Петролната уязвимост на Русия вече има име: Сизран
След удара на 21 май предприятието прекрати работа, а съгласно Reuters е бил изумен блокът AVT-6 – основна апаратура, която обезпечава над 70% от потенциала на рафинерията. Ако информацията се удостовери дефинитивно, това значи не просто краткотраен механически проблем, а съществено ограничение на производството за най-малко няколко седмици.
На пръв взор Сизран е просто още една точка на картата на съветската нефтена промишленост. В реалност обаче рафинерията е част от доста по-голяма система, посредством която Русия трансформира суровия нефт в горива, носещи доста по-високи доходи – бензин, дизел, авиационно гориво и други нефтопродукти. Именно тук се намира една от най-чувствителните зони на съветската стопанска система.
През последните две години Москва съумя отчасти да компенсира западните наказания посредством пренасочване на енергийния експорт към Азия, Африка и Близкия изток. Но този модел зависи освен от добива на нефт, а и от способността на Русия да поддържа постоянна рафинираща инфраструктура.
Именно по тази причина ударите по рафинериите имат друг резултат от офанзивите против хранилища или обособени военни обекти. Те засягат механизма, който трансформира суровината в облага. А когато основни мощности от време на време излизат от строя, стартира напън върху целия енергиен цикъл – от вътрешния пазар до износа.
Руската стопанска система остава мощно подвластна от енергийния бранш. Приходите от нефт и газ не престават да бъдат измежду главните източници за финансиране на бюджета и на военните разноски. Затова серията украински удари последователно стартира да наподобява не като алегорични акции, а като опит за редовно изхабяване на инфраструктурата.
Тук се появява и по-големият риск за Москва. Ако офанзивите зачестят и ремонтите стартират да се припокриват във времето, Русия може да бъде принудена да пренасочва от ден на ден необработен нефт към експорт вместо модифицирани артикули. Подобен сюжет значи по-ниска добавена стойност и по-слаби облаги от всеки изнесен барел.
Засега няма признаци за трагичен срив на съветския енергиен експорт. Страната към момента разполага с голям рафиниращ потенциал и съумява да поддържа производството. Но Сизран демонстрира друго – че украинските дронове към този момент могат да доближават обекти, които до неотдавна изглеждаха относително надалеч от фронта и предпазени от огромната съветска територия.
На пръв взор Сизран е просто още една точка на картата на съветската нефтена промишленост. В реалност обаче рафинерията е част от доста по-голяма система, посредством която Русия трансформира суровия нефт в горива, носещи доста по-високи доходи – бензин, дизел, авиационно гориво и други нефтопродукти. Именно тук се намира една от най-чувствителните зони на съветската стопанска система.
През последните две години Москва съумя отчасти да компенсира западните наказания посредством пренасочване на енергийния експорт към Азия, Африка и Близкия изток. Но този модел зависи освен от добива на нефт, а и от способността на Русия да поддържа постоянна рафинираща инфраструктура.
Именно по тази причина ударите по рафинериите имат друг резултат от офанзивите против хранилища или обособени военни обекти. Те засягат механизма, който трансформира суровината в облага. А когато основни мощности от време на време излизат от строя, стартира напън върху целия енергиен цикъл – от вътрешния пазар до износа.
Руската стопанска система остава мощно подвластна от енергийния бранш. Приходите от нефт и газ не престават да бъдат измежду главните източници за финансиране на бюджета и на военните разноски. Затова серията украински удари последователно стартира да наподобява не като алегорични акции, а като опит за редовно изхабяване на инфраструктурата.
Тук се появява и по-големият риск за Москва. Ако офанзивите зачестят и ремонтите стартират да се припокриват във времето, Русия може да бъде принудена да пренасочва от ден на ден необработен нефт към експорт вместо модифицирани артикули. Подобен сюжет значи по-ниска добавена стойност и по-слаби облаги от всеки изнесен барел.
Засега няма признаци за трагичен срив на съветския енергиен експорт. Страната към момента разполага с голям рафиниращ потенциал и съумява да поддържа производството. Но Сизран демонстрира друго – че украинските дронове към този момент могат да доближават обекти, които до неотдавна изглеждаха относително надалеч от фронта и предпазени от огромната съветска територия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ