Д-р Брънзалов: Няма друга държава с 8% здравноосигурителна вноска и едва 5% от БВП за здравеопазване
След трагичния случай в Несебър, при който почина дете, ръководителят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов коментира, че главната причина за гибелта е тежката височинна контузия, а не дейностите на медицинските екипи.
" Причината за гибелта на това дете не е нито в реанимобилите, нито в работата на медиците, нито в тяхната логистика. Проблемът е явен какъв е – скъсано въже и атракциони, за които никой до този миг не е провеждал съответния надзор ", съобщи лекарят.
Д-р Брънзалов обясни, че при рухване от над 40 метра шансът за оцеляване е най-малък, без значение от бързината на реакцията.
Също по този начин добави, че спасителите и медиците са работили съгласно разпоредбите, а първите минути след случая са били решаващи. Въпреки това, контузиите са били несъвместими с живота.
" Всички спасители са оказали долекарска помощ, тъй като те са длъжни да имат съответните документи по линия на Българския червен кръст. Имало е стационарен кабинет, прелестно оборудван с нужната техника наоколо. Колегата е повикал втори реанимобил. Ако е трябвало, щеше да се извика и трети, и пети. Става въпрос за рухване на дете от 40 метра, тъй като му е разкъсан коланът, който е трябвало да му пази живота ", съобщи доктор Брънзалов за .
Според него е неточно да се твърди, че гибелта е настъпила поради закъснение на колата за спешна помощ или неналичието на доктор в първия екип.
Той уточни, че в България, както и в доста европейски страни, при сходни случаи първи реагират парамедици, а не всеки път лекар-реаниматор. Дори и да е имало два реанимобила на място, изходът е щял да бъде същият.
Председателят на БЛС акцентира, че същинският проблем е в неналичието на задоволителен брой коли за спешна помощ, екипи и финансиране на незабавната помощ. Той е безапелационен, че отговорността е на страната и Министерството на здравеопазването, които не обезпечават нужните запаси.
" Кой би трябвало да обезпечи незабавната помощ в България? Държавата. Министерството на здравеопазването. Има ли една област в България, където има съответен брой коли за спешна помощ, съответен брой екипи? Една, в случай че намерите, ще бъде добре, само че няма. Разликата е голяма – в пъти по-малко са. И тези хора фактически изповядват тази специалност в доста тежки условия ", сподели доктор Брънзалов
Той повдигна и по-широкия въпрос за хроничното недофинансиране на здравната система. Според него казусът в Несебър за следващ път демонстрира, че са нужни промени и ясна политика за застраховане на здравните услуги с задоволително лекари, медицински сестри, парамедици и съвременна техника.
" Колко пъти да повтаряме, че българското опазване на здравето е недофинансирано? Това е следващият случай, който демонстрира, че е нужна промяна. В системата за опазване на здравето на България влизат по-малко пари, от която и да е друга европейска страна, член на Европейски Съюз. Няма друга страна с 8% здравноосигурителна вноска и да заделя едвам 5% от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето. Няма такава ", съобщи ръководителят на Лекарския съюз.
" Причината за гибелта на това дете не е нито в реанимобилите, нито в работата на медиците, нито в тяхната логистика. Проблемът е явен какъв е – скъсано въже и атракциони, за които никой до този миг не е провеждал съответния надзор ", съобщи лекарят.
Д-р Брънзалов обясни, че при рухване от над 40 метра шансът за оцеляване е най-малък, без значение от бързината на реакцията.
Също по този начин добави, че спасителите и медиците са работили съгласно разпоредбите, а първите минути след случая са били решаващи. Въпреки това, контузиите са били несъвместими с живота.
" Всички спасители са оказали долекарска помощ, тъй като те са длъжни да имат съответните документи по линия на Българския червен кръст. Имало е стационарен кабинет, прелестно оборудван с нужната техника наоколо. Колегата е повикал втори реанимобил. Ако е трябвало, щеше да се извика и трети, и пети. Става въпрос за рухване на дете от 40 метра, тъй като му е разкъсан коланът, който е трябвало да му пази живота ", съобщи доктор Брънзалов за .
Според него е неточно да се твърди, че гибелта е настъпила поради закъснение на колата за спешна помощ или неналичието на доктор в първия екип.
Той уточни, че в България, както и в доста европейски страни, при сходни случаи първи реагират парамедици, а не всеки път лекар-реаниматор. Дори и да е имало два реанимобила на място, изходът е щял да бъде същият.
Председателят на БЛС акцентира, че същинският проблем е в неналичието на задоволителен брой коли за спешна помощ, екипи и финансиране на незабавната помощ. Той е безапелационен, че отговорността е на страната и Министерството на здравеопазването, които не обезпечават нужните запаси.
" Кой би трябвало да обезпечи незабавната помощ в България? Държавата. Министерството на здравеопазването. Има ли една област в България, където има съответен брой коли за спешна помощ, съответен брой екипи? Една, в случай че намерите, ще бъде добре, само че няма. Разликата е голяма – в пъти по-малко са. И тези хора фактически изповядват тази специалност в доста тежки условия ", сподели доктор Брънзалов
Той повдигна и по-широкия въпрос за хроничното недофинансиране на здравната система. Според него казусът в Несебър за следващ път демонстрира, че са нужни промени и ясна политика за застраховане на здравните услуги с задоволително лекари, медицински сестри, парамедици и съвременна техника.
" Колко пъти да повтаряме, че българското опазване на здравето е недофинансирано? Това е следващият случай, който демонстрира, че е нужна промяна. В системата за опазване на здравето на България влизат по-малко пари, от която и да е друга европейска страна, член на Европейски Съюз. Няма друга страна с 8% здравноосигурителна вноска и да заделя едвам 5% от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето. Няма такава ", съобщи ръководителят на Лекарския съюз.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ