След спиране на газовите доставки от Русия бе лансирана идеята

След прекъсване на газовите доставки от Русия бе стартирана концепцията за реализиране на енергийния преход, без да се залага на природния газ. Бяха подхванати и нужните стъпки с налагането на европейския проект RePowerEU и изключително с последните облекчения за създаване на централи на възобновима сила (ВЕИ). Очевидно е обаче, че вярата на Европа за реализиране на енергиен преход без природен газ няма да се случи. Поне не по този начин бързо, колкото се надяваха политиците. Вече е ясно, че през 2022 година се промени освен географията на газовите потоци, само че настъпи и смяна в във типа на доставяното гориво - от тръбопроводен на полутечен природен газ (LNG). Така по последни данни през последното тримесечие на предходната година делът на LNG доставките доближава към този момент 89 %, а този на тръбопроводния газ - 11 % т.е цялостен поврат по отношение на година по-рано. В резултат на това обаче се усилват с повече от два пъти и парите, плащани от европейските консуматори за синьо гориво. Освен това е явно - това не е мечтаната диверсификация на съветските газови доставки, а заменяне на една взаимозависимост с друга или, в случай че преди зависимостта бе от доставките през тръбопроводи, то сега е от доставки по море, макар че не са единствено от една страна. Подобна обстановка надали е от изгода за европейските страни. Затова е по-вероятно Европа още веднъж да се опита да промени газовата карта, тъй че да повлияе на наклонността за подмяна на една прекаленост (зависимост) с друга. Въпросът е какви са опциите? Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и комисарят по енергетиката Кадри Симсон през юли 2022 година бяха на публично посещаване в Баку и се върнаха оттова с меморандум за съгласие за разширение на Южния газов кулоар, тъй че по него да бъде доставян повече газ - от 12 милиарда кубични метра годишно до 20 милиарда кубически метра до 2027 година Сега, няколко месеца по-късно, през февруари следва следващия огромен конгрес в Баку. По предварителна информация Европа се готви да показа изкушаващ проект в границите на форума и несъмнено, сбъдване на решението за увеличение на газовите потоци за Европа. Европа желае, само че въпросът е какво може да обезпечи Азербайджан. Според последни данни на министъра на енергетиката Шахбазов от Twitter, от януари до декември предходната година страната е нараснала експортът си с 18 %. За Европа са били експортирани 11,4 милиарда куб м газ, за Турция - 8,4 милиарда куб м, за Грузия - 2,5 милиарда куб м. Доставеният природен газ по TANAP за Турция е възлизал на 5,6 милиарда куб м газ. Експертите обаче пресмятат, че при тези числа и несъмнено, според от климатичните промени Азербайджан, с цел да задоволи и повишеното си вътрешно търсене има и ще продължи да има потребност от импорт на синьо гориво от чужбина, с цел да може да резервира салдото. В тази връзка е редно да си спомним, че през ноември предходната година бе обявено за импорт на 1,2 милиарда куб м съветски газ. По-рано Азербайджан внасяше посредством суапови покупко-продажби на иранския пазар газ от Туркменистан. Освен Европа обаче на опашката за увеличение на газовите доставки е и Турция, която с изключение на предстоящите 11,5 милиарда куб м, които още не доближават това равнище желае още до 10 милиарда куб м. Независимо от личните залежи на синьо гориво, с които все по-често парадира. Механичното сборуване на настояванията значи, че Турция и Европа упорстват за още 18 милиарда куб м азерски газ. Азербайджан сега няма задоволително планове за произвеждане от които да могат да се доставят спомагателни количества газ на Европа. Перспективите за рандеман са лимитирани. Това значи, че в случай че страната се ангажира дефинитивно с доставки за 8 милиарда куб м през 2027 година то ще би трябвало да постави оптимални старания за рандеман от плановете Apsheron, ACG Deep, Shah Deniz Stage 3, Shafag Asiman и Umid/Babek. Разбира се, би трябвало да се признае, че страната сега има действителна опция за спомагателни количества от близо 4 милиарда куб м през 2026 година За останалия размер обаче може да се допусне известно закъснение. Въпросът е и до какъв стадий са договарянията за уголемение на Южен газов кулоар. За Трансадриатическия газопровод (ТАР) е ясно, че през тази година би трябвало да започват пазарни проби с цел да има сигурност за уговорките на доставчиците, тъй че да се оправдае разширението на газопровода. Впоследствие ще би трябвало да се обясни и дали ще има и подобен пазарен тест за IGB. Възможността " Транкаспийски газоппровод " На процедура, с цел да може Европа да реализира желаните доставки от Каспийския район и в частност от Туркмения ще би трябвало да заложи на проточилият се във времето Транскаспийски газопровод. Това е и газопроводът, на който ще би трябвало да заложи и Турция, в случай че желае да получава спомагателни количества синьо гориво. Едно известие от края на предходната седмица, оповестено от Fitch Ratings обаче слага под въпрос реализирането на това желание. Проектът за Транскаспийския газопровод, който планува износ на туркменски газ за европейския пазар изпитва съществени трудности в развиването си, написа организацията. През януари 2021 година Ашхабад и Баку подписаха " Меморандум за взаимно съгласие сред държавното управление на Република Азербайджан и Правителството на Туркмения за взаимно изследване, разработка и употреба на въглеводородните запаси на находището " Достлук " в Каспийско море ". Подписването на този документ възобнови диалозите за евентуалния Транскаспийсски водопровод, който ще даде на Ашхабад достъп до европейските пазари и ще понижи зависимостта от Китай. Този водопровод обаче се сблъсква със съществени спънки в своето развиване ", се отбелязва в известието. Според оценката Fitch обаче, зависимостта от европейския пазар може да се трансформира в проблем като се има поради прогнозата за търсенето и мощната конкуренция от други източници на доставки - основно съветски газ и полутечен природен газ (LNG). Освен това планът ще бъде доста капиталоемък и ще изисква огромна база от лоялни клиенти, които да го поддържат. Намирането на такива купувачи може да е мъчно, защото Европейски Съюз усилва напъните си за декарбонизиране на своя енергиен микс и цената на въглеводородите в района продължава да пораства. Държавните глави на страните от Каспийската петорка през август 2018 година подписаха в Казахстан спогодба за правния статут на Каспийско море. Туркмения с подписването на конвенцията разчиташе да диверсифицира газовият си износ и да реши казуса с излизане на външните пазари и в частност европейските страни. Ашхабад по принцип счита, че конвенцията дава опция за строителство на Транскаспийския газопровод по дъното на Каспийско море до Азербайджан и включване в TANAP с прекосяване на потоците през Грузия, Турция. А по-късно посредством TAP за страните от Южна Европа. Проблемът е, че Туркмения не желае дребни доставки, а газопровод, който да е с потенциал за не по-малко от 30 милиарда куб м с опция за постигане на пазара в Италия, което съгласно специалисти ще коства над 20 милиарда $ и ще отнеме години. Перспектива, която не се харесва на Европа. В допълнение наскоро стана известно, че Туркмения започва с разширение на доставките за Китай, което може би значи, че страната към този момент е избрала опция, която ѝ се коства по-лесна за реализиране. Възможността Европа да убеди Туркмения за размер от 3 милиарда куб м все пак не е изключена. Ролята на Турция Търсенето на газ в Турция единствено за времето от 2020 година до 2021 година е повишено с малко над 10 милиарда куб м - от 46,2 милиарда куб. м до 57,3 милиарда куб. м и упованието е за доста малко по-висок размер през предходната година. Страната разчита на азерския газ, нараснала е доста вносът на LNG, само че доставките от Туркмения също влизат в сметките. Нещо повече: тази бърза диверсификация на източниците прави Турция мощно конкурентен пазар. Не би трябвало да се не помни, че страната разполага с доставка на тръбопроводен газ от Русия през " Син поток " и " Турски поток ", от Иран, както и от Азербайджан, пораства и делът на втечненият природен газ - до 30 % % от целия импорт. Вярно е, че страната разчита на над 95 % импорт на синьо гориво. В същото време създава голямото находище Sakarya в Черно море, намерено през 2020 година (твърденията за общи ресурси са за 710 милиарда куб м на стойност от 1 трлн.долара) и чака първият газ да потече по националната мрежа през месец март 2023 година Предварителните проекти са за увеличението на произвеждане до размер от 15 милиарда кубически метра през 2027 г. Къде в картината се вписва Гърция? Гърция, която се пази да приказва за изследванията в Йонийско море и търсенето на газови находища наподобява най-малко към този момент залага по-скоро на бързо уголемение на газовата инфраструктура за полутечен природен газ. С приближаване на стартирането на LNG терминала в Александруполис и разширението на Ревитуса упоритостите на гръцката страна за увеличение на газовите доставки за Европа стават все по-големи. На церемонията на 14 януари по откриването на газова електроцентрала, която ще получава гориво от плаващия терминал (FSRU) в Александруполис, министър председателят на страната Кириакос Мицотакис подсети, че той би трябвало да проработи през 2024 година По думите му Александруполис към този момент се трансформира в енергиен обект освен с национално и районно, само че и европейско измерение. " До края на тази година - началото на 2024 година плаващият терминал, който ще бъде подготвен до тогава, ще получи 5,5 милиарда кубически метра газ. И от тази начална точка през Балканите ще преминат газопроводите TAP и IGB за доставка района. А на следващия ден, за какво не, те ще стигат до Украйна ", сподели Мицотакис. Балканите и връщането в играта на Трансбалканският газопровод Ако задачата е разширение на Южен газов кулоар, да той може да се случи, само че с включване на нови газови потоци. Това обаче би коствало средства в случай че задачата е достигането им до Италия. Затова е значимо да се знае и интереса към разширението на ТАР и посоката на политическите упоритости. В същото време действително видяно последните очертаващи се нови благоприятни условия за доставки, които обезпечава съглашението на турската Botas с " Булгаргаз ", както и бъдещите потоци от LNG терминала в Александруполис, разширението на IGB, достигането на азерските газови потоци до Румъния, обрисуват задоволително оптимистична картина. Става въпрос за връщането на газовата карта на Трансбалканския газопровод в цялостната му мощ. Както е известно трасето на този газопровод сега се употребява единствено отчасти след построяването на " Балкански поток ". Трансбалканският газопровод, през който съветския газ стигаше до Румъния, България, Гърция, Северна Македония, а и Турция е с потенциал от над 20 милиарда куб м, а в този момент се употребяват единствено за размер от към 2 милиарда куб м. Идеята от дълго време е за потреблението му като различен или спомагателен маршрут към TAP. Експертите от дълго време са пресметнали съществуващите благоприятни условия. Особено в случай че става въпрос за нови размери от каспийски газ или по-точно казано, мечтаният от Европа размер от 8 милиарда куб м каспийско гориво може да минава през Трансбалканския газопровод и да стига до Европа. Този газопровод, съществуващата газова преносна инфраструктура на " Булгартрансгаз " и продължаващото й уголемение и модернизиране може да дадат актуализирана визия на Европа. Освен това цената ще е в пъти по-ниска, от каквито и да са други упоритости. Става въпрос за благоприятни условия. Те би трябвало да включват и изглаждане на политическата картина, което значи, че не би трябвало да бъде непредвидима.