Росен Цонев, доцент по екология : Това "субсидиевъдство" трябва да се спре
След нещастието с изоставено стадо от 100-на коне в Осоговската планина, огромна част от които умряха от апетит и мраз стана ясно, че най-вероятната причина е " извънредно безотговорното отношение на притежателя ", който е получавал евросубсидии за грижите си за тях. Потърсихме експертно мнение по проблема от Росен Цонев: доцент по екология и запазване на екосистемите в Софийски университет, фитоеколог, специалист по растителни съобщества и естествени местообитания, както и по запазване на биологичното многообразие. Цонев е създател на изследвания върху пасища и ливади: в Дунавската низина и Добруджа, в Сакар планина, Дервентските височини и Странджа. Участва в работните групи по Тревните и по крайбрежните местообитания в Червената книга на хабитатите в Европа, както и в Червена книга на Република България, том 3, Природни местообитания, където е създал редица тревни хабитати. Проучвал е въздействието на пашата на коне и овце в опитни площи по план на Дирекция на естествен парк " Врачански Балкан ". Съ-автор е на две издания на Ръководство за установяване и дейно ръководство на тревни местообитания, както и на обява за неправилното използване на т.нар пасторализъм (Мярка 214 Агроекологични плащания) в програмата за развиване на селските региони.
Г-н Цонев, каква е главната цел на евросубсидията за животновъди, която е получавал и притежателят на това стадо коне?
- Основната цел е запазване на биологичното многообразие, посредством реплика на естествените естествени процеси. Начинът на използване на тази мярка в България обаче в действителност задълбочи проблемите, вместо да ги реши.
Големите тревопасни животни са доста значими, тъй като поддържат салдото сред тревните съобщества и храсталаците и горите, като основават полу-отворен ландшафт. Например саваната на Африка ще се трансформира за едно десетилетие в гора, в случай че не са огромните стада пасящи животни, които са се специализирали в разнообразни видове растителна биомаса - ниски и високи треви, клончета на дървета и шубраци и така нататък От тях са подвластни хиляди типове по-дребни животни - инсекти, гризачи, птици, които поддържат естествените екосистеми.
В Европа огромните тревопасни, като диви коне, диви говеда (турове), зубри, елени, козирози, са били изцяло или съвсем изцяло изтребени, за разлика от множеството други континенти. Така тяхната роля е заета от домашните животни. Те са пасли непрекъснато към селищата в по-ниските региони - равнини и предпланини (т. нар. стационарна паша) или са се премествали от планините, където изискванията са били по-трудни, в равнините и назад, според от сезоните. Последното се назовава номадско отглеждане на животни и е било добре развито през Средновековието в рамките на обширната тогава Османска империя, в това число и в България. У нас са го практикували каракачани и юруци през последните 500-600 години.
С разпадането на империята и появяването на граници и национални страни и изключително през Социализма, това номадско отглеждане на животни навсякъде запада. Преди това пастирите са поддържали в доста от нашите планини - Стара планина, Осогово, Витоша, само че и елементи от Родопите, Рила, обширна високопланинска безлесна зона, като годишно са опожарявали и унищожавали храстите - главно сибирска хвойна и клек. С прекратяването на тази процедура стартира бързото " обрастване " на билата на планините, т.е. възобновяване на дървесната и храстовата растителност. Това води до понижаване на доста типове животни, в това число и гризачи, инсекти и хранещите се с тях птици, влечуги, хищни бозайници, които са били свързани с откритите местообитания.
Заради това за " възобновяване " на биологичното многообразие, в доста от високите планини, изключително Пирин и Централен Балкан, беше позволено субсидиране на паша (т.нар. " пасторализъм " ) в планинските пасища, съгласно мярка 214 " Агроекологични заплащания " на програмата за развиване на селските региони.
© Теодор Спасов
Защо от едно на пръв взор положително начинание – дотации за възобновяване на пасища, се стига до такава ужасна и неприемлива свирепост с над 70 измрели от апетит и мраз коне?
- Загубена беше причинно-следствената връзка. Преди високопланинските пасища не са били поддържани толкоз от самите пасящи животни, колкото от пастирите. Те целеустремено са унищожавали шубраци и дървета, като главно са ги опожарявали. В годините на Социализма, това е траяло по билото на Централен Балкан, като се е практикувало от кооперативните стопанства (ТКЗС). Което в този момент, при съществуването на строго предпазени територии, като националните и естествените паркове, няма по какъв начин да стане. Самите животни не унищожават тази главно иглолистна растителност, тъй като тя не става за ястие. Стъпкването от тях, единствено по себе си не е задоволително, с цел да спре разпространяването на клека и хвойната.
От друга страна, за номадите-животновъди, животните са били всичко скъпо и те са ги пазели, като очите си . Не са били източник за лесна облага, като в този момент, а са били целият им живот. Заради това през зимата те са ги сваляли на по-малка надморска височина, а са употребили билата на планините единствено до 3 месеца през лятото. А и заради рисковата природа на планинските пасища и късия сезон за прилагане на тревата там, ниската й работливост, там в никакъв случай не е имало огромни стада диви животни и на практика домашните животни са основали ново екологично равновесие, което е по-скоро една де-балансирана система .
© Нели Найденова
И тук считам, че и ние учените сме отговорни, доколкото беше надценена цената на пашата за запазване на биологичното многообразие на тези високопланински пасища. А още през 1948 година един от корифеите на ботаниката освен в България, а и на Балканите и в Европа - акад. Борис Стефанов, написа, че каракачаните са довели до мощно безсилие пасищата по билото на Стара планина.
Защо е по-скоро отрицателна процедура тази мярка " пасторализъм ", субсидирането на животновъдите? Какви са подводните камъни?
- При субсидиране, да вземем за пример дирекциите на националните паркове, раздават така наречен пасищни сектори. Привидно те са съобразени с пасищното натоварване (т.нар. брой скотски единици на хектар) и с потенциала на пасищата. Не се регистрира в този пасищен сектор обаче какъв % от терена е ангажиран от камъни и сипеи, ерозирали площи, затрупан ли е с шубраци хвойна или клек, или е доста стръмен и огромните и тежки животни, като кравите, не могат да пасат по него. Заради това те преизпасват и унищожават подобаващите за паша сектори, на практика животните постоянно са повече от опциите на тези пасищни сектори.
От друга страна, в планините, да вземем за пример в Пирин, са докарани какви ли не породи животни, даже и типични за равнината, които са неприспособени за пашата в такива места. Тези животни страдат от климата на високите планини, боледуват, мъчно се придвижват, храната и водата не им е задоволително.
Друг доста основни проблем е точно неналичието или дефицита тук-там за водопой. Това води до централизация на животните
край торфища и езера, които те замърсяват,
стъпкват и на практика унищожават. В планини, като Стара планина или Пирин, където водоизточниците са малко, това е доста сериозен проблем. Забелязваме за относително късия интервал от използването на тази мярка, понижаване и изгубване на редица редки и застрашени типове растения, изключително свързани с планинските потоци, езера и торфища. Тези огромни животни също по този начин плашат и гонят и дивите животни, които така и така са малобройни - диви кози, елени. Макар че напоследък, в някои от парковете, контролът против оставянето на животните да скитат свободно - и в резерватите (където пашата е забранена), се ускори от страна на парковата администрация, такива случаи,
като с конете в Осогово са постоянно събитие.
Това целогодишно престояване на животни в планината и отвън човешки надзор, да вземем за пример при конете, води и до тяхното подивяване. То е рисково за тях , тъй като умират от снегове, студове, хищници и други Но те могат да се трансфорат и в заплаха за хората, за туристите да вземем за пример, от страна на които към този момент има доста недоволства от срещи с нападателни жребци, бикове, овчарски кучета и други Дано да не съм неприятен оракул, само че въпрос на време е да се случат и произшествия с хора.
© фейсбук/Венцислав Венков
Има ли метод да се избегнат сходни злоупотреби и по какъв начин?
- Моето мнение, а и на сътрудници работили по въпроса е, че това така наречен не отглеждане на животни, а " субсидиевъдство " би трябвало да бъде прекъснато колкото се може по-скоро .
Паша в сензитивните планински екосистеми, с съществуване на доста редки и застрашени реликтни растения и съобщества, къс летен сезон и ниска работливост на пасищата, може да се ползва, само че лимитирано, в избрани сектори, където това няма да влезе в спор с опазването на флората и фауната. То би трябвало да бъде ориентирано главно за задачите на запазване на обичайни и застрашени локални породи животни: каракачанска овца, каракачански кон, калоферска коза, родопско късорого говедо и други Това би трябвало да става обаче след паспортизация, т.е. проучване на капацитета и на планинските пасища и установяване на действителните сектори за паша.
И при тези обичайни породи се постанова надзор, по този начин ли?
- Дори и тези приспособени към планините обичайни породи би трябвало да пасат по скица и надзор на употребяваните от тях сектори, което да включва и недопускане на оставането им.
в планините при несъответствуващи сезони и време.
- Което в действителност са правили и животновъдите-номади. Трябва да преоценим и отношението си към естествените естествени процеси в планините, като самовъзстановяването на унищожаваната в продължение на епохи от пастирите дървесна и храстова растителност.
Това значи ли, че би трябвало да има регулации къде тъкмо се практикува мярката - в планината или в равнините?
- Искам да обърна съществено внимание на това, че мярката " Пасторализъм " не се ползва там, където от нея има действителна потребност. В предпланините и равнините, екосистемите са били свързани доста повече - и то от хилядолетия, с пасящи животни, в съпоставяне в планините. Всъщност и изчезналите огромни диви копитни са се срещали не в планините, а в по-ниските елементи на страната. В планините дивите животни постоянно са били по-малко и със сезонни напредвания към по-ниските елементи, а номадското отглеждане на животни се е практикувало действително последните няколко епохи.
Поради дължината на сезона, по-плодородните почви и по-високо продуктивните тревни съобщества, биологичното многообразие на обвързваните с пашата животни са доста по-големи точно в по-ниските елементи на страната. Точно в тези региони неналичието на домашни животни и упадъкът на селата, доведоха до изгубването на крайселските мери (пасища и ливади). На доста места те се затвориха, т.е. покриха се с шубраци и дървета. Това докара до понижаване на дребните животни и на обвързваните с тях хищници (особено грабливи птици), заради неналичието на подобаващи за хранене места.
Това води и до изцяло понижаване на биологичното многообразие и в прилежащите обработваеми площи, а това е проблем, доколкото хищните инсекти и птици са значими за надзор на растителноядните гризачи и инсекти - съперници на индивида.
© Надежда Чипева, Капитал
Само дотациите за животновъдите ли са проблем? Има ли и други сбъркани практики, свързани с еврофондовете?
- Много сериозен проблем е и извънредно нездравословната политика на субсидиране на обработвана повърхност в земеделието, която докара до разораването и заличаване и на последните оживели тревни местообитания в ниските елементи на страната и превръщането им в ниви.
Как може да се поправи тази неточност в подпомагането на животновъдите?
- Нужна е фрапантна смяна и либерализация на режима на подкрепяне на отглеждането на животни точно в равнините и предпланините, в това число и на пашата на козите, които най-силно редуцират храстова и дървесна растителност. Такава смяна на политиката би подкрепила значително, както биологичното многообразие и екосистемите, по този начин и поминъка и живота на хората по тези места.
Домашните животни би трябвало да са там, където постоянно им е било мястото - към селата и градчетата, а не по високите върхове на планините.
Г-н Цонев, каква е главната цел на евросубсидията за животновъди, която е получавал и притежателят на това стадо коне?
- Основната цел е запазване на биологичното многообразие, посредством реплика на естествените естествени процеси. Начинът на използване на тази мярка в България обаче в действителност задълбочи проблемите, вместо да ги реши.
Големите тревопасни животни са доста значими, тъй като поддържат салдото сред тревните съобщества и храсталаците и горите, като основават полу-отворен ландшафт. Например саваната на Африка ще се трансформира за едно десетилетие в гора, в случай че не са огромните стада пасящи животни, които са се специализирали в разнообразни видове растителна биомаса - ниски и високи треви, клончета на дървета и шубраци и така нататък От тях са подвластни хиляди типове по-дребни животни - инсекти, гризачи, птици, които поддържат естествените екосистеми.
В Европа огромните тревопасни, като диви коне, диви говеда (турове), зубри, елени, козирози, са били изцяло или съвсем изцяло изтребени, за разлика от множеството други континенти. Така тяхната роля е заета от домашните животни. Те са пасли непрекъснато към селищата в по-ниските региони - равнини и предпланини (т. нар. стационарна паша) или са се премествали от планините, където изискванията са били по-трудни, в равнините и назад, според от сезоните. Последното се назовава номадско отглеждане на животни и е било добре развито през Средновековието в рамките на обширната тогава Османска империя, в това число и в България. У нас са го практикували каракачани и юруци през последните 500-600 години.
С разпадането на империята и появяването на граници и национални страни и изключително през Социализма, това номадско отглеждане на животни навсякъде запада. Преди това пастирите са поддържали в доста от нашите планини - Стара планина, Осогово, Витоша, само че и елементи от Родопите, Рила, обширна високопланинска безлесна зона, като годишно са опожарявали и унищожавали храстите - главно сибирска хвойна и клек. С прекратяването на тази процедура стартира бързото " обрастване " на билата на планините, т.е. възобновяване на дървесната и храстовата растителност. Това води до понижаване на доста типове животни, в това число и гризачи, инсекти и хранещите се с тях птици, влечуги, хищни бозайници, които са били свързани с откритите местообитания.
Заради това за " възобновяване " на биологичното многообразие, в доста от високите планини, изключително Пирин и Централен Балкан, беше позволено субсидиране на паша (т.нар. " пасторализъм " ) в планинските пасища, съгласно мярка 214 " Агроекологични заплащания " на програмата за развиване на селските региони.
© Теодор Спасов
Защо от едно на пръв взор положително начинание – дотации за възобновяване на пасища, се стига до такава ужасна и неприемлива свирепост с над 70 измрели от апетит и мраз коне?
- Загубена беше причинно-следствената връзка. Преди високопланинските пасища не са били поддържани толкоз от самите пасящи животни, колкото от пастирите. Те целеустремено са унищожавали шубраци и дървета, като главно са ги опожарявали. В годините на Социализма, това е траяло по билото на Централен Балкан, като се е практикувало от кооперативните стопанства (ТКЗС). Което в този момент, при съществуването на строго предпазени територии, като националните и естествените паркове, няма по какъв начин да стане. Самите животни не унищожават тази главно иглолистна растителност, тъй като тя не става за ястие. Стъпкването от тях, единствено по себе си не е задоволително, с цел да спре разпространяването на клека и хвойната.
От друга страна, за номадите-животновъди, животните са били всичко скъпо и те са ги пазели, като очите си . Не са били източник за лесна облага, като в този момент, а са били целият им живот. Заради това през зимата те са ги сваляли на по-малка надморска височина, а са употребили билата на планините единствено до 3 месеца през лятото. А и заради рисковата природа на планинските пасища и късия сезон за прилагане на тревата там, ниската й работливост, там в никакъв случай не е имало огромни стада диви животни и на практика домашните животни са основали ново екологично равновесие, което е по-скоро една де-балансирана система .
© Нели Найденова
И тук считам, че и ние учените сме отговорни, доколкото беше надценена цената на пашата за запазване на биологичното многообразие на тези високопланински пасища. А още през 1948 година един от корифеите на ботаниката освен в България, а и на Балканите и в Европа - акад. Борис Стефанов, написа, че каракачаните са довели до мощно безсилие пасищата по билото на Стара планина.
Защо е по-скоро отрицателна процедура тази мярка " пасторализъм ", субсидирането на животновъдите? Какви са подводните камъни?
- При субсидиране, да вземем за пример дирекциите на националните паркове, раздават така наречен пасищни сектори. Привидно те са съобразени с пасищното натоварване (т.нар. брой скотски единици на хектар) и с потенциала на пасищата. Не се регистрира в този пасищен сектор обаче какъв % от терена е ангажиран от камъни и сипеи, ерозирали площи, затрупан ли е с шубраци хвойна или клек, или е доста стръмен и огромните и тежки животни, като кравите, не могат да пасат по него. Заради това те преизпасват и унищожават подобаващите за паша сектори, на практика животните постоянно са повече от опциите на тези пасищни сектори.
От друга страна, в планините, да вземем за пример в Пирин, са докарани какви ли не породи животни, даже и типични за равнината, които са неприспособени за пашата в такива места. Тези животни страдат от климата на високите планини, боледуват, мъчно се придвижват, храната и водата не им е задоволително.
Друг доста основни проблем е точно неналичието или дефицита тук-там за водопой. Това води до централизация на животните
край торфища и езера, които те замърсяват,
стъпкват и на практика унищожават. В планини, като Стара планина или Пирин, където водоизточниците са малко, това е доста сериозен проблем. Забелязваме за относително късия интервал от използването на тази мярка, понижаване и изгубване на редица редки и застрашени типове растения, изключително свързани с планинските потоци, езера и торфища. Тези огромни животни също по този начин плашат и гонят и дивите животни, които така и така са малобройни - диви кози, елени. Макар че напоследък, в някои от парковете, контролът против оставянето на животните да скитат свободно - и в резерватите (където пашата е забранена), се ускори от страна на парковата администрация, такива случаи,
като с конете в Осогово са постоянно събитие.
Това целогодишно престояване на животни в планината и отвън човешки надзор, да вземем за пример при конете, води и до тяхното подивяване. То е рисково за тях , тъй като умират от снегове, студове, хищници и други Но те могат да се трансфорат и в заплаха за хората, за туристите да вземем за пример, от страна на които към този момент има доста недоволства от срещи с нападателни жребци, бикове, овчарски кучета и други Дано да не съм неприятен оракул, само че въпрос на време е да се случат и произшествия с хора.
© фейсбук/Венцислав Венков
Има ли метод да се избегнат сходни злоупотреби и по какъв начин?
- Моето мнение, а и на сътрудници работили по въпроса е, че това така наречен не отглеждане на животни, а " субсидиевъдство " би трябвало да бъде прекъснато колкото се може по-скоро .
Паша в сензитивните планински екосистеми, с съществуване на доста редки и застрашени реликтни растения и съобщества, къс летен сезон и ниска работливост на пасищата, може да се ползва, само че лимитирано, в избрани сектори, където това няма да влезе в спор с опазването на флората и фауната. То би трябвало да бъде ориентирано главно за задачите на запазване на обичайни и застрашени локални породи животни: каракачанска овца, каракачански кон, калоферска коза, родопско късорого говедо и други Това би трябвало да става обаче след паспортизация, т.е. проучване на капацитета и на планинските пасища и установяване на действителните сектори за паша.
И при тези обичайни породи се постанова надзор, по този начин ли?
- Дори и тези приспособени към планините обичайни породи би трябвало да пасат по скица и надзор на употребяваните от тях сектори, което да включва и недопускане на оставането им.
в планините при несъответствуващи сезони и време.
- Което в действителност са правили и животновъдите-номади. Трябва да преоценим и отношението си към естествените естествени процеси в планините, като самовъзстановяването на унищожаваната в продължение на епохи от пастирите дървесна и храстова растителност.
Това значи ли, че би трябвало да има регулации къде тъкмо се практикува мярката - в планината или в равнините?
- Искам да обърна съществено внимание на това, че мярката " Пасторализъм " не се ползва там, където от нея има действителна потребност. В предпланините и равнините, екосистемите са били свързани доста повече - и то от хилядолетия, с пасящи животни, в съпоставяне в планините. Всъщност и изчезналите огромни диви копитни са се срещали не в планините, а в по-ниските елементи на страната. В планините дивите животни постоянно са били по-малко и със сезонни напредвания към по-ниските елементи, а номадското отглеждане на животни се е практикувало действително последните няколко епохи.
Поради дължината на сезона, по-плодородните почви и по-високо продуктивните тревни съобщества, биологичното многообразие на обвързваните с пашата животни са доста по-големи точно в по-ниските елементи на страната. Точно в тези региони неналичието на домашни животни и упадъкът на селата, доведоха до изгубването на крайселските мери (пасища и ливади). На доста места те се затвориха, т.е. покриха се с шубраци и дървета. Това докара до понижаване на дребните животни и на обвързваните с тях хищници (особено грабливи птици), заради неналичието на подобаващи за хранене места.
Това води и до изцяло понижаване на биологичното многообразие и в прилежащите обработваеми площи, а това е проблем, доколкото хищните инсекти и птици са значими за надзор на растителноядните гризачи и инсекти - съперници на индивида.
© Надежда Чипева, Капитал
Само дотациите за животновъдите ли са проблем? Има ли и други сбъркани практики, свързани с еврофондовете?
- Много сериозен проблем е и извънредно нездравословната политика на субсидиране на обработвана повърхност в земеделието, която докара до разораването и заличаване и на последните оживели тревни местообитания в ниските елементи на страната и превръщането им в ниви.
Как може да се поправи тази неточност в подпомагането на животновъдите?
- Нужна е фрапантна смяна и либерализация на режима на подкрепяне на отглеждането на животни точно в равнините и предпланините, в това число и на пашата на козите, които най-силно редуцират храстова и дървесна растителност. Такава смяна на политиката би подкрепила значително, както биологичното многообразие и екосистемите, по този начин и поминъка и живота на хората по тези места.
Домашните животни би трябвало да са там, където постоянно им е било мястото - към селата и градчетата, а не по високите върхове на планините.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ