Умолявам ви, не купувайте играчки на децата ми
След всеки празник или рожден ден на някое от децата ми аз освен пострадвам от махмурлук, само че се пробвам и да устоя на желанието да взема чувал за отпадък, да го изпълня с играчки и да го изхвърля, с цел да освободя място за новите играчки. Това е рискова композиция, която ме прави по едно и също време раздразнителна и изтощена.
Но прекаляването с дарове се случва и откакто избран родственик или другар в елементарен съботен ден пристигна на посетители. Всички имаме тези прелестни хора в живота си, които обожават да носят дарове на децата, просто по този начин.
Докато се пробвам да държа дома си чист и спретнат, тъй като по този начин дните ми минават безпрепятствено и ми е елементарно да намирам неща като чорапи и здрав разсъдък, съм възпрепятствана от всички вас, пристрастени към подаряването на дарове, и не мога да продължа.
Бонбоните, пластмасовите играчки, светещите пръчки и сходни са във всяко кътче на дома ми, в това число във фризера. Това е проблем, тъй като сладоледът ми е с приоритет пред някакъв инцидентен теоретичен опит, който, с цел да има резултат, би трябвало да бъде замразен – извинете ме, деца, но няма да стане. Има моменти, когато се прибират у дома от празненство за рождения ден на другар с толкоз доста играчки, че човек би си помислил, че това е техният специфичен ден.
Знам, че е хубаво да получаваш дарове. Знам и, че това носи на подаряващия наслаждение. Знам, че това прави децата необикновено щастливи, само че за малко.
Гледам по какъв начин щастието на децата ми се трансформира в: „ Това ми е скучно. Какво е идващото? Дай ми нещо друго. “ И съм го виждала задоволително пъти, с цел да знам, че не са им нужни доста неща, с цел да бъдат щастливи.
