени това място за мен. Винаги, когато съм била надалеч от Чернобил, съм се чувствала зле ", споделя 84-годишната жена.

Дори и руснаците, пристигнали предходната година при започване на войната, не могли да принудят старата жена да напусне дома си. В продължение на един месец тя и другите поданици на Чернобил били принудени да живеят без вода, светлина и връзки. Дворът на Валентина Кухаренко бил под непрекъснат обстрел: " Имаше снайперисти на постройката, която се виждаше от двора. Разбира се, беше доста ужасно да се разхождаш в близост. Те лежаха там по през целия ден. "

Войната на Русия против Украйна към този момент е засегнала фамилията ѝ. " Братът на брачната половинка на внука ми умря на 5 март. Нямаше никакви известия. Само че споделиха, че не се е върнал от задача. Той е бил на фронта, в Бахмут ", споделя старата жена.

Никой от локалните няма желание да си потегля отсам. Те са толкоз привързани към тази земя, че макар радиацията и окупацията са взели решение да изживеят старините си в Чернобил.

Материалът е оповестен