Понякога усамотението помага
След стрес-теста, през който ни прекара COVID-19 с наложително уединение за доста по-дълго време, в сравнение с в миналото сме предполагали въпросът има ли някакви изгоди от времето, което прекарваме сами със себе си? си идва напълно на мястото.
Всички ние живеем в свят на непрекъсната обвързвано – място и време, в което човек изгубил визия за цената на усамотението. Офисите изоставят единичните кабинки в интерес на необятно отворените общи пространства. Телефоните ни непрекъснато издават аудиовизуални сигнали, с които ни осведомят за следващото позвъняване, известие и пост в обществените мрежи. Животът ни е белязан от един непрекъснат „ звук “, който е съвсем невероятно да бъде заглъхнал.
Един от резултатите от всичко това обществено разграничаване обаче е точно частичното заглушаване на този звук, който не може да бъде преборен при естествени условия. Въпреки че на всяка крачка ни се споделя, че контактите с хора са нещо позитивно и че човек не може да построи пълностоен живот без тях, съществува предел, след прекосяването на който обществените контакти стартират да вредят.
Както споделя френският писател-есеист Жан дьо Лабрюйер: „ Всички наши проблеми идват от неспособността ни да бъде сами “.
Проучване измежду 600 компютърни програмисти от 92 компании открива, че отворените офиси не оказват помощ за повишение на продуктивността – тъкмо противоположното, те й вредят. 62% от чиновниците в по-добре представящите се компании са декларирали, че получават задоволително усамотение на работното си място. При по-слабо представящите се компании резултатът е 19%.
Усамотението обаче не е плюс единствено от професионална позиция, то е не по-малко значимо и за нашето психическо и физическо здраве. Нищо не може да се съпостави със спокойствието и психическият релакс, който човек може да усети, единствено когато прекарва времето си в изолираност от останалите. Ето още няколко изгоди от усамотението:
Възстановяване и презареждане
Всички ние, даже най-безнадеждните екстроверти, имаме потребност от време за възобновяване и презезареждане. В това отношение, нищо не може да се съпостави с времето, което прекарваме сами със себе си. Спокойствието и тишината, които човек изпитва, когато е надалеч от други хора, са извънредно значими аспекти от битката с ежедневния стрес.
Свобода на деяние
Колкото и занимателно и прелестно да е времето, което прекарваме в компанията на други хора, то неизбежно води до обстановки, в които от нас се изисква да вършим взаимни отстъпки. Постоянно ни се постанова да се съобразяваме с непознати стремежи и визии. Усамотението, въпреки това, ни дава свободата да вършим каквото си желаяме. Когато сме сами може да носим какви облекла желаем, да ядем каквото ни е вкусно и да работим по планове, които са значими за нас.
Повишаване на вярата в личните ни качества
Свободата, която върви ръка за ръка с усамотението, ни дава опцията да се научим да имаме вяра на личната си вътрешен глас и да мислим трезво, без да бъдем подлагани на външен напън. Самотата ни оказва помощ да формираме ясна визия за това, кои сме в действителност, какво знаем и кои решения са верните за нас. Когато сме обкръжени от хора, даже и да не го осъзнаваме, следим непознатите реакции, с цел да преценим дали метода ни на държание е подходящ. Когато сме сами, всичко зависи само и единствено от нас. Веднъж щом се научите да цените времето, което прекарвате сами със себе си, ще можете да разберете да разберете какви са същинските граници на вашите качества.
Повишаване на самочувствието
Когато човек знае по какъв начин да се любува на личната си компания, той придобива по-голямо самочувствие и убеденост. Ако чувствате скука и досада, когато сте сами, може да стигнете до заключението, че имате потребност от компанията на други хора, с цел да се наслаждавате на живота си. Това обаче не е истина. Човек постоянно може да откри нещо, което да поддържа интереса му, даже когато е самичък. За задачата би трябвало да опознаете себе си по-добре и да разберете какви са същинските ви ползи и пристрастености.
Човек се научава да цени останалите
Липсата основава потребност. Когато не виждате постоянно вашите близки и другари вие се научавате да ги цените повече. Започвате да ги виждате в напълно друга светлина и си припомняте аргументите да ги обичате толкоз доста.
Травис Брадбери , създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “ и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com
Източник: Мениджър Нюз
