Линдзи Вон не се притеснява да покаже белезите си
След всичките си реализирани триумфи, през днешния ден тя е знак на несломима воля и неизменност
Мъдрият ни народ споделя, че рухването от високо е най-болезнено. Болката е обвързвана освен с неприятното чувство, само че и умирането на фантазиите. С недоказването и неоправдаването на очакванията.
А пък животът на родената през 1984 година състезателка по ски и първата жена, спуснала се по пистата " Щрайф " в австрийския зимен курорт Кицбюел, Линдзи Вон, е тъкмо подобен. Тя израства по скатовете на планините в Минесота, където кара всеки ден след учебно заведение с татко си и дядо си. Именно те възпламеняват пристрастеността у Линдзи един ден да играе за огромните и да се трансформира в олимпийски първенец.
Едва 9-годишна Вон осъзнава, че това е нейната най-голяма фантазия и стартира да върви по надпревари. Срещата с нейния кумир - Пикабо Стрийт, трансформира напълно живота й и не след дълго, когато навършва 14 години, Линдзи печели първото си интернационално съревнование Trofeo Topolino, мощно устремена към детската си фантазия. " Винаги съм оценявала обстоятелството, че имах тази опция. Това беше заложено в мен още от ранна възраст ", споделя в по-късно изявление.
Разбира се, постанова й се да пада, да се възвръща и да се качва на ски пистата още веднъж и още веднъж.
В продължение на години се подлага на няколкочасови пътувания с трен, с цел да взема уроци в Ski Club Vail (SCV) - стратегия за алпийски надпревари, която образова млади и амбициозни скиори на над 6-годишна възраст. Програмата, в която е включена Линдзи, има строги правила, съгласно които скиорите би трябвало да се образоват и да развиват уменията си в предизвикателни терени и сложни условия. И поради ежедневните тренировки й се постанова да се откри за непрекъснато в Колорадо дружно с майка си, защото е към момента малолетна.
Може да се каже, че през 1999 година Вон " избухва " на интернационалната ски сцена. Тя и Уил Макдоналд са първите американски спортисти, спечелили слалома за кадети в италианския Trofeo Topolino di Sci Alpino.
Официално обаче Вон прави своя дебют на Световната купа, едвам 16-годишна, през 18 ноември 2000 година в Парк Сити, Юта. По-късно сбъдва фантазията си да дебютира и на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити, като се състезава както в слалом, по този начин и в композиция, осигурявайки си шесто място и без орден. След присъединяване й още веднъж взе участие в надпревари, само че от по-ниско равнище. Този факт не трансформира нейната мотивация. " Не усещах, че имам поддръжката на тима по това време, и това в действителност ме стимулира да се боря за своето място ", споделя тя за Националното американско публично радио.
Линдзи потвърждава себе си, като през 2003 печели сребърен орден в слалома на Световното състезание по ски за юноши на Международната федерация по ски, а година по-късно още веднъж взема сребро в слалома на шампионата на Съединени американски щати. " Мисля, че имах шанс, тъй като съм от хората, които доста се въздействат, когато някой им каже, че не могат да създадат нещо, само че не всеки е организиран по този метод. "
Успехите й обаче са подложени на тестване от огромен случай.
По време на подготвително втурване на Зимните олимпийски игри в Торино Вон претърпява контузия, след която е откарана в болница. Макар че тогава си мисли, че кариерата й е завършила, тя се връща в надпреварата единствено два дни по-късно. Разбира се, не печели орден, само че смелостта й носи заслужена премия. " В слалома би трябвало да сте необикновено безстрашни. Знаете, че се хвърляте надолу по планината и в случай че не сте сигурни в това, което вършиме, може да бъде рисково ", изяснява тя.
Противно на упованията, компликациите не я стопират, а нахъсват от ден на ден и повече.
След като си дава време да се възвърне, Вон още веднъж се завръща на пистата, като този път се състезава в слалома на Световното състезание през 2007 година, където печели два сребърни медала. Тя обаче би трябвало да постави завършек на сезона си по-рано поради отчасти разкъсване на предната кръстна връзка на коляното си.
Въпреки травмата приключва ски сезона с 1403 точки, с над 200 повече от идната в класацията. Тогава завоюва първата си купа за Световната купа в генералното класиране. Заради смелото си показване е отличена с премията " Олимпийски дух на Съединени американски щати ", откакто събира гласовете на американските почитатели, някогашни олимпийци и сътрудници спортисти.
" Гледам на това като на превъзходство на мозъка. Бих направила всичко, с цел да се състезавам. Никога не се предадох и се борих с болката. "
Въпреки контузиите Линдзи е напът да счупи върха за най-вече победи на Световната купа по алпийски ски за всички времена. Не съумява, а достойнството се пада на нейната някогашна съотборничка Микаела Шифрин, която натрупва общо 87 победи.
Микаела Шифрин
Снимка: Getty Images
Все отново Шифрин признава, че Вон е тази, която е проправила пътя към равенството сред половете в спорта и по този метод й е разрешила да доближи абсолютния връх. Вон взе участие в Зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 година и печели златен орден в слалома и бронзов в супергигантския слалом.
И по този начин след редица медали и трансформирайки се в спортна икона, през 2019 година Линдзи се отдръпва от спортната си кариера, като отваря друга глава в живота си - да се развива като бизнесмен.
През декември същата година тя афишира партньорство с интернационалната спортна първокласна бутикова марка YNIQ и през днешния ден е един от акционерите на основаната в Швеция компания. Марката освен създава, само че и проектира продукти, които са ръчно създадени в Италия. " Модата и оборудването постоянно са били значими за мен на и отвън пистите ", споделя Линдзи.
А какво прави в свободното си време, в случай че има такова?
Прекарва го със фамилията и кучетата си, играе голф и тренира от 6 до 8 часа всеки ден. Със сигурност ските не я изоставят, тъй като: " Те постоянно са били моето слънце, а всичко останало е обикаляло към тях ", споделя тя в изявление за CNBC през 2020 година
Както споменахме, най-любимият й спорт не я е напуснал вечно, само че тя е намерила друга негова вероятност. Създавайки своя лична сбирка ски дрехи, тя си сътрудничи и с най-големия кумир в живота й - Дуейн " Скалата " Джонсън.
Какво още може да се каже за Линдзи Керълайн Вон?
След всичките си реализирани триумфи, през днешния ден тя е знак на несломима воля и неизменност. Оставя своя отпечатък в спорта с 82 победи в надпревари за Световната купа, три медала от Зимни олимпийски игри и осем от международни шампионати. Една от шестте дами, спечелили надпревари от Световната купа във всичките пет дисциплини на алпийските ски - втурване, супер-Г, слалом, великански слалом и композиция.
Животът на Линдзи ни връща към първичната мисъл - за мъчителното рухване. И може би не е толкоз значимо единствено то, а по-скоро силата, която ти е нужна, с цел да се изправиш още веднъж. Понякога, когато си на колене, грохнал и обезверен, би трябвало да се сетиш, че животът може да ти предложи ново предизвикателство, в чието превъзмогване да откриеш себе си, да покажеш на какво си кадърен. Защото триумфът не е нужно да е обвързван постоянно и единствено с покоряването на върхове.
А тайната на Линдзи за триумф е елементарна - достоверност. " Винаги съм била себе си. Можете да бъдете мощни, женствени и самоуверени, да носите грим и да вършиме всички тези неща по едно и също време. Не е нужно да сте стереотипният състезател. Можете да бъдете разнообразни. В мен няма нищо особено. Просто карам ски бързо. "
Мъдрият ни народ споделя, че рухването от високо е най-болезнено. Болката е обвързвана освен с неприятното чувство, само че и умирането на фантазиите. С недоказването и неоправдаването на очакванията.
А пък животът на родената през 1984 година състезателка по ски и първата жена, спуснала се по пистата " Щрайф " в австрийския зимен курорт Кицбюел, Линдзи Вон, е тъкмо подобен. Тя израства по скатовете на планините в Минесота, където кара всеки ден след учебно заведение с татко си и дядо си. Именно те възпламеняват пристрастеността у Линдзи един ден да играе за огромните и да се трансформира в олимпийски първенец.
Едва 9-годишна Вон осъзнава, че това е нейната най-голяма фантазия и стартира да върви по надпревари. Срещата с нейния кумир - Пикабо Стрийт, трансформира напълно живота й и не след дълго, когато навършва 14 години, Линдзи печели първото си интернационално съревнование Trofeo Topolino, мощно устремена към детската си фантазия. " Винаги съм оценявала обстоятелството, че имах тази опция. Това беше заложено в мен още от ранна възраст ", споделя в по-късно изявление.
Разбира се, постанова й се да пада, да се възвръща и да се качва на ски пистата още веднъж и още веднъж.
В продължение на години се подлага на няколкочасови пътувания с трен, с цел да взема уроци в Ski Club Vail (SCV) - стратегия за алпийски надпревари, която образова млади и амбициозни скиори на над 6-годишна възраст. Програмата, в която е включена Линдзи, има строги правила, съгласно които скиорите би трябвало да се образоват и да развиват уменията си в предизвикателни терени и сложни условия. И поради ежедневните тренировки й се постанова да се откри за непрекъснато в Колорадо дружно с майка си, защото е към момента малолетна.
Може да се каже, че през 1999 година Вон " избухва " на интернационалната ски сцена. Тя и Уил Макдоналд са първите американски спортисти, спечелили слалома за кадети в италианския Trofeo Topolino di Sci Alpino.
Официално обаче Вон прави своя дебют на Световната купа, едвам 16-годишна, през 18 ноември 2000 година в Парк Сити, Юта. По-късно сбъдва фантазията си да дебютира и на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити, като се състезава както в слалом, по този начин и в композиция, осигурявайки си шесто място и без орден. След присъединяване й още веднъж взе участие в надпревари, само че от по-ниско равнище. Този факт не трансформира нейната мотивация. " Не усещах, че имам поддръжката на тима по това време, и това в действителност ме стимулира да се боря за своето място ", споделя тя за Националното американско публично радио.
Линдзи потвърждава себе си, като през 2003 печели сребърен орден в слалома на Световното състезание по ски за юноши на Международната федерация по ски, а година по-късно още веднъж взема сребро в слалома на шампионата на Съединени американски щати. " Мисля, че имах шанс, тъй като съм от хората, които доста се въздействат, когато някой им каже, че не могат да създадат нещо, само че не всеки е организиран по този метод. "
Успехите й обаче са подложени на тестване от огромен случай.
По време на подготвително втурване на Зимните олимпийски игри в Торино Вон претърпява контузия, след която е откарана в болница. Макар че тогава си мисли, че кариерата й е завършила, тя се връща в надпреварата единствено два дни по-късно. Разбира се, не печели орден, само че смелостта й носи заслужена премия. " В слалома би трябвало да сте необикновено безстрашни. Знаете, че се хвърляте надолу по планината и в случай че не сте сигурни в това, което вършиме, може да бъде рисково ", изяснява тя.
Противно на упованията, компликациите не я стопират, а нахъсват от ден на ден и повече.
След като си дава време да се възвърне, Вон още веднъж се завръща на пистата, като този път се състезава в слалома на Световното състезание през 2007 година, където печели два сребърни медала. Тя обаче би трябвало да постави завършек на сезона си по-рано поради отчасти разкъсване на предната кръстна връзка на коляното си.
Въпреки травмата приключва ски сезона с 1403 точки, с над 200 повече от идната в класацията. Тогава завоюва първата си купа за Световната купа в генералното класиране. Заради смелото си показване е отличена с премията " Олимпийски дух на Съединени американски щати ", откакто събира гласовете на американските почитатели, някогашни олимпийци и сътрудници спортисти.
" Гледам на това като на превъзходство на мозъка. Бих направила всичко, с цел да се състезавам. Никога не се предадох и се борих с болката. "
Въпреки контузиите Линдзи е напът да счупи върха за най-вече победи на Световната купа по алпийски ски за всички времена. Не съумява, а достойнството се пада на нейната някогашна съотборничка Микаела Шифрин, която натрупва общо 87 победи.
Микаела Шифрин
Снимка: Getty Images
Все отново Шифрин признава, че Вон е тази, която е проправила пътя към равенството сред половете в спорта и по този метод й е разрешила да доближи абсолютния връх. Вон взе участие в Зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 година и печели златен орден в слалома и бронзов в супергигантския слалом.
И по този начин след редица медали и трансформирайки се в спортна икона, през 2019 година Линдзи се отдръпва от спортната си кариера, като отваря друга глава в живота си - да се развива като бизнесмен.
През декември същата година тя афишира партньорство с интернационалната спортна първокласна бутикова марка YNIQ и през днешния ден е един от акционерите на основаната в Швеция компания. Марката освен създава, само че и проектира продукти, които са ръчно създадени в Италия. " Модата и оборудването постоянно са били значими за мен на и отвън пистите ", споделя Линдзи.
А какво прави в свободното си време, в случай че има такова?
Прекарва го със фамилията и кучетата си, играе голф и тренира от 6 до 8 часа всеки ден. Със сигурност ските не я изоставят, тъй като: " Те постоянно са били моето слънце, а всичко останало е обикаляло към тях ", споделя тя в изявление за CNBC през 2020 година
Както споменахме, най-любимият й спорт не я е напуснал вечно, само че тя е намерила друга негова вероятност. Създавайки своя лична сбирка ски дрехи, тя си сътрудничи и с най-големия кумир в живота й - Дуейн " Скалата " Джонсън.
Какво още може да се каже за Линдзи Керълайн Вон?
След всичките си реализирани триумфи, през днешния ден тя е знак на несломима воля и неизменност. Оставя своя отпечатък в спорта с 82 победи в надпревари за Световната купа, три медала от Зимни олимпийски игри и осем от международни шампионати. Една от шестте дами, спечелили надпревари от Световната купа във всичките пет дисциплини на алпийските ски - втурване, супер-Г, слалом, великански слалом и композиция.
Животът на Линдзи ни връща към първичната мисъл - за мъчителното рухване. И може би не е толкоз значимо единствено то, а по-скоро силата, която ти е нужна, с цел да се изправиш още веднъж. Понякога, когато си на колене, грохнал и обезверен, би трябвало да се сетиш, че животът може да ти предложи ново предизвикателство, в чието превъзмогване да откриеш себе си, да покажеш на какво си кадърен. Защото триумфът не е нужно да е обвързван постоянно и единствено с покоряването на върхове.
А тайната на Линдзи за триумф е елементарна - достоверност. " Винаги съм била себе си. Можете да бъдете мощни, женствени и самоуверени, да носите грим и да вършиме всички тези неща по едно и също време. Не е нужно да сте стереотипният състезател. Можете да бъдете разнообразни. В мен няма нищо особено. Просто карам ски бързо. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ