Дипломатът Енчо Господинов: От всяка война остават само кръв и фе...
След Виетнам попаднах в Ливан, където имаше две цивилен войни. Върнах се във Виетнам, когато през 1979 година стартира война с Китай. После бях в Камбоджа. От войната, в случай че изтъквам израелския публицист Амос Оз, най-после остават единствено кръв и фекалии, добавя той.
Ето и цялото му изявление по БНР с дребни съкращения:
Във Вашата книга „ Сянката на петнистия кон “ признавате, че цените удоволствията – хубавото вино и защитите мезета. Как подобен човек привиква към тежкия живот по време на филантропични задачи? Човек знае две и двеста. Животът те приучава да свикваш бързо с действителността по време на война.Казвате, че работата на филантропичните дипломати е да подсигуряват, че след спор или война при „ разпределението на тортата “ ще останат трохи и за най-онеправданите. Но срещат ли сте постоянно политически водачи, които мислят за най-бедните?
- Цинизмът при по-голяма част от политиците, които съм следил, е толкоз заразно и настойчиво нещо! Но имах щастието да срещна и разнообразни хора, като Нелсън Мандела - той правеше всичко, с цел да даде глас на онеправданите. Оставяше чувството за тъждество и за благополучие за всеки, освен за богатите. Разбира се, и Махатма Ганди. Или президентът на Бразилия Лула да Силва в първия си мандат. А и без значение от характерния метод на живот в Китай, там ръководителите съумяха по интелигентен метод да изкарат към 400 милиона китайци от глада и да ги създадат междинна класа. Кофи Анан отпред на Организация на обединените нации беше един от водачите, който се бореше да има парче от тортата и за най-бедните…
- За Сърбия ли остава главната виновност за войните в Бивша Югославия и нейното раздробяване, или тя би трябвало да бъде споделена?
- За страдание на сърбите те отнесоха най-голяма част от обвиняванията, защото Милошевич беше основният протагонист съгласно медиите и международното мнение. Един от мотивите беше отбраната на сръбските малцинства. Войната стартира през 1992 година в Словения, само че защото тя беше етнически чиста страна, Милошевич няма аргументи да стои дълго там. Войната се насочи към Хърватска, с голям брой сърби. И стартира едно озлобление, тъй като след Втората международна война хърватските усташи – сътрудници на Германия, някак си минаха метър в Нюрнберг и това остави мъка у сърбите, които бяха дали ужасно доста жертви по време на Съпротивата. Когато започнаха борбите, в случай че Германия и нейният външен министър Ханс-Дитрих Геншер бяха изчакали и не бяха избързали да признаят Хърватия като самостоятелна страна, тъй че да се приготви публичното мнение в Белград, може би нямаше да се стигне до такива кръвопролития.
- Твърдите, че и през днешния ден има неравноправие и бездна сред небогати и богати, само че особено в България в никакъв случай не е имало такова количество пари, колкото през последните години, откогато сме член на Европейски Съюз. И в никакъв случай гладът не е бил по-малък проблем даже за най-бедните. Ако изключим завистта, от кое място идва това чувство за неправда у нас?
- Мисля, че идва от огромната ножица сред заможните и тези, които са на скромни заплати. В България никой не умира от апетит, по-скоро хора се разболяват от преяждане с неприятна храна. България не е бедна, съгласно числата в банките. Но припомня на някои от латиноамериканските страни като разлика в приходите. Това се съчетава с неналичието на солидно правораздаване, на неприятно опазване на здравето и много мъгляво обучение.
- Ако употребявам внушението на американския политик Хенри Кисинджър, че същинските водачи са персони, които не следват желанията на народа, а управляват на инат на упованията, допустима ли е появяването на такива водачи в този момент. И подвъпрос – накъде върви Европейският съюз?
- Липсват хора визионери, с отговорност, които да не мислят единствено за своята страна, само че и за мира в света. Още повече, че ние към този момент се сблъскваме с планетарни проблеми – климатът, заболяванията, епидемиите. А една от аргументите Европейски Съюз да стагнира е неналичието на смели и куражлии хора. Струва ми се, че от времето на Жак Делор до момента никой не е работил с подобен обсег, някой който да разклати лодката на Европа без да я обърне и да й даде нов курс. Но казусът не е единствено в Брюксел. Организации като Европейски Съюз и Организация на обединените нации са основани на основата на участието и те са мощни толкоз, колкото нейните членове й разрешават. Кофи Анан искаше да направи Организация на обединените нации доста по-динамична организация, само че когато напъните му излязоха отвън рамките на общоприет секретар, начертани от членките на Съвета за сигурност, той беше плеснат през ръцете. Урсула фон дер Лайен даже да се опита да направи нещо самоуверено, мъчно ще събере поддръжка по едно и също време от всички столици в Европейски Съюз. Всяка организация, която се преценява с членската си маса, е тромава и неефективна.
- Живял сте в Унгария. Бунтът, която тази страна упражнява по отношение на Европейски Съюз, единствено на Виктор Орбан ли се дължи, или е част от националния нрав?
- Мисля, че е част от националния нрав. Унгарците не се подчиняват елементарно и дават уроци по увереност – както на Австрия през 1848 година, по този начин и на Съветския съюз през 1956 година Но страната е разграничена – една част поддържат Орбан, други са против него.
- Вие сте експерт по бедствия. На какво се дължи скептицизмът и разделянето на българите по време на пандемията?
- Тогава имаше различия и сред лекарите – едни бяха срещу имунизациите, други ги подкрепяха. Това обърка хората, а у нас не е мъчно да срещнеш и тайни теории. Българите са обезверени, те чуха толкоз неистини по време на прехода… на какво да имат вяра?
- Как се промени Америка и каква щеше да бъде тя без атентатите на 11 септември?
- Американците не са удовлетворени от това, което се случва в политическите ;центрове на техните партии. Това не е онази Америка, която отидох на отбелязвам по време на предизборната битка сред Роналд Рейгън и Уолтър Мондейл, страната доста се промени. След атентатите хората схванаха, че океанът не ги пази. Не знам дали през днешния ден водачите на Русия и Съединени американски щати си дават сметка какво може да стане при нуклеарна война, а като виждам и двете страни си преразглеждат нуклеарните доктрини.
- Какво Ви се желае да се случи за идните президентски избори?
- Иска ми се президент, който да не мисли единствено за просперитета на Америка, а да е водач, който мисли за останалата част на света.
- В началото на 90-те вие работите в Москва, вероятен ли беше различен, по-нормален преход при разпадането на Съветския съюз?
- Не мисля. Резервоарът от мъдри и елитни политици беше привършен и техният стопански модел беше стар, по тази причина рухна. Те не бяха подготвени за такова развиване. Горбачов беше луд от своя егоизъм и наивитет, а Елцин беше тотално неопитен.
- А вероятен ли беше по-плавен стопански преход за България, както се случи в други страни от Източна Европа?
- Теоретично беше допустимо, само че кой можеше да го направи? У нас елитът се хвърли да избавя самичък себе си и своите активи. Страната ни се оказа без администрация, която желае да преведе България през събитията.
- Разказвате по какъв начин преди време в интервал на отмора сте открил, че отново ви се работи и ставате помощник на Кристалина Георгиева в Еврокомисията. Има ли късмет отново да ви засърбят ръцете в бъдеще?
- Човек в никакъв случай не знае! Един ден, в случай че се появи нещо забавно, може и да се съглася.
Енчо Господинов, посетител в предаването " Нощен Хоризонт ", е приключил Факултета по публицистика и всеобщи връзки. Като публицист в тогавашния вестник „ Поглед “ е бил на доста горещи точки по света. След 1989 година работи в Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец с централа в Женева, и е взел участие в доста нейни задачи при спорове и бедствия. Бил е неин заместник-генерален секретар и неин непрекъснат представител в Организация на обединените нации. Работи и като специфичен консултант на Кристалина Георгиева в интервала й като еврокомисар.
Ето и цялото му изявление по БНР с дребни съкращения:
Във Вашата книга „ Сянката на петнистия кон “ признавате, че цените удоволствията – хубавото вино и защитите мезета. Как подобен човек привиква към тежкия живот по време на филантропични задачи? Човек знае две и двеста. Животът те приучава да свикваш бързо с действителността по време на война.Казвате, че работата на филантропичните дипломати е да подсигуряват, че след спор или война при „ разпределението на тортата “ ще останат трохи и за най-онеправданите. Но срещат ли сте постоянно политически водачи, които мислят за най-бедните?
- Цинизмът при по-голяма част от политиците, които съм следил, е толкоз заразно и настойчиво нещо! Но имах щастието да срещна и разнообразни хора, като Нелсън Мандела - той правеше всичко, с цел да даде глас на онеправданите. Оставяше чувството за тъждество и за благополучие за всеки, освен за богатите. Разбира се, и Махатма Ганди. Или президентът на Бразилия Лула да Силва в първия си мандат. А и без значение от характерния метод на живот в Китай, там ръководителите съумяха по интелигентен метод да изкарат към 400 милиона китайци от глада и да ги създадат междинна класа. Кофи Анан отпред на Организация на обединените нации беше един от водачите, който се бореше да има парче от тортата и за най-бедните…
- За Сърбия ли остава главната виновност за войните в Бивша Югославия и нейното раздробяване, или тя би трябвало да бъде споделена?
- За страдание на сърбите те отнесоха най-голяма част от обвиняванията, защото Милошевич беше основният протагонист съгласно медиите и международното мнение. Един от мотивите беше отбраната на сръбските малцинства. Войната стартира през 1992 година в Словения, само че защото тя беше етнически чиста страна, Милошевич няма аргументи да стои дълго там. Войната се насочи към Хърватска, с голям брой сърби. И стартира едно озлобление, тъй като след Втората международна война хърватските усташи – сътрудници на Германия, някак си минаха метър в Нюрнберг и това остави мъка у сърбите, които бяха дали ужасно доста жертви по време на Съпротивата. Когато започнаха борбите, в случай че Германия и нейният външен министър Ханс-Дитрих Геншер бяха изчакали и не бяха избързали да признаят Хърватия като самостоятелна страна, тъй че да се приготви публичното мнение в Белград, може би нямаше да се стигне до такива кръвопролития.
- Твърдите, че и през днешния ден има неравноправие и бездна сред небогати и богати, само че особено в България в никакъв случай не е имало такова количество пари, колкото през последните години, откогато сме член на Европейски Съюз. И в никакъв случай гладът не е бил по-малък проблем даже за най-бедните. Ако изключим завистта, от кое място идва това чувство за неправда у нас?
- Мисля, че идва от огромната ножица сред заможните и тези, които са на скромни заплати. В България никой не умира от апетит, по-скоро хора се разболяват от преяждане с неприятна храна. България не е бедна, съгласно числата в банките. Но припомня на някои от латиноамериканските страни като разлика в приходите. Това се съчетава с неналичието на солидно правораздаване, на неприятно опазване на здравето и много мъгляво обучение.
- Ако употребявам внушението на американския политик Хенри Кисинджър, че същинските водачи са персони, които не следват желанията на народа, а управляват на инат на упованията, допустима ли е появяването на такива водачи в този момент. И подвъпрос – накъде върви Европейският съюз?
- Липсват хора визионери, с отговорност, които да не мислят единствено за своята страна, само че и за мира в света. Още повече, че ние към този момент се сблъскваме с планетарни проблеми – климатът, заболяванията, епидемиите. А една от аргументите Европейски Съюз да стагнира е неналичието на смели и куражлии хора. Струва ми се, че от времето на Жак Делор до момента никой не е работил с подобен обсег, някой който да разклати лодката на Европа без да я обърне и да й даде нов курс. Но казусът не е единствено в Брюксел. Организации като Европейски Съюз и Организация на обединените нации са основани на основата на участието и те са мощни толкоз, колкото нейните членове й разрешават. Кофи Анан искаше да направи Организация на обединените нации доста по-динамична организация, само че когато напъните му излязоха отвън рамките на общоприет секретар, начертани от членките на Съвета за сигурност, той беше плеснат през ръцете. Урсула фон дер Лайен даже да се опита да направи нещо самоуверено, мъчно ще събере поддръжка по едно и също време от всички столици в Европейски Съюз. Всяка организация, която се преценява с членската си маса, е тромава и неефективна.
- Живял сте в Унгария. Бунтът, която тази страна упражнява по отношение на Европейски Съюз, единствено на Виктор Орбан ли се дължи, или е част от националния нрав?
- Мисля, че е част от националния нрав. Унгарците не се подчиняват елементарно и дават уроци по увереност – както на Австрия през 1848 година, по този начин и на Съветския съюз през 1956 година Но страната е разграничена – една част поддържат Орбан, други са против него.
- Вие сте експерт по бедствия. На какво се дължи скептицизмът и разделянето на българите по време на пандемията?
- Тогава имаше различия и сред лекарите – едни бяха срещу имунизациите, други ги подкрепяха. Това обърка хората, а у нас не е мъчно да срещнеш и тайни теории. Българите са обезверени, те чуха толкоз неистини по време на прехода… на какво да имат вяра?
- Как се промени Америка и каква щеше да бъде тя без атентатите на 11 септември?
- Американците не са удовлетворени от това, което се случва в политическите ;центрове на техните партии. Това не е онази Америка, която отидох на отбелязвам по време на предизборната битка сред Роналд Рейгън и Уолтър Мондейл, страната доста се промени. След атентатите хората схванаха, че океанът не ги пази. Не знам дали през днешния ден водачите на Русия и Съединени американски щати си дават сметка какво може да стане при нуклеарна война, а като виждам и двете страни си преразглеждат нуклеарните доктрини.
- Какво Ви се желае да се случи за идните президентски избори?
- Иска ми се президент, който да не мисли единствено за просперитета на Америка, а да е водач, който мисли за останалата част на света.
- В началото на 90-те вие работите в Москва, вероятен ли беше различен, по-нормален преход при разпадането на Съветския съюз?
- Не мисля. Резервоарът от мъдри и елитни политици беше привършен и техният стопански модел беше стар, по тази причина рухна. Те не бяха подготвени за такова развиване. Горбачов беше луд от своя егоизъм и наивитет, а Елцин беше тотално неопитен.
- А вероятен ли беше по-плавен стопански преход за България, както се случи в други страни от Източна Европа?
- Теоретично беше допустимо, само че кой можеше да го направи? У нас елитът се хвърли да избавя самичък себе си и своите активи. Страната ни се оказа без администрация, която желае да преведе България през събитията.
- Разказвате по какъв начин преди време в интервал на отмора сте открил, че отново ви се работи и ставате помощник на Кристалина Георгиева в Еврокомисията. Има ли късмет отново да ви засърбят ръцете в бъдеще?
- Човек в никакъв случай не знае! Един ден, в случай че се появи нещо забавно, може и да се съглася.
Енчо Господинов, посетител в предаването " Нощен Хоризонт ", е приключил Факултета по публицистика и всеобщи връзки. Като публицист в тогавашния вестник „ Поглед “ е бил на доста горещи точки по света. След 1989 година работи в Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец с централа в Женева, и е взел участие в доста нейни задачи при спорове и бедствия. Бил е неин заместник-генерален секретар и неин непрекъснат представител в Организация на обединените нации. Работи и като специфичен консултант на Кристалина Георгиева в интервала й като еврокомисар.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ