Софийска опера среща децата с Рилския пустинник
След сполучливата премиера през предходната година на спектакъла " Рилският пустинник " в Софийска опера, в този момент следва и премиера на музикалната поема, приспособена за деца. Постановката за по-малките фенове ще се играе на 13 и 14 януари от 11 часа в Камерна зала.
Спектакълът се посвещава на 70-годишнината от възобновяване на Българската патриаршия.
„ Всички велегласно ти пеем: радвай се, преподобни отче наш Йоане! “
През 1937 година българският държавник, публицист, стихотворец и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) основава и издава последната си поетична творба „ Рилският пустинник “, съгласно житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
За страдание, тази неповторима поема остава в забвение, до момента в който през 2022 година нашият актуален духовник, композитор, диригент и възпитател отец Кирил Попов (р. 1955г.) я намира в своя персонален списък и получава музикално ентусиазъм.
Нека почтено да възпеем великия Рилски пустиножител и да знаем, че той постоянно бди над нас и е наш молитвен ходатай пред Бога.
Събитията се развиват в края на IX и първата половина на X в. в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. Като историческо време това е златният век на България, при ръководството на царете св. Борис-Михаил, Симеон Велики и св. Петър. Из цялата българска земя се строят църкви и манастири, а православната християнска религия процъфтява.
Това е ера и на велики духовни завоевания, и на гръмки победи. Всичко това е в цялостен контрастност с безапелационния отвод на младия и дивен Йоан от всичко земно. След гибелта на своите родители той раздава имуществото си на нуждаещи се и напуща „ лъжовний мир “, в който към този момент са тръгнали първите разделения и боричкания за превъзходство. Географският ареал на живота и подвизите на св. Иоан включва Осоговската планина, поречието на Струма, Витоша и Рилската пустиня.
В " Рилският пустинник " вземат участие:
Рилският пустинник: Ириней Константинов
Рилският пустинник като млад: Атанас Младенов
Цар Петър: Ангел Христов
Лука, племенник на Рилския пустинник: Иван Радев
Глас от небесата: Димитър Станчев
Отец Авксентий: Николай Петров
Брат на Рилския пустинник: Веселин Михайлов
Разбойници: Ангел Антонов, Александър Георгиев, Росен Ненчев, Николай Павлов
Поклонници: Николай Войнов, Георги Джанов, Красимир Динев
Молитвен глас от народа: Стефан Владимиров
Народа: Кирил Константинов, Юлиана Тодорова
Войн от царската свита: Тодор Котопанов
Царски делегат: Велислав Нинов
Солисти на хоровете:
„ Хвалите Господа с Небес “, " Пустинята ще се възрадва “: Евгений Димитров
,,С нами Бог “: Николай Милев
Ангелски хор: Детска вокално-театрална групировка с началник Димитър Костанцалиев
Диригент: Виолета Димитрова
Хор на Софийската опера
Светослав Лазаров и Светлана Ананиевска – Пиано
Спектакълът се посвещава на 70-годишнината от възобновяване на Българската патриаршия.
„ Всички велегласно ти пеем: радвай се, преподобни отче наш Йоане! “
През 1937 година българският държавник, публицист, стихотворец и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) основава и издава последната си поетична творба „ Рилският пустинник “, съгласно житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
За страдание, тази неповторима поема остава в забвение, до момента в който през 2022 година нашият актуален духовник, композитор, диригент и възпитател отец Кирил Попов (р. 1955г.) я намира в своя персонален списък и получава музикално ентусиазъм.
Нека почтено да възпеем великия Рилски пустиножител и да знаем, че той постоянно бди над нас и е наш молитвен ходатай пред Бога.
Събитията се развиват в края на IX и първата половина на X в. в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. Като историческо време това е златният век на България, при ръководството на царете св. Борис-Михаил, Симеон Велики и св. Петър. Из цялата българска земя се строят църкви и манастири, а православната християнска религия процъфтява.
Това е ера и на велики духовни завоевания, и на гръмки победи. Всичко това е в цялостен контрастност с безапелационния отвод на младия и дивен Йоан от всичко земно. След гибелта на своите родители той раздава имуществото си на нуждаещи се и напуща „ лъжовний мир “, в който към този момент са тръгнали първите разделения и боричкания за превъзходство. Географският ареал на живота и подвизите на св. Иоан включва Осоговската планина, поречието на Струма, Витоша и Рилската пустиня.
В " Рилският пустинник " вземат участие:
Рилският пустинник: Ириней Константинов
Рилският пустинник като млад: Атанас Младенов
Цар Петър: Ангел Христов
Лука, племенник на Рилския пустинник: Иван Радев
Глас от небесата: Димитър Станчев
Отец Авксентий: Николай Петров
Брат на Рилския пустинник: Веселин Михайлов
Разбойници: Ангел Антонов, Александър Георгиев, Росен Ненчев, Николай Павлов
Поклонници: Николай Войнов, Георги Джанов, Красимир Динев
Молитвен глас от народа: Стефан Владимиров
Народа: Кирил Константинов, Юлиана Тодорова
Войн от царската свита: Тодор Котопанов
Царски делегат: Велислав Нинов
Солисти на хоровете:
„ Хвалите Господа с Небес “, " Пустинята ще се възрадва “: Евгений Димитров
,,С нами Бог “: Николай Милев
Ангелски хор: Детска вокално-театрална групировка с началник Димитър Костанцалиев
Диригент: Виолета Димитрова
Хор на Софийската опера
Светослав Лазаров и Светлана Ананиевска – Пиано
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ