След службата, която започва в 10:00 часа и ще се

След службата, която стартира в 10:00 часа и ще се води от Пловдивския митрополит Николай, в двора на храма пред паметника на Гаврил Кръстевич ще бъдат тържествено поднесени венци. Честванията не престават с поднасяне на цветя пред паметника на майор Райчо Николов в 11:30 ч. и пред паметника на Захари Стоянов в 12:00 часа.

Атрактивната възстановка на комитет " Родолюбие " за събитията от 1885 година стартира в 19:00 часа на Римския стадион в центъра на Пловдив. В 19:45 в Регионалния исторически музей ще бъде показана изложбата " Сандро – княз Александър декор Батенберг ".

 

Тържествената заря-проверка ще стартира в 20:30 часа на площад " Съединение ", на която ще участва и президентът Румен Радев. От 21:00 часа стартират поредност атрактивни артистични събития по цялата улица " Иван Вазов " под надпис " Улица Станционна ".

 

Варна отбелязва Съединението на България на мястото, където преди 139 години княз Александър Батенберг прогласява единството на българските земи. В 10:00 часа пред паметната плоча на площад “Независимост ” с боен обред ще бъдат положени венци и цветя.

 

Шествието ще тръгне от площада в 10.15 и варненци ще слагат венци и цветя и пред паметника на починалите в Сръбско-българската война до Археологическия музей. Там ще бъде отслужена и заупокойна молитва.

 

В 18:00 часа на площад “Независимост ” стартира най-интересната част от тържествата – артисти и запалянковци ще пресъздадат момента, в който княз Батенберг афишира Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

 

По силата на Берлинския контракт, подписан на 13 юли 1878 година от представители на Руската империя, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разграничена, като Източна Румелия остава в рамките на Османската империя.

 

По самодейност на Захари Стоянов през 1885 година в Пловдив е проведен Български скришен централен революционен комитет (БТЦРК), който си слага за цел " дефинитивно избавление на българския народ посредством гражданска война морална и с оръжие ". Според проекта, одобрен на съвещание на комитета на 23 август 1885 година, акцията трябвало да стартира в средата на септември същата година, като основният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив против конака и представителните институции, локалните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в региона.

На 6 септември 1885 година българските войски, ситуирани в покрайнините на Пловдив, отпред с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват регионалния шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското държавно управление е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е формирано краткотрайно държавно управление отпред с Георги Странски, което поема ръководството до идването на княз Александър I на 9 септември 1885 година Ден преди този момент - на 8 септември 1885 година, княз Александър I с умишлен манифест утвърждава присъединението на Източна Румелия и приема да бъде титулуван отсега нататък като княз на Северна и Южна България.

 

След продължителна дипломатическа битка на 5 април 1886 година в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г.-5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Англия, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска конвенция (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.